В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Веселина Атанасова Кашикова |
| Секретар: | | Светла Веселинова Радева |
| | Пламен Александров Александров Кирил Митков Димов |
| | | |
като разгледа докладваното от | Кирил Митков Димов | |
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 6/24.02.2012 г., постановено по гр.д. № 1266 по описа за 2011 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на В. Н. К. от С., О., че дължи на “Б. П. П. Ф.” Е. – Г., общ.”М.”, ж.к. “М.”, “Б. П. С.”, С., с ЕИК *, заплащане на сумата в общ размер от 923.50 лв., от която 666.06 лв. – главница по договор за кредит с номер CREX – 01466918 от 17.04.2007 г., 23.30 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.06.2008 г. до 15.10.2008 г., 234.14 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.06.2008 г. до 11.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.20911 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 1671 от 25.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 855/2011 г. по описа на РС – Кърджали, като е отхвърлил иска по чл.422 от ГПК в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 1 170.71 лв., като погасен по давност. Със същото решение В. Н. К. от С., О. е осъден да заплатÞ на “Б. П. П. Ф.” Е. – Г. направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 138.05 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът В. Н. К., който го обжалва в осъдителната му част като неправилно и необосновано. В жалбата се излагат съображения, че “Б. П. П. Ф.” Е. и “Д.и.” Е. са две различни юридически лица с различни собственици. Твърди, че не било представено доказателство, с което се удостоверява промяната в собственица на дружеството, както и удостоверение от 23.05.2008 г. от вписване в Търговския регистър на промяната в наименованието на дружеството от “Д.Ф. И.” на “Б. П. П. Ф.” Е.. Сочи също, че не било представено платежно нареждане, с което “Д.Ф.И. изплатило сумата по заема директно на търговеца, от който била закупена стоката. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част, като отхвърли предявения иск. В съдебно заседание въззивникът В. Н. К., редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата си и по представения от въззиваемия отговор. Въззиваемият “Б. П. П. Ф.” Е. – Г., оспорва въззивната жалба като неоснователна и недопустима в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. Излагат се съображения за нередовност на въззивната жалба поради непосочване пороците на решенето и новооткритетите или новонастъпили факти, които жалбодателят искал да се вземат предвид, като не се представяли доказателства в подкрепа на твърденията на жалбодателя. Твърди се, че било доказано наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника, като “Д.Ф. И.” и “Б. П. П. Ф.” Е. били един и същ правен субект, видно от представените удостоверения за актуално състояния и еднаквия идентификационен код на двете дружества. От договора за потребителски паричен кредит се установявало, че ответникът получил стоката в добро функционално състояние, както и, че получил опосредстван чрез стока кредит за сума, платима от Кредитополучателя на търговския партньор, при получаване на вещта, с което въззиваемият изпълнил задълженията си по договора. Моли съда да потвърди обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. В съдебно заседание въззиваемият, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба и по отговора си. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. Решението на Кърджалийския районен съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на В. Н. К., че същия дължи на “Б. П. П. Ф.” Е. сумите в размер на 666.06 лв. – главница по договор за кредит за покупка на стоки, 189.71 лв. лихва, представляваща печалба на дружеството, или общо сумата от 855.77 лв., както и лихва за забава (законна лихва) върху непогасената главница в размер на 314.94 лв. за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 15.08.2007 г. до 11.05.2011 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски. Ответникът В. Н. К. в отговора си на основание чл.131 от ГПК оспорва иска като излага съображения, че не е сключвал договор с ищеца, а с друго дружество, а по отношение на иска за заплащане на възнаградителна и законна лихва прави възражение за изтекла погасителна давност. Искът по чл.422, ал.1 от ГПК има за цел установяване на съществуването на вземане, което е било предмет на заповедното производство по издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът В. К. е сключил договор за покупка на стоки, като се е задължил да изплати на ищеца цената на стоките, ведно с договорената лихва. Установено е също, че ответникът е изплатил единство две от вноските по кредита, като същият е станал предсрочно изискуем за цялата сума останала дължима сума от 666.06 лв., която включва и т.нар. възнаградителна (договорна) лихва. Също така съгласно договора въззивникът дължи и заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата (мораторна лихва), считано от датата, на която вземането е станало предсрочно изискуемо до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение общо в размер на 257.44 лв. Дължима е и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, като общото задължение е в размер на 923.50 лв., до който размер е уважен предявения иск. В тази връзка обосновано и правилно първоинстанционния съд е приел, че част от обезщетението за забавено плащане на парично задължение за минало време (мораторна лихва) е погасено по давност за периода от 15.08.2007 г. до 15.06.2008 г. и за сумата от 247.21 лв., като искът в тази част е отхвърлен. Впрочем, в тази част решението на първоинстанционни съд не е обжалвано и е влязло в сила, поради което и мотивите в тази насока се посочват единствено за пълнота на изложението. Неоснователен е основният довод, изложен във въззивната жалба, че “Д. Ф. и.” Е. и “Б. П. П. Ф.” Е. са две различни юридически лица. От извършена справка в Търговския регистър се установява, че с вписване *2526 е вписана промяна в наименованието на дружеството от “Д.Ф.И.” Е. на “Б. П. П. Ф.” Е., поради което в случая не може да се говори за две юридически лица. Относно изложения във въззивната жалба довод, че не са представени доказателства дали сумата по кредита е била преведена на търговеца, от когото са закупени стоките, то същият е неоснователен и неотносим към предмета на делото. Обстоятелството дали “Б. П. П. Ф.” Е. е заплатило на търговеца сумата по кредита е ирелевантен за предмета на делото, а освен това въззивникът не би могъл да упражни правата на трето лице и да направи такова възражение, а още по-малко в това производство. Поради тази причина и този довод е неоснователен, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Разноски за тази инстанция не са направени, а и такива не се претендират, поради което не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/24.02.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1266 по описа за 2011 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК. Председател: Членове:1. 2. |