Р Е Ш Е Н И Е
№ 280
гр. Русе,27.10.2023 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенският
административен съд,
в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
административно дело № 128 по описа
за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на П.К.Х., с
адрес ***, чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-0453-000028/27.02.2023 г., издадена от
младши автоконтрольор в РУ Сливо поле, ОДМВР Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се изразява становище за
незаконосъобразност на заповедта, като постановена при неправилно приложение на
материалния закон. Оспорва се употребата на наркотични вещества и техните
аналози, конкретно на амфетамин. Иска се отмяна на наложената ПАМ като незаконосъобразна
и неправилна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Б.,***, която поддържа жалбата на основанията, изложени в
нея. Ответникът – началник на РУ Сливо поле към ОДМВР Русе,
се представлява от гл. юриск. Т. Й., която оспорва жалбата. Сочи, че са били
налице предпоставки за издаване на процесната заповед.
Жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149,
ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и
реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
В обжалваната заповед
административният орган е описал фактическата обстановка чрез техниката на
препращане към съставения Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GА,
№ 716337/26.02.2023 г. От съставения АУАН се установява, че на 26.02.2023 г. около 15,30 часа, в община Сливо
поле на път Русе-Тутракан-Силистра на ПП ІІ 21 Русе-Силистра, км. 26.500 в
посока гр. Силистра Х. е управлявала лек автомобил Сеат Леон, рег. № Р8847КС,
собственост на Е.И.А. от с. Малко Враново и е спряна за проверка от полицейски органи. Направен
й е тест за алкохол, който е отрицателен. На водача Х. е направен тест за употреба на наркотични вещества или
техните аналози – амфетамин с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен
номер ARJF
0042, с проба номер
421, взета на 26.02.2023 г., в 15:36 часа. Посочената
проба е дала положителен резултат за амфетамин. Водачът заявява, че не употребява алкохол и наркотици и дава
кръвна проба.
От приложения Протокол за извършена
на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества № 453р -1823/26.02.2023
г. се установява, че водачът Х. се е държала спокойно; със сигурна походка и
ясен изговор, без съмнителни физически признаци и без мирис на алкохол; няма
особености в областта на очите и светлината на мястото на тестване е през
нощта.
Във връзка с така установената
употреба на Х. е връчен талон за изследване номер 137233 в 17.00 ч. Жалбоподателката
е била задържана и конвоирана до УМБАЛ Канев гр. Русе, където е дала биологични
проби за медицинско изследване. Същата фактическа обстановка се установява и от
Докладна записка УРИ 453р-1846/27.02.2023 г. на младши автоконтрольор Т. Ч. ***.
За установеното нарушение на Х. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 716337/26.02.2023 г., който е
подписан от нея, като е посочил, че има възражения.
При така установената фактическа
обстановка началник в РУ Сливо поле при ОД МВР Русе е издал ЗППАМ № 23-0453-000028/27.02.2023
г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на
СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. В мотивната част на заповедта, макар и оскъдно е описана фактическата
обстановка, при която е установена положителната проба на Х.. Заповедта е
връчена на Х. на 02.03.2023 г.
Представена е Справка за
нарушител/водач П.К.Х..
Недоволена от така постановената
заповед, П.Х. оспорва същата в настоящото производство с доводи за нейната
процесуална и материална незаконосъобразност.
Като доказателства по делото са представени са приети – Указания за работа с „Дрегер
Дръг Тест 5000“, както и ръководство за работа със същия. Приет е и протокол за
запознаване на служителите относно ръководството за работа, както и
представената административна преписка от ответника.
В съдебно заседание е разпитана в качеството й на свидетел
актосъставителя Т. Ч., която заявява, че е обучена да работи с „Дрегер
Дръг Тест 5000, както и че е запозната при какви случаи се извършва проверка за
наркотици. Проверката, извършена на Х., била рутинна, тъй като същата била на
такава възраст, която предполагала, че е възможно да използва наркотични вещества и техни аналози.
По принцип извършвали проверки за наркотици на водачи от всички възрастови
групи, вкл. и над 60 годишни шофьори. Проверката за алкохол на водача Х. била
отрицателна, но проверката за употреба на наркотични вещества била положителна.
