Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна
..................2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър Михов
при
секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура –
Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас.
АНД № 2984/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против Решение
№1544/18.11.2022 г. по АНД № 20213110205240/2021 г. на Районен съд – Варна, с
което е отменено Наказателно постановление №03-2100094 от
06.10.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Варна, с което на основание чл.413, ал.2 от КТ на „ЕВРО ИМПЕКС ВАРНА“
ООД, управлявано и
представлявано от Д. В. В., е наложена „Имуществена санкция“ в размер на
2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда КТ/
във вр.чл.19, т.2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи /ДВ бр.11 от 2006 г./
и чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
/ЗЗБУТ/.
С
касационната жалба решението на Районен съд – Варна се оспорва като неправилно
– постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал,
което е довело и до неправилно приложение на закона. Оспорва се основният извод
на първоинстанционния съд, че в НП липсва ясно и конкретно описание на
нарушението, за извършване на което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на работодателя „ЕВРО ИМПЕКС ВАРНА“ ООД. Намира че неоснователно
съдът не е кредитирал в цялост гласните показания на разпитания по делото
свидетел Б.. В заключение до съда е отправено искане за отмяна на оспореното
решение и потвърждаване на НП. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуален представител на касатора. Същият претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната
страна – „ЕВРО ИМПЕКС ВАРНА“ ООД, с управител
Д. В. В., чрез упълномощените от него процесуални представители – в съдебно
заседание и с депозиран отговор на касационната жалба, оспорва жалбата и моли
оспореното решение да бъде оставено в сила, отправено е искане за присъждане на
сторени разноски и възнаграждение за адвокат.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила
решението на ВРС.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е приел за установено следното:
На
15.09.2021 г. при работа е настъпила злополука с летален изход за един от
работниците на санкционирания работодател. Инцидентът е настъпил в база
находяща се в землището на с. Тополи /бивш Домостроителен комбинат/.
Разпитаният по делото свидетел П. Б. управлявал товарен камион с регистрационен
номер ******. Към момента на настъпване на злополуката свидетелят извършвал
разтоварване на контейнери тип "иглу" за разделно събиране на
отпадъци в присъствието на общия работник М. В. М., който закачал контейнерите
на куката на стрелата на бордови кран Hiab 060 с регистрационен номер *********.
М. бил застанал в каросерията на товарния камион, но тръгнал да слиза от
каросерията и при спускането на стрелата на бордовия кран гърдите на М. М. били
притиснати към каната на каросерията от страната на шофьорското място, в
следствие на което М. се свлякъл на земята и настъпил трудов инцидент с летален
изход. Установено е, че и двамата участници в инцидента – П. Б. и М. М., са в трудови правоотношения с „ЕВРО
ИМПЕКС ВАРНА“ ООД като първият е на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12
и повече тона“, а вторият – на длъжност „общ работник“.
За
настъпилата злополука е уведомена Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. На местопроизшествието
е извършена проверка от нейни служители относно обстоятелствата, свързани с
настъпване на инцидента.
На
04.10.2021 г. въз основа на констатациите на проверяващите и съставения от тях
Протокол за извършена проверка срещу дружеството-жалбоподател е съставен АУАН
за нарушение на чл.275 ал.1 от КТ във вр. с чл.19т.2 от Наредба №12 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товаро-разтоварни работи/ ДВ бр.11 от 2006г./ и чл. 16 ал.1 т.6 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд.
АУАН
е връчен надлежно на представляващия дружеството, който го подписал без
възражения. Такива постъпили в законово установения срок. Възраженията са отхвърлени
от административнонаказващия орган като неоснователни. Срещу „ЕВРО ИМПЕКС ВАРНА“
ООД е издадено процесното Наказателно постановление №03-2100094/06.10.2021 г. В
него изцяло са възприети както описаните в АУАН факти, така и правната
квалификация на деянието. С НП на работодателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди лева/.
Районен
съд – Варна е приел, че процесното НП е издадено от компетентен орган –
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна. Установил е, че АУАН и НП
са издадени в предвидените в закона срокове. Независимо от това съдът е констатирал,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. Този извод на съда е мотивиран с това, че в АУАН и НП липсва
пълно, точно и ясно описание на нарушението, доколкото не са посочени
конкретните факти, касаещи съставомерни признаци на твърдяното за извършено
нарушение. Описанието на нарушението и в двата акта се свежда до констатацията,
че работодателят не е осъществил ефективен контрол при извършване на
товаро-разтоварни дейности, но в какво точно се изразяват незаконосъобразните
действия на работодателя, респективно – какво не е направил, а е бездействал –
не е посочено. В мотивите на атакувания съдебен акт съдът е посочил, че от
описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно дали трудовата злополука е
настъпила в следствие на действие или бездействие на работодателя или се дължи
на неизпълнение на задължение на самия работник, доколкото наредбата вменява
задължения както на работодателя така и на работниците.
Решението е правилно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Касационната инстанция възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които
са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл.
221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща
към тях.
Съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН,
описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление. Всеки
един от посочените елементи от описанието на нарушението е кумулативно
задължителен. Нормата е императивна. В разглеждания случай такива липсват.
Подробно са описани единствено фактите, свързани с механизма на настъпване на
злополуката.
Освен че липсва описание на съставомерните
белези на конкретно административно нарушение, в оспореното НП като дата на
извършването му е посочена датата на настъпване на злополуката с общия работник
М. – 15.09.2021 г., като не става ясно по какви съображения АНО обвързва тази дата
с датата на извършване на нарушението. Не е посочено какво е било дължимото
поведение на работодателя и защото е прието, че на 15.09.2021 г. е извършено
нарушението. Този порок на акта не може да бъде отстранен в хода на съдебното
оспорване чрез изявление на процесуалния представител на АНО, както правилно е
посочил в решението си въззивният съд.
Споделят се изводите, че посочените за
нарушени норми в наказателното постановление са общи и не вменяват на
работодателите конкретно поведение, което те следва да съблюдават. Предвид това
формалното позоваване на тези норми не навежда на извод за извършено конкретно
нарушение на трудовото законодателство.
Неоснователно е и възражението на касатора за
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила с оглед обстоятелството, че
съдът не е кредитирал в цялост показанията на свидетеля П. Б.. В решението си
съдът ясно е посочил какви са мотивите за това – в конкретната част
свидетелските показания не кореспондират с останалите доказателства по делото. В
допълнение настоящата съдебна инстанция счита, че дори и в тази част показанията
да са били кредитирани от съда, това не би могло да санира допуснатия от АНО
порок в НП, а именно липсата на конкретно, пълно и ясно описание на фактите
относно извършеното нарушение.
По изложените
съображения настоящия състав на Административен съд – гр. Варна приема, че следва
да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото основателно се явява
искането на ответната по касация страна за присъждане на разноски. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 16.12.2022 г., с който
страните са уговорили адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция
в размер на 560 /петстотин и шестдесет/ лева. На основание чл.18, ал.2, вр. чл.
7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждение за адвокат е 500 лева. От ответника е направено възражение за
прекомерност, поради което на основание 63д, ал.2 от ЗАНН следва Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от
500 лева.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1544/18.11.2022 г., постановено по АНД № 20213110205240/2021 г. по
описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Варна да
заплати на „ЕВРО ИМПЕКС ВАРНА“ ООД, ЕИК ******* сумата от 500 /петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.