СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 6774 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
протоколно решение № 548574 от 28.11.2018
г. по гр. д. № 28886/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 62 състав, З. „А.“ АД, ЕИК********е осъдено да заплати на „В.и Т.“ ООД, ЕИК ********,
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 8 660 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
08.05.2018 г. до окончателното плащане, като искът, с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 8 660 лв. до пълния размер
от 17 320 лв., предявен като частичен от 23 500 лв.
С
решението З. „А.“ АД, ЕИК ********, е осъдено да заплати на „В.и Т.“
ООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 836,40 лв. –разноски по делото.
С допълнително решение №
77865 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 28886/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 62 състав, на основание чл.
250 ГПК, е оставено без уважение искането на „В.и Т.“ ООД, ЕИК ******** за допълване на протоколно решение № 548574 от 28.11.2018
г. по гр. д. № 28886/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 62 състав,
за осъждане на З. „А.“ АД, ЕИК********да заплати на
ищеца, сумата от 981,46 лв., представляваща мораторна лихва за забава, в размер
на законната лихва, върху сумата от 17 320 лв., за периода 17.10.2017 г. –
08.05.2018 г.
Срещу
така постановеното решение, с което предявеният иск е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 8 660 лв. до пълния предявен размер от 17 320 лв., е подадена въззивна жалба от ищеца „В.и Т.“ ООД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност
на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция да бъде уважена изцяло. Въззивникът изразява несъгласие с възприетия от
първоинстанционния съд извод за наличие на небрежност, изразяваща се в
нарушаване на т. 50.2 и т. 50.3 от ОУ на застрахователя. Счита, че в процесния
случай, не са налице основания, които да освобождават ответника от отговорност
по сключения договор за имуществена застраховка „Каско“ да обезщети вредите в
пълен размер. Поддържа, че не собственикът на вещта е причинил
застрахователното събитие, а негов служител при изпълнение на служебните си
задължения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от З. „А.“ АД,
с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила. Оспорва се наведеният във въззивната жалба довод за липса на
предпоставките да бъде намалено претендираното застрахователно обезщетение.
Счита, че с нарушаване на т. 50.2 и т. 50.3 от
ОУ на застрахователя, по делото е доказана небрежност от страна на
застрахования. Неснователно според въззиваемата страна е и оплакването за
причиняване на вредата не от собственика на вещта, а от негов служител,
доколкото застрахованият има качеството на търговец, поради което и
разпоредбата на чл. 30 ТЗ следвало да намери приложение. Претендира се и присъждането на сторените по делото
разноски.
Срещу допълнително решение №
77865 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 28886/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 62 състав, с което е оставено
без уважение искането на „В.и Т.“ ООД, ЕИК ******** за
допълване на протоколно решение № 548574 от 28.11.2018
г. по гр. д. № 28886/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 62 състав,
за осъждане на З. „А.“ АД, ЕИК********да заплати на
ищеца, сумата от 981,46 лв., представляваща мораторна лихва за забава, в размер
на законната лихва, върху сумата от 17 320 лв., за периода 17.10.2017 г. –
08.05.2018 г., е подадена въззивна жалба от ищеца „В.и Т.“ ООД, с оплаквания за неговата
неправилност и незаконосъобразност, искане да бъде отменено и присъждане на
мораторна лихва върху главницата, за периода 17.10.2017 г. – 08.05.2018 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от З. „А.“ АД, в който се моли жалбата да бъде оставена без
уважение и потвърждаване на решението
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбата, въззивният съд
намира следното:
СРС, I
Гражданско отделение, 62 състав е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде основателен
искът за заплащане на застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка, ищецът следва да докаже
валидното му сключване; настъпването на застрахователно събитие в срока на
застраховката – в конкретния случай, че товарният
му автомобил е увреден при твърдяното ПТП, включително при какъв механизъм,
както и че това е покрит риск; настъпване на вреди в причинна връзка с него и
техния обем, съотв. – дължимото обезщетение до размера на застрахователната
сума (чл. 346 КЗ).
Ответникът следва да
докаже правоизключващите си възражения, които в случая са за наличие на
изключен риск по т. 14. 5 от Общите условия – проявена от водача
на застрахования при ответника автомобил груба
небрежност, поради шофиране с около 80 км. /ч. при
ограничение от 50 км. /ч. и липса на съобразяване с конкретната пътна
обстановка и условия, релефа на местността, състоянието на превозното средство,
както и с превозвания товар; за изключен риск по т. 14. 11
от
ОУ – грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация на
МПС заради надвишаване на допустимата максимална маса на прикаченото
към влекача полуремарке и претоварване на композицията, при
шофиране със скорост, която не позволявала да бъде извършена
маневра за десен
завой, без да се стигне до
дисбалансиране на композицията и
обръщането
на застрахованото МПС; възражение за
намаляване на дължимото застрахователно обезщетение с 80%
поради неизпълнение на поети с ОУ задължения
от застрахования по
т. 50.2 и т. 50.3
от ОУ; наличие на тотална щета на увредения автомобил, при която обезщетението
следва да се определи като от действителната стойност се приспадне стойността
на запазените детайли.
За да постанови
обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че от страна на водача на
застрахования при ответника автомобил е проявена небрежност, изразяваща се в
управление на превозното средство с превишена скорост, както и с претоварването
му чрез неспазване на ограниченията за масимално допустима маса на прикаченото
към влекача полуремарке, с 350 кг. Предвид изложеното районният съд е приел, че
застрахователното
обезщетение следва да бъде намалено наполовина /при извод за
небрежност от водача на застрахования при ответника автомобил в размер на 50%/,
поради
неизпълнение на поети с ОУ задължения
от застрахования да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър
стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние; както
и да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за
предпазване на застрахованото МПС от вреди – т. 50. 2 и т. 50. 3
ОУ.
Решението в частта, с
която искът е бил уважен за сумата от 8 660 лв., като необжалвано е влязло в
сила, което задължава въззивния съд, на основание чл. 297 ГПК да приеме, че са
се осъществили законоизискуемите предпоставки по чл. 405, ал. 1 КЗ, а именно:
настъпване на покрит застрахователен
риск - ПТП на посочените дата и място с исковата молба, настъпване
на вреди в причинна връзка с него и техния обем, съотв. – дължимото обезщетение
до размера на застрахователната сума. Ето защо, и на
основание чл. 297 ГПК, въззивният съд не може да осъществява контрол върху
влязлото в сила решение и е длъжен да зачете същото, на основание чл. 297 и чл.
299 ГПК, и да приеме, че настъпилото застрахователно събитие – ПТП,
представлява покрит риск, за който съобразно общата норма на чл. 405, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи обезщетение.
Предвид установените в
процеса факти настоящият състав приема, че спорът пред въззивната инстанция се
концентрира в това дали поведението на водача на застрахования при ответника
автомобил представлява небрежност, изразяваща се в неизпълнение на поети
с ОУ задължения от застрахования, което
дава основание застрахователното обезщетение да бъде намалено. По
отношение на спорния въпрос, с оглед направените във въззивната жалба от
въззивника възражение, въззивният съд намира следното:
Настоящият въззивен
състав споделя изводите на районния съд, че с поведението си водачът на
застрахования при ответника автомобил /служител на ищцовото дружество/ е
допринесъл за настъпване на вредите, като не е положил дължимата грижа да
пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър
стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние; както
и да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за
предпазване на застрахованото МПС от вреди – неизпълнение на т. 50. 2 и т. 50. 3
ОУ.
Страните по делото не
спорят, че между ищеца „В.и Т.“ ООД, като застрахован,
и ответното дружество е сключен договор за комбинирана
застраховка "Каско" и „Злополука“, с полица № 0306Х0322449
от 25.08.2017
г., с покритие в периода от 27.08.2017
г. до 26.08.2018
г., по отношение на влекач марка "SCANIA", модел "R
420 LA 4X2 MNA", с рег. №********, с уговорена застрахователна сума 23
500
лева, което обстоятелство се установява и от представената застрахователна
полица на л. 8 от делото. В полицата е включена изрична
декларация, съгласно която застрахованият декларира, че е запознат с общите
условия на застрахователя. Съгласно Общите условия, с които застрахованият се
съгласил, той е длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижа на добър
стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние, както и да предприема всички обичайни и разумни
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди (т.
50. 2 и т. 50. 3 от Общите условия на застрахователя). В
т. 50. 9 от Общите условия изрично е предвидено, че при неспазване на което и
да било от задълженията на застрахования, застрахователното дружество може да
намали или откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение.
От събраните
по делото доказателства се установява, че на 11.09.2017
г.,
по път III-822 на км. 19+800, в
посока от от гр. Самоков към гр. Ихтиман, е настъпило ПТП, при
което при преодоляване на десен завой, поради скорост несъобразена
с пътните условия, водачът на товарния автомобил и прикаченото към полуремарке,
е изгубил контрол върху превозното средство, при което последното се е
преобърнало.
Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие при ответното дружество е образувана
преписка по щета № 42017030100388 във връзка с депозирано от ищеца
уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско
на МПС“.
От представените
два броя
опис-заключения
по щета се установява, че на увредения автомобил са
извършени
два огледа, единият от които на 12.09.2017
г., а другият – на 26.09.2017
г.
Между страните не се
спори и че във връзка с образуваната преписка от страна на застрахователното
дружество е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по
щета № 42017030100388. Това се потвърждава и от приложеното
към исковата молба писмо с изх. № Л-1949/01.03.2018
г., изпратено от З. „А.“ АД и адресирано до ищеца „В.и Т.“ ООД.
В него като причина за отказа е посочено, че съгласно т. 14. 11
от Общите условия за застраховка "Каско", застрахователят не покрива
вреди при грубо нарушение на техническите и технологичните
правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически
неизправно МПС и/или неспазване на предписанията на компетентните органи
(движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без
вериги, движение с ремаркета и др.). За да откаже заплащането на
застрахователно обезщетение, ответното дружество е приело, че пряка и непосредствена причина за настъпване на ПТП е
неспазването на ограниченията за максимално допустима маса на прикаченото
ремарке, чието надвишаване е довело до дисбалансиране на композицията, при
извършване на маневра за десен завой, поради което застрахованото МПС се е
преобърнало.
По делото е прието и
заключението на допусната съдебна автотехническа
експертиза, съгласно което получаването на уврежданията на
застрахования автомобил е вследствие на самокастрофирането му при движение по
път със завои и излизане извън с преобръщане на превозното средство. В
експертизата
вещото лице е посочило, че към датата на ПТП размерът на щетите нанесени на
увредения автомобил е 17 320 лева, като от
техническа гледна точка е напълно възможно повредите по него да
отговарят
на механизма на настъпване на произшествието. От заключението на вещото лице по САТЕ, се установява, че
причината за настъпване на процесното ПТП е неподходящо избрана скорост на
движение на товарната композиция спрямо характера и теглото на товара. Съгласно
експертизата скоростта на движение на застрахования автомобил непосредствено
преди инцидента, е 75 км/ч, при максимално разрешена от 50км/ч. От
заключението на вещото лице по назначената за нуждите на производството САТЕ,
се установява още, че е налице претоварване на превозното средство чрез
неспазване на ограниченията за максимално допустима маса на прикаченото към
влекача полуремарке, като голямата маса на превозвания товар, заедно с нейното
разположение във височина, е увеличила рискът от странично преобръщане. Вещото
лице е изложило съображения, че общата допустима маса на полуремаркето е 30 000
кг., като последното има собствено тегло 8 350 кг. , съответно полезният товар
възлиза най-много на 21 650 кг., а в конкретния случай, ремаркето е било
натоварено с 22 000 кг., тоест било е претоварено с 350 кг. Отбелязано е, че
след натоварване центърът на тежестта се премества нагоре пропорционално на
теглото на товара, като при собствено тегло на полуремаркето от 8 000 кг. и
товар от 22 000 кг., значително се повдига центърът на тежестта на
полуремаркето заедно с товара. Същевременно в съдебно заседание,
експертът е разяснил, че решаващият фактор, т.е. причина за настъпване на
процесното ПТП, е скоростта. На поставения въпрос с колко
претоварването от 350 кг. е повишило центъра на тежестта, вещото лице е
изяснило, че претоварването на композицията с 350 кг., съотнесено към цялата
маса и допустимите 22000 кг., е нищожно. Изложил е доводи, че всяко товарене
нарушава центъра на тежестта, а в процесния случай има значително увеличаване
на центъра на тежестта, като в такъв случай е необходимо да има драстично
намаляване на скоростта, за да може да бъде взет завоя. Заявило е, че този
товар повишава центъра на тежестта и налага управление на превозното средство с
по-ниска скорост.
Въззивният съд
кредитира на основание чл. 202 ГПК изцяло заключението на допусната
съдебно автотехническа експертиза и разясненията, направени от вещото лице в
съдебно заседание, като изготвена от експерт притежаващо необходимите
професионални знания и квалификация.
От представените
по делото ОУ на ответника, в раздел Х - "Права и Заължения
на страните през срока на действие на застраховката" е предвидено, че
застрахованият е
длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижа на добър
стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние,
както и
да предприема всички обичайни и разумни предохранителни
действия и мерки за предпазва-не на застрахованото МПС от вреди – т.50.2
и т.50.3.
