Р Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 23.12.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Добрички районен съд, гражданско отделение,
четвърти състав, на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Х.Х.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 5179 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба на ***, ***, с която против ***,
ЕГН ********** ***, е предявен иск по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, за
установяване дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК №1682/10.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2855/2018
г., а именно: 1390,95 лева - главница - дължима сума по Договор за
потребителски кредит № *** г., сключен между *** като кредитор и *** като кредитополучател,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението пред
съда - 08.06.2018 г. до окончателното
плащане. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото
производство.
Обстоятелства, на които се основават
претендираните от ищеца права:
Твърди
се наличие на възникнало облигационно правоотношение между страните по делото,
въз основа на сключен между тях договор за потребителски кредит. В изпълнение
на поето договорно задължение, ищецът е предоставил на ответника, а последният
е усвоил парична сума в размер на 600 лева, при насрещно задължение да върне
същата в срок от 11 месеца от сключване на договора. Размерът на месечната
погасителна вноска, касателно главницата е в размер на 66,40 лева, при уговорен
ГПР в размер на 49,88 % и ГЛП – 41,17 %. Твърди се, че ищецът е закупил
допълнителен пакет услуги за цена в размер на 660,55 лева, при месечна
погасителна вноска в размер на 60,05 лева. Така общият размер на всяка от
погасителните вноски възлиза на сума в размер на 126,45 лева. Твърди се, че
длъжникът не е заплатил нито една месечна погасителна вноска, поради което, на
основание т.12.3 от ОУ към Договора за кредит, договорът за кредит е прекратен
автоматично на 23.01.2018 г. и обявена предсрочната изискуемост на кредита, без
да е необходимо уведомяване на длъжника. Претендира заплащане на обезщетение за
забава.
Въз
основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №2855/2018 г. по описа на
ДРС, по което съдът е издал заповед за парично изпълнение по чл.410 ГПК.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд,
ищецът е представил искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземането си по издадената заповед.
В
срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител подава
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата
претенция. Въвежда възражение за наличие на нервноправни клаузи. Твърди
противоречие с текста на чл.143, т.5 ЗПП, по отношение пакета от допълнителни
услуги, за който се сочи, че е закупен от ответника при сключване на договора.
Текстът на т.12.3 от договора, сочещ автоматично прекратяване на договора, при
забава в плащане е намерен за недействителен като противоречащ на закона.
Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като твърди, че преди
подаване на заявлението, въз основа, на което е образувано заповедното
производство, ищецът не е уведомил ответника за правото си да обяви кредита за
изцяло предсрочно изискуем. Сочи основателност на предявения иск само по
отношение на първата погасителна месечна вноска.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр.
чл.79 ЗЗД, чл.240 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Искът е допустим, поради което съдът дължи произнасяне
относно основателността му.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен установителен иск, в
тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение
между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да
престира определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания,
при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. В тежест на ищеца
е да установи предпоставките за обявяване кредита за предсрочно изискуем – в
т.ч. да посочи начин и дата на уведомяване на длъжника. На основание чл. 146,
ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. По въведеното възражение за налични на неравноправни
клаузи, в тежест на ищеца е да докаже, че конкретните условия по договора,
които се оспорват, са индивидуално уговорени с ответника. При възражение от
страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането, в
т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че
са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо
поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
Въз
основа на заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 2855/2018 г. по описа на ДРС, като по същото е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1682 от
10.07.2018 г. В ползва на заявителя са присъдени следните суми: 1390,95 лева,
представляваща главница - дължима сума по Договор за потребителски кредит № ***
г., сключен между *** като кредитор и ***
като кредитополучател, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2018 г. до
окончателното плащане; 10,12 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 16.11.2017 г. до 23.01.2018 г., както и сумата от 30 лева – такси,
начислени за периода от 16.11.2017 г. до 23.01.2018 г.
Заповедта
е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е
указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Разпореждането е
съобщено на заявителя на 14.11.2018 г., който с искова молба от 14.12.2018 г.
предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по издадената
заповед по ч.гр.д. №2855/2018 г. по описа на ДРС.
По
делото бе установено, че страните са обвързани в облигационно правоотношение,
възникнало въз основа сключен между тях договор за потребителски кредит № ***
г. Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 600 лева; срок
на кредита – 11 месеца; размер на вноската по кредита – 66,40 лева; ГПР –
49,88% и ГЛП – 41,17 %. Ответникът е закупил пакет от допълнителни услуги, по
който дължи възнаграждение в размер на 660,55 лева. Общият размер на
задължението на ответника е 1390, 95 лева, като всяка месечна погасителна
вноска е в размер на 126,45 лева. По делото са представени: договор за потребителски кредит ***, ведно с декларации към
същия, споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, общи условия
на *** към договор за потребителски кредит, погасителен план, преводно
нареждане за изплащане на сумата от 600 лева в полза на ответника. Представено
е и искане за отпускане на потребителски кредит. Всички горепосочени документи
са подписани от кредитора и/или от потребителя.
По делото е допусната и е изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението, на която е прието от съда като обективно и компетентно. Според
установеното от вещото лице, ответникът не е извършвал каквито и да е плащания
по процесния договор. Към датата на подаване на заявлението в съда, вземането
на ищеца по месечни вноски с настъпил падеж възлиза на сума в общ размер на
913,50 лева, а към датата на подаване на исковата молба – на сума в размер от
1390,95 лева.
Разпоредбата
на чл.9 ЗПК, който намира приложение в процесния случай, дава определение на
договор за потребителски кредит. Според посочения законов текст, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по този договор са потребителят - физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност и кредиторът - всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Ищецът твърди, че ответникът не е изплатил нито една от
погасителните вноски, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
забава.
По
отношение възражението на ответника, въведено чрез особения му представител, че
предсрочната изискуемост не му е била обявена, съдът намира следното:
По
делото бе безспорно установено, че ищецът и ответникът се намират в
облигационна връзка, възникнала въз основа на сключения между тях договор за
потребителски кредит. При данни, че крайният падеж на договора е 15.09.2018 г.,
то изискуемостта на всички погасителни вноски е настъпила към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес – момента, към който се
формира силата на пресъдено нещо. С настъпване на крайния падеж, цялото вземане
по договора за кредит, включващо главница и договорна възнаградителна лихва е
изискуемо, независимо от това, че кредитът не е бил обявен на длъжника за
предсрочно изискуем. Ищецът е предоставил на
ответника кредит в размер на 600 лева, сумата е изплатена изцяло на ***, а
последният не е изплатил нито една от погасителните вноски, съгласно
уговореното в договора и погасителния план, поради което съдът намира, че
ищецът проведе успешно доказване на иска си по отношение на главното задължение
от 730,40 лева, включваща сумата на усвоения кредит и начислената договорна
възнаградителна лихва.
Неоснователна, обаче, се явява претенцията на ищеца за заплащане
на сумата от 660,55 лева, представляваща възнаграждение за закупуване на пакет
за допълнителни услуги. Същата е недължима поради нищожност на договорната
клауза, въз основа, на която ищецът претендира плащането ѝ.
Видно от текста на горепосоченото споразумение, възнаграждението
от 660,55 лева се дължи от потребителя на кредитора, за предоставянето на една
или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Включването на възнаграждение за допълнителни
услуги, представлява начисляване и събиране такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, дейност, която е категорично забранена с
нормата на чл.10а ЗПК. Изискването на тези такси не може да се оправдае с
договорната свобода, защитавана с разпоредбата на чл.9 ЗЗД, доколкото при
определяне съдържанието на договора, страните по него следва да се съобразяват
с нормите на закона и добрите нрави. Споразумението за услуги, които представляват
дейност по предоставяне и/или управление на кредита, включва и услуги,
обозначени само като „възможност“, т.е. кредиторът не само начислява и
претендира заплащане на услуга в разрез със забраната на чл.10а ЗПК, но и иска
заплащане на услуга, която не е реално извършена дейност, а само възможност да
бъде извършена такава. От предвиденото в допълнителното споразумение не става
ясно каква е стойността на всяка от включените услуги, както и коя или кои от
тях реално са били предоставени на потребителя, с оглед претенция на кредитора
за плащането им. Размерът на възнаграждението за извършването на допълнителни
услуги – 660,55 лева е по-висок от размера на предоставената в заем сума – 600
лева.
Начисляването на възнаграждение за допълнителни услуги има за цел
единствено увеличаване на главното вземане на кредитора. Размерът на това
възнаграждение не се отчита при формиране на ГПР. С разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е въведена забрана за кредитора да формира ГПР по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения, поради което съдът намира, че с
изискването за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги /чието
извършване не бе установено/ се цели заобикаляне на законовата забрана.
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги противоречи на
императивни норми на закона, а именно – чл10а и чл.19, ал.4 ЗПК, поради
което сочената от ищеца уговорка е
нищожна. За установяване нищожност на клауза не е необходимо възражение от страна
на ответника /макар в процесния случай такова да е налице/ доколкото съдът е длъжен служебно
да извърши проверка за наличие на нищожна клауза, на която ищецът основава
вземането си.
При горните доводи, с оглед установената нищожност на сключеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и заплащане на
възнаграждение по същото, то това вземане на ищеца е недължимо, поради което
претенцията му за заплащане на сумата от 660,55 лева следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в
настоящото производство, като в тежест на ответника следва да бъде възложено да
му заплати сума в общ размер на 171,73 лева.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе
по разноските в заповедното производство, като в процесния случай, дължима в
сумата от 41,28 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, че ***, ЕГН **********
***, дължи на ***, ***, сумата по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №1682/10.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2855/2018 г., а
именно: 730,40 лева - главница - дължима сума по Договор за потребителски
кредит *** г., сключен между *** и ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението пред
съда - 08.06.2018 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 730,40 лева до пълния претендиран
размер от 1390,95 лева.
ОСЪЖДА
***, ЕГН ********** ***, да заплати на ***, ***, сумата от 171,73 лева,
представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и
сумата от 41,28 лева - разноски по ч. гр. дело № 2855/2018 г. по описа на
Районен съд Добрич.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна
жалба, пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: