Решение по дело №1904/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 251
Дата: 24 март 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20191520101904
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ..................

гр. Кюстендил, 24.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на четвърти март, две хиляди и двадесета година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. 1904 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД против К.В.С..

В исковата молба се твърди, че в производство по ч.гр. д. 1530/2019 г. по описа на КРС била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение спрямо ответника. Поради постъпило възражение от него била депозирана и настоящата искова молба.

Сочи се, че на 09.08.2016 г. между „А1 България“ ЕАД като продавач и ответника, като купувач, бил сключени Договор за продажба на изплащане № *********. По силата на последния, купувачът станал собственик на устройство SAM Galaxy J5q със сериен номер 351807083372808, като се задължил да заплати на продавача продажна цена за вещта съобразно погасителен план към договора.

Поради неплащане в срок процесният договор бил прекратен предсрочно. Непогасената сума до края на срока на договора, в размер на 10,50 лв., станала предсрочно изискуема.

На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и ищеца бил сключен Договор за поръчителство. На основание т.3 от последния, ищецът се задължил, като поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, които били сключили с „А1 България“ ЕАД по договор за продажба на изплащане.

Поради неизпълнението на задължението на ответника по процесния договор ищецът, в качеството си на негов поръчител, го уведомил, че ще изпълни вместо него задължението му спрямо продавачаq като сторил това на 11.06.2019 г. Заплащането на сумата било извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя съобразно Договора за поръчителство и ведно с предявяването на Справка (Приемо-предавателен протокол № 163/16.08.2018 г., който съдържал списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца). В посочения протокол ответникът присъствал на стр.1, ред 36.

На основание Договора за поръчителство бил съставен и Приемо-предавателен протокол № 197/04.02.2019 г., който съдържал списък на абонатите, за които на 28.12.2018 г. ищецът, в качеството си на поръчител, изпълнил вместо тях задълженията им към „Мобилтел“ ЕАД, произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство. В посочения Протокол № 197, ответникът присъствал на стр.1, ред 32.

            Изложеното обосновавало наличието на изискуемо и ликвидно вземане на ищеца към ответника в размер на 10,50 лв., представляващи незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане № *********/09.08.2016г.

          Ответникът дължал на ищеца още сумата от 0,16 лв., представляваща мораторна лихва за забава, за периода от датата на плащане на главницата /11.06.2019 г./ до датата на подаване на заявлението в съда /26.07.2019 г./.

                 Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че К.В.С., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 81, вх. Б, ет.1, представлявано от Г. Н. П., ЕГН ********** и С. Х. Б., ЕГН **********, сумата от 10.50 лв., представляваща незаплатена от К.В.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от 09.08.2016 г., която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител, на „Мобилтел“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на настоящото заявление до окончателното заплащане на дължимата сума.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

          (С молба вх. № 23254/23.10.2019г., ищецът  е оттеглил иска си за сумата в размер на 0,16 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 11.06.2019 г. (датата на заплащане на сумата от 10,50 лв. от Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД на „А1 България“ ЕАД) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.07.2019 г., като с Определение на съда № 1366/24.10.2019 г., производството в тази част е било прекратено, а Заповед за изпълнение на парично задължение № 779/30.07.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 1530 от описа на КРС за 2019 г. – обезсилена в същата част).

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Оспорва заявените обстоятелства и представените доказателства. Процесните суми се основавали на частен свидетелстващ документ, който бил изгоден за издателя му и съдът не следвало да се обвързва с него.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от  представителя на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК иск с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.146, ал.1 ЗЗД.

Договорът за поръчителство е съглашение между кредитор и поръчител, по силата на който последният поема задължение към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Законът не изисква съгласие на задълженото лице за поемане на поръчителство. В този смисъл е и Решение № 1647 от 3.12.1984 г. по гр. д. № 803/1984 г. на I г. о. и Решение № 351 от 12.06.1995 г. по гр. д. № 2635/1994 г. на V г. о. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго, главно правоотношение.

За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следваше да докаже наличието на валидно правоотношение между ответника и „Мобилтел“ ЕАД (сега „А1 България“ ЕАД) по договор за продажба на изплащане на описаното устройство, което е било предадено на ответника, прекратяване на договора и настъпване на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на остатъка от дължимата продажна цена, наличие на валиден договор между ищеца и „Мобилтел“ ЕАД за поръчителство на задълженията по договора за продажба на изплащане, плащане на остатъка от дължимата сума от ищеца на „А1 България“ ЕАД и уведомяване на длъжника за плащането, съгласно чл.143, ал.2 ЗЗД, размера на претенцията. Ответникът следваше да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при тяхното установяване, следва да докаже, че е погасил задължението.

