Р Е
Ш Е Н
И Е
№762
11.11.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №1026 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „Трансглоуб инвестмънтс” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя Д. Т.А., подадена чрез пълномощника му адв.А.А., против Агенция по вписванията, с адрес: гр.София 1111, район ***
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 210 (двеста и десет) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 20.11.2019 г. в качеството му на упълномощен адвокат, адв.А.А. подал от името на представляваното от него дружество - ищец, до Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНСЦ), заявление с вх.№20191120205234, с което било поискано вписване на обстоятелство относно действителен собственик. На 06.01.2020 г. на посочения електронен адрес за връчване на отказ и указания, получил Указания с №20191120205234/06.01.2020 г., които не били изпълнени. След неизпълнение на дадените указания, представляваното от него дружество получило отказ с №20191120205234-2/06.04.2020 г. От името на дружеството - ищец в законоустановения срок била подадена жалба срещу постановения отказ.
Със свое решение №49 от 24.04.2020 г. по търговско дело №74 по описа за 2020 г. Окръжен съд – Хасково отменил отказа на длъжностното лице по регистрацията, с което било отказано вписване на заявените със Заявление образец Б7 с вх.№20191120205234 данни, касаещи действителния собственик, и било дадено задължително указание на длъжностното лице по регистрацията да извърши поисканото със заявлението вписване.
Твърди се, че вследствие от решението на Окръжен съд – Хасково, постановеният отказ на длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията – ТРРЮЛНСЦ, се явявал незаконосъобразен акт. В производството по обжалването на този незаконосъобразен акт дружеството - ищец претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалбата срещу постановения отказ, и за правна защита и съдействие по образуваното пред Окръжен съд – Хасково дело, в размер на 200 (двеста) лева, както и заплатена държавна такса в размер на 10 (десет) лева, или общо в размер на 210 лева. Пред Окръжен съд – Хасково било поискано присъждането на направените разноски, но с оглед на това, че производството било охранително, съдът дори не разгледал искането и не им присъдил разноски.
Направените разноски били невъзстановен разход за дружеството, тъй като не бил присъден от съда, и като такъв представлявали пряка вреда, следствие на незаконосъобразните действия на длъжностното лице по регистрация в Търговския регистър. А било безспорно, че действията на длъжностното лице по регистрацията били незаконосъобразни, с оглед на отмяната на постановения отказ от Окръжен съд – Хасково.
Ищецът смятал, че било налице неправомерно поведение от страна на длъжностното лице, служител на Агенция по вписванията, осъществено при изпълнение на възложената му работа, което било в пряка причинно-следствена връзка с причинените вреди. Ако не бил постановен отказ за вписване, то дружеството нямало да извърши разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса. Тъй като според ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагали разпоредбите на гражданските и трудовите закони, то при установяване на отговорността за вреди следвало да се приложат разпоредбите на ЗЗД. Според ищеца били налице всички елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, водещ до отговорност за вреди – противоправно поведение от служител на ответника, претърпени имуществени вреди, и причинна връзка между поведението на служителя и вредата, като на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се презюмирала. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗТР, Агенция по вписванията отговаряла за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ.
Претендира се Агенция по вписванията да бъде осъдена за заплати на ищеца сумата от 210 лв., ведно със законната лихва от 24.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ответникът, Агенция по вписванията – гр.София, в подаден чрез
упълномощен представител писмен отговор на исковата молба изразява становище за
недопустимост, алтернативно за неоснователност на иска. Относно недопустимостта
на иска в отговора се твърди, че съгласно новата разпоредба на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, обн.ДВ бр.105 от 11.12.2020 г., в производството по обжалване на
отказ, съдът присъждал разноски на страните по реда на ГПК, предвид което
направените разноски следвало да се претендират по реда на чл.81 от ГПК. Цитира
се разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ и се излага довод, че субсидиарният ред,
предвиден в този закон, не се прилагал, предвид новата разпоредба на чл.25,
ал.6 от ЗТРРЮЛНС, която регламентирала реда за присъждане на разноски при
обжалване на отказ на основание чл.25 от същия закон. Развиват се и съображения
за неоснователност на иска, като се сочи, че в случая промяната в имущественото
състояние представлявала платени съдебно-деловодни разноски (чл.78,
ал.1 от ГПК)
и съответно не попадала в хипотезата на чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНСЦ, тъй като била
налице процесуална възможност за тяхното своевременно присъждане (чл.273,
във връзка с чл.81 от ГПК). Дали това било сторено от съответния съд, отменил отказа,
или не, било без значение за изхода от настоящото производство, тъй като в
случая постановеното решение не подлежало на проверка от настоящата инстанция,
а изменението и допълването му в частта за разноските – чл.236, ал.1, т.6 от ГПК, можело да се извърши по опростения ред на чл.248 от ГПК, а не в отделно
исково производство. Претендира се отхвърляне на исковата претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира исковата претенция за недопустима, алтернативно за неоснователна, и предлага същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По повод на заявление вх.№20191120205234/20.11.2019 г. от А.Т.А. на основание чл.24 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, с Отказ №20191120205234-2/06.04.2020 г. Длъжностно лице при Агенция по вписванията – Министерство на правосъдието, е отказало вписване на обстоятелства (основание за вписване: чл.63, ал.1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари), в търговския регистър и регистъра на ЮЛНСЦ по партидата на „Трансглоуб инвестмънтс” ЕООД, по постъпилото в електронен вид заявление по образец.
Срещу постановения отказ е постъпила жалба от „Трансглоуб инвестмънтс” ЕООД, подадена чрез адв.А.А.,***, на основание чл.25, ал.1 от ЗТР. Към жалбата са приложени Преводно нареждане (плащане към бюджета), за сумата от 10.00 лева, преведена от „Трансглоуб инвестмънтс” ЕООД по сметка на Окръжен съд – Хасково с основание за плащане „Държавна такса по отказ АВ ТР“; Пълномощно от дата 10.04.2020 г., с което „Трансглоуб инвестмънтс” ЕООД, чрез управителя Д. А., упълномощава адвокат А.А. за изготвяне и подаване на жалбата и процесуално представителство по образуваното дело пред Окръжен съд – Хасково, както и Договор за правна защита и съдействие от същата дата, в който е отразено, че за оказването на правна защита и съдействие е договорено възнаграждение за адвоката 200 лева и същото е платено изцяло. В жалбата е направено изрично искане да бъдат присъдени на жалбоподателя разноски по делото за платени адвокатско възнаграждение и държавна такса.
По подадената жалба е образувано търговско дело №74 по описа на Хасковския окръжен съд за 2020 г. В производството по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър, съдът е постановил Решение №49 от 24.04.2020 г., с което отменя Отказ №20191120205234-2/06.04.2020 г. на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията и указва на длъжностното лице при АВ – ТРРЮЛНСЦ да впише в търговския регистър по партидата на „Трансглоуб инвестмънтс” ЕООД данните съгласно Заявление №20191120205234. В съдебното решение няма произнасяне по искането на жалбоподателя за разноски. В решението е вписано, че същото не подлежи на обжалване, като е направено отбелязване, че е влязло в сила на 24.04.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
В чл.25 от ЗТРРЮЛНСЦ е регламентиран реда, по който подлежи на обжалване пред съд отказът на длъжностното лице по регистрацията, като съгласно новата ал.6 на чл.25 от ЗТРРЮЛНСЦ, в тези производства съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс.
При преценка допустимостта на иска настоящият съдебен състав взе предвид, че извършването на законодателната промяна с приемането на чл.25, ал.6 (Нова – ДВ, бр.105 от 11.12.2020 г.) от ЗТРРЮЛНСЦ, е наложено именно поради липсата на изрично предвиден в този закон (включително в чл.25, ал.4, преди изменението му с ДВ бр.105/2020 г.) специален процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми за адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството по обжалване на мотивирани откази на длъжностни лица по регистрацията по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНСЦ.
Тоест както към момента на постановяване на Решение №45/24.02.2020 г. по т.д.№74/2020 г. на Хасковския окръжен съд, така и към момента на депозиране на процесната искова молба – 04.11.2020 г., не е имало предвиден в закон или указ специален начин на обезщетение, изключващ прилагането на ЗОДОВ на основание чл.8, ал.3 от същия закон. Напротив, действаща и приложима е била разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНСЦ (Нова – ДВ, бр.105 от 30.12.2016 г.), предвиждаща, че Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Предвид твърденията в исковата молба за наличие на незаконосъобразен акт на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, и установяването на отменен по съдебен ред такъв акт, исковата претенция е допустимо предявена по реда на ЗОДОВ и следва да бъде разгледана по същество.
Правната уредба на отговорността за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностните лица по регистрация, във вр. с чл.203, ал.1 от АПК, води до извод, че исковете за обезщетения на тези вреди се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК, следователно искът е предявен пред родово компетентния административен съд. Административен съд – Хасково е и местно компетентен да разгледа правния спор, предвид разпоредбата на чл.7, предл.трето от ЗОДОВ, тъй като седалището на ищеца е в гр.Хасково.
Искът е предявен от страна с правен интерес от търсената защита и се основава на отменен с влязло в сила съдебно решение отказ на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписвания. Незаконосъобразният отказ е издаден от длъжностно лице в структурата на ответната Агенция по вписванията – гр.София, която е юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
По изложените съображения, предявеният на 04.11.2020 г. иск е допустим, тъй като към момента на предявяването му прилагането на ЗОДОВ не е било изрично изключено, а специалният процесуален ред на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНСЦ (по който понастоящем може да се реализира правото на възстановяване на платени суми за адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНСЦ) е неприложим за ищеца, чието производство по чл.25 от ЗТРРЮЛНСЦ е приключило преди приемането на този ред. Следва да се отбележи, че ищецът не разполага и с възможността да иска и допълване на постановеното на 24.04.2020 г. необжалваемо решение на Хасковския окръжен съд в частта му за разноските по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, тъй като предвиденият за това едномесечен срок е изтекъл на 24.05.2020 г. и не може да се новира с приемането на ал.6 на чл.25 от ЗТРРЮЛНСЦ на 11.12.2020 г.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според която разпоредба Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. От съдържанието на нормата и от изричното ѝ озаглавяване „Отговорност за дейност на администрацията“, може да се заключи, че определящо за приложимостта ѝ, респективно за търсене на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е вредите, които според твърденията на ищеца са причинени в правната му сфера, да са в резултат от изпълнението на административна дейност, без значение на нейната проявна форма – правоприлагаща (при издаване на индивидуални или общи административни актове), нормотворческа (при издаване на подзаконови нормативни актове), или санкционно-правораздавателна (по административното наказване, осъществявано с наказателни постановления). С разпоредбата на ал.2 на чл.28 от ЗТРРЮЛНЦ, в обхвата на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е включена и тази, произтичаща от вреди, причинени на физически или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка без значение е дали издадените актове, действия или бездействия на посочените лица могат и следва да се определят като административни актове във формален смисъл. От съществено значение е, че законът предвижда обезщетяването за вреди от такива актове, действия или бездействия, да се извършва по реда на ЗОДОВ, т.е. в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ попадат и случаите на претендирана имуществена отговорност на Агенцията по вписванията от незаконосъобразно издадени от органите ѝ и отменени по съдебен ред актове, действия или бездействия.
В настоящия случай, от данните по делото се установява категорично, че издаденият от длъжностно лице при Агенцията по вписванията отказ е отменен като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение, което удовлетворява коментираното изискване на цитираната правна норма.
Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Тоест за да възникне законовата отговорност, следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено с влязлото в сила Решение №49/24.04.2020 г., постановено по т.д. №74/2020 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е отменен Отказ №20191120205234-2/06.04.2020 г., също и реално причинени вреди, произтичащи от него, както и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди.
В конкретната хипотеза, в производството по оспорване на отказа пред Хасковския окръжен съд, ищецът е бил представляван от адвокат – пълномощник. Видно от представения по т.д. №74/2020 г. договор за правна помощ, сключен между ищеца и адвокат А.А. за процесуално представителство по делото, е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Ищецът е заплатил и държавна такса за иницииране на съдебното производство в размер на 10 лева. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца, доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество, а и защото е липсвала процесуална възможност той да упражни претенцията си за разноски в това съдебно производство.
Процесуалното представителство и защита от адвокат в производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, от която ищецът се е възползвал във връзка с изготвяне не жалбата. За същата услуга ищецът, като страна в производството, е заплатил възнаграждение в размер на 200 лева, за което са представени надлежни доказателства. Държавната такса и адвокатското възнаграждение са заплатени единствено поради необходимостта от оспорване на отказа и нуждата от адекватна защита срещу издадения незаконосъобразен отказ на Агенцията по вписванията, до които не би се стигнало, ако при осъществяване на своята регистърна дейност длъжностното лице при ответника бе съблюдавало материалния и процесуалния закон. Това обосновава пряката причинна връзка между осъществената незаконосъобразно дейност в регистърното производство, приключила с издаване на отказа, и произтеклите за лицето имуществени вреди от заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, отнасящо се за аналогични случаи, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
С оглед изложеното, съдът намира за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 от АПК, а предявеният иск за основателен в претендирания размер на обезщетение за имуществени вреди от 210 лева.
Ищецът е направил искане и за
присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на непозволеното
увреждане – 24.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Доколкото въпросът за заплащане на
лихва не е уреден в ЗОДОВ, на основание §1 от ЗР на същия нормативен
акт, се прилагат разпоредбите на
гражданските закони. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр.
с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на
главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху
тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и
следователно в процесния случай се дължи върху главницата от 24.04.2020 г. –
датата на влизане в сила на съдебното решение, с което отказът е отменен и лихвата
следва да бъде присъдена от посочената дата.
С оглед изхода на спора, основателна по
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ се явява и претенцията на ищеца за присъждане на
направените в настоящото производство разноски. В случая ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие от 28.10.2020 г. в размер на 300 лева, което по
своевременно направеното от страна на ответника възражение съдът не намира за
прекомерно, а за изцяло съобразено с минималния размер, предвиден в приложимата
редакция (изм.
и доп. ДВ бр.68 от 2020 г.) на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер от 350 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция по вписванията, с адрес: ***, да заплати на „Трансглоуб инвестмънтс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, сума в размер на 210 (двеста и десет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ №20191120205234-2/06.04.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията, с адрес: ***,
да заплати на „Трансглоуб инвестмънтс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, разноски по делото в размер на 350 (триста и
петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: