Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 55 24
април 2019 година Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното заседание на десети
април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
при секретаря Пламена Мутафова, с участието на прокурора…
разгледа докладваното от съдията Таня
Дамянова административно дело № 71 по
описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.211 от ЗМВР
във връзка с чл.393, ал.2 от ЗСВ.
Със заповед № 3-105/26.02.2019г.,
издадена от началника на Областно звено
„Охрана“- град Разград, на инспектор Р. Г. Д. - „инспектор ІІІ степен-
конвоиране“ в ОЗ „Охрана“- град Разград е наложено дисциплинарно наказание порицание
за срок от шест месеца на основание чл.200,
ал.1, т.2 от ЗМВР.
Против заповедта е постъпила жалба
от Р. Г. Д. от град Р. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални
нарушения и в противоречие с материалния
закон. Поради това моли съда да я отмени, като му присъди и направените по
производството разноски.
Ответникът по оспорването- началникът на Областно звено „Охрана“- град Разград
счита жалбата за неоснователна.
Разградският административен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената по делото кадрова
справка се установява, че със заповед № ЛС-03-1946/15.08.2005г. на министъра на
правосъдието жалбоподателят е назначен за държавен служител в ГД „Охрана“ на
длъжност „сътрудник по охраната“ в ОЗ „Охрана-Разград“. Със заповед № ЧР-24/01.02.2018г. е преназначен на длъжност
„инспектор ІІІ степен- конвоиране“ в ОЗ „Охрана“- Разград, считано от 08.02.2018г., която длъжност заема и до
момента. Съобразно кадровата справка, Д. е награден с парична награда и обявяване на благодарност и парична награда със
заповеди от 23.12.2014г. и от
16.12.2016г. До момента няма наложени дисциплинарни наказания.
Съобразно представената длъжностна
характеристика длъжността „инспектор І-V степен- конвоиране“ в Областно звено
„Охрана“ е изпълнителска. Длъжността е пряко подчинена на началника на
областното звено.
При проведени изпити по
специализирана подготовка инспектор Р. Д.
е получил оценка 4,40 (протокол рег.№ 2133/26.11.2018г.) и оценка
4,80 (протокол №1258/12.07.2018г.).
На 28.11.2018г. на жалбоподателя е била поставена оценка на
професионалната дейност 4, отразена в карта за оценка на постигнатите резултати № 2152/28.11.2018г. Според правилата
за условията и реда за формиране на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в
служебната дейност тази оценка отразява
следната степен на съответствие- служителят притежава необходимите знания и умения, свързани със
съответната компетентност и длъжност и ги използва ефективно в работата си.
Според протокол № УРИ 1873р-370 от
08.01.2016г. на РУ на МВР-Разград комисия, назначена от началника на
РУП-Разград, е извършила оглед на обект „Метална каса за съхранение на ООБ“,
намираща се на адрес град Разград, ул.“Марица“, № 9, вх.А, ап.17. Констатирано
е, че оръжието и боеприпасите се съхраняват
съгласно изискванията на чл.98 от ЗОБВВПИ.
Инспектор Д. е преминал през
инструктаж за спазване на мерките за безопасност на занятия по специална подготовка по тема „Основни изисквания на Наредба за условията и
реда за осъществяване на дейностите,
свързани с оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия и контрола над тях
в ГД „Охрана“(наричана по-нататък Наредбата) - протокол № 216/30.01.2019г.и по
тема „Изисквания на инструкция И-1/25.04.2012г. за условията и реда за носене
на служебно оръжие- протокол рег.№
261/05.02.2019г.
С докладна записка № 306 от 07.02.2018г.
Д. е уведомил началника на ОЗ „Охрана“, че
съхранява зачисленото му служебно оръжие в неподвижна метална каса,
снабдена със секретен заключващ механизъм. Касата е монтирана в дома му в град Разград.
Със заявление вх.№ 320/19.02.2019г.
жалбоподателят е поискал да му бъде
разрешено да използва на 21.02.2019г. един работен ден от платения си годишен отпуск за
2018г. съгласно графика. В заявлението е посочено, че на 21.02.2019г. служителят ще бъде в град
Русе. Отпускът му е разрешен със заповед № ЧР-14/19.02.2019г.
На 21.02.2019г. началникът на ОЗ
„Охрана“-Разград е извършил проверка за наличността, състоянието и
съхранението на служебното оръжие в
помещението за съхранение на оръжие, боеприпаси и пиротехнически изделия, както
и в служебно помещение на ОДЧ на ОЗ „Охрана“- Разград. При проверката на
водените книги е установил, че инспектор Р. Д., който е в полагаем
отпуск, не е предал зачисленото
му служебно оръжие и боеприпаси за временно съхранение на длъжностното лице-
МОЛ по въоръжението в ОЗ „Охрана“-Разград. Проверката и констатациите от нея са
отразени в книга за прегледа (проверката на оръжието) на ОЗ „Охрана“
стр.14. С отразена в книгата забележка на
инспектор Р.Д. е разпоредено да изготви
писмено обяснение по случая. По делото
са представени извлечения от водените книги и в тях не е отразено Д. да е
предал служебното си оръжие по време на отпуска си на 21.02.2019г.
