Разпореждане по дело №807/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260288
Дата: 18 януари 2021 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20203101000807
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

№ …………/……….……..2021 год.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседаниe, в състав:

 

СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА                                   

като разгледа докладваното от съдията

въззивно търговско дело № 807 по описа за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Постъпила е касационна жалба /квалифицирана от жалбоподателя като частна жалба/ с вх. № 271411/21.12.2020г., депозирана от Т.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 260179/11.8.2020г., постановено по делото.

            Въззивното решение се оспорва с твърдения за неговата незаконосъобразност, като се излагат подробни съображения в подкрепа на това становище.

В изпълнение на задължението си за администриране на депозираната касационна жалба настоящият състав намира, че същата е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима и като такава следва да бъде върната на жалбоподателя.

С разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела и до 20 000 лв. - за търговски дела. При обективно съединяване на искове, съгласно трайната практика на ВКС, обективирана напр. в Определение №227/03.05.2016 по дело №274/2016 на ВКС, ТК, II т.о., допустимостта на касационното обжалване се преценява съобразно цената на всеки отделен иск, определена по правилата на чл.69 ГПК.

Видно от материалите по първоинстанционното дело №13261/2018г. по описа на ВРС, същото e образувано по искова молба на „Веолия енерджи варна” ЕАД срещу Т.Д.Л., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за следните суми:

– 1454, 75 лева - главница, представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 10. 2015г. до м. 05. 2016г. вкл. ;

– 288, 28 лева - лихва за забава за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г.;

– 426, 96 лева - главница, представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 11. 2016г. до м. 05. 2017г. вкл. ;

– 50, 75 лева  лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2018г.;

– 19, 44 лева - главница, представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за м. 08. 2017г.;

– 1, 14 лева - лихва за забава за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2018г.;

– 434, 72 лева - главница, представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 10. 2017г. до м. 03. 2018г. вкл. ;

– 6, 12 лева - лихва за забава за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението в съда - 06.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4434/07.06.2018 г., постановена по ч. гр. дело № 8911/2018 г. на ВРС.

По делото са предявени от Т.Д.Л. насрещни обективно съединени осъдителни искове, както следва:

– главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 2332,14 лева – заплатени без основание от Т.Д.Л. на ищеца по установителните искове;

– в условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 124, ал. 2 от ЗЗП, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на същата сума на отпаднало основание;

– иск с правно основание по чл. 88, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2699 лева, представляваща претърпени от Т.Д.Л. неимуществени вреди.

С оглед цената на отделните обективно съединени искове, определена с оглед разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.1 ГПК, съгласно която по искове за парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума и при съобразяване на разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, се достига до извода, че решението, постановено по въззивно търговско дело № 807 по описа на ВОС за 2020 год. не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения за недопустимост на касационната жалба, същата следва да бъде върната.

 

Водим от горното, съдът

   

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ВРЪЩА касационна жалба с вх. № 271411/21.12.2020г. срещу Решение № 260179/11.8.2020г., постановено по въззивно търговско дело № 807 по описа на ВОС за 2020г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред Варненски апелативен съд.

 

 

            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: