№ 1077
гр. Благоевград, 05.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500839 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Д. Я. Т. против определение №
586/20.04.2022 г., постановено по ч.гр.д. 409 по описа за 2022 г. на РС-Благоевград.
Жалбоподателката моли определението да се отмени. Сочи, че за периода от м.
ноември, 2021 г. до началото на м. април, 2022 г. от страна на банката са удържани от
личната й сметка суми в размер над 6000 лв. от получаваното месечно трудово
възнаграждение, които се прехвърлени в сметката, по която тя погасява взетия кредит.
Счита, че акта по чл. 417 от ГПК, въз основа на който е издадена заповедта не е основание за
незабавно изпълнение, тъй като се основа само на съображения, извлечени от актове по чл.
417 ГПК.
Сочи, че е представила убедителни писмени доказателства, които удостоверяват,
че и преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и след това, суми
от нейната сметка са прехвърляни от банката без нейното знание и съгласие по сметката
обслужваща кредита й.
Сочи, че по никакъв начин не е уведомявана за превръщането на кредита в
предсрочно изискуем, като приетото от РС за редовно съобщаване на уведомлението за
предсрочната изискуемост е неправилно.
Заявява, че не дължи посочените суми като банката не е образувала изп. дело, тъй
като и преди и след подаване на заявлението се е удовлетворила с много повече суми
отколкото претендира. Сочи, че да защити имуществената си сфера от непоправимо
накърняване следва да се постанови спиране на принудителното изпълнение.
В депозирания отговор от „Ю.Б., АД се сочи, че жалбата е неоснователна.
Фактите и обстоятелствата на жалбоподателката не са годни възражения, извлечени от
извлечението от счетоводните книги на банката, а се основават само и единствено на
1
възражения по съществото на спора, които следва да се разгледат в исковото производство
по реда на чл. 422 ГПК. Посочва, че извлечението от счетоводните книги на банката е
редовен от външна страна документ и съдържа цялата необходима информация , за да се
издаде въз основа на него заповед за незабавно изпълнение.
Оспорва възражението, че кредита не е обявен за предсрочно изискуем.
Изтъква, че поради неплащане на погасителна вноска с падеж 17.6.2021 г., банката го е
обявила за такъв без да прекратява действието на договора, след като писмено е уведомила
длъжника. След като адресата на поканата не е открит на посочения в договора адрес,
съвпадащ с регистрираните такива, въпреки усилията на връчителя и направените няколко
посещения, поканата е счетена за връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на
21.12.2021 г., като това е и датата, която считат за обявяване на предсрочната изискуемост
на задължението. Възможността за такова връчване е уговорена и в чл. 19 от процесния
договор. В чл. 13 от договора длъжниците са дали изричното съгласие банката да събира
служебно от всичките им сметки, открити при тях своите изискуеми вземания, произтичащи
от или във вр. с договора. Затова и Банката е събирала служебно средствата необходими за
погасяване на вземането. Моли жалбата да се остави без уважение.
БлОС счита жалбата за допустима.
За преценка на основателността й БлОС съобрази следното:
С атакуваното определение РС е оставил без уважение молбата на Д. Я. Т. по чл.
420 ГПК за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 418 ГПК № 224 от 17.2.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 409/2022 г. по описа на БРС, като
неоснователна.
За да не уважи искането РС е приел, че не се представят доказателства, че
вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение не се дължи, че се основава на
неравноправни клаузи или неправилно е изчислен размера по договор сключен с
потребител. Посочил е, че изпълнителния лист по издадената заповед за незабавно
изпълнение е получен от кредитора на 1.4.2022 г. т.е. след сочения от Д. Т. период, през
който твърди, че са й били удържани суми от банковата сметка, поради което няма как за
период преди това да се предприемани изпълнителни действия по удържане на парични
суми, а ако такова е имало то това не е за изпълнение на вземането по заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, издадени по настоящото дело.
Счел е, че ако длъжникът не дължи сумите то тези оспорвания и доказателства
следва да представи пред съдия изпълнителя при евентуално образуване на принудително
изпълнение.
Посочил е за невярно твърдението на Т., че в извлечението от счетоводните книги
на банката нямало датата, на която е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Жалбата срещу отказа на РС да спре изпълнението на заповедта за незабавно
изпълнение е неоснователна.
Д. Т., обосновава молбата за спиране с твърдението, че не дължи сумите, за които
2
спрямо нея е издадена заповед за незабавно изпълнение и изп. лист.
Видно е, че заповедта е издадена по подадено заявление от „Ю.Б.“, АД, в
което банката се е позовала на предсрочната изискуемост на договора за кредит, сключен с
кредитополучателите, измежду които е и Д. Т.; посочила е, че не е платена вноска по
кредита с падеж 17.6.2021 г. и че според уговорените от това последици в чл. 14 от
договора, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита
Банката да има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, което
е й сторила като е и уведомила на кредитополучателите на 21.12.21 г., че превръщат
кредита в предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК Възражението срещу заповедта за изпълнение не
спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Ако
длъжникът е потребител обезпечението е в размер до 1/3 от вземането. Със следващата ал. 2,
т. 1-3 е дадена възможност за спиране на незабавното изпълнение и без обезпечение по ал. 1,
ако искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че: вземането не се дължи –
т. 1; вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител – т. 2;
и че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител – т. 3.
Към молбата за спиране Т. представя писмено доказателство - извлечение от
разплащателна сметка в „Ю.Б.“ АД, на която тя е титуляр, от което е видно, че банката се е
възползвала от уговорката в чл. 13 от договора за служебно събиране на дължимите
вземания по кредита. Така вноските с падеж 17.6.21 г., 17.7.21 г.,17.8.21 г. и 17.9.21 г. са
служебно събрани от разплащателната сметка на Т. на 25.11.21 г., като и следващите
вноски с падежи през м. октомври, ноември и декември до 21.12.21 г. – датата, на която
банката счита, че кредитът е превърнат в предсрочно изискуем, са събирани по същия
начин, с посочване на основание за превода просрочено вземане. След превръщането на
кредита в предсрочно изискуем и след издаването на 17.2.22 г. на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от извлечението от разплащателна сметка на Т. е видно, че
банката от 25.2.22 г. е продължила събирането на суми по същия начин – служебно, но като
основание за това се посочва, че са вземания на спорни съдебни вземания за разноски; на
спорни съдебни вземания за лихви, на спорни съдебни вземания за главница.
От така установените с извлечението факти за служебно събиране от банката на
суми по договора за кредит не може да се обоснове извод, че вземането, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение - не се дължи. С тях не се опровергава, наличието на
просрочие на дължимите вноски по кредита, нито наличието на уговорка, съдържаща се в
чл. 14 при просрочие на една или няколко вноски той да се обяви за предсрочно изискуем,
както не се опровергава и превръщането на кредита в предсрочно изискуем на 21.12.21 г.
Извлечението, представено от Т. не доказва, че сумите, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изп. лист или за част от тях, да са събрани респ. платени преди
образуване на заповедното производство и затова да не се дължат.
3
Становището на Т. по отношение правилността и законосъобразността на
преценката на заповедния съд относно връчването на уведомлението, с което кредитът е
превърнат в предсрочно изискуем е ирелеванто, защото то се разглежда от въззивната
инстанция при обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение. В случая такава
жалба по чл. 419 от ГПК няма. Възможността да се преразгледа въпроса от заповедния съд
при молба по чл. 420 от ГПК, предполага представяне на писмени доказателства, които да
разколебават направения извод за предсрочната изискуемост, а такива не се представят. По
изложените съображения, според които с представените от Т. писмени доказателства не се
установява, че вземанията за които е издадена заповед за незабавно изпълнение не се
дължат, БлОС потвърждава атакувания акт.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 586/20.04.2022 г., постановено по ч.гр.д. 409 по
описа за 2022 г. на РС-Благоевград
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4