Р Е Ш Е
Н И Е
№ 108
град Велико Търново, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 533/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „ПЕМИ ТРЕЙД Н“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Моско
Москов“ № 1, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000419007085-091-001/26.05.2020
г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №
137/06.08.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. Според
жалбоподателя не са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
наличието на които следва да е доказано от органите по приходите. Счита, че
неправилно информацията в използвания от жалбоподателя програмен продукт
„Микроинвест Инвойс Про“ е била приета и кредитирана от органите по приходите
като изхождаща от счетоводството на жалбоподателя. Поддържа, че това не е
счетоводна програма, а служи за вътрешна организация, като между софтуерите на
складовата програма и счетоводната програма няма информационна връзка и
зависимост. Твърди, че този програмен продукт не се използва за отчитане на
продажби, тъй като не е счетоводен продукт, нито е интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност, и не е свързана и с ЕСФП. Не било
отчетено дали дружеството изобщо разполага с необходимите стоки за реализиране
на установените продажби в обезпечената информация по реда на чл. 40 от ДОПК.
Сочи, че организацията на работа налагала при излизане от склада на дружеството
стоката да се извежда със стокови разписки, които се генерирали единствено с
цел улеснение и организация. За „контрагент“ се посочвало произволно избрано
име от падащото меню на продукта, като най-често това били основните
контрагенти „АБИЕНТЕ“ ЕООД, „АКВАЛОН АМ“ ЕООД, „АРИЕЛ КАТ“ ЕООД и други, които
излизали по подразбиране. Фактът, че била издадена стокова разписка по никакъв
начин не означавал, че стоката е продадена на трето лице или оставена на
консигнация някъде. На клиентите се издавали обобщени фактури, а продажбите на
клиенти на място се отчитали чрез издаване на фискални бонове. Жалбоподателят
твърди, че в основната си част дружествата, приети с РА за клиенти по укритите
продажби, всъщност били доставчици на тези стоки, при което липсвало логика
един търговец да продаде стока на друг, след което да си я закупи обратно с
надценка. Не били извършени проверки на твърдените като получатели по
доставките. Възразява и срещу начина на формиране на данъчната основа на
извършените доставки. По тези съображения, доразвити в писмена защита, иска от
съда да отмени РА като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител юриск. В., оспорва същата
като неоснователна. Твърди
законосъобразност и правилност на ревизионния акт, като излага
подробни доводи в писмена защита. Моли
жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1112,77 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На „ПЕМИ
ТРЕЙД Н“ ЕООД е извършена ревизия за установяване на задълженията за
корпоративен данък /КД/ за данъчните периоди 02.03.2018 г. - 31.12.2018 г. и по
ЗДДС за данъчните периоди 04.04.2018 г. – 30.09.2019 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-04000419007085-020-001/06.11.2019 г. (връчена на 12.11.2019 г.), изменена със
ЗИЗВР № Р-04000419007085-020-002/11.02.2020 г., и двете издадени от Боян Иванов
Бончев, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – В. Търново. От
ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен доклад № Р-04000419007085-092-001/27.03.2020
г., срещу който ревизираното лице е подало възражение в срока по чл. 117, ал. 5
от ДОПК. Същото е прието за частично основателно
и ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000419007085-091-001/26.05.2020
г. от Боян Иванов Бончев на длъжност Началник сектор, в качеството на
възложил ревизията и Ненчо Калчев Калев на длъжност главен инспектор по
приходите, в качеството на ръководител на ревизията. Ревизията е приключила
с установяване на задължения за внасяне за КД общо в размер на 353,82 лв. и
лихви – 41,48 лв., и за ДДС в размер на 16 633,16 лв. и лихви – 2397,48
лв., които ревизираното дружество е обжалвало по административен ред. С Решение № 137/06.08.2020
г. директорът на Дирекция „ОДОП“
– гр. В. Търново е потвърдил изцяло
РА. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено
на дружеството на 18.08.2020 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ
е подадена чрез ответника на 27.08.2020 г.
От
доказателствата се установява, че „ПЕМИ
ТРЕЙД Н“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 02.03.2018 г. и е
регистрирано по ЗДДС, считано от 04.04.2018 г. Основната дейност на
жалбоподателя е търговия на едро с мляко и млечни продукти, яйца, хранителни
масла и мазнини, извършвана в склад на едро, находящ се в гр. Горна Оряховица,
ул. „Македония" № 52, нает от „Си Трейд" ЕООД. Установено е също, че
дружеството извършва продажби както на място от търговския обект, така и чрез
разносна търговия. За ревизирания период в дружеството са били заети общо седем
лица на действащи трудови договори.
С
Протокол сер.АА № 1543922/11.11.2019 г. е документирана извършена проверка от
органи по приходите в склада на едро, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул.
„Македония" № 52, стопанисван от „ПЕМИ ТРЕЙД Н" ЕООД. При тази
проверка е установено, че в склада има 1 бр. ЕКАФП с дистанционна връзка към
НАП с инд.№ ED306878 и инд.№ ФП 44306878, който не е свързан с намиращия се
в обекта компютър, на който е инсталиран програмен продукт -„Микроинвест Инвойс
Про". Установено е, че за регистриране на продажбите в обекта се използва въпросния
програмен продукт /ПП/ -„Микроинвест Инвойс Про". От страна на органите по
приходите, с участието на ИТ-специалист от отдел „Информационни системи"
при ТД на НАП - Велико Търново е извършено копиране на информация от програмния
продукт от и на технически носители, за което е съставен Протокол сер. АА №
0037848/11.11.2019 г. В същия са описани конкретните действия по обезпечаването
на доказателства, изразяващи се в направена снимка на системната дата и часа на
компютъра, от където е обезпечена информацията (файл Start.jpg); направена
снимка на серийните номера на компютъра, от който са обезпечени данните (Serien.jpg);
локализиране на информацията от използвания програмен продукт за
отчитане на продажбите в обекта, а именно файлове с данните от компютъра на
дружеството (Danni.jpg и Danni2.jpg); на
компютъра на проверяваното лице е създадена директория D:\NAP, в
която са копирани файловете подлежащи на копиране; за гарантиране
автентичността на информацията, съгласно чл. 40, ал. 1 от ДОПК, са формирани
контролни суми SHA1 и SHA256 (файл Sha1sha256.txt);
информацията е организирана в архив с наименование PemiTreid.7z
и прехвърлена от компютъра на проверяваното лице на устройство с
преносима памет, заедно с файла с контролните суми и файловете със снимки, след
което са записани на три броя финализирани оптични носители (CD-R),
върху които с перманентен маркер са изписани номера и датата на
протокола за предприетите действия за обезпечаване на доказателства, имената на
присъствалите при проверката лица и подписите им. Едното от копията е предадено
на представител на проверяваното лице, второто - на органите по приходите от
НАП и третото е поставено в плик, и е запечатано с подписите на органите по
приходите и присъствалия представител на дружеството. Снемането на данни от
компютърната система на „ПЕМИ ТРЕЙД Н" ЕООД е извършено на технически
носители - финализиран оптичен носител, който по смисъла на чл. 71 от ДОПК е
веществено доказателствено средство.
Цитираните
по – горе Протокол сер.АА № 1543922/11.11.2019 г. и Протокол сер. АА №
0037848/11.11.2019 г. ведно с Приложение № 1 - неразделна част от него,
приложени към Протокол № П-04000419189207-073-001/11.12.2019 г. за извършена
проверка и анализ на данни в електронен формат, са приобщени за целите на
ревизията с Протокол № Р-04000419007085-ППД-001/18.12.2019 г. и Протокол №
Р-04000419007085-ППД- 002/08.01.2020 г.
Като
доказателства са събрани от „Комтек 2001" ООД и „Кийн" ООД контролни
ленти на електронен носител /КЛЕН/ от фискалните устройства на „ПЕМИ ТРЕЙД
Н" ЕООД с № ZK062675 и ФП № 50150314 за периода от 28.03.2018 г. до 15.03.2019
г. и с № ED306878 и ФП№ 44306878 за периода от 15.03.2019 г. до
11.11.2019 г.
При
ревизията в отговор на връчено ИПДСПОТЛ № Р-04000419007085-041-003/18.12.2019
г. от „Микроинвест" ООД, разработчик на ПП „Микроинвест Инвойс Про",
е представено с вх. № 1321/17.01.2020 г. по описа на ТД на НАП В. Търново,
техническо описание на базата данни на „Микроинвест Инвойс Про".
В хода
на проверката и впоследствие на ревизията е установено, че обезпечената информация
в програмния продукт „Микроинвест Инвойс Про" е организирана в две
директории - ARHIVNI DANNI и DANNIKYM 11.11.2019,
в които се съдържат общо 7 архивни файла с бази данни на програмния продукт.
Органите по приходите са разчели данните от базите данни на програмния продукт
„Микроинвест Инвойс Про", отчитащ продажбите в обекта - склад на едро в
гр. Горна Оряховица, с помощта на специализиран, лицензиран софтуер „Arbutus"
и събраното техническо описание на програмния продукт от
„Микроинвест" ООД. В техническото описание на базата данни се съдържа
описание на таблиците и релативни връзки между тях, касаещи и извършени
продажби, отчетени чрез програмен продукт „Микроинвест Инвойс Про".
Съгласно отговора на „Микроинвест" ООД, таблица „Documents"
съдържа информация за всички издадени документи за продажба, в т.ч.
фактура, дебитно/кредитно известие, стокова разписка, сторно, а в таблица „DocumentDetails"
се съхраняват детайлните данни на продажбата по документа - видовете
стоки, количество, продажна цена и т.н. Установили са, че от наличните бази
данни само две от тях - InvoicePro_14091618054210,
съдържаща информация за периода от 31.03.2018 г. до 29.03.2019 г., и InvoicePro_19020516101017,
съдържаща информация за периода от 30.03.2019 г. до 11.11.2019 г., могат
да послужат за последващ анализ.
За
целите на ревизията, органите по приходите са анализирали данните съдържащите
се в таблица „Documents" от базата
данни InvoicePro_14091618054210,
според които за периода от 31.03.2018 г. до 29.03.2019 г. са
налични общо 1 598 бр. записа (текущи) за издадени документа за продажба, на
обща стойност 1 411 258,63 лв., от които 499 бр. записа за издадени
документи-стокови разписки, които са на стойност 170 708,21 лв. и 1099 бр.
записа за издадени документи - фактури на стойност 1 240 550,42 лв. Аналогичен
анализ е извършен и на данните, съдържащи се таблица „Documents"
от базата данни InvoicePro_19020516101017.
Установено е, че в таблица „Documents" за периода от
30.03.2019 г. до 11.11.2019 г. са налични общо 1 097 бр. записа за издадени
документа за продажба, на обща стойност 1 043 981,27 лв., от които 203 бр. записа за
издадени стокови разписки, които са на стойност 74 800,09 лв., в т.ч. един
запис за редактирана/нетекуща стокова разписка на стойност 58,94 лв. и 894 бр.
записа за издадени фактури на стойност 969 181,18 лв., в т.ч. 25 бр. записа за
редактирани/нетекущи фактури на стойност 24 620,87 лв. Освен това след
извършени релации/връзки с други таблици от базите данни, на анализ е подложена
и таблица „DocumentDetails" от базата
данни InvoicePro_14091********* и InvoicePro_19020516101017,
в резултат на който са установени артикулите (стоки), включени
(продадени) с издадените фактури и стокови разписки.
От органите по приходите е направено сравнение
на месечна база, в резултат на което са установили, че срещу част от декларираните
фактури в СД по ЗДДС няма данни в ПП „Микроинвест Инвойс Про", което се
дължало на обстоятелството, че за 29.03.2019 г. и 30.03.2019 г., няма
информация за издадени фактури за продажба в ПП „Микроинвест Инвойс Про".
Сравнени са и записите на продажби от ПП „Микроинвест Инвойс Про", за
които плащането е уговорено да се извърши в брой, и издадените фискални бонове
по дата, стойност и номер на продажбата, регистрирани за ревизирания период в
обекта на жалбоподателя по ЕКАФП. Сравнението е направено по таблица „Documents"
(„обща справка продажби.xlsx") и предоставените от „Комтек 2001" ООД и
„Кийн" ООД КЛЕН от касовите апарати на дружеството. За резултатите от
съпоставката от органите по приходите е изготвена таблица в електронен вариант
с наименование „справка сравнение ПП КЛЕН.xlsx".
В резултат на това е установено съответствие между записите в ПП „Микроинвест
Инвой Про" на фактурите, отразени като платени в брой, и данните от КЛЕН,
т.е. на всички платени в брой фактури за продажба, издадени от програмния
продукт съответстват издадени фискални бонове от регистрираните ЕКАФП в обекта.
Същевременно
е извършено сравнение на месечна база, между стойността на издадените стокови
разписки, със стойността на декларираните от ревизираното лице отчети за
продажби в СД по ЗДДС, при което е установена разлика в размер на 143 917,15
лв. за периода от м.04.2018 г. до м.09.2019 г. (Таблица
№ 10 от РД). Предвид установената разлика, от „ПЕМИ ТРЕЙД Н"
ЕООД с ИПДПОЗЛ № Р-04000419007085-040- 002/15.01.2020 г. са изискани писмени
обяснения и документи относно ползвания програмен продукт „Микроинвест Инвойс
Про", в т.ч. и информация за лицата потребители на програмата. От лицето е
изискано да даде информация и да попълни на справка, от която да е видно за всяка стокова разписка,
регистрирана в ПП, издадените фискални бонове от ЕКАФП и/или фактури, както и нейното
отражение в счетоводството му.
В
отговор на връченото му искане ревизираното лице с вх. № 2156/27.01.2020 г. по
описа на ТД на НАП Велико Търново, е представило справка, според която
издадените стокови разписки от ПП, с получатели „Абиенте" ЕООД и „Аквилон
АМ" ООД са декларирани в дневника му за продажби с код 81-Отчет за извършени
продажби. Приложени са също така справки под формата на таблици, в които е
извършено сравнение за периода от м.04.2018 г. до м. 10.2019 г. между издадени
фактури и стокови разписки с получатели „Дженкомерс 10" ЕООД, „Троя
Тим" ЕООД, „Амбарица ГО" ООД, „Яна" ЕООД, „Ариел КАТ" ЕООД.
След анализ на представените справки органите по приходите са направили извод,
че при изписване на стоки от склада за продажба към даден контрагент, през
месеца ревизираното лице е издавало няколко стокови разписки, а е фактурирало
към този контрагент веднъж месечно.
Представеното
от ревизираното лице сравнение е стойностно, поради което е извършена и съпоставка
за периода от м.03.2018 г. до м.09.2019 г. между записите от ПП „Микроинвест
Ивойс Про" за продажби по брой и видове артикули, вписани във фактурите
към даден контрагент, за които е установено, че са отчетени от дружеството, с
броя и видовете артикули, вписани в издадените стокови разписки, които са
относими за същия контрагент. При тази съпоставка е установено, че в издадените
фактури за продажба, не е включено цялото количество на стоките, вписани в
стоковите разписки. За да се извърши съпоставката, всички количества от една и
съща стока, вписана във фактурите, са обединени, като са създадени два файла,
наименувани „SUMMARIZE_Fakturi_2018_2019.xlsx" и ,,SUMMARIZE_Fakturi_2019.xlsx" (приложени
към РА). После тези количества стоки са сравнени с
обединените количества от същите стоки, вписани в стоковите разписки - файлове
с наименование ,,SUMMARIZE_StokoviRazpiski_2018_2019.xlsx“ и ,,SUMMARIZE_StokoviRazpiski_2019.xlsx".
От органите по приходите е направено обобщение на резултатите от
съпоставката, като са изготвени електронни таблици с наименование „Spisyk__na_stoki_nevkliucheni_vyv_fakturi_2018
2019.xlsx" (невключени количества стоки във
фактурите), „Spisyk_na_stoki_nevkliucheni_vyv_fakturi_2019.xlsx"
(невключени количества стоки във фактурите), Фактури_Стокови_разписки
2018 2019.xlsx" (включени стоки във фактурите) и
,,J_Фактури Стокови_разписки 2019.xlsx" (включени
стоки във фактурите). Изготвена
е и таблица, в която е посочена помесечно стойността на стоките, за които „ПЕМИ
ТРЕЙД Н" ЕООД не е издало фактура, като за периода от м.04.2018 г. до
м.09.2019 г. същата е общо в размер на 164 120,05 лв. с ДДС.
Предвид
резултата от тази съпоставка и след премахване влиянието на стойността на
стоковите разписки с получатели „Абиенте" ЕООД и „Аквилон АМ" ООД
(общо в размер на 64 458,82 лв.), за които е констатирано, че продажбата на
стоки с тях е отчетена от ревизираното лице, органите по приходите са приели,
че през ревизирания период дружеството не е отчело общо приходи от продажба на
стоки в размер на 99 661,23 лв. с ДДС. Конкретният размер на установените
неотчетени приходи от продажби на стоки за периода от м.04.2018 г. до м.
12.2018 г. е в размер на 50 247,26 лв. с ДДС, в т.ч. данъчна основа в размер на 41 872,72 лв. и ДДС в размер на 8
374,54 лв. и за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г. е в размер на 49
413,97 лв. с ДДС, в т.ч. ДДС в размер на 8 235,66 лв.
С Протокол №
АА 1184905/28.02.2020 г. е документирана, извършена проверка за наличните
активи на жалбоподателя в склада на едро в гр. Горна Оряховица. Във връзка с
проведената инвентаризация на наличните стоки на „ПЕМИ ТРЕЙД Н" ЕООД е
връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000419007085-040-004/12.03.2020 г., с което от лицето е
изискано да представи хронологичен опис на сметка 304 „Стоки" за м.02.2020
г., инвентаризационен опис на СМЗ към 29.02.2020 г. и копия на всички фактури
за покупка на стоки за м.02.2020 г. С вх. № 6012/10.03.2020 г. и вх. №
6637/17.03.2020 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново от ревизираното лице
са представени изисканите регистри и справки. След извършена съпоставка между
действителната наличност и наличността на стоките по счетоводни данни към
28.02.2020 г., както и извършени покупки и продажби в периода от 01.02.2020 г.
до 28.02.2020 г., органите по приходите са установили излишъци на стоки в
размер на 719,86 лв.
С оглед на
така установените факти, в резултат на извършения анализ и съпоставка,
ревизиращият екип е приел, че за периода от 02.03.2018 г. до 30.09.2019 г. „ПЕМИ
ТРЕЙД Н" ЕООД, не е отчело всички приходи от продажби, реализирани от
стопанисвания от дружеството склад на едро, находящ се в гр. Горна Оряховица,
ул. „Македония" № 52, т.е. налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК - данни за укрити приходи. Предвид това, че водената от жалбоподателя
счетоводна отчетност не отразява действителните приходи, приходните органи са
счели, че е установено и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК -
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане. В резултат на това са приели, че основата за облагане по ЗКПО за
периода от 02.03.2018 г. до 31.12.2018 г. и по ЗДДС за периода от 04.04.2018 г.
до 30.09.2019 г. следва да бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
За
констатациите на приходната администрация за наличието на основания за облагане
по особения ред на чл. 122 от ДОПК и преминаването към облагане по аналог,
ревизираният субект е уведомен с Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх. № Р-04000419007085-113-001/27.02.2020 г. Едновременно
с това на жалбоподателя е връчено Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК изх. № Р-04000419007085-139-001/27.02.2020 г. и
ИПДПОЗЛ изх. № Р-04000419007085-040-003/27.02.2020 г., с което е изискано
представяне на декларация по чл.124, ал.З от ДОПК за 2018 г. и е дадена
възможност за вземане на становище, която е представена от лицето в срок.
Предвид
установените в хода на ревизията обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
данъчните основи за облагане с данък върху добавена стойност и корпоративен
данък са определени по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, като при определянето им
органът по приходите е взел предвид относимите към жалбоподателя обстоятелства
по чл.122, ал.2, т.1 - 16 от ДОПК.
