Р Е Ш
Е Н И Е
№ 310
гр. Пловдив, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното
заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието
на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №
7948/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17-1030-002151 от 10.04.2017 г. на Н.Н.Д.-
Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Пловдив, с което на А.П.П., ЕГН ********** са били наложени следните
административни наказания : глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 2 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП; глоба в размер на 20 лева на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното
постановление, като се сочи, че същото е противозаконно и неправилно, излагат
се подробни аргументи за маловажност на извършените нарушения и се иска отмяна
на наказателното постановление.
Жалбоподателят А.П. не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адв.В., като се излагат аргументи за отмяна на наказателното
постановление и за изтекла давност по чл.82, ал.1, б.“А“ и „Б“ от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
делото.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят А.П.П. бил правоспособен водач на МПС
от 1985 година, като имал придобита категория В. На 21.12.2016 г., същият
управлявал в гр.Пловдив лек автомобил „Опел Астра” с рег. № **, като бил
паркирал автомобила в гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул. „Съединение“ бл.209, пред
вх.В. Около 12.00 часа жалбоподателят
извършил маневра движение назад с автомобила, като не се убедил че пътят е
чист. В зоната за движение се намирал лек автомобил „Ауди“ с регистрационен
номер **, който бил в паркирано състояние. При движението си назад управлявания
от А.П.П. лек автомобил ударил в предната броня паркиралия автомобил „Ауди“,
като по същите имало материални щети. След настъпилия сблъсък жалбоподателят
напуснал мястото на инцидента без да уведоми службите за контрол на МВР или
другия участник в инцидента. На 27.02.2017 г. спрямо А.П. бил съставен АУАН за
нарушения на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДвП.
Съставеният АУАН бил връчен на жалбоподателят на
09.03.2017 г., като същият посочил че има възражения, които ще представи по
съответния ред. Същият не депозирал в законоустановения срок възражения. Въз
основа на съставения АУАН било издадено процесното НП на 10.04.2017 г., което
било връчено на жалбоподателят на 16.06.2017 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от приобщените по делото
писмени доказателства – НП, АУАН, справка АНД, оправомощителна заповед.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена
в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на
приложените по делото доказателства съдът намира, че може да се приеме за
доказано по безспорен начин, че при управлението на заден ход на автомобила от
жалбоподателят същият е допуснал удар с друг паркиран автомобил. Тези факти са
отразени в съставения АУАН и издаденото НП, не се оспорват от жалбоподателят и
в хода на производството не са ангажирани каквито и да било доказателства,
които да оборят презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, поради
което и съдът счита че е доказано осъществяването на нарушение по чл.40, ал.2
от ЗАНН.
По отношение на другото нарушение, същото се приема за
осъществено от съда, доколкото от една страна също не са събрани каквито и да
било доказателства, които да оборят презумптивната доказателствена сила на
съставения АУАН, а от друга страна може да се счита за доказано, че
жалбоподателят е напуснал мястото на инцидента и не е уведомил никога за
настъпилия инцидент, включително и органите на МВР. Такива задължения лицето
има като участник в ПТП, поради което и следва да се приеме, че с
неизпълнението им е осъществил соченото нарушение по чл.123, ал.1, т.3 б. „в“
от ЗДвП.
По отношение на направеното възражение за изтекла
давност по реда на чл.82, ал.1, б.“А“ и „Б“ от ЗАНН същото е неоснователно.
Претендираната за изтекла давност е изпълнителска такава и началния момент на
същата е моментът на влизане на наказателното постановление в законна сила. С
оглед подадената жалба в срок срещу наказателното постановление няма как
жалбоподателят да се позовава на изтекла изпълнителна давност. Същевременно
няма как да бъде релевирана и изтекла преследвателна давност, тъй като АУАН и
НП са издадени в законоустановените срокове по ЗАНН.
Същевременно обаче се констатира допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на административното производство, което е довело
до ограничаване правото на защита на жалбоподателят. АУАН е бил съставен
неприсъствено на 27.02.2017 г., като е връчен на жалбоподателят на 09.03.2017
г. ЗАНН допуска съставянето на АУАН без присъствието на нарушителят, но следва
да е доказано, че нарушителят е бил известен за това че спрямо него ще се съставя
АУАН с оглед констатирани нарушения и да не се е явил при съставянето на АУАН.
В конкретния случай липсват каквито и да било доказателства, че А.П. е бил
търсен и призоваван преди съставянето на АУАН. Ето защо съдът счита, че е било
нарушено правото му на защита, което е основание да бъде отменено наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1030-002151 от
10.04.2017 г. на Н.Н.Д.- Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Пловдив, с което на А.П.П., ЕГН ********** са били
наложени следните административни наказания : глоба в размер на 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП; глоба в размер
на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.