При така разпределената доказателствена тежест са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че е налице сключен между ответника и „Мобилтел“ ЕАД (сега „А1 България“ ЕАД) договор за продажба на изплащане от 09.08.2016 г. (л. 7-10),  по който ответникът е получил устройство SAM Galaxy J5, със сериен номер 351807083372808, като се е задължил да плати продажна цена в размер на 252 лева на 23 месечни вноски, съобразно погасителен план.

Обстоятелството, че този договор е сключен от ответника не се оспорва. Не спорно и това, че устройството, предмет на договора, му е било предадено.

Наличен е и договор между ищеца и МобилтелЕАД за поръчителство, по силата на който ищецът обезпечава изпълнението на задължения на абонати със сключени договори за продажба на изплащане, който обвързва страните по него, доколкото към датата на плащане – 11.06.2019 г. е бил в сила Анекс от 30.11.2017 г., по силата на който срокът на договора бил продължен до 07.11.2018 г.

Липсват доказателства ищецът да е уведомил ответника за плащането на дължимия остатък по договора за продажба на изплащане, каквото е изискването на чл. 143, ал. 2 от ЗЗД. (така посочва и ВКС в Решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 452/2011 г. на ІV г. о. и Решение № 306 от 06.11.2014 г. по гр. д. № 185/2014 г., г.к.., IV г. о.), но в практиката е наложено разбирането, че неуведомяването на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за предявената претенция срещу поръчителя, не погасява регресните му права при плащане на задължението, а има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника и поражда вземане от кредитора за връщане на даденото, ако длъжникът е платил или плати, както и ако той не дължи плащане по друга причина. Тук не са поддържани доводи, че е извършено плащане от длъжника на посочената сума, заради което длъжникът я дължи на поръчителя. Извършеното плащане от страна на ищеца е редовно и има погасителен ефект (съгласно писмените удостоверения на кредитора). Сумата (по основанието и размера не се спори) следва да бъде възстановена на поръчителя от главния длъжник.

При горните съображения претенцията е основателна и ще бъде уважена.

В чл. 143, ал. 1, изр. второ ЗЗД е определен срокът за изпълнение на задължението като е посочено, че поръчителят има право на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Следователно в закона е посочен падеж и поради неизпълнението от ответника-длъжник, последният е изпаднал в забава и дължи на осн. чл. 86 ЗЗД мораторна лихва върху заплатените суми от деня на плащането от поръчителя без да е необходима покана от страна на ищеца-поръчител (чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД). В случая обаче претенцията е била оттеглена в частта за присъждане на лихва за забава от деня на плащане на главницата от поръчителя до датата на депозиране на заявлението в съда, заради което съдът не дължи произнасяне в т.см., а ще присъди законна лихва от датата на сезиране на заповедния съд.

По разноските:

В съгласие с т. 12 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. На заявителя се следват изцяло направените от него в заповедното производство разноски от 325 лева - 25 лева платена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение. В тази част съдът следва да постанови осъдителен диспозитив (така мотивите към т. 12 от тълкувателното решение).

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски в исковото производство в размер на 25 лева внесена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

Съдът не може служебно да намали разноските по начина, намерил израз в разпоредбата на чл. 78 ал.5 ГПК, т.к. заплатените разноски за адвокатски хонорар са в изпълнение на договорно (мандатно) задължение на страната, чието материално право е предмет на съдебна защита и адвокат, осъществяващ процесуалното представителство по защитата по конкретно делото. Намесата на съда в т.см. може да бъде реализирана само и доколкото е поискана. (така Определение 251/09.06.2010 година, на Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, по ч. гр. дело №  102/2010 година и мн.др.). В случая подобно възражение няма и проверка в посочения смисъл не се следва. Друг е въпросът дали би било основателно то. Друг е въпросът и за морала при договарянето на адвокатския хонорар през плоскостта на цената на иска в случая (10,50 лв.).

Водим от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че К.В.С. с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, представлявано от С. Б. и Г. П., сумата в размер на 10.50 лв. (десет лева и петдесет стотинки), представляваща незаплатена от К.В.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от 09.08.2016 г., която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител, на „Мобилтел“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване заявлението – 29.07.2019 г., до окончателното заплащане на дължимата сума, за които е била издадена заповед № 779 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1530/2019 г. по описа на КРС

ОСЪЖДА К.В.С. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, представлявано от С. Б. и Г. П. разноски в размер на 325,00 лв., в т.ч. 25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1530/2019 г. по описа на КРС и разноски в настоящото исково производство в размер на 325,00 лв., в т.ч. 25 лева внесена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

Ответникът може да преведе присъдените суми по следната банкова сметка ***: BIC ***, IBAN ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на този съдебен акт ч.гр.д № 1530/2019 г. по описа на КРС да се върне на съответния състав, като се приложи по него и заверен препис от решението.

                                                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: