№ 31
гр. Враца, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20211420200859 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. К. В., с. ****, срещу Наказателно
постановление (НП) №7297/08.07.2021 г. на началник на Отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ гр. София, с
което на основание чл.53, ал.1, т.2 ЗП, за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.А
ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 2500 лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно и се
моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.
Димитров – ВрАК, която поддържа жалбата и моли за намаляване на
наложената санкция.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 17.06.2021 г., в 15.25 ч., на път 1-1, км. 135, на 1 км. след разклон за
с. Нефела в посока гр. Враца - гр. Монтана, жалбоподателят управлявал и
осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка
„Скания“ модел „Р420ЛА4х2МНА“ с peг. №СВ****ВХ и полуремарке с три
оси с peг. №С0****ЕМ. Същият бил спрян за проверка от св. Ад. А. –
инспектор контрол по РПМ при АПИ. В хода на проверката е направено
измерване с техническо средство ел. везна DFW-KR №118844 и ролетка
1302/18 (5м.) и е установено, че при измерено разстояние между осите 1.42 м.,
1
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.905 т.,
при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.Б на
Наредбата. За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не
представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. При
това св. Ад. А. приел, че е нарушена нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от
ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, за което съставил
на водача АУАН №0008079. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и му е връчен лично.
На 08.07.2021 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично
описание на обстоятелствата и при посочване на същата правна квалификация
на извършеното нарушение, е издадено обжалваното НП, с което на
основание чл.53, ал.1, т.2 ЗП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
2500 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Ад.
А., както и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът се
довери на показанията на св. Ад. А., който разказва кога и как е извършил
проверката, какво е констатирал в хода на същата, както и изяснява
обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията
на свидетел в цялост, намирайки ги за обективни и безпристрастни.
Съдът се довери и на приложения по делото писмени материали, но
доколкото го намира за еднозначно установяващ изведената по-горе
фактическа обстановка, не намира за необходимо да го анализира по-
прецизно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок
и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр.
чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При
тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при
спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се
установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му
квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така
2
както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да
разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава
на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът
приема, че от кредитираните доказателства по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, че на 17.06.2021 г., в 15.25 ч., на път 1-1,
км. 135, на 1 км. след разклон за с. Нефела в посока гр. Враца - гр. Монтана,
жалбоподателят е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с
пет оси - МПС с две оси марка „Скания“ модел „Р420ЛА4х2МНА“ с peг.
№СВ****ВХ и полуремарке с три оси с peг. №С0****ЕМ. Установява се и
това, че управляваното от него ППС е с разстояние между осите 1.42 м. и
сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето от 28.905 т. А
съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, максималното допустимо
натоварване е 24 т. Доказателствената съвкупност показва също, че за така
измерените параметри на ППС, водачът не представил валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. При това той е осъществил от
обективна страна нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.А ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1
Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно която разпоредба „За дейности
от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;“
От субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието и от
субективна страна - при съзнаване на това, че нарушава обществените
отношения и съзнаване на общественоопасните последици.
Правилно е и приложението на санкционната нормата на чл.53, ал.1, т.2
ЗП. Съгласно сочената норма „Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал.
5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните
дейности: 2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя;“ В случая на жалбоподателя е наложена санкция в размер
на 2500 лв., което е около средния предвиден размер. Съдът обаче счита, че
така наложеното наказание е несъразмерно на извършеното и на установените
по делото смекчаващи отговорността обстоятелства – инцидентно деяние от
същия вид от страна на жалбоподателя. Не се установяват отегчаващи
отговорността обстоятелства, макар доказването им да е в тежест на
наказващия орган, като посоченото като отегчаващо обстоятелство в НП не се
приема за обосноваващо санкция в средния предвиден от закона размер. Ето
защо съдът счита, че за да е адекватно на извършеното и за да е справедливо,
3
наказанието следва да е в предвидения от закона минимум. При това, предвид
правомощията си като въззивна инстанция съдът счита, че НП следва да се
измени в частта на наложеното наказание, като глобата се намали на 1000 лв.
При този изход на делото, доколкото в хода на производството се
обжалва и размера на наложеното наказание, искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски, направени за възнаграждение за един адвокат, се
явява основателно. В случая се претендира възнаграждение в размер на 400
лв. Установява се обаче, че с жалбата се атакува както размера на наложеното
наказание, така и законосъобразността на НП от материална и процесуална
страна. При това пропорционалното възнаграждение с оглед изхода на делото
следва да е в размер на ½ от претендираното. Ето защо въззиваемата страна
следва да се осъди за заплати на жалбоподателя сума в размер на 200 лв., като
искането за разноски до пълния размер от 400 лв. трябва да се остави без
уважение като неоснователно.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.63, ал.7, т.2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №7297/08.07.2021 г. на началник
на Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, АПИ гр. София, В ЧАСТТА, с която на основание чл.53, ал.1, т.2
ЗП, за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.А ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 Наредба
№11/03.07.2001 г. на МРРБ, на Р. К. В., с. ****, е наложена глоба в размер на
2500 лв. КАТО НАМАЛЯВА административното наказание на глоба в
размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, АПИ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. В., с. **** ,
ЕГН:********** сумата от 200 /двеста / лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по АНД №859/2021 г. по описа на РС Враца, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането за присъждане на разноски в
размер над 200 лв. до 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4