При анализа на установените факти органите по приходите са определили данъчната
основа за облагане по ЗКПО по реда на чл. 122 от ДОПК за 2018 г. в размер на
869 874,80 лв., в т.ч. отчетени по ГДД по чл. 92 от ЗКПО в размер на 828 002,08
лв. и неотчетени в размер на 41 872,72 лв. За определяне на присъщите разходи,
съответстващи на недекларираните приходи е възприето процентното съотношение
между отчетените от жалбоподателя разходи (отчетна стойност на продадените
стоки и изписаните по счетоводни данни материали) и приходи от продажба на
стоки, което за 2018 г. е в размер на 91,55 %. Чрез прилагане на този процент
към размера на установените укрити приходи е определена стойността на разходите
в размер на 38 334,48 лв., относими към неотчетените приходи за 2018 г.
Органите по приходите са признали общо разходи за 2018 г. в размер на 853
525,60 лв., в т.ч. отчетени по ГДД по чл. 92 от ЗКПО в размер на 815 191,12 лв. След анализ на относимите обстоятелства по чл.
122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане с
корпоративен данък - данъчна печалба в размер на 16 349,20 лв., получена като
разлика между определените при ревизията общо приходи в размер на 869 874,80
лв. и определените при ревизията общо разходи в размер на 853 525,60 лв. Върху
така определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК е установен дължим
корпоративен данък за 2018 г. в размер на 1634,92 лв., от който внесен в размер
на 1281,10 лв. и допълнително установен в размер на 353,82 лв. и лихви в размер
на 41,48 лв.
Отново след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1-16
от ДОПК, органите по приходите са определили данъчна основа по ЗДДС на
недекларираните доставки. При начисляване на данъка по ЗДДС за периода от
м.04.2018 г. до м.09.2019 г. са използвани резултатите от анализа на информацията, събрана по реда на чл.
40 от ДОПК. При съобразяване с характера на доставките е прието, че данъкът е
включен в установените недекларирани приходи. Предвид това и на основание чл.
86, ал. 1 и 2 от ЗДДС и чл.67, ал.2 от ЗДДС, за периода от 04.04.2018 г. до
30.09.2019 г. органите по приходите допълнително са начислили ДДС общо в размер
на 16 610,20 лв.
Освен това, ревизиращите са установили, че жалбоподателят не е отчел в
счетоводството си и в дневника за покупки кредитни известия с №
231325/15.03.2019 г. с данъчна основа в размер на 42,50 лв. и ДДС в размер на
8,50 лв. и № 232718/06.05.2019 г., с данъчна основа в размер на 72,20 лв. и ДДС
в размер на 14,44 лв., издадени от „ЧЕХ - Йосиф Новосад" ООД. Това
обстоятелство е установено при направена съпоставка на данните, отразени в
дневниците за продажби по ЗДДС на доставчика на дружеството и данните, отразени
в дневниците за покупки на лицето. С цел изясняване на възникналото
несъответствие е отправено ИПДСПОТЛ № Р-04000419007085-041-011/09.01.2020 г. до
„ЧЕХ - Йосиф Новосад" ООД, в отговор на което дружеството-доставчик е
представило изисканите доказателства, свидетелстващи за фактурирана на
ревизираното лице стока, част от която не му е била доставена и поради тази
причина били издадени гореописаните кредитни известия. Предвид събраните доказателства
органите по приходите са посочили, че ревизираното лице не е изпълнило
изискванията на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, в резултат на което не е коригирало
ползвания данъчен кредит през м.03.2019 г. и м.05.2019 г. в общ размер на 22,94
лв., по издадените му кредитни известия от „ЧЕХ - Йосиф Новосад" ООД.
В резултат на изложеното, за данъчни периоди от 04.04.2018 г. до 30.09.2019
г., органите по приходите са определили ДДС за довнасяне в общ размер на 16
633,16 лв., ведно с дължима лихва в размер на 2397,48 лв. и в частта по ЗКПО е
определен допълнителен корпоративен данък за периода от 02.03.2018 г. до
31.12.2018 г. в размер на 353,82 лв. и лихви в размер на 41,48 лв.
В хода на съдебното производство като
доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка.
Представени са и доказателства за валидността на приложените като хартиени
разпечатки електронни документи – ЗВР, РД и РА. От третото неучастващо лице ТД
на НАП – В. Търново са постъпили изискани сведения и доказателства. От жалбоподателя
е представена счетоводната отчетност на дружеството.
От жалбоподателя е извършено оспорване
на истинността на подробно посочени документи, като с определение от 30.09.2020
г. съдът е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК и е разпределил доказателствената
тежест между страните.
По делото е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, назначена по искане на жалбоподателя. Вещото
лице е направило изводи, че при воденото счетоводство на жалбоподателя са
спазени основните изисквания на Закона за счетоводството, в т.ч. счетоводните
сметки са водени на синтетично и аналитично ниво на отчитане, от хронологичните
записвания могат да се проследят счетоводните записвания по сметките и са
съставени изискуемите счетоводни регистри – оборотни ведомости и главна книга;
отчитането на стоките е заведено редовно, като са спазени изискванията на ЗСч.
за аналитично и синтетично отчитане на сметка 304 Стоки и СС № 2 „Отчитане на
стоково-материалните запаси“; заведената счетоводна отчетност позволява да бъде
извършено проследяване на заведената и изписана стока; не са установени
заведени безвъзмездно получени стоки и изписани такива, без да е отчетена
насрещна икономическа изгода; жалбоподателят не е разполагал с необходимия
финансов ресурс за закупуване на стоки в посочения от органите по приходите
размер; програмният продукт Microinvest Invoice Pro не е свързан и не може да прехвърля автоматично
информация към счетоводния софтуер, а също така не е свързан и с наличния в
обекта ЕКАФП; ПП Microinvest Invoice Pro изпълнява функциите само на програмен продукт за
фактуриране на извършваните продажби в обекта, без да притежава възможностите
които съдържа един складов програмен продукт, като функционалните му
възможности са следните: съставя се първичен счетоводен документ фактура, с
който се отчита продажбата на стоки; съставя документ-Складова разписка, който придружава стоката до обекта на
клиент при предварителна заявка, като със съставянето на складовата разписка не
се отчита продажба на стока и не се извежда Справка по стоки, за продадени
количества стоки; за месечен период или за свободно избран период ПП съставя
справките Справка по стоки и Справка по документ /фактура/ за клиент, като
справката по стоки може да бъде съставена само за продадените стоки и то въз
основа на издадените фактури; за всеки месечен период изведената Справка по
стоки и съставената Складова разписка-свободни продажби по касов бон от ЕКАФП,
се предоставя на счетоводството за извършване изписването на продадените стоки;
отчетените продажби от ПП отговарят на стойността на отчетения приход от
продажби по кредита на сметка 702. Заключението е оспорено от ответника по
отношение на задача 2, 3, 4, 5 и 6. Основателността на възраженията, ще бъдат обсъдени
по същество на спора и в съответната част на решението.
