Определение по дело №3058/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2726
Дата: 2 ноември 2022 г. (в сила от 2 ноември 2022 г.)
Съдия: Петя Алексиева
Дело: 20221000503058
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2726
гр. София, 02.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева

Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000503058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на Т. Д. К.-длъжник по
изпълнително дело № 551/2022 г. по описа на ЧСИ Р. М. срещу Определение
№ 7722/09.08.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 6304/2022 г. по описа на СГС,
ЧЖ, VІ-Г състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на длъжника
срещу Постановление от 17.05.2022 г., с което съдебният изпълнител е
отказал да вдигне наложените обезпечителни мерки.
Поддържа се незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
определение. Твърди, че със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр.86/2017 г. е приет
чл.442а ГПК, чрез който е създадена изрична законова уредба относно
задължението на съдебния изпълнител да следи служебно, подобно на
несеквестируемостта за наличието на прекомерност на наложените
обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника спрямо размера на
задължението по изпълнителното делото. Поддържа се, че подобно на
несеквестируемостта, за която съдебният изпълнител следи служебно, така
следва да следи служебно и за прекомерността на обезпечението. Твърди, че
подобно на положението при несеквестируемостта, длъжникът има право да
подаде възражение срещу предприетите от изпълнителния орган действия,
считайки че е налице хипотеза на несъразмерност и това е единствения
възможен ред за защитата му. В този смисъл сочи съдебна практика на други
1
съдилища.
Моли съда да отмени като неправилно и необосновано определението.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не са постъпвали отговори от ответните
по жалбата страни.
От фактическа страна:
Изпълнително дело № 20227900400551 по описа на ЧСИ Р. М. с рег.№
*** на КЧСИ е образувано на 11.04.2022 г. по молба на взискателя „ЕСИ –
МГ“ ООД с искане за принудително събиране на сумите по изпълнителен
лист издаден на 29.03.2022 г. от Софийски апелативен съд на основание
решение по гр.д. № 4383/2019 г. на САС, ГК, 14 с-в срещу длъжника - Т. Д.
К., както следва: за сумата от 160 911 лв. главница, ведно със законната лихва,
считано от 17.07.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, която
сума, изчислена до дата 26.04.2022 г. е в размер на 110 649,47 лв., адвокатски
хонорар по изпълнителното дело в размер на 4 000 лв., както и такси и
разноски към датата на налагане на обезпечителните мерки 111 104,75 лв., от
които 627,30 лв. обикновени такси и 10 477,45 лв. пропорционална такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ за събрано вземане.
По делото са наложени запори върху банковите сметки на длъжника,
както и възбрана върху неговите недвижими имоти.
С Определение № 148/21.04.2022 г., постановено по гр.д № 1390/2022 г.
по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение е спряно на основание
чл.282, ал.2, т-1 ГПК изпълнението на решение № 10020/02.03.2022 г. на
САС, ГО, 14 състав, постановено по в.гр.д. № 4383/2019 г. Изпълнението е
спряно поради внесено надлежно обезпечение в размер на присъдената
главница, а именно - 160 911лв. С оглед на така постановеното определение и
на основание чл.432, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл.282, ал.2 от ГПК
изпълнителното производство е спряно.
С молба вх.№ 9619/03.05.2022 г., длъжникът жалбоподател Т. К. и на
основание чл.443 от ГПК заявява искане изпълнението да бъде насочено
срещу внесената във ВКС гаранция, като се заличат вече наложените
обезпечения. С оглед тази молба съдебният изпълнител е уведомил банките,
че вдига запорите до размера на сумата от 160 911 лв., като за горницата, т.е.
за законната лихва и разноските по изпълнителното дело, запорите остават
наложени.
2
С обжалваното Постановление от 17.05.2022 г., частният съдебен
изпълнител е отказал да се вдигне наложените обезпечителни мерки за
сумата над внесената гаранция от 160 911лв.
При така установените факти, първоинстанционният съд и с обжалвания
съдебен акт е приел, че обжалваното процесуално действие-отказ да бъдат
вдигнати обезпечителните мерки поради несъразмерност на обезпечението и
дълга, не е измежду изчерпателно изброените в чл.435, ал.2 ГПК актове на
ЧСИ, поради което е оставил без разглеждане жалбата на длъжника като
процесуално недопустима.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на
обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
Както правилно е посочил въззивният съд, в нормата на чл. 435, ал. 2 и
ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени действията на съдебния изпълнител,
които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнението по реда на чл.
436 и сл. от ГПК, както и основанията, на които това обжалване е допустимо.
Отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложен запор/възбрана по
изпълнителното производство не е действие подлежащо на обжалване от
длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което правилно
частната жалба е оставена без разглеждане, като недопустима.
Този извод не се променя от изложените в частната жалба съображения
по приложението на чл. 442а ГПК. Това е така, защото с разпоредбата на чл.
441, ал. 2 от ГПК явната несъразмерност на наложените обезпечения е
предвидена като основание да се търси от съдебния изпълнител отговорност
за вреди. С разпоредбата на чл. 442а, ал. 2 ГПК е предвидено, че по
възражение на длъжника съдебния изпълнител може да вдигне наложените
обезпечения, ако същите са несъразмерни, но не е предвидена възможност
отказът на съдебния изпълнител да бъде обжалван от длъжника.
Разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК са с императивен характер,
който не позволява разширителното им тълкуване, поради което не може да
се приеме, че длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител по
чл. 442а, ал. 2 ГПК. Изцяло в този смисъл е и съдебната практика,
3
обективирана в Определение № 1946 от 20.07.2022 г. на САС по в. ч. гр. д. №
1127/2022 г., Определение № 970 от 11.04.2022 г. на САС по в. ч. гр. д. №
851/2022 г., Определение № 3106 от 25.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
3533/2021 г. Определение № 1502 от 10.06.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
607/2021 г. и др.
Предвид гореизложеното частната въззивна жалба ще следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА срещу Определение № 7722/09.08.2022 г.,
постановено по в.гр.д.№ 6304/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ, VІ-Г състав, с
което е оставена без разглеждане жалбата на длъжника срещу Постановление
от 17.05.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да вдигне
наложените обезпечителни мерки.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4