Обяснява, че жалбоподателката реагирала много остро на положителния резултат,
като казала че никога не е употребявала наркотици и се разплакала, даже казала
че не знае какво е това вещество. Не била съгласна с резултатите от теста и
имала желание да даде кръвна проба. По делото е представено писмо Рег. № 336р-27727 от 15.05.2023 г. от началник отдел „Разследване“ при ОДМВР – Русе, в
което уведомява, че при извършена проверка в АИС е установено, че спрямо водача
П.К.Х., че с постановление на Районна прокуратура Русе е образувано досъдебно
производство № 81/2023 г. по описа на РУ Сливо поле, за престъпление по чл.
343б, ал.3 от НК – управление на лек автомобил след употреба на наркотично
вещество –амфетамин. В писмото се съдържа и и нформация, че до настоящият
момент не е получено в МВР резултатът от извършеното химико-токсилогично
лабораторно изследване спрямо водачът Х.. В съдебното заседание на 14.09.2023
г. от процесуалния представител на ответника, която заявява, че е получила устна
информация, че на 05.09.2023 г. има образувано ДП № 4587/20223 г. по описа на
РРП и № 453-ДП-81/2023 г. по описа на РУ Сливо поле.
При
така изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо, „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6
и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.“ Със Заповед УРИ 366з-3170/31.12.2021
г. на директора на ОД МВР Русе са делегирани правомощия на изрично посочени
длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки, включително по т.3
на началниците на районни управления при ОДМВР –Русе, какъвто е издателят на
оспорената заповед. Поради това съдът приема, че процесната заповед е
издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.
Настоящият съдебен състав намира за
спазено изискването за форма на процесната заповед. Законът за движението по
пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради
което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2
от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити,
определени от цитираната норма.
Релевираното възражение, че
оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, съдът намира
за неоснователно. Според
изложените разсъждения в писмените бележки относно приложението на чл. 171, ал.
1, буква Б във връзка с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и посочената в последната норма
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в частта по чл. 3а административният орган не е изяснил
фактическата обстановка, защото се е позовал само на резултатите от извършеното
изследване с техническо средство. Според жалбоподателя първо е следвало да се
изчакат резултатите от медицинското изследване и едва след това да се пристъпи
към издаване на заповедта. Нормата на чл. 171, ал. 1, буква Б от ЗДвП въвежда
императивно задължение, т.е. при обвързана компетентност административният
орган следва да издаде ЗППАМ, когато са налице фактите и обстоятелствата,
предвидени в хипотезата на тази правна норма. Твърдението на жалбоподателя, че
следва да се изчака постигането на безпротиворечиви резултати и едва тогава да
се наложи ПАМ не отговаря на съдържанието на посочената разпоредба.
В чл. 1, ал. 3 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана за краткост Наредбата) са регламентирани способите за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. При извършване на проверка на място от
контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява с тест. Ако водачът не приема показанията на теста, има право да
даде биологични проби в медицинско заведение за извършване на медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, за да докаже, че не е употребявал
наркотични вещества или техни аналози (чл. 3а, т. 2 от Наредбата). При тази
законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за
издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества
или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е
отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за
изследване. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на
заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при
осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с полеви тест,
административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана
компетентност. Както бе посочено, според чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП от Глава шеста
"Принудителни административни мерки" – при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. Действително,
както е отбелязано във вече посочения от съда Протокол за извършена на проверка
за употреба на наркотични или упойващи вещества № 453р-1823 от 26.02.2023 г., поведението на Х. при провеждане на теста с техническо устройство
е адекватно и не буди съмнения. Преценката
дали на конкретния водач да бъде извършена проверка за употребата на наркотични
вещества или не е предоставена изцяло в правомощията на контролните органи и тя
не подлежи на съдебен контрол в настоящото производство. Извършването на
проверка само в случаите на съмнително поведение на водача означава отричане на
законовите правомощия на контролните органи да
Външните
признаци са индивидуални и преценката на контролните органи в конкретния случай
е била и правилна при това, доколкото е налице наличие на употреба на
наркотични вещества или техните аналози – амфетамин. Достатъчно е
установяването на употребата на наркотични или упойващи вещества по един от
посочените в разпоредбата начини. Способът за опровергаване на фактическото
основание за издаване на заповедта – употреба на наркотични вещества или
техните аналози – амфтамин е провеждане на медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични
вещества или техни аналози.
Като друго нарушение, отново свързано
според жалбоподателя с неизяснена фактическа обстановка, се сочи нарушение на
чл. 35 и чл. 36 от АПК. Оплакването
е неоснователно.
Според чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. Следва обаче да се
съобрази, че ЗДвП е специален закон спрямо кодифицираната регламентация на
административните актове в АПК, което означава, че законодателят е
регламентирал кои факти трябва да са налице за да се наложи обжалваната ПАМ – в
конкретния случай такъв факт е положителната проба за амфетамин. При тези
обстоятелства ПАМ следва да се наложи незабавно, в момента на установяване по
надлежния ред (чрез техническо средство), като същата е от категорията
принудителни административни мерки с превантивен характер. В този смисъл, за административният
орган не е налице задължение да „изиска незабавно изготвяне на изследването с цел
преценка за налагане на ПАМ„ резултатите
от медицинското изследване, тъй като административният орган няма право на
преценка.
При така изложените
мотиви, съдът счита, че обжалваната ЗППАМ е издадена при спазване на
изискванията за форма.
На следващо място съдът
преценява законосъобразността на оспорения акт, като установява дали са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила във
връзка с неговото постановяване.
Тъй като производствата по прилагане
на ПАМ и по съставяне на АУАН са две самостоятелни и независими по характер,
същност, фактически и правни основания, не е налице нарушение на правата на
лицето, спрямо което те се развиват и резултатите от които производства засягат
неговата правна сфера. Така прилагането на ПАМ е административно производство –
в конкретния случай с превантивен характер и за обществото, и за самото лице,
което се подчинява на нормите на АПК. Производството по съставянето на АУАН е административнонаказателно
по своя характер, свързано е с ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето и за него са приложими разпоредбите на ЗАНН. Във връзка с
фактическата обстановка, на база на която е издадена процесната ЗППАМ следва да
се отбележи, че в административното производство е допустимо тя да бъде
установена с други актове, като за целта е приложимо ТР 16/31.03.1975 г. на
ОСГК на ВС, според което мотивите могат да бъдат изложени отделно от самия
административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото
издаване. В този случай административният орган правилно се е позовал на
съставения АУАН за описание на фактическата обстановка.
Съдът счита, че заповедта е съответна
на материалния закон, защото в условията на обвързана компетентност
административният орган е задължен да приложи процесната ПАМ.
Заповедта отговаря на целта на
закона.
Нормата на чл. 171, т.1
от ЗДвП предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач: б) който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Целта на ПАМ по този текст от закона
е да се преустанови и/или възпрепятства за в бъдеще възможността за
противоправно управление на конкретно превозно средство от лице, извършило
конкретни административни нарушения с висока степен на обществена опасност,
свързани с липса на каквото и да е СУМПС, употреба на алкохол или наркотични
вещества, отказ от изпробване за употреба на алкохол или наркотични вещества,
неизпълнение на предписание за медицинско изследване на кръвта за употреба на
алкохол ли наркотични вещества, управление на МПС от лице, което няма
съответната правоспособност. Гарантирането на живота и здравето на хората като
върховна ценност по никакъв начин не нарушава въведеното в чл. 6, ал. 2 от АПК
правило, че когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона.
Съдът
счита, че е спазен принципа за съразмерност, обективиран в чл. 6 от АПК, тъй като срокът на наложената ПАМ е определен
в закона.
С оглед фактите по делото и
тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ се
постига преследваната от законодателя цел, а именно – осигуряване безопасността
на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения,
поради което същата следва да бъде потвърдена.
С оглед изложеното, процесната
заповед е законосъобразна, а оспорването като неоснователно следва да бъде
отхвърлено.
По делото искане присъждане на
разноски е направено от двете страни. Като съобрази
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав
намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се присъди сумата от 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, пети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.Х. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0453-000028/27.02.2023 г.,
издадена от началник РУ Сливо поле към ОДМВР Русе.
ОСЪЖДА на П.К.Х., ЕГН **********; с адрес ***
да заплати на ОД МВР Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: