№ 120
гр. Шумен, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора П. Р. В.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20253600200287 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на компетентния орган на Нидерландия за признаване и
изпълнение на решение постановено от несъдебен орган Pol. R′dam-Rijnmond, CVE TM
/Полиция Ротердам-Рийнмонд, CVE TM/от 01.10.2024 г., в сила от 12.11.2024 г., за налагане
на финансова санкция, постановена по отношение на българския гражданин М. А. К., роден
на 23.08.1971 год., с постоянен адрес в Република България, с.З., ул. „С.” № 12, обл. Шумен.
Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на Европейския съюз и
се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по нидерландското
законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.
Засегнатото лице има регистриран постоянен адрес в РБ, който съвпада и с адреса
посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата страна, като не е заявило пред
компетентните органи, друг адрес за местопребиваване. Видно от върнатата призовка
засегнатото лице е редовно призовано – призовката е получена от баща му със задължение
да му я предаде. В съдебно заседание засегнатото лице не се явява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
1
преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Засегнатото лице М. А. К., е български гражданин и е с местоживеене и обичайно
пребиваване на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС
– с постоянен адрес – с.З., община Велики Преслав, обл.Шумен, ул. „С.“ №12 и посочен в
Удостоверението по чл.4 от искащата държава именно този адрес. Лицето е декларирало
пред органите на „БДС“ при МВР настоящ адрес на пребиваване държава различна от РБ,
но не е посочило населено място извън пределите на РБ. На постоянния адрес на лицето са
открити родителите на засегнатото лице, които не са отказали получаването на призовката.
Т.е. налице са достатъчно данни, че на посочения адрес присъства трайна връзка на К. от
личен характер. Дали лицето към момента на призоваването е в чужбина, не е от естество да
изключи обичайното му пребиваване на територията на страната, респ. на адреса в с.З.,
посочен и в Удостоверението и заявен като постоянен адрес. В този смисъл се разглежда
местоживеенето и обичайното пребиваване и в константната практика на ВКС. Лицето е в
трудоспособна възраст и поради това се приема, че засегнатото лице реализира доходи.
Освен това са налице доказателства, че засегнатото лице е закупило недвижим имот в гр.
Смядово, обл. Шумен, който използва като многофамилна жилищна сграда. От
представената справка от КАТ се установява, че К. е собственик и на моторно превозно
средство със Шуменска регистрация. В този смисъл се разглежда местоживеенето и
обичайното пребиваване и в константната практика на ВКС, материализирана в Определение
№1 от 06.01.2021г. по ч.н.д.№944/2020г. на ВКС, ІІ н.о., Определение № 132 от 16.12.2019 г.
на ВКС по ч. н. д. № 1096/2019 г., III н. о., НК, Определение № 92 от 13.08.2019 г. на ВКС по
ч. н. д. № 689/2019 г., II н. о., НК, Определение № 53 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. н. д. №
427/2020 г., I н. о., НК, Определение № 101 от 20.08.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 862/2019 г., I
н. о., НК, Определение № 95 от 15.09.2016 г. на ВКС по ч. н. д. № 790/2016 г., II н. о., НК,
Определение № 65 от 22.06.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 927/2015 г., I н. о., НК, Определение
№ 157 от 28.11.2017 г. на ВКС по ч. н. д. № 1182/2017 г., I н. о., НК, Определение № 46 от
17.03.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 342/2014 г., II н. о., НК, Определение № 35 от 21.03.2017 г.
на ВКС по ч. н. д. № 279/2017 г., II н. о., НК, Определение № 12 от 29.01.2020 г. на ВКС по ч.
н. д. № 29/2020 г., II н. о., НК. Затова съдът приема, че са налице условията на чл. 30 от
ЗПИИАКОРНФС.
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се
установява, че с Решение за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган
Pol. R′dam-Rijnmond, CVE TM /Полиция Ротердам-Рийнмонд, CVE TM/от 01.10.2024 г., в
сила от 12.11.2024 г. на българския гражданин М. А. К., роден на 23.08.1971 год., ЕГН –
**********, с постоянен адрес в Република България, с.З., ул. „С.” № 12, обл. Шумен е
наложена финансова санкция в размер на 180,00 € /сто и осемдесет евро/, за това, че на
16.03.2024г. в 17:05 часа в Rotterdam, Katendrechtse Lagedijk /Ротердам, Ниска дига
Катендрехт/ не е спазил знак „Забранено влизането“ /знак С2 от 1990 еднопосочно
движение/. Деянието представлява административно нарушение, което се санкционира по
2
реда на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата - чл. 2 от разпоредбите на Нидерландия.
Решението е на несъдебен орган на Нидерландия и отговаря на изискванията на чл.3
ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за
извършено административно нарушение във връзка с нарушение на правилата за движение
по пътищата по законите на Австрия - страна членка на ЕС.
Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е
санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското
законодателство съобразно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП на РБ, т.е. за това деяние е
налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за
признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска
област /съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да
разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р.
България и е посочило постоянен и настоящ адрес на територията на област Шумен в Р.
България. Липсват данни, че лицето не пребивава трайно в страната.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от
решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по
образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 16.04.2025 год., преведено е на
български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава Нидерландия. Закона не поставя изискване акта за налагане на административното
наказание да бъде преведен. Достатъчно е същият да е приложен към Решението и
Удостоверението. Приложен е.
Липсват доказателства, че срещу заинтересованото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство
и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за
наложено наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето
и влизане в сила на решението на 12.11.2024 год. не са изминали повече от две години, и са
налице доказателства, че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение
на наказанието. В частност с изпращане на наложената финансова санкция за признаване и
изпълнение на българската държава. А абсолютната давност по бълг. законодателство
изтича на 12.11.2027 год. В решението и в самото Удостоверение е посочен давностен срок –
12.11.2029 год. по законодателството на Нидерландия. Поради което съдът приема, че
давността не е изтекла.
Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
3
изпълнението на решението недопустимо;
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € или левовата равностойност
на тази сума. Според посоченото в Удостоверението, наложената финансова санкция е в
размер на 180,00 €. В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично
плащане на сумата по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр.
чл.17 от закона за приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение.
От страна на лицето също не се твърди пълно или частично плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението ведно с приложенията към
него съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията,
при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде
признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро
съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи
равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за финансова санкция. От приложената справка за официалния курс на БНБ за
деня на постановяване на Решението за налагане на финансова санкция – 01.10.2024 година
е видно, че на тази дата курса на БНБ евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността
на общата сума на финансовата санкция и разноските по административното производство
от 180,00 € /сто и осемдесет евро/ с равностойност в български лева – 352,05 лв. /триста
петдесет и два лева и пет стотинки/.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 180,00 € поради
което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи
наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и
изпълнение на решението.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание
чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение постановено от несъдебен орган Pol.
R′dam-Rijnmond, CVE TM /Полиция Ротердам-Рийнмонд, CVE TM/,Нидерландия от
01.10.2024 г., в сила от 12.11.2024 г., с което на българския гражданин М. А. К., роден на
23.08.1971 год., ЕГН – **********, с постоянен адрес в Република България, с.З., ул. „С.” №
12, обл. Шумен
е наложена финансова санкция в размер на 180,00 € /сто и осемдесет евро/,
равностойна на 352,05 лева /триста петдесет и два лева и пет стотинки/ по курса на БНБ за
деня на постановяване на решението – 01.10.2024 г.
4
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за
налагане на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД
на НАП- гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес
пред Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице – в същия срок от узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5