№ 123
гр. Свиленград, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200264 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №233 /2021 от
22.02.2021 година на Началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска /сега Директор на Териториална Дирекция
Митница Бургас/ към Агенция Митници, с което на основание чл.233,ал.6 вр с
ал.1 от ЗМ е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -
3840броя инжектори за автомобил с митническа стойност 479 813,05лева и
на основание чл.233,ал.8 от ЗМ е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА –товарна композиция с влекач марка „ Мерцедес“ с
регистрационен номер №** **** ** и прикачено полуремарке с рег.№ **
**** ** с регистрационни талони съответно с №********* и №********* и
един брой контактен ключ на превозното средство.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останало
дружеството-собственик на отнетото моторно превозно средство,поради
което го обжалва в законно предвидения за това срок. Същият в жалбата си
твърди,че обжалваното НП било неправилно,необосновани и издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие на закона
и съдебната практика в тази насока. По изложените доводи моли съда да
отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател редовно призовано,
изпраща представител-управителя на дружеството. Представлява се от адв.И.
И. , който подържа жалбата по изложените в нея доводи,като уточнява ,че
обжалва единствено НП в частта в която е отнето МПС ,а в останалата
част не поддържа жалбата и моли производството по делото в тази част да
бъде прекратено,доколкото дружеството –жалбоподател не е собственик на
отнетите стоки. Допълнително сочи,че така постановеното отнемане на МПС
противоречи на правото на ЕС,както и на съдебната практика на ВКС и КС
1
по сходни казуси,при които било прието,че ако МПС не е собственост на
нарушителя, то същото не подлежало на отнемане . Моли съда да отмени
обжалваното НП в тази му част. Претендира присъждане на направените от
жалбоподателя разноски за всички инстанции,включително и
адв.възнаграждение съобразно представените по делата пълномощни.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна морска /сега Директор на
Териториална Дирекция Митница Бургас/ към Агенция Митници чрез
процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
В съдебната фаза ангажира доказателства.Претендира присъждане на
юр.възнаграждение.Отправя възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна :
Страните не спорят,а и се установява от събраните по делото писмени
и гласни доказателства,че на 11.07.2020год. около 05,05часа на Митнически
пункт Капитан Андреево на трасе „Входящи товарни автомобили ” на път от
Република Турция за Федерална Република Германия пристигнал товарен
автомобил- влекач марка „ Мерцедес“ с регистрационен номер №** **** **
и прикачено полуремарке с рег.№ ** **** **,собственост на дружеството
жалбоподател, управляван от българският гражданин Таньо И. Видев .
За превозваната стока водачът на товарната композиция представил
транзитна декларация Т1 с MRN 20TR16020000024060/10.07.2020г.,фактури
№ RЕ32020000004739 , с №RЕ32020000004740 , № RЕ32020000004741 с
№RЕ22020000000627, всички от 08.07.2020г. и фактура №.
RЕ22020000000628 от 09.07.2020г. , CMR -4броя от 10.07.2020г.,с които
декларирал превозваната от него стока.
При обработването в модул ПТРР била констатирана разлика в
килограмите,поради което товарния автомобил бил селектиран за рентгенов
контрол и физическа проверка.
Товарният автомобил бил пролъчен с рентгенова апаратура,като при
извършения рентгенов контрол,регистриран под №12500/11.07.2020г. не била
маркирана зона с подозрение.
На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ на 11.07.2020г. в 09,55часа била
продължена митническата проверка от митническия служител П. Т. П. и П.
В. С..
Същите преброили 29 броя палета стоки,които били с 8палета в повече
от декларираните. При проверката били констатирани общо 3840 броя
инжектори за автомобили,съдържащи се в осем палета,недекларирани по
установения ред с представените документи.
Недекларираната стока била задържана с разписка №0181454 от
11.07.2020г.,както и товарната композиция с разписка №0181455/11.07.2020г.
С разписка за задържане №0181456/11.07.2020 били задържани и
2
2броя телефони марка Самсунг.
За извършеното на водача бил съставен АУАН за нарушение по
чл.233,ал.1 от ЗМ с предмет на нарушението –недекларираните 3840 броя
инжектори за автомобил.
С уведомително писмо с рег.№32-199253 от11.07.2020г. ,ОП Хасково е
била сезирана от АНО за извършено престъпление,поради което е било
образувано ДП за извършено престъпление по чл.242,ал.1,б.Д от НК.