Настоящият състав
намира, че при установения механизъм на ПТП може да се направи обоснован извод
за небрежност, проявена от водача на застрахования при
ответника автомобил. От данните по делото се установи, че
районът на ПТП представлява поредица от завои, обозначени с пътен
зна А-4 „Последователни опасни завои, първият от които е наляво“, като е
комбиниран с пътен знак В-26 „Забранено е движението със скорот по-висока от
посочената“, като от доказателствата по делото се установява, че максимално
разрешената е 50 км/ч. В настоящото дело се установи също, че
скоростта на движение на управлявания от служител на застрахования товарен
автомобил
е била - 75 км. /ч.,
при което според вещото лице по назначената САТЕ, когато е налице
значително увеличаване на центъра на тежестта поради претоварване на
композицията, както е в настоящият случай, то е било необходимо драстично
намаляване
на скоростта, за да бъде взет завоя. Съществуват данни
за непроявена минимална грижа. Такава грижа липсва щом
шофьорът е управлявал МПС с превишена скорост. /
75
км. /ч., при разрешена
50км/ч./
Въз основа на казаното от вещото лице може да се направи изводът,
че към момента на предприемане на маневрата за десен завой и настъпилото
впоследствие преобръщане на автомобила, което
реално е причинило уврежданията върху него,
служителят на ищеца е управлявал МПС
със
скорост от 75 км/ч. В
конкретния случай изводът, че произшествието е причинено от поведението на упълномощения
от собственика по застраховка „Каско“ водач на увреденото пътно
превозно средство, управлявал автомобила с несъобразена скорост (доколкото превишената скорост винаги е
представлява и несъобразена такава – решение № 1/01.03.2015 г. по н. д. №
1934/2014 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение № 414/15.02.2016 г. по н. д. №
1389/2015 г. на ВКС, ІІ н. о.), се подкрепя от останалите доказателства по
делото, в това число и от заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза.
Както бе посочено по-горе,
според експертното становище на вещото лице по САТЕ, причината за настъпване на
процесното ПТП е неподходящо избрана скорост на движение на товарната
композиция спрямо характера и теглото на товара. Този извод се подкрепя и от
останалите събрани в хода на производството доказателства. От данните по
делото, се установява че е налице претоварване на превозното средство чрез
неспазване на ограниченията за максимално допустима маса на прикаченото към
влекача полуремарке, като голямата маса на превозвания товар, заедно с нейното
разположение във височина, е увеличила риска от странично преобръщане.
По изложените
съображения се налага извод за основателност на възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат, доколкото застрахованият е длъжен да вземе мерки
за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди, като при неизпълнение на тези задължения може
да се намали застрахователното обезщетение. Обстоятелствата, които навежда
страната и на които основава възражението си, са същите, с които е обосновала
хипотеза на отказ за изплащане на застрахователното обезщетение
– водачът не е предприел всички обичайни и разумни предохранителни мерки за
предпазване на имуществото от вреди, не е и положил
минимално необходимата грижа да пази и ползва
застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа
в добро техническо състояние. Съпричиняването има обективен характер,
като от значение е единствено наличието на обективна причинно-следствена
връзка, а е ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия.
Основание за намаляване на застрахователното обезщетение е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици. Тежестта да докаже релевираното възражение е на ответното дружество,
като в настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи
поведение на водача на МПС, което е допринесло за настъпване на вредите.
Съобразявайки
обстоятелството, че водачът на увредения автомобил е карал с превишена скорост,
както и че е налице претоварване на товарния автомол, чрез неспазването на
ограниченията за максимално допустима маса на прикаченото ремарке, чието
надвишаване е довело до дисбалансиране на композицията, при извършване на
маневраза десен завой, поради което застрахованото МПС се е преобърнало, съдът
намира че СРС правилно е определил 50% съпричиняване на резултата, поради което
и предявеният иск е уважен за половината от претендираната сума, а именно за 8 660
лв.
При съвпадане
изводите на двете инстанции, че поведението на водача на застрахования при
ответника автомобил е допринесло за настъпване на застрахователното събитие, съдът
намира, че обжалваното решение в атакуваната част, с която искът е
отхвърлен за горницата над уважения размер от 8 660 лв. до пълно
претендирания размер от 17 320 лв., е правилно, и като такова следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба срещу него – оставена без
уважение като неоснователна.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че в процесния случай недопустимо
било прилагането на редукция на размера на застрахователното обезщетение за
причинените вреди и възлагането им в тежест на застрахованото лице, доколкото не
собственикът на вещта е причинил застрахователното събитие, а негов служител
при изпълнение на служебните си задължения. Съдът намира този довод на
жалбоподателя за несъстоятелен, тъй като упълномощеният от собственика по застраховка „Каско“ водач на увреденото пътно
превозно средство, когато застрахователният договор не изключва ППС да се управлява
от такъв, не е трето лице, срещу което застрахователят може да се суброгира.
Щом застрахователят по застраховка „Каско“ не може да се суброгира срещу това лице, то не е и имуществено отговорно.
Неговите действия са като на застрахования собственик, респективно се ползват
от застрахователната закрила по договора, ето защо при съпричинено от него
увреждане не е приложима нормата на чл. 53 ЗЗД, а тази на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Затова, когато от застрахователния договор
следва, че застрахованото пътно превозно средство може да бъде управлявано от
лице, различно от собственика му, и в производството по чл. 405, ал. 1 КЗ се установи, че същото има принос за
вредоносния резултат, този принос следва да бъде отчетен. Такъв е и настоящият случай.
Увреденото
превозно средство в момента на
злополуката е било управлявано от упълномощен служител на застрахования
собственик, изпълняващ длъжността шофьор във „В.и Т.“ ООД, поради което и съобразно
дадения отговор на правния въпрос приносът на този водач за настъпилото
увреждане подлежи на отчитане и съответно на приспадане от обезщетението, което
дължи застрахователят на виновния водач по имуществена застраховка „Каско“, съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че причината за настъпване на процесното
ПТП е неподходящо избрана скорост на движение на товарната композиция спрямо
характера и теглото на товара. Както бе изяснено вече, скоростта на движение на
застрахования при ответника автомобил е 75 км/ч, при максимално разрешена от
50км/ч, което превишаване се явява решаващият фактор за настъпване на
процесното ПТП. Съгласно
безспорно установените по делото факти, за цялостното действително
възстановяване на вредите по автомобила, са били нужни 17 320 лв. Преценката
на събраните по делото доказателства, водят до извод, че е
налице поведение на водача на застрахования
при ответното дружество автомобил, което представлява
основание за
намаляване на застрахователното обезщетение. Въззивният съд споделя
изводите на районния, че е налице съпричяване на
вредоносния резултат с 50 %. При спадане приноса на водача му, обезщетението,
което дължи причинителят на ПТП – виновният водач на товарния автомобил "SCANIA",
модел "R 420 LA 4X2 MNA", с рег. №******** – Г.К.К., съответно - покриващото имуществената му по застраховка „Каско“ отговорност застрахователно
дружество, възлиза на 8 660
лв., както правилно е определил и районният съд, и до който размер предявеният, на основание чл. 405, ал.
1 КЗ, иск следва да бъде уважен.
По допълнителното
решение:
Съдът намира, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че претенция за присъждане на
мораторна лихва не е направена от ищеца, поради което и е отказал присъждането
на такава, като с атакуваното допълнително решение, на основание чл. 250 ГПК, е
оставил без уважение искането на въззивника за осъждане на ответното дружество
да му заплати и обезщетение за забава върху главното вземане. В
случая, с исковата молба ищецът
е поискал присъждането на законна лихва, считано от
17.10.2017 г. – до окончателното плащане на дължимата се сума, която претенция включва както предявен
от ищеца отделен акцесорен иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за присъждане
на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху търсеното с главния иск по чл.
405,
ал.1 КЗ застрахователно обезщетение,
за периода от датата 17.10.2017 г., определена като начален момент на
забавата на застрахователя - ответник, до датата на депозиране
на исковата молба в съда, така и отделно от иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, искане
и
за присъждане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение за времето след предявяване на иска до
окончателното плащане. Когато
с исковата молба е предявен иск по чл .86, ал. 1 ЗЗД, индивидуализиран
с присъщите му правни белези, сезираният съд е длъжен да разгледа иска и да се
произнесе по основателността му в зависимост от фактите и доказателствата по
делото. В случай, че с исковата молба е поискано
присъждане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но
същото не е индивидуализирано в необходимата степен, съдът не може да откаже да
разгледа иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
съображения за ненадлежното му предявяване, а следва да проведе производство
по чл. 129, ал. 2 ГПК за
поправяне на исковата молба. Поради това при възникнал съдебен спор
надлежното предявяване на иск с предмет акцесорно вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
в исковата молба да са посочени размерът
на неизпълнения главен дълг, върху който се претендира заплащане на законни
лихви като форма на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, началният
момент, от който се дължи обезщетението, крайният
момент, до който то се претендира, и неговият
размер. В случая, с исковата молба ищецът не е индивидуализирал
иска си по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чрез присъщите му правни
белези.
Такава процедура не е проведена, но споменатите
нередовности впоследствие са били отстранени с подадената въззивна жалба, както
и с направеното искане по реда на чл. 250 ГПК, с които ищцовото дружество
надлежно е посочило, както размера на сумата, която търси, посредством претенцията
си по чл. 86,ал. 1 ЗЗД, така и периода, за който се претендира същата.
При предявен иск за
парично вземане ищецът има право освен обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да
претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода
след завеждане на делото до окончателното плащане. Законната лихва се дължи
като законова последица от предявяването на иска за вземането и в съдебната
практика е възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде
поискана от ищеца и не е нужно претенцията за заплащането й да се
индивидуализира по начина, характерен за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предвид горното,
съдът намира, че върху уважения размер на главното вземане, предмет на иска по
чл. 405, ал. 1 КЗ /8 660 лв./ следва да се присъди обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на изтичане на срока по
чл. 409 КЗ /17.10.2017
г. / до завеждането на исковата молба в съда /08.05.2018
г./ в размер на 490,73 лв., както и законна лихва след този момент
до момента на плащане на главното задължение, от които
последната правилно присъдена от първоинстанционния съд.
Съгласно чл.
409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.
405 КЗ, а той е договореният и не може да бъде по-дълъг от 15 работни
дни след представяне на всички изискуеми документи.В случая в т. 82 ОУ е
установен 15 дневен срок. По отношение на претенцията за мораторна лихва, след
приложение на разпоредбата на чл. 409
КЗ и
доколкото няма данни страните да са уговорили по-дълъг срок от
законоустановения 15-дневен срок, следва да се приеме, че застрахователят
изпада в забава след изтичането на 15 дни след извършените огледи и представяне
на всички изискуеми документи от застрахования. Огледите са приключили на
26.09.2017
г. На 26.09.2017
г. на ответното
дружество са представени товарителница, трудов договор и тахошайба. По делото няма
данни след тази дата застрахователят да е изисквал предаването
на други документи, поради съдът
намира, че застрахователят е изпаднал в забава най-късно 15 дни след 26.09.2017
г. или на 17.10.2017 г. и лихва за забава се дължи от тази
дата. Следователно лихва следва да се начисли от тази дата
върху приетия за основателен размер на застрахователното обезщетение, като
нейният размер съдът, по реда на чл. 162 ГПК, определя на 490,73
лв.,
до който размер акцесорната претенция е основателна и искът за нея следва да се
уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 981,46
лева ще следва да се отхвърли. По изложените съображения постановеното допълнително решение, с което е оставено без
уважение искането на „В.и Т.“ ООД за допълване на протоколно решение № 548574 от 28.11.2018 г. по гр. д. № 28886/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 62 състав, за осъждане на З. „А.“ АД, ЕИК********да заплати на ищеца, сумата от
981,46 лв., представляваща мораторна лихва за забава, в размер на законната
лихва, върху сумата от 17320 лв., за периода 17.10.2017 г. – 08.05.2018 г.,
следва да бъде отменено, и вместо него постановено такова, с което ответното
дружество бъде осъдено да заплати, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 490,73
лв., представляваща мораторна лихва за забава, в размер на законната лихва,
върху сумата от 8 660 лв., за периода 17.10.2017 г. – 08.05.2018 г.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение от 200 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и извършените пред настоящата
въззивна инстанция действия по осъществена защита, за претендираното от
въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, съдът определя, по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 200 лв.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА протоколно решение № 548574 от 28.11.2018
г. по гр. д. № 28886/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 62 състав,
в обжалваната част.
ОТМЕНЯ допълнително решение № 77865 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 28886/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 62 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК, протоколно решение № 548574 от 28.11.2018
г. по гр. д. № 28886/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 62 състав, като
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК********да заплати на „В.и Т.“
ООД, ЕИК ********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 490,73 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава, в размер на законната лихва, върху
сумата от 8 660 лв., за периода 17.10.2017 г. – 08.05.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „В.и Т.“ ООД, ЕИК ********
срещу З. „А.“ АД, ЕИК********иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над
уважения размер от 490,73 лв. до пълния предявен от 981,46 лв.
ОСЪЖДА „В.и Т.“ ООД, ЕИК ********, да
заплати на З. „А.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 200
лв., представляваща разноски във въззивното производство.