РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Ихтиман, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200666 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от Т. Н. Р., ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 001265 от 03.09.2024 г., издадено от Директор на
Национално тол упарвление към Агенция „Пътна инфраструктура“.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, като се настоява за неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като не се явява
и негов процесуален представител. Наказващият орган, представляван от юрисконсулт К.,
оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Районна прокуратура Самоков,
Териториално отделение – Ихтиман, е надлежно уведомена за делото, но не изразява
становище и не изпраща свой представител.
Жалбата е допустима, като са налице предпоставките за разглеждането й по същество.
В тази връзка следва да се посочи, че в административната преписка е представено известие
за доставяне, от което е видно, че наказателното постановление е връчено на 23.10.2024 г., а
жалбата е депозирана чрез административнонаказващия орган на 29.10.2024 г.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, а съображенията за това са
следните:
Оспореният административен акт /наказателно постановление/ е издаден на
основание чл. 139, ал. 6, във вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В него е посочено следното: На
16.03.2024 г„ в 10:35 часа, на път № II-55, км.8, от страна на контролните органи е
извършена проверка на пътно превозно средство - лек автомобил, марка и модел -
МЕ:РЦЕДЕС Е 220 ЦДИ с обща технически допустима максимална маса до 3500 кг.,
управлявано от г-н Р.. В хода на така извършената проверка е установено, че на 29.02.2024
г„ в 13:06 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) , попада в категорията на
пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата (ЗГГ). Цитираното превозно средство е засечено на 29.02.2024 г„
1
в 13:06 часа, по път№ А-1 км 43+448 включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Като
място на нарушението е посочен път № А-1 км. 43+448 за който се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2
на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища. Предвид горното, на Т. Н. Р. е наложена глоба в
размер на 300 лева.
Подобна фактическа обстановка е описана и издадения акт за установяване на
административно нарушение, предхождащ наказателното постановление.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение.
В случая наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са
издадени при спазване на необходимите законови изисквания. Същите съдържат нормативно
регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво се изразява нарушението,
мястото и времето на извършването му, лицето, което го е извършило, а така също и кои
законови норми са нарушени. Не се установяват извършени процесуални нарушения при
изготвянето на акта и на наказателното постановление и при връчването им.
Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство, а ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В текста на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е разписано, че движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Според чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП гласи, че водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима,
но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 300 лева.
Съгласно чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП по административната преписка може да се прилага
справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, която има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не
бъде доказано противното.
В настоящия случай жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на 29.02.2024 г. е
управлявал процесното превозно средство в 13.06 часа, като към този момент за него не е
2
имало заплатена винетка.
Събраните по делото доказателства, в това число: разпита на свидетелите И. Ц. и В.
Д., а така също и Становище от отдел УИНИ към НТУ, разпечатка от информационна
система за винетки /таблица на лист 14 от делото/, доклад от електронната система за
събиране на пътни такси /лист 20 от делото/ и статични изображения /лист 21 и лист 22/
доказват по безспорен начин, че действително към 29.02.2024 г., в 13:06 часа пътно превозно
средство се е движило на път А-1, км. 43.448 без заплатена винетна такса.
От съдържанието в таблицата на лист 14 от делото е видно, че за посочения по-горе
автомобил е закупена годишна винетка на 29.02.2024 г. в 14:41 часа, около час и половина
след като е заснето /регистрирано/ нарушението в 13:06 часа същия ден. По отношение на
винетката, закупена 29.02.2024 г. в 14:41 часа е отразено, че е валидна до 00:00 часа на
28.02.2025 г.
Въпреки изложеното дотук, наказателното постановление подлежи на отмяна, а
съображенията за това са следните:
Съгласно текста на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние /Наредбата/
винетните такси предоставят право на едно пътно превозно средство, попадащо в
категорията по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата, да ползва за определен срок платената
пътна мрежа. В чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредбата е посочено, че винетните такси се събират в
съответствие с Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“,
приета с Постановление № 219 на Министерския съвет от 2008 г. и съобразно периода им на
валидност, както следва: 1. годишна винетка с валидност за срок една година считано от
заявената при заплащането й начална дата на действие; 2. тримесечна винетка с валидност
три месеца считано от заявената при заплащането й начална дата на действие; 3. месечна
винетка с валидност един месец считано от заявената при заплащането й начална дата на
действие; 4. седмична винетка с валидност 7 календарни дни считано от заявената при
заплащането й начална дата на действие; 5. уикенд винетка с валидност от 12,00 ч. в петък
до 23,59 ч. в неделя на същата седмица.
Според чл. 6, ал. 1 от Наредбата при заплащането на винетната такса се издава
електронна винетка, която представлява електронен документ с текстови запис по смисъла
на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В
нормата на чл. 6, ал. 2 от Наредбата е разписано, че електронната винетка съдържа уникален
идентификационен номер, данни за регистрационния номер на пътното превозно средство,
държавата, в която е регистрирано, неговата категория, датата на заплащане на таксата и
периода на валидност.
От съдържанието на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от
посочената по-горе наредба се налага извод, че годишните, тримесечните и месечните
винетки са валидни от началната им дата на действие. Никъде в тези норми не е предвидено,
че начало на действие на електронната винетка е обвързано с часа на заплащане на
винетната такса. Напротив, в нормата на чл. 4, ал. 2 изрично се споменава „от заявената при
заплащането й начална дата“. Това означава, че при закупуване на винетка на определена
дата, чиято начална датата е денят на закупуването й, тази винетка ще има действие за целия
ден, независимо от часа, в който е закупена.
Настоящият случай е именно такъв. Нарушението е регистрирано на 29.02.2024 г. в
13:06 чака, като към този момент действително все още не е била закупена /заплатена/
винетката. На същия ден, обаче, в 14:41 часа винетка по отношение на процесното превозно
средство е закупена и това обстоятелство е отразено в системата. След като на 29.02.2024 г. е
закупена винетка /заплатена винетна такса/ и след като не е посочено винетката да влезе в
сила от по-късна дата, различна от датата на закупуване, то следва да се приеме, предвид
3
текстовете на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, че за целия ден на
29.02.2024 г., включително и за времето преди 14:41 часа, е важала винетката. Това означава,
че всъщност на 29.02.2024 г. не може да е извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
понеже за този ден е имало валидна закупена и действаща винетка.
Гореизложеното налага извод, че оспореното наказателно постановление е
неправилно и като такова подлежи на отмяна.
Дори и да се приеме, че в случая към 13:06 часа не е имало валидно закупена винетка
и че закупената такава по-късно в 14:41 часа не важи за времето от същия ден, предхождащо
закупуването, то наказателното постановление подлежи на отмяна поради малозначителност
на деянието. В тази връзка следва да се посочи следното: Действително според чл. 189з от
ЗДвП за нарушения по ЗДвП не се прилага чл. 28 от ЗАНН – регламентиращ маловажни
случай. Приложение при дейния по ЗДвП, обаче, намира текстът на чл. 9, ал. 2 от НК, която
норма би могла да намери приложение в административно-наказателното производство по
силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, във вр. чл.
9, ал. 2 от НК, при наличие на малозначителното деяние не е налице административно
нарушение, тъй като деянието не разкрива никаква степен на обществена опасност поради
своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна и заради
това не може да се квалифицира като административно нарушение. В настоящия случай
става ясно, че на 29.02.2024 г., в 13:06 часа превозното средство се е движили без закупена
към този момент винетка, но в 14:41 часа на същия ден винетка вече е била закупена. При
това положение и съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата, а така също и съобразявайки
информацията в таблицата на лист 14 от делото се оказва, че независимо в колко часа на
29.02.2024 г. би била закупена годишната винетка, то тя щеше да е валидна до 00:00 часа на
28.02.2025 г. При това положение и с оглед на обстоятелството, че в сравнително кратък
период от време след регистриране на нарушението на 29.02.2024 г е закупена винетка за
една година, съдебният състав намира, че извършеното деяние, дори и да се приеме, че
формално е съставомерно, то същото представлява малозначителен случай по чл. 9, ал. 2 от
НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, което своди до извод, че наказателното постановление
неправилно е издадено, респективно – неправилно е наложена административна глоба на
физическото лице.
Предвид изхода на делото жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
разноски, но доколкото по делото не са представени доказателства за такива, а и доколкото
активно легитимираната страна не претендира разноски, съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 001265 от 03.09.2024 г., издадено от
Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
Т. Н. Р., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 179, ал. 3,
във вр. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд - София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4
5