В хода на образуваното ДП ,били изискани справки за задгранични
пътувания,превод на документи,бил извършен оглед на товарния автомобил и
на намиращия се в него товар.По отношение на стоките и превозното
средство били назначени и изготвени автотехническа и оценъчна
експертиза,като съгласно заключението на назначената автотехническа
ексертиза-пазарната стойност на товарната композиция към датата на
нарушението/11.07.2020г./ възлиза на 111 604,20лева . По отношение на
задържаните телефони след извършена техническа експертиза и въз основа на
постъпила молба от водача на товарната композиция,същите му били върнати
с протокол от 30.09.2020г.
По ДП било получено писмо от фирмата изпращач, с което
посочили,че установили,че действително били натоварили 29палета и
липсвало фактура за 8те палета в повече, като посочили и причината за
допуснатата грешка. Били представили и документи доказващи собствеността
на стоката,като било поискано нейното връщане,като по така постъпилата
молба ,наблюдаващият прокурор се е произнесъл с постановление от
28.09.2020г., която оставил без уважение.
С Постановление от 15.12.2020г. ОП Хасково е прекратила
наказателното производство на основание чл.243,ал.1,т.1 вр с чл.24,ал.1 ,т.1 от
НПК,което било входирано в регистратурата на АНО на 14.01.2021г.
След постъпване на материалите в регистратурата на АНО е изискано
становище от комисия ,назначена от със заповед на Директора на ТД Южна
морска за определяне на митническата стойност на стоките,видно от което
същата е определена на 479813,05лева за 3840 броя инжекторни дюзи за
автомобил в ново състояние .
Въз основа на прекратителното постановление , АНО е издал
процесното Наказателно постановление /НП/ №233 /2021 от 22.02.2021
година на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
морска /сега Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас/ към
Агенция Митници, с което на основание чл.233,ал.6 вр с ал.1 от ЗМ е
постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -3840броя
инжектори за автомобил с митническа стойност 479 813,05лева и на
основание чл.233,ал.8 от ЗМ е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА –товарна композиция с влекач марка „ Мерцедес“ с
регистрационен номер №** **** ** и прикачено полуремарке с рег.№ **
**** ** с регистрационни талони съответно с №********* и №********* и
един брой контактен ключ на превозното средство.
Процесното НП е било връчено на адреса на дружеството –
жалбоподател на 09.03.2021г. на Т. С. /л.42 от АНПр/,а жалбата е входирана
в регистратурата на АНО на 12.03.2021г.
По АНПр е налично и копие от свидетелство за регистрация на
процесната товарна композиция,видно от което собственик на влекача и
3
ремаркето са дружеството жалбоподател/л.180 и л.181 от АНПр/
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се , които не се оспориха от която
и да е от страните, като съдът ги кредитира за достоверни по съдържанието
им спрямо възпроизведените в тях факти.
Въз основа на така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване , от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира същата за основателна, за
което се излагат следващите правни съображения:
Страните не спорят по изложената в НП и респективно възприетата от
съда по горе фактическа обстановка.
Спорно по делото е постановената репресивна мярка „ОТНЕМАНЕ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА –товарна композиция с влекач марка „
Мерцедес“ с регистрационен номер №** **** ** и прикачено полуремарке с
рег.№ ** **** ** с регистрационни талони съответно с №********* и
№********* и един брой контактен ключ на превозното средство-
собственост на дружеството жалбоподател,наложена на основание чл.233,ал.8
от ЗМ.
Репресивната мярка „отнемане в полза на Държавата на превозните и
преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на
стоките - предмет на митническа контрабанда, независимо чия собственост са,
освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда, е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233,
ал. 8 от ЗМ в случаите на осъществено нарушение по чл. 233,ал.1-5 от същия
закон.
Националният Съд е обвързан от Преюдициалното заключение по
дело С-393/19. В този Съдебен акт Съдът на ЕС приема, че :член 2,
параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005
година относно конфискация на облаги, средства и имущество от
престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права
на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че НЕ ДОПУСКА
национална правна уредба, която позволява конфискация на средство,
използвано за извършване на престъпление квалифицирана
контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно
лице. Прието е също,че Член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с
член 47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че НЕ
ДОПУСКА национална правна уредба, която позволява в наказателно
производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице,
различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага
с ефективни правни средства за защита.Или иначе казано национална
правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за
извършване на престъпление за делото на СЕС квалифицирана контрабанда/
респективно при извършено адм.нарушение /, когато това средство
принадлежи на трето добросъвестно лице, различно от извършителя на
4
престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за
защита, противоречи на правото на Съюза, още повече че след
произнасянето на съда по горепосоченото дело, националните разпоредби са
обявени за противоконституционни в унисон с приетото от ЕС.