По искане на жалбоподателя е назначена
съдебно-компютърно техническа експертиза, приета без оспорване от страните. Вещото лице е установило, че ЗВР, РД и
РА са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи, които се основават
на квалифицирани удостоверения за КЕП по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и отговорят на
изискванията им; обезпечената и копирана информация не е подписана с
квалифицирани електронни подписи; контролните суми на файловете с обезпечена
информация, съдържащи се на диска по делото, на контролния диск в НАП и на
компютъра в обекта на жалбоподателя съответстват на записите в Приложение 1 към
Протокол АА № 0037848/11.11.2019 г.; налице е съответствие на обезпечената
информация, съдържаща се в тези дискове и първоначално копираните данни на
компютъра на жалбоподателя, в т.ч. по отношение на данните за брой и стойност
на направените записи; експортът на информацията от базовите файлове в
основните таблици на Excel,
описани в Приложение VIII
към РД е правилен; протоколът за обезпечаване на информация е хартиен документ,
поради което не е подписан с електронен подпис; всички файлове от Приложение VIII към РД, с изключение на Lihvi
DDS.xlsx и Lihvi.ZKPO.хlsx, са подписани с електронен подпис; ПП
„Арбутус“ при обработка на обезпечената информация, съдържаща се на технически
носители, не променя данните, а само ги анализира; данните във файловете
„Списък на стоки, невключени във фактури 2018-2019 г.“ и „Списък на стоки,
невключени във фактури 2019 г.“, представляващи Приложение № 1 и № 10 към РА,
съответстват на данните в обезпечената информация.
По искане на жалбоподателя са
изслушани показанията на свидетелите И.Й.М., М.П.Т. и И.Г.И..
Св. Мирчева заявява, че работи при
жалбоподателя, като работната ѝ позиция е свързана с приемане и изпращане
на стока, както и с издаване на фактура. Свидетелката възпроизвежда механизма
на работа, при който бусът отива в магазина, клиентът казва на момента какво
иска, на място шофьорът написва какво реално клиентът взема на стокова
разписка, която е от кочан. Единият екземпляр се дава на клиента, а другият е
за жалбоподателя. След като се прибере шофьорът, тези стокови разписки се
отделят, групират и събират, съответно се фактурират. За малка част от заявките
се издава фактура предния ден, съответно на следващия бусът тръгва с фактурата
и стоката, всичко останало е на свободен разнос. Свидетелката твърди, че тези
стокови разписки не са никакъв реален документ, на който някой може да разчита.
Единственото нещо, за което те служат е улесняване на работата. Част от тези
стокови разписки са във връзка със свободните продажби, които в началото са
водени на ръка с лист и химикал. При използване на този програмен продукт,
свидетелката сочи, че като контрагент е посочвала първия, който излиза от
падащото меню. За пример дава фирма „Ариел кат“,
за който се е случило да издаде такава стокова разписка, която изпраща след
това на счетоводителката, да снеме продадените стоки и се явява доставчик. В последствие е въвела контрагент
„9999“, за да не е някой друг. В тази връзка, уточнява, че ако една фирма е
доставчик на яйца, няма как жалбоподателят да му продаде такива.
Св. Илиев заявява, че работи в „ПЕМИ
ТРЕЙД Н“ ЕООД като шофьор от 2018г. Дейността му като шофьор се изразява в
следното - сутрин отива и натоварва буса, като всеки шофьор си има разнос и
ходи на различни маршрути, като всеки ден самата стока, която се натоварва, се
описва. През деня продава по магазините стоката, след обяд като се прибере
разтоварва, за което прави опис. Понякога се налага опис на натоварената стока
да бъде разпечатан от компютъра, защото контролните органи /например КАТ/ искат
документи за произход на стоката. Свидетелят сочи, че през деня пише какво е
продадено на магазините на стокови разписки, като се върне, колежката му фактурира
продаденото, а плащането от клиентите е старо за ново. Стокова разписка
свидетелят е писал на хартия, на място, в два екземпляра с индиго и връща
втория, за да може да се фактурира, а носи фактура от предния път, когато е
ходил или общо за два, три пъти. Не е имало случай, в който свидетелят, да
разнася стока и да я продава на доставчик. Уточнява, че например яйцата ги
получават от Свищов, но там не ходи на разнос. За стоките, които не са
продадени на деня, на самия документ отбелязва какво са върнали, които се
засичат със стоковите разписки, които са продали и количествата трябва да са
идентични. Твърди, че не работят с предварителна заявка, което означава, че
клиентът може да вземе 10 млека, може да вземе 30, а може и нищо да не вземе.
Св. Т. ***, който през месец ноември
2019 г. е снемал обезпечена информация в Горна Оряховица, при „ПЕМИ ТРЕЙД Н“
ЕООД. Според свидетеля се процедира по идентичен начин за всички случаи -
когато отидат с органа по приходите на място, той започва действия по
извършване на проверката и когато прецени, той казва на съответното лице, което
присъства там от фирмата, че трябва да се вземе съответната информация от
компютрите. Прави се една папка на компютъра, в която слага намерената
информация, която трябва да бъде записана в последствие, след което се правят
контролни числа. След това с флашка се пренася на служебния лаптоп информацията
и се записва на три броя диска, като описва в приложение № 1 към протокола за
изземане какво е извършено.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните
изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на
фазата на административния контрол,
в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и
като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство
и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът
установи, че обжалваният ревизионен акт е
валиден, като издаден от оправомощени органи,
в съответствие с разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане и за изменение на ревизията също са
издадени от компетентен орган, съгласно приложената Заповед № 6/03.01.2017 г.
на директора на ТД на НАП – В. Търново, в кръга на неговите правомощия и
отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. В съдържанието на заповедите за възлагане на ревизията, ревизионния
доклад и ревизионния акт е положена заверка „Сверено с електронен документ“.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен
носител /CD-R/.
Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен
подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от заключението на СКТЕ по
безспорен начин се установява, че представените електронни документи са
подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. С оглед изложеното съдът
приема, че изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата, които са
посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и издадените от
тях документи са валидни такива.
Ревизията е
приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК вр. чл. 3, ал.
2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма, и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му. Тоест, не се
установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и
компетентността на издателите му, нито пък съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на РА.
Във връзка с проверката за правилното приложение на
материалноправните норми съдът намира,
че жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Предмет
на спор е дали по делото е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК – данни за укрити приходи и водене на счетоводството на дружеството по
начин, който не дава възможност за установяване на основата за данъчното му
облагане с ДДС и корпоративен данък. Всъщност, обжалваните задължения на
дружеството-жалбоподател и констатациите на ревизията на практика са базирани
на иззетата и впоследствие обработена информация, претендирана като обезпечена
по реда на чл. 40 от ДОПК и съдържаща се в технически носители, представляващи
веществени доказателства по чл. 71 от ДОПК, събрани /приобщени/ в хода на
ревизията и впоследствие анализирани. Основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.4
от ДОПК е обосновано с укрити приходи, тъй като дружеството, не е отчело всички
приходи от продажби, за които има съставени стокови разписки в ПП „Микроинвест
Инвойс Про“, както и че водената счетоводна отчетност не отразява
действителните приходи.
Съгласно
чл. 40, ал. 1 от ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по
приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез
копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за
възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на
автентичността й. В случая от Протокол № 0037848/11.11.2019 г. се установява,
че обезпечаването на доказателства е извършено чрез копиране на данни,
съхранявани в компютър, находящ се в търговския обект на ревизираното лице, в
присъствието на негов представител. В този случай по силата на чл. 54, ал. 3,
изр. второ от ДОПК се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта.
Следва
да се посочи, че протоколът за обезпечаване на доказателства, както и самата
обезпечена информация, бяха оспорени като неистински по реда на чл. 193 от ГПК
от страна на жалбоподателя. След анализ на събраните доказателства, съдът
намира, че оспорването е неуспешно, с оглед следното: протоколът за
обезпечаване на доказателствата (официален
документ с обвързваща доказателствена сила) е надлежно приобщен към доказателствата в ревизионното производство.
Същият е съставен от двама органи по приходите и от експерт в ТД на НАП – В.
Търново в присъствието на служител на дружеството-жалбоподател, който не е
вписал никакви забележки или възражения. Действията по обезпечаване на
доказателствата също така не са били обжалвани по реда на чл. 41 от ДОПК. Компетентността
на органите по приходите, извършили обезпечаването на доказателствата, чрез
копиране на информацията от компютъра в търговския обект се установява от
приложената Заповед № 564/12.07.2016 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново (папка 1, л. 101). Участието в действията по обезпечаване на М. Т. – експерт в отдел
„Информационни системи“ в териториалната дирекция, също е правомерно съгласно
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ДОПК.
От заключението на съдебно
– техническата компютърна експертиза на
в.л. С., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че обезпечаването на информацията от ПП „Микроинвест Инвойс Про“ е
извършено чрез копиране на данните от компютър, намиращ се в склад на едро за
хранителни стоки в гр. Горна Оряховица, като компютърът е идентифициран чрез
снети серийни номера на дънната платка и твърдия му диск. Файловете за обезпечаване
са копирани в папка NAP
на локален диск D.
След копиране на информацията, са генерирани контролни суми SHA1 и SHA256 на файловете за обезпечаване.
Контролните суми са записани във файл sha1sha256.txt. Въпросната информация, заедно с
контролните суми са записани на 3 броя оптични носители, които са надписани с
перманентен маркер с номера и датата на протокола, имената на присъствалите
лица и подписите им, като единият диск е поставен в плик и запечатан с
подписите на органите по приходите и присъствалото лице, представител на ДЗЛ. Според заключението на вещото лице, няма
промени в контролните суми, което означава, че свалената информация не е
променяна. Обстоятелството, че записът
на обезпечената информация на трите броя оптични носители (CD-R) е извършен на преносимия компютър на
представителите на НАП посредством използването на флаш памет, не представлява
никакво нарушение и не е в състояние да компрометира процеса по обезпечаването
на доказателства, доколкото проверяващите очевидно няма как да знаят предварително
дали техническите характеристики на компютъра в склада биха позволили подобно
прехвърляне на информация да се извърши на него. Следва да се посочи, че
действията по обезпечаване са станали в присъствието на представител на ДЗЛ без
да е налично негово възражение за неправомерни действия или за недостоверно
документиране на действителни факти и обстоятелства, а същевременно в хода на
съдебното производство жалбоподателят не ангажира никакви доказателства за
подобни действия.
С
оглед изложеното следва да бъде прието, че оспорените протоколи са съставени от
орган по приходите при изпълнение на правомощията му, поради което съставляват
годно доказателство, както по отношение на извършените действия, така и по
отношение на установените факти и обстоятелства по време на проверката. Предвид
изложеното по-горе не може да бъде прието, че информацията, която е събрана в
хода на проверката относно действителните обороти в търговския обект, е
недостоверна. След като в случая информацията е копирана от използван в обект
на ревизираното лице програмен продукт за управление на продажбите, то тя е
създадена от ревизираното лице и не е било необходимо управителят на
ревизираното дружество, негов служител или органът по приходите да подписват
копираната информация с електронен подпис. В тази връзка не отговаря на
истината възражението на жалбоподателя, че създадените от органите по приходите
таблици за анализ на обезпечената информация, представляващи Приложение VIII към РД не били подписани с КЕП, респ. не били годно
доказателствено средство. По отношение на въпросните таблици в.л. С. е
установило, че същите са подписани с квалифициран електронен подпис от член на
ревизиращия екип (Надежда
Николаева Тодорова), с
изключение на файловете за изчисление на лихвите, като последното е без
значение.
Неуспешно
е и оспорването на анализа на съдържанието на обезпечената информация. След направен анализ на базовите файлове – InvoicePro_14091618054210 и InvoicePro_19020516101017
се установява, че броя на записите и стойностите на стоки общо и по месеци
съвпадат с таблицата на РД на стр. 8-9, явяваща се таблица с обобщена
информация по месеци и стр. 11-12. Финалното заключение на вещото лице във
връзка с експортът на информация е, че същият е правилен. В тази връзка,
данните във файлове „Списък на стоки, невключени във фактури 2018-2019 г.“,
представляващи приложение № 1 и № 10 към РА, са генерирани въз основа на
данните в обезпечената информация. Вещото лице уточнява, че ПП „Арбутус“ при
обработка на обезпечената от органите по приходите информация, съдържаща се на
технически носители, не променя данните, а само ги анализира. Обработената от
този програмен продукт информация е експортирана в екселски таблици, за които,
както бе посочено, в.л. С. е установило,
че са подписани с електронен подпис от Н. Тодорова – член на ревизиращия екип (Приложение № VIII) към РД, като за целите на анализа на експортираните таблици от текущата
база-данни са използвани дефинициите за полетата на същите таблици от архивните
копия съгласно техническото описание на базата данни от „Микроинвест“ ООД. Предвид изложеното съдът намира за неуспешно и оспорването от жалбоподателя
на истинността на таблиците (файловете), представляващи Приложение VIII към РД.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на РА, тъй като по
делото не били приложени разпечатки на копираната база данни и на таблиците с
анализираната информация. На първо място следва да се посочи, че органите по
приходите безспорно не са събирали като доказателства разпечатки от програмния
продукт в обекта на дружеството, т.е. не е налице хипотезата на чл. 54, ал. 3,
изр. първо от ДОПК (която
предвижда такава възможност, а не създава задължение за администрацията). Същевременно съгласно чл. 71 от ДОПК като
веществени доказателствени средства могат да се прилагат технически носители на
данни, какъвто е настоящия случай. Следва да се посочи, че чл. 184, ал. 1 от ГПК също предвижда възможност, а не задължение, за представянето на електронни
документи под формата на заверени хартиени носители, а в хода на съдебното
производство жалбоподателят не поиска представянето на разпечатки от
електронните документи.
Всъщност, спорен
е въпросът дали посредством издадените стокови разписки от ПП „Микроинвест
Инвойс Про“ са отчитани продадени стоки или същите имат единствено вътрешноотчетна
стойност, както твърди жалбоподателят. Според направения анализ на информацията
от програмата, органите по приходите са констатирали наличието на стокови
разписки, сумите по които не са отчетени от дружеството като приход и стоките
по които не са включени в издадените от дружеството фактури. От приложенията
към заключението на СТКЕ и от приложените по преписката файлове се установява,
че в програмния продукт като документи за извършените продажби освен фактури са
отразени и стокови разписки – с номера, дати, в които са описани стоки,
получатели и като начин на плащане е посочено – в брой. Самото дружество с
възражението срещу РД е представило доказателства, че по част от стоковите
разписки са издавани фактури или фискални отчети (взето предвид от органите по приходите), което означава, че стоковите разписки от програмния продукт в
действителност отразяват извършени продажби на стоки.
Тези
констатации не са опровергани, нито от показанията на свидетелите – служители в
дружеството-жалбоподател, нито чрез заключението на вещото лице по ССчЕ. На
първо място, заключението на вещото лице е, че жалбоподателят е отчел насрещна
икономическа изгода – приход от продажби и не е разполагал с необходимия
финансов ресурс за закупуване на стоки в посочения от органа по приходите
размер. Този извод не кореспондира с показанията на свидетелите, които
потвърждават, че плащането е „старо за ново“, тоест при доставката на новата
стока се заплаща старата. Необосновани са очакванията, че при данни за укрити
приходи, дружеството ще отрази коректно в счетоводството си закупените стоки,
след което ще отчете извършената последваща продажба, като кредитира с/ка 702 Приходи
от продажби, която е стойностна. В този случай е повече от очаквано, по
счетоводни данни приходът от продажби на стоки да е по-малък от действителният
такъв и да не е достатъчен за закупуването на по-голямо количество стоки.
Същевременно е резонно дружеството да отрази в приход единствено сумите по
издадените от самото него фактури и касови бонове, отчитайки насрещна
икономическа изгода. Този извод се потвърждава и от факта, че през 2018 г. в
счетоводството на жалбоподателя са осчетоводени разчети със собственика по
кредита на с-ка 499 Други кредитори срещу дебитиране на с-ка 501 Каса в левове
в общ размер на 30 500 лв. В подадената Декларация по чл. 124, ал.3 от ДОПК за 2018 г. са посочени като безвъзмездно предоставени средства за
финансиране на дружеството, която сума покрива констатирания недостиг. На
следващо място, в съдебно заседание, от страна на съда, многократно е задаван въпрос
на вещото лице – да конкретизира складовите разписки, за които се говори в експертизата,
стоковите разписки, които анализира органа по приходите ли са. Отговорът е
положителен във всички случаи, като в.л. Б. уточнява, че по преписката е видяла
само една стокова разписка, а всичко друго е складови разписки. След преглед на
доказателствата се установява, че в преписката се съдържат над 20 бр. стокови
разписки с доставчик – жалбоподателя и клиент – различни юридически лица, което
компрометира експертното заключение в тази му част. Предвид изложеното, дори и
да се приеме, че счетоводството на жалбоподателя е редовно водено формално,
същото не отразява вярно дейността на ревизираното дружество. Редовно воденото
счетоводство би следвало да гарантира и неговата вярност, което в случая не е
установено предвид наличието на въпросната обезпечена база данни от ПП
"Микроинвест Инвойс Про", при съпоставка с която е видно, че са
налице приходи от продажби в по-голям размер от тези, отчетени в счетоводството
на дружеството.
Събраните
гласни доказателства чрез разпита на две лица, които са работили през процесния
период при жалбоподателя и понастоящем са негови работници (т.е. показанията им следва да се ценят в аспекта на
съществуващата служебна зависимост), несъмнено са
източник на факти за механизма, по който се извършвало доставянето по принцип
на стоките. Така например св. Мирчева заявява, че всеки ден се описва долу-горе
какво се натоварва и това е на хвърчащи листи. Т.е. според показанията същата
не е наясно какъв вид и какво количество стока излиза от склада, което е
нелогично с оглед осъществяваната от жалбоподателя дейност. Св. Илиев
потвърждава, че преди да излезе на разнос се прави опис на натоварените стоки,
като в тях се отбелязва и върнатата стока, а стойността на описа следва да е
аналогичен на стоковите разписки. Подобни описи не са представени, както по
време на ревизията, така и в съдебното производство. Липсата им, както впрочем
и липсата на месечни инвентаризационни описи, логично поставя въпросите - как е
водена отчетност в склада, при положение, че не се знае наличността, не се знае
какво се натоварва в бусовете и какво се връща от шофьорите, след приключване
на разноса. Във връзка с проведената
инвентаризация на наличните стоки на „ПЕМИ ТРЕЙД Н" ЕООД в хода на ревизията , органите по приходите са установили излишъци на стоки в размер на
719,86 лв., което е индиция за укриване на приходи, посредством неотчитане на
всички извършени покупки на стоки от дружеството, съответно продажбата им. При това
положение фактът, че липсва функционална връзка между счетоводната програма и
програмата "Микроинвест Инвойс Про“, не е достатъчен за да опровергае, така
направените изводи.
Презумпцията
за вярност на констатациите на ревизионния акт е установена в разпоредбата на чл. 124, ал.
2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на
ревизионния акт, при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства, както е в настоящия случай. От дружеството-жалбоподател не са
ангажирани доказателства, които да опровергаят приетата за установена
фактическа обстановка и изведените въз основа на нея изводи от страна на
ревизиращия орган. Настоящият съдебен състав намира за необосновани и
недоказани твърденията на жалбоподателя, че ползваният от него ПП
"Микроинвест Инвойс Про" съдържа недостоверна информация. От една
страна дружеството не отрича, че в базата данни на процесния програмен продукт
се съдържа информация за реално осъществени търговски операции, тъй като
описаната стока е натоварвана в бусове и според търговеца, част от нея е
продавана, а от друга, твърденията му, че същият се използва за "улеснение
и организация", без да отразява продаденото количество стоки, са
необосновани и недоказани. В ревизионното производство и по делото, не бяха
представени от жалбоподателя доказателства, с оглед разпределението на
доказателствената тежест съобразно чл. 124, ал.
2 от ДОПК, че част от стоката е връщана в склада, още повече, че
според данните в програмния продукт стоковите разписки са платени в брой.
Недоказани са и твърденията, че част от клиентите на жалбоподателя по стоковите
разписки всъщност се явявали негови доставчици на същите стоки, поради което не
било логично извършването на такива продажби. Извършените при проверката
действия са имали за цел да установят всички продажби от търговския обект на
ревизирания търговец. Предвид установеното несъответствие между размера на
приходите, декларирани от дружеството от една страна и тези от базата данни,
установени в инсталирания софтуер с ПП "Микроинвест Инвойс Про" от
друга страна, правилно от страна на приходната администрация се приема за
установено наличието на данни за укрити приходи.
При
доказаност на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, приложима е
презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, която не бе опровергана в процеса при
тежест за това, лежаща върху жалбоподателя. При това следва да се приеме, че в
търговския обект на дружеството са отчуждавани стоки, при което са реализирани
доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, за които обаче не е отразяван в
съответните СД дължим ДДС, респ. печалбата от тях не е обложена с корпоративен
данък. След като дружеството не е отчитало продажбите на тези стоки, то съвсем
логично не е отчело и разходите за тяхното закупуване, поради което
възражението на жалбоподателя, че не е доказана материалната му обезпеченост да
извърши такива доставки, е неоснователно. Резултатите от извършената
инвентаризация, при която е констатиран излишък на стоки, подкрепя този извод.
За целите на съпоставката, ревизиращите, първо
са обединили всички количества от една и съща стока, вписана във фактурите,
като са създали два файла, наименувани „SUMMARIZE_Fakturi_2018_2019.xlsx" и ,,SUMMARIZE_Fakturi_2019.xlsx", приложени към РА. После тези количества стоки са
сравнили с обединените количества от същите стоки, вписани в стоковите разписки
- файлове приложени към PA с наименование ,,SUMMARIZE_StokoviRazpiski_2018_2019.xlsx"и,,SUMMARIZE_StokoviRazpiski_2019.xlsx". Предвид резултата от тази съпоставка и след
премахване влиянието на стойността на стоковите разписки с получатели
„Абиенте" ЕООД и „Аквилон АМ" ООД (общо в размер на 64 458,82 лв. за
процесните периоди), за които е констатирано, че продажбата на стоки с тях е
отчетена от ревизираното лице, правилно органите по приходите при съобразяване
с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС са приели, че през ревизирания период
дружеството не е отчело общо приходи от продажба на стоки, подробно посочени по периоди на стр. 13 и 14 от РА,
като размерът на установените неотчетени приходи от
продажби на стоки за периода от м.04.2018 г. до м. 12.2018 г. е в размер на 50
247,26 лв. с ДДС в т.ч. данъчна основа в размер на 41 872,72 лв. и ДДС в
размер на 8 374,54 лв. и за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г. е в
размер на 49 413,97 лв. с ДДС, в т.ч. ДДС в размер на 8 235,66 лв.
Относно
извършената корекция на данъчен кредит:
В
хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е получател по фактури за
доставки на стоки, издадени от „Чех – Йосиф Новосад“ ООД. При извършена
съпоставка на данните от отчетните регистри е констатирано, че в дневниците за
покупки на „ПЕМИ ТРЕЙД-Н“ ЕООД не са включени 2 бр. кредитни известия, издадени
от този доставчик – с № 231325/15.03.2019 г. с данъчна основа 42,50 лв. и ДДС –
8,50 лв. и № 232718/06.05.2019 г. с данъчна основа 72,20 лв. и ДДС – 14,44 лв.
От доставчика е изискана информация, като в отговор същият е представил
доказателства и обяснения, според които част от фактурираната от него стока не
е била доставена на жалбоподателя, което е наложило и издаването на кредитните
известия. С оглед на това органите по приходите на основание чл. 124, ал. 5 от ЗДДС са извършили корекция на ползвания данъчен кредит от жалбоподателя за
данъчни периоди м. 03.2019 г. и м. 05.2019 г. общо със сумата 22,94 лв. Срещу
тази констатация жалбоподателят не излага конкретни възражения и съдът намира
същата за законосъобразна и обоснована.
По
отношение съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби на
ЗКПО:
Правилно е определена данъчната основа за облагане с
КД за 2018 г. Както бе посочено, органите по приходите са увеличили
декларираните от жалбоподателя приходи с размера на неотчетените приходи от
продажбите по стоковите разписки, но същевременно са увеличили и разходите му с
процентното съотношение между декларираните от дружеството приходи и разходи (91,55%), т.е.
съобразен е счетоводният принцип за съпоставимост между приходите и разходите,
противно на твърденията на жалбоподателя. По този начин и след извършената
корекция от решаващия орган в хода на административното обжалване,
законосъобразно е определена данъчна основа за облагане с КД за 2018 г. в
размер на 16 349,20 лв., върху която се дължи КД в размер на 1 634,92 лв., от който внесен в размер на 1 281,10 лв. и
допълнително установен в размер на 353,82 лв. и лихви в размер на 41,48 лв.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав на АСВТ приема, че обжалваният ревизионен акт в
обжалваната част е издаден от компетентни органи и в съответната форма, като са
спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и не
страда от пороци, обуславящи неговата отмяна. Жалбата следва да се отхвърли
като неоснователна.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на Национална агенция за
приходите – гр. София
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, в размер
на 1112,77 лв.
съгласно защитения
материален интерес и правилото на чл. 8, ал.
1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения.
По
изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПЕМИ ТРЕЙД Н“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Моско Москов“ № 1, против Ревизионен акт /РА/ №
Р-04000419007085-091-001/26.05.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден с Решение № 137/06.08.2020 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за
внасяне за КД общо в размер на 353,82 лв. и лихви – 41,48 лв., и за ДДС в
размер на 16 633,16 лв. и лихви – 2397,48 лв.
ОСЪЖДА „ПЕМИ ТРЕЙД Н“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Моско
Москов“ № 1 да
заплати на
Национална агенция за приходите – гр. София, разноски по делото в размер на 1112,77 лв. (хиляда сто и дванадесет лева и седемдесет
и седем стотинки).
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: