Р Е Ш Е
Н И Е
№
260009
гр.Севлиево 28.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в
публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Станислав Цветков
при секретаря СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА, в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 253 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят
К.В.К. *** е обжалвал наказателно постановление № 35-0000266 от 01.04.2020 год.
на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, с което за извършено
нарушение по чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТ и на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П / Закона за автомобилните превози / му е наложено
наказание глоба в полза на държавата в размер от 2 000.00лева, а за извършено
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 и на осн. чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението
по пътищата му е наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на
10.00 лева.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, в подкрепа на което се излагат
подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното
постановление изцяло.
Ответникът по жалбата – Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, редовно призован, не се явява представител при
разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.К.В.К. работел
като водач на превозно средство.На 12.03.2020 г. жалб.К. управлявал товарен
автомобил „МАН 25В122404х2БЛ“ с рег. № ** **** **, от кат. N 2, собственост на „МБ Транспед“ ЕООД.С посоченият автомобил извършвал
обществен превоз на товар / празен / по маршрут Бяла-Мусачево.Във връзка с така посочения превоз бил изготвен
Пътен лист сер. А, № 813708 от 10.03.2020 г.Около 16.00часа, с управляваното от
него ППС, посочено по-горе, се движел по Главен път II-44.В
местността „Чакала“, в землището на общ.Севлиево, бил спрян за проверка от
свид.М.Г.Г. и свид.И.И.К. – инспектори в Регионална дирекция „АА” гр.Плевен.При
извършената проверка жалб.Я. предоставил на контролните органи всички
документи, изискуеми от закона и подзаконовите нормативни актове, с изключение
на контролен талон към свидетелството за управление на МПС.Проверяващите констатирали,
че представената от жалб.К. карта за квалификация на водача е с изтекъл на
15.02.2020 г. срок на валидност.На същата дата – 12.03.2020 г. свид.Г., в
присъствието на свид.К., съставил против жалбоподателя К.В.К. Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че на 12.03.2020
год., около 16.00 часа, на главен път II-44 местността „Чакала“, извършва
обществен превоз на товар / празен / с пътен лист сер. А, № 813708/10.03.2020
г. с товарен автомобил „МАН 25В122404х2БЛ“ с рег. № ** **** **, кат. N 2,
собственост на „МБ Транспед“ ЕООД, Булстат *********, по маршрут Бяла-Мусачево,
като в хода на проверката се установи следното нарушение 1. Водачът извършва
гореописания превоз с карта за квалификация на водача № Р111615 от 09.03.2015
г., която е с изтекъл срок на валидност 15.02.20г.; 2. Водачът не носи к.т. към
СУМПС, с което е нарушил разпоредбите на чл.87, т.3 от Наредба №
33/03.11.1999год. на МТ и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.При съставяне на АУАН и
след запознаване със съдържанието жалбоподателят вписал, че не възразява и, че
е забравил контролния талон.Възражения от страна на жалб.К. не са направени в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Директора
на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен с № 35-0000266 от 01.04.2020 г.Същото е
издадено против К.В.К. ***, за това, че на 12.03.2020 г., около 16.00часа, на
главен път II-44 местността „Чакала“, извършва обществен превоз на товар / празен
/ с пътен лист сер.А, № 813708/10.03.2020 г., с товарен автомобил „МАН
25В122404х2БЛ“ с рег. № ** **** **, кат. N 2, собственост на „МБ Транспед“
ЕООД, Булстат *********, по маршрут Бяла-Мусачево, като в хода на проверката се
установи следното нарушение 1. Водачът извършва гореописания превоз с карта за
квалификация на водача № Р111615 от 09.03.2015 г., която е с изтекъл срок на
валидност 15.02.20г. 2. Водачът не носи контролен талон към СУМПС.Наказващият
орган е приел, че жалб.Я. е извършил нарушение по чл.87, т.3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 год. на МТ, за което му е наложил наказание по реда на чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвт.П глоба в полза на държавата в размер от 2000.00лева.Счел е, че
жалб.Я. е извършил нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което му е
наложил наказание по реда на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в полза на
държавата в размер от 10.00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира
за установена от показанията на свидетелите М.Г.Г. и И.И.К. и писмените
доказателства – АУАН № 269799 от 12.03.2020 г.; Пътен лист сер.А, №
813708/10.03.2020 г.; Карта за квалификация на водача № Р111615 от 09.03.2015
г.; НП № 35-0000266 от 01.04.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „АА”
гр.Плевен и Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
При така установената фактическа
обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига
до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление
е връчен на жалбоподателя на 27.04.2020 г.От товарителницата на куриерската
фирма, с която жалбата е изпратена, се установява, че същата е подадена на 29.04.2020
г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва
да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен
орган, във връзка с което е
представено заверено копие от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020
г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.АУАН е съставен от лице,
което е оправомощено за това по силата на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91 от ЗАвтП и чл.166 от ЗДвП, предвид заеманото от
него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие
въз основа на него НП са за извършени нарушения на разпоредбите на: 1. чл.87,
т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999год. на МТ и 2. Чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.87, т.3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999год. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България гласи: “Водачът на автомобил за обществен
превоз на товари отговаря на следните изисквания: да притежава валидна карта за
квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за
автомобилните превози”.
Административно-наказващият орган
на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е наложил на жалб.К. наказание глоба в
размер от 2000.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: глоба 2000
лв. - при първо нарушение”.
Съгласно разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП: “Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него”.
Административно-наказващият орган
на осн. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложил на жалб.К. наказание глоба в размер
от 10.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „ Наказва се с глоба 10 лв.
водач, който: не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство”.
По делото не се спори, че на
12.03.2020 г., с управляван от него товарен автомобил, жалб.К. е извършвал обществен
превоз на товар.Няма спор, че при извършена от контролните органи проверка било
установено, че последният извършва превоза с карта за квалификация на водача,
която е с изтекъл срок на валидност.Безспорно е и това, че жалб.К. не носел и
не могъл да представи на контролните органи контролен талон към СУМПС.
Жалбоподателят, редовно призован,
не се явява в съдебно заседание.Не се явява и процесуалния му представител.В
жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, в подкрепа на което се излагат няколко
съображения.
Излага се на първо място
твърдението, че в НП и АУАН, мястото на извършване на нарушението било описано
неточно, в противоречие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5, предл.трето от ЗАНН.Вместо мястото на извършване на нарушението да е описано в километри от
началото на пътя, на който се твърди, че е извършено, то било описано като
„м.Чакала“ – зона, която имала значителна площ и трудно можело да бъде ориентир
за точното място на извършване на нарушението.Освен това в акта и НП било
посочено, че нарушението е извършено на главен път II-44, какъвто номер на главен
път в републиканската пътна мрежа нямало, тоест като място на извършване на
нарушението било посочено несуществуващо място.
Съдът не споделя така изложения довод.Безспорно
в акта и издаденото въз основа на него НП, като място на извършване на
нарушението е посочено главен път II-44, местността „Чакала“.От полученият от АПИ, Областно пътно
управление Габрово отговор се установява, че на територията на област Габрово,
в републиканската пътна мрежа, стопанисвана от АПИ чрез ОПУ Габрово съществува
републикански път, свързващ гр.Севлиево и гр.Габрово с наименование път II-44, от км 0+000 до км 29+893,
съгласно Решение № 959/31.12.2018 г. на Министерски съвет.Вероятно означението
„ГП-II-44“ е изписано съкратено на „Главен път II-44“ и се отнася за
горецитирания път.Същевременно на съдът е служебно известно, че посоченият път
пресича малка част от местността „Чакала“, намираща се в землището на община
Севлиево.Безспорно посочването на мястото на нарушението чрез описването му в
километри от пътя би било довело до по-голяма конкретика, но съдът намира, че в
случая посочването му по начина, отразен в акта и НП, не съставлява съществено
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Излага се на следващо място
твърдението, че разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП предвижда наказание
за извършени други нарушения, каквито наказаното лице не било извършило и не се
твърди да е извършило.Доколкото в акта и самото НП се твърди, че нарушителят е
извършил обществен превоз с карта за квалификация с изтекъл срок на годност, то
наказание за такова нарушение било предвидено в чл.93в, ал.6 от ЗАвтП.
Съдът не споделя така изложения
довод.Разпоредбата на чл.93в, ал.6 от ЗАвтП предвижда санкция за използване на
дигитална карта по чл.3, вр. приложение ІБ от Регламент (ЕИО) 3821/85 с изтекъл
срок на валидност, което съставлява нарушение на чл. 14, § 4, б. "а"
от Регламент (ЕИО) 3821/85, вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвтП.По аргумент от
дефиницията на понятието "карта на водача", дадена в приложение IБ,
M7, I. Определения, б."у" на Регламент 3821/85 относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, това
е тахографска карта, издадена от властите на определена държава-членка на
определен водач и показва самоличността на водача и позволява съхраняването на
данни относно дейностите, извършвани от него.Съгласно чл.14, §4, б"а"
водачът може да има само една валидна карта на водача, разрешено му е да
използва само собствената си персонализирана карта, съответно той не може да
използва карта, която е дефектна или е с изтекъл срок.В случая от страна на
контролните органи е установено, че жалб.К. осъществява обществен превоз с
карта за квалификация на водача, която е със изтекъл срок на валидност.Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г., водачите на МПС, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно
средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E,
когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.Задължението
е за водача и именно той следва да притежава карта за квалификация към момента
на осъществяване на всеки един превоз, като това задължение е императивно
въведено с цел да бъде възможно удостоверяването на придобитата от него
професионална компетентност.Законът изисква водачът да притежава такава карта и
не предоставя никаква възможност в друг, по-ранен момент, същият да извършва
обществен превоз, като управлява съответното МПС.Това изискване и задължение е
въведено и с разпоредбата на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999год. на МТ
и не случайно в разпоредбата на чл.89 от същата Наредба са описани документите,
които по време на работа водачът задължително представя при поискване на
контролните органи, като един от тези документи, посочен в т.9 от цитирания
нормативен текст, е картата за квалификация на водача, издадена по реда на
наредбата по чл.7б, ал.5 от ЗАвтП, а именно Наредба № 41/04.08.2008 г.
Както при съставяне на процесния
АУАН, така и при издаване на обжалваното НП не са допуснати нарушения на
процесуалните правила - и актът и НП са съставени/издадени от компетентни за
това органи, съдържат всички законови реквизити и при съставянето/издаването им
не са били допуснати нарушения на правата на жалбоподателя.
При така изложеното съдът счита,
че от събраните по делото и описани по-горе доказателства безспорно се
установява, че на посочените в АУАН и в издаденото НП дата и място, извършвайки
обществен превоз на товари без да притежава карта за квалификацията му като
водач на такова МПС, жалб.К. е осъществил състава на вмененото му нарушение на
чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999год. на МТ, поради което и правилно и
законосъобразно с издаденото НП е бил санкциониран на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАвП.Съдът намира, че наложената санкция за това нарушение е определена
правилно както по основание, така и по размер.Административното наказание глоба
е наложено в предвидения от закона фиксиран размер /т. е. без минимален и
максимален размер/ и не може да бъде изменяно нито по вид, нито по размер.Съдът
намира, че не са налице основания за квалифициране на процесното нарушение като
маловажен случай /чл. 28 от ЗАНН/.Касае се за рискова дейност, при упражняване
на която следва да се осигури безопасност, сигурност и надеждност на превоза и
именно с тази цел е създадена и нормативната регламентация, предвиждаща издаването
и носенето от водача на МПС на редица документи, имащи отношение към условията
за извършване на дейността и контрола върху последната.
По отношение на другото нарушение
/ чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП /, за което на жалб.К. е наложено административно
наказание глоба в размер на 10.00лева в жалбата не се сочат доводи за неговата
отмяна.Не се спори, както вече бе отбелязано по-горе, че при извършената му от
контролните органи проверка било установено, че жалб.К. не носи и не може да
представи контролен талон към СУМПС, каквото задължение му е вменено с разпоредбата
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.Съдът намира, че наложената санкция за това
нарушение е определена правилно както по основание, така и по
размер.Административното наказание глоба е наложено в предвидения от закона
фиксиран размер и не може да бъде изменяно нито по вид, нито по размер.
По изложените съображения съдът
счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,
поради което следва да се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 35-0000266 от 01.04.2020
г. на Директора
на РД „АА” гр.Плевен, с което на К.В.К.
***, ЕГН **********,
за извършено нарушение по чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и
на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е наложено административно наказание
глоба в полза на държавата в размер от 2000.00 / две хиляди / лева, а за извършено
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 и на осн. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в полза на държавата в размер от 10.00 / Десет
/ лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.