Действително с Решение от 14.01.2021 година на Съда на ЕС по
Дело С-393/19, ,съдът се е произнесъл относно съразмерност на предвидената
конфискация предвидена в разпоредбата на чл. 242, ал.8 от Наказателния
кодекс, регламентираща случаите на отнемане на превозното или преносното
средство използвано за осъществяване на квалифицирана контрабанда, и в
случаите когато същото не е собственост на дееца.
Използваната законодателна формулировка на чл. 233, ал.8 от ЗМ е с
висока степен на сходство с тази на чл. 242, ал.8 от Наказателния кодекс.
Общото и в двете хипотези е препятстването правото на собственост на трети
лица чужди на административното нарушение/престъпление. В Решение
от 14.01.2021 г. на Съда на ЕС по Дело С-393/19 посочи, че член 2, параграф 1
от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно
конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с
член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз е
прието, че член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС,
допуска налагането на ограничения на упражняването на признатите от нея
права и свободи от които и правото на собственост закрепено в чл. 17 от
хартата), но само при условие че тези ограничения действително отговарят на
преследваните от Съюза цели от общ интерес и че не представляват по
отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса,
която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право. В
унисон с това разбиране, в същото решение СЕС е възприел, че не е
допустима национална правна уредба, която позволява конфискация на
средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана
контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице.
Предвид сходството в хипотезите на чл. 242,ал.8 от НК и чл. 233, ал.8
от ЗМ, както и в естеството и обема на засегнатите права, то цитираното
Решение на СЕС, което е задължително за всички държави членки, е изцяло
приложимо и в настоящата хипотеза.
Макар цитираното решение на СЕС да е дадено във връзка отнемане
на превозните средства, послужили за извършване на престъпление
квалифицирана контрабанда по реда на НК, то същото излага принципно
становище за недопустимост на такава национална правна уредба, която да
предвижда отнемане на вещи, принадлежащи на трето неучастващо в
наказателно производство, добросъвестно лице.
В тази връзка, настоящият съдебен състав съобрази и непосредствено
приложимите норми на чл.17, ал.1, ал.3 и ал.5 от Конституцията на Република
България и осъщественото задължително тълкуване на същите в практиката
на Конституционния съд на Република България. Необходимо да се посочи,
че трайно в практиката си същия съд приема(Решение № 12 от 8 юли 1993 г.
по к. д. № 12/1993 г. и Решение № 17 от 16 декември 1999 г. по к. д. №
14/1999 г.), че задължение на държавата е да гарантира и защити правото на
собственост и да осигури неприкосновеността на частната собственост чрез
закон, и че е недопустимо по законодателен път да се посяга на тази
неприкосновеност. В Решение № 12 от 30.09.2021г. на Конституционният съд
на Република България, постановено по к.д. № 10/2021г., с което е обявена
5
противоконституционността на разпоредби от Наказателния кодекс, изрично
е посочено, че при съобразяване на принципа на правовата държава по чл. 4,
ал. 1 от Конституцията и установените в чл. 57, ал. 2 от Основния закон
параметри за упражняване на основните права, правото на собственост може
да бъде ограничавано, но само ако ограничението е въведено със закон,
необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е
пропорционално средство за защита на застрашени конституционни
ценности. Всяка намеса в мирното ползване на собствеността трябва да
постига справедлив баланс между обществения интерес и защитата на правата
на собственика. Основният закон допуска при определени условия
принудително отчуждаване на собственост, като критериите, при които е
конституционно допустимо имуществените права, принадлежащи на частни
субекти, да бъдат накърнявани до степен, включваща и отчуждаване от
държавата са закрепени в чл.17 от Конституцията на Република България.
Според конституционните съдии прогласеното в Конституцията задължение
за защита на частната собственост предполага при нейното ограничаване със
закон да се съблюдава спазването на принципа на пропорционалност
(съразмерност), изведен като елемент на принципа на правовата държава,
прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Съобразно този
принцип,ограничението на правото на собственост следва да е съразмерно на
преследваната цел, но не и да надхвърля необходимото за нейното постигане.
От принципа на пропорционалност произтича изискване намесата в правата
на частния собственик да постига справедлив баланс между нуждите на
общия интерес и защитата на основните права на
гражданите. Справедливият баланс между преследваната от закона
легитимна цел - борба с определен вид престъпни посегателства и обхвата и
интензитета на държавната намеса при ограничаване на правата на
гражданите в обществен интерес зависи от много фактори, включително и от
поведението на собственика на вещта или най-малко от връзката между
поведението му и престъплението. В същото решение е възприето също,
че отнемането на вещта от трето лице, чуждо на престъпната дейност води до
санкциониране на лице, чието поведение не е престъпно и затова се явява
изцяло непропорционално и несъразмерно, при което макар оспорените части
на атакуваните разпоредби да не са изрично формулирани като част от
наказанието за извършеното престъпление (тъй като не са насочени към
осъдения), те не се различават по последици от гражданскоправния ефект на
наказанието конфискация, което съдът налага на осъденото лице, и затова е
приемливо да се поддържа тезата, че те имат сходен санкционен характер по
отношение на трето лице, нямащо процесуално качество в конкретното
наказателно производство, а санкцията, изразяваща се в отнемане на
конкретни движими вещи в полза на държавата, се налага служебно от съда
на това трето лице единствено и само защото последното е собственик на
вещта, която е била използвана при извършване на престъплението.
Необходимо е да се посочи, че обявените с цитираното решение за
противоконституционни норми от НК, отново имат висока степен на сходство
с разглежданата в настоящото производство норма на чл. 233, ал.8 от ЗМ,
доколкото отново касаят случаи на принудително отнемане на вещи
послужили за извършване на престъпление, от собственик нямащ отношение
към осъщественото деяние.
С оглед изложеното, а и още повече, доколкото процесното
наказателно производство е с административен характер, предвид което е
6
налице по - ниска степен на обществена опасност на деянието,
представляващо административно нарушение от деянията - квалифицирани
като престъпления, касационната инстанция настоящият съдебен състав
намира, че Решение по Дело С- 393/19 на СЕС следва да намери приложение
и в хипотезата на чл.233, ал.8 от ЗМ.
Безспорно по делото е , че процесната товарна композиция /влекач и
полуремарке/ не е собственост на нарушителя/който е неизвестен/, а е
собственост на дружеството жалбоподател,видно от приобщения по делото
копия от рег.талон на товарната композиция.
При това положение/доколкото МПС не е собственост на
нарушителя,следва АНО при решаване на въпроса за отнемане на МПС да
установи по безспорен и категоричен начин,че третото лице е
недобросъвестно,но такива доказателства не се ангажираха в настоящото
производство.
При липса на каквито и да е доказателства,че третото
лице/дружеството жалбоподател/ е било недобросъвестно,то обжалваното НП
в тази му част се явява неправилно,поради което следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 633 от ГПК, постановеният акт на Съда на ЕС е
задължителен за всички съдилища и учреждения в Република България. При
това положение, настоящият Съдебен състав счита, че предвиденото в чл.
242, ал. 8 от НК ,която разпоредба е сходна с разпоредбата на чл.233,ал.8 от
ЗМ отнемане на МПС се явява в противоречие с цитираното Решение на Съда
на ЕС и настоящият Съдебен състав намира че не следва да приложи
чл.233,ал.8 от ЗМ, като норма, противоречаща на правото на ЕС. Именно и по
тези съображения Съдът намира, че в тази част по пункт 2 обжалваното НП
следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС /така и
Решение№131/27.02.2023г. постановен по КАНД №1106 по описа на съда
за 2022 година по описа на АС Хасково/.
По разноските:
По делото се претендират разноски ,както от страна на
процесуалният представител на дружеството жалбоподател,така и от страна
на АНО.
С оглед изхода на делото,съдът намира,че не се дължат в полза на
АНО разноски,а що се отнася искането за присъждане на разноски от страна
на пълномощника на дружестовотожалбоподател,то съдът намира следното:
По делото се констатира направени разноски в размер на 150лева за
подаване на частна касационна жалба,които разноски следва да се възложат в
тежест на АНО,а що се отнася до претенцията за присъждане на
адв.възнаграждение,доколкото такива не се констатираха/липсва посочен
размер на платено адв.възнаграждение/,то такива не следва да се
присъждат,като съответно не следва да се коментира и направеното
възражение от страна на процесуалния представител на АНО за прекомерност
на претендираното такова.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2,
т. 1 вр с ал. 3, т. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ №233
/2021 от 22.02.2021 година на Началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска /сега Директор на Териториална Дирекция
Митница Бургас/ към Агенция Митници, в частта с което на основание
чл.233,ал.8 от ЗМ е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА
–товарна композиция с влекач марка „ Мерцедес“ с регистрационен номер
№** **** ** и прикачено полуремарке с рег.№ ** **** ** с регистрационни
талони съответно с №********* и №********* и един брой контактен ключ
на превозното средство.
ОСЪЖДА ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“ ДА ЗАПЛАТИ
на „Краси Сираков“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив,ж.к. Тракия,бл.23,вх.Д,ет.4,представлявано от
Красимир Стоянов Сираков с ЕГН **********, разноски по делото в размер
на 150.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8