На 22.02.2019г. Р. Д. е депозирал писмено
обяснение, в което е посочил, че на
21.02.2019г. е бил в полагаем отпуск, но не е напускал град Разград. Посочил е,
че не е предал служебното си оръжие и в
този ден същото е било съхранявано в металната каса в дома
му.
На 26.02.2019г. е издадена и атакуваната
заповед № 3-105, с която на Д. е
наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца затова, че е
извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР, изразяващо се в неспазване на чл.13 на Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с
оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия и контрола над тях в ГД
„Охрана“ и ГД „ИН“ към МП във връзка с чл.3, ал.2 от Инструкция № И-1 за
условията и реда за носене на служебно оръжие от служителите на ГД „Охрана“.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена против
акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 211 от ЗМВР, в
законоустановения срок и от активно легитимирано за това лице- прекия адресат
на заповедта.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
Процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т.4 от ЗМВР във връзка
с чл.393, ал.2 от ЗСВ дисциплинарнонаказващ орган. Съгласно тази разпоредба,
наказанията по чл. 197, ал.1, т.1 - т.3
от ЗМВР се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни
длъжности. Началникът на областното звено „Охрана“ е ръководна длъжност съобразно представената длъжностна
характеристика. Поради това той се явява компетентен дисциплинарнонаказващ
орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл.
197, ал.1, т.3 от ЗМВР, а именно– "порицание" по отношение на
наказания служител, чиято длъжност- „инспектор ІІІ степен- конвоиране“ му е
пряко подчинена.
Спазени
са регламентираните в чл. 195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде
наложено дисциплинарното наказание. Нарушението, за което е ангажирана
отговорността на оспорващия, е "открито" по смисъла на чл.
196, ал.1 от ЗМВР на 21.02.2019г., когато началникът е извършил проверката на служебното
оръжие. Заповедта е издадена на 26.02.2019г.–
в установения двумесечен срок от откриване на нарушението. Същевременно към
датата на издаване на заповедта не е изтекъл и едногодишният срок от
извършването му.
Вмененото
на жалбоподателя нарушение не попада в категорията на тежките нарушения по
чл.203 ЗМВР, поради което дисциплинарното производство може да започне и без
нарочна заповед- чл.208 ЗМВР. Не е нарушен и чл. 205, ал.2 от ЗМВР.
Доколкото дисциплинарното нарушение е
констатирано при извършена проверка от самия дисциплинарнонаказващия орган,
нарочна проверка за установяването му не е била необходима. В тези случаи дисциплинарното
производство започва с първото действие по установяването на нарушението, а именно извършената от
началника на областното звено проверка.
Оплакването
на жалбоподателя, че правата му по чл.205, ал.3 са били нарушени, не се споделя
от съда. С изискването на обяснения той е уведомен за дисциплинарното
производство и е могъл да направи всичките си възражения, искания за събиране
на доказателства, както и искане да
участва в производството или да бъде подпомаган в защитата си.
Спазено е и
императивното изискване на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, задължаващо
дисциплинарнонаказващия орган да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание. Видно от
данните по преписката, след като е констатирал нарушението, началникът на
областното звено е изискал обясненията на
инспектора. Дадените от
жалбоподателя обяснения са били разгледани от дисциплинарнонаказващия орган преди
налагане на наказанието.
Фактът, че на 21.02.2019г.
служителят е бил в отпуск, а зачисленото му служебно оръжие не е било предадено
на съответното длъжностно лице за
временно съхранение, се установи по безспорен начин от писмените доказателства
по делото- представените извлечения от водените книги, и изявленията на
страните. Съобразно чл.13 от Наредбата
при излизане в полагаем
отпуск служителите предават
зачислените им огнестрелни оръжия и боеприпаси за временно съхраняване на
длъжностното лице, което им ги е
зачислило. Разпоредбата не обвързва изпълнението на това задължениe със срока на полагаемия отпуск, който се ползва. От
своя страна Инструкция И-1 предвижда, че
зачислените на служителите на ГДО
служебно оръжие и боеприпаси се
съхраняват по реда и при условията,
посочени в чл.12, ал.1 и 2 и чл.13 от Наредбата.
В тази връзка съдът не споделя становището на жалбоподателя, че началникът
на областното звено не е бил компетентен да извърши проверката и не е спазил процедурата, предвидена в заповед
№ 3-1754/01.11.2016г. на ГД „Охрана“.
Контролът по спазването на нормативните
изисквания от страна на служителите в
звеното, както и на нормативните изисквания
по използване и съхранение на служебното оръжие е част от служебните
задължения на началника на областното звено, възложени му по длъжностна
характеристика. Освен това чл.44 от Наредбата изрично предвижда, че
контролът по извършване на дейностите с ОБПИ се осъществява от главните
директори на ГДО и ГДИН чрез ръководителите (началниците) на подчинените им териториални звена или
служби. Поради това съдът приема, че той
е бил компетентен да извърши
проверка на въоръжението. Именно
при тази проверка е констатирано и нарушението, което е надлежно отразено в
книгата.
Оспорената заповед съдържа изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР–
тя е в писмена форма и посочва извършителя,
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Съдът не споделя развитите от жалбоподателя доводи, че в заповедта не са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението и неговата правна квалификация съобразно чл.197 от ЗМВР.
Посочена е датата на извършване на проверката. Описани са фактите, формиращи изпълнителното
деяние на нарушението- ползване на полагаем отпуск от инспектор Д. и непредаване
на служебното оръжие в този период. Фактите са подведени под правната квалификация на чл.200, ал.1,
т.2 от ЗМВР. Чл.197 от ЗМВР дава общо
определение за дисциплинарното нарушение. Конкретни състави на дисциплинарни
нарушения, свързани с налагането на определени наказания, са предвидени в
нормите на чл.199-203 от ЗМВР. В атакуваната заповед дисциплинарнонаказващият
орган изрично е посочил, че деянието на служителя Д. представлява дисциплинарно
нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР.
Заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание обаче е издадена в нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР.
При
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание ответникът не е взел предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. В случая дисциплинарнонаказващият орган е
наложил процесното наказание "порицание", без да е направен анализ на
предпоставките за вида и размера на наказанието, като липсват и съответните
изводи в заповедта.
Обвинението срещу жалбоподателя е,
че не е предал зачисленото му служебно оръжие на съответното длъжностно лице,
въпреки че на 21.02.2019г. е бил в полагаем отпуск. Това действително се явява
нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР- неизпълнение на чл.13 от Наредбата-
разпоредба относно съхраняването, опазването и използването на служебно оръжие
и боеприпаси.
Съдът
приема, че в случая очевидно се касае за провинение, при което отклонението от
изискванията е съвсем незначително и
което съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР се определя като
маловажно. Няма каквито и да било доказателства, че от това нарушение са
произлезли някакви вредни последици. Възражението на ответника, че от
извършеното нарушение биха могли да настъпят сериозни последици- злоупотреба,
загуба, кражба и пр., не се възприема от съда, тъй като при тази преценка органът следва да съобрази
настъпилите, а не предполагаемите вредни последици. В случая се установи, че жалбоподателят е съхранявал служебното оръжие
в металната каса в дома си и в съответствие с изискванията на чл.98 от ЗОБВВПИ.
Ответникът не оспорва това обстоятелство, което намалява сериозно риска от
настъпването на вредни последици.
Жалбоподателят е отсъствал от работа само за
един календарен ден- четвъртък, и периодът на съхранение на служебното оръжие в
дома му е съпоставим като срок с периодите, определени в чл.12, ал.2 от
Наредбата. Цитираната разпоредба позволява на
служителите да съхраняват
зачисленото им огнестрелно оръжие в дома си в периода между два работни
дни или две дежурства. В тази връзка началникът на ОЗ „Охрана“ не е
събрал доказателства относно твърдяното от инспектора обстоятелство, че въпреки
посоченото в заявлението за отпуск, на
21.02.2019г. той не е напускал града.
Не
е обсъдена и служебната дисциплина на жалбоподателя- той работи в звеното за
охрана от тринадесет години и за този период не са му налагани дисциплинарни
наказания. Липсват каквито и да било данни, че
той е допускал други пропуски в работата си. Напротив- за този период той е награждаван два пъти.
Поставената му само три месеца преди
това оценка за квалификация „4“ сочи, че той притежава необходимите знания и умения, свързани със
съответната компетентност и длъжност и ги използва ефективно в работата си.
Поставени са му високи оценки и на изпитите за специализирана подготовка.
Всички тези обстоятелства сочат, че отклонението от изискванията е незначително и предполагат квалифицирането
на нарушението като маловажно. Следва да се отбележи, че доколкото разпоредбата на
чл.198 е обща, маловажни могат да бъдат и нарушенията, които са конкретно
определени в чл.199 и 200 от ЗМВР. Това обаче не е взето предвид при
определяне на дисциплинарното наказание. Съобразно чл.198, ал.1 от ЗМВР, за
маловажни нарушения на служебната дисциплина се налага наказание мъмрене. Като
е наложил по-тежко наказание- порицание, за извършеното маловажно дисциплинарно
нарушение, административнонаказващият орган е нарушил и материалния закон. Това налага и отмяната на атакуваната
заповед.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се възстановят от
бюджета на органа направените разноски за адвокатско възнаграждение, които са в
размер на 400 лева.
Мотивиран
така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № 3-105/26.02.2019г.,
издадена от началника на Областно звено
„Охрана“- град Разград,с която на инспектор Р. Г. Д. - „инспектор ІІІ степен-
конвоиране“ в ОЗ „Охрана“- град Разград е наложено дисциплинарно наказание
порицание за срок от шест месеца на
основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ГД „Охрана“- град София да заплати на Р. Г. Д. от град Р. 400 (четиристотин) лева за
разноски по производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия:
/п/