РЕШЕНИЕ
№ …164
Самоков, .13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
първата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието
на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 363 по описа на същия съд за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Б.К.М. *** обжалва
мълчалив отказ на Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) – Самоков за произнасяне по
заявление с вх. № СГКК-3620/13.10.2020 г. (вж. жалбата и
уточнителната молба, подадена на 30.11.2020 г. до Административен съд –
София-област преди изпращането на делото по подсъдност на РС – Самоков).
Изтъква се в
жалбата, че от подаване на горепосоченото заявление ОСЗ – Самоков не е
предприела никакви стъпки по него и не е изпълнила задълженията си за
произнасяне в императивния срок по чл. 57 от АПК.
В писмено
становище, постъпило преди провеждане на открито съдебно заседание пред
настоящата инстанция, ответната ОСЗ – Самоков, чрез началника на службата
Йорданка Петрова, счита жалбата за недопустима и неоснователна. Изтъква, че при
разглеждането на заявлението са констатирани несъответствия между местностите,
в които се намират част от имотите съгласно решението за признаване на правото
на възстановяването им на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов по преписка
вх. № 317ГО и местностите, в които са идентифицирани границите на тези имоти на
място. Сочи, че за тези несъответствия жалбоподателят бил уведомен с писмо изх.
№ ВС-31-485/26.11.2020 г., но не е предприел необходимите действия за
отстраняването им.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв.
Димитър Симитчиев, който поддържа жалбата и уточняващата я молба, а ответникът
по жалбата не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и обсъди поотделно и в съвкупност събраните писмени
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
С решение по
чл. 18ж, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) по заявление вх. № 317ГО/28.02.1992
г. на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов е признато право на
възстановяване на собствеността върху следните земеделски имоти в землището на
с. Горни окол, Община Самоков – ниви с площ 2 дка в м. „Миртичиница“; ниви с
площ 1,1 дка в м. „Кочията“; ниви с площ 4,2 дка в м. „Клапатаница“; ниви с
площ 5,8 дка в м. „Пруна“; ниви с площ 0,9 дка в м. „Ридо“; ниви с площ 2,8 дка
в м. „Джугаила“; ливади с площ 0,5 дка в м. „Валого“ и ливади с площ 0,6 дка в
м. „Плана“. Установява се от представеното удостоверение за наследници на
Йордан Стоянов Стефанов, че същият е починал на 09.02.1962 г., както и че
жалбоподателят е сред наследниците му. Жалбоподателят е подал до ОСЗ – Самоков
заявление с вх. № СГКК-3620/13.10.2020 г., с което е поискал
постановяване на решение за възстановяване на правото на собственост върху
признатите за възстановяване на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов
земеделски земи. Предвид тези установени по делото обстоятелства жалбата е
подадена от легитимирано лице.
Жалбата е
подадена чрез ОСЗ – Самоков на 13.11.2020 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 2
от АПК – в едномесечен срок от изтичане на 27.10.2020 г. на двуседмичния срок
за произнасяне от този административен орган съгласно общата разпоредба на чл.
57, ал. 1 от АПК, считано от подаване на
заявление от жалбоподателя на 13.10.2020 г. с искане за постановяване на
решение за възстановяване на правото на собственост върху признатите за
възстановяване земеделски земи на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов,
доколкото в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и
в ППЗСПЗЗ не е установен конкретен друг срок за произнасяне по такова
заявление. От процесуална гледна
точка непроизнасянето в срок от страна на ОСЗ – Самоков по това заявление е
достатъчно за извод, че предмет на обжалване е твърдян мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен
акт по ЗСПЗЗ и по тази жалба РС – Самоков е компетентен да се произнесе
съгласно разпоредбата на § 19, ал. 1 от ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 39/2011 г.).
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
По
основателността на жалбата:
Съгласно чл.
45д – чл. 45ж от ППЗСПЗЗ възстановяването на право на собственост върху
земеделска земя, върху която правото на възстановяване е признато по надлежния
ред, се извършва по административен ред, който синтезирано се състои от
следните етапи: 1/. Подаване на
искане от един от собствениците или наследниците, респ. негов представител
(лице по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ) до ОСЗ по местонахождението на имота за постановяване
на решение за възстановяване правото на собственост върху него; 2/. Установяване на границите на имота,
което включва: а). идентификация на имота на място; б). изготвяне на ръчна
скица и на протокол по образец, в който се нанасят заснетите гранични точки на
имота и в). издаване на скица-проект на имота и предоставянето й на ОСЗ от
лицето по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ; 3/.
Отправяне на искане от ОСЗ до кмета на общината за предоставяне от общинския
съвет при условията на § 27, ал. 2, т. 1-3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр.
62/2010 г.) на земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по
чл. 19 от ЗСПЗЗ, за целите на възстановяване на правото на собственост; 4/. Разглеждане на искането от
общинския съвет на първото заседание след постъпването му, вземане на решение
от общинския съвет за предоставяне на земите в изпълнение на задължението му по
§ 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 62/2010 г.) и влизане в сила на
това решение и 5/. Постановяване на
решение от ОСЗ за възстановяване на правото на собственост, придружено със
скица на имота – в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския
съвет (чл. 45ж, ал. 3, вр. чл. 45д, ал. 5 от ППЗСПЗЗ).
От анализа
на разпоредбите на чл. 45д – чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, а дори и само от чл. 45ж, ал.
3 от ППЗСПЗЗ, е напълно очевидно, че срокът за произнасяне на ОСЗ по искане на лице
по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за издаване на решение за възстановяване на право
на собственост върху земеделска земя не е конкретно определен, но във всички
случаи е по-дълъг от общия 14-дневен срок за произнасяне по издаване на
административен акт съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК.
Затова към
датата на подаване на жалбата срещу твърдяния мълчалив отказ на ОСЗ – Самоков
да се произнесе по заявлението на жалбоподателя с вх. № СГКК-3620/13.10.2020
г., такъв мълчалив отказ, разбиран като непроизнасяне в срок по смисъла на чл.
58, ал. 1 от АПК, в действителност не е налице. Това е така, защото за ОСЗ –
Самоков би възникнало задължение по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ да се произнесе с
решение относно възстановяването на правото на собственост върху земеделските
земи, признати за възстановяване на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов, в 14-дневен
срок след влизане в сила на решение на Общински съвет – Самоков за предоставяне
на земи от общинския поземлен фонд, в т. ч. пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ,
за целите на възстановяването на правото на собственост. По делото не е спорно,
а и се установява от приобщените като доказателства материали по административната
преписка, че Общински съвет – Самоков не е сезиран с такова искане от Кмета на
Община Самоков по предложение на ОСЗ и не се е произнасял в тази насока.
Тук следва
да се посочи, че липсата на надлежно сезиране на Общински съвет – Самоков за
произнасяне по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 62/2010 г.), е
обусловена от обстоятелството, че в хода на идентифициране на имотите, признати
за възстановяване на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов, е установено, че местностите
в землището на с. Горни окол, Община Самоков, в които значителна част от тези
имоти се намират съгласно решението по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по преписка по
заявление вх. № 317ГО/28.02.1992 г., а именно - „Пруна“, „Клапатаница“,
„Джугаила“, „Валого“ и „Кочията“, се намират на голямо разстояние една от
друга, но тези имоти са идентифицирани един до друг в различна местност -
„Околска могила“. Наред с това е установено, че имотът, признат за
възстановяване с цитираното решение в местността „Ридо“, е идентифициран в
местността „Буная“, отстояща също на голямо разстояние, а имотът, признат за
възстановяване в местността „Миртичиница“, е идентифициран в съседната местност
„Околска могила“. За тези обстоятелства, както и за това, че протоколите за
идентифициране на имотни граници за имоти в местностите „Плана“ и „Валого“ са
подписани и могат да бъдат получени от жалбоподателя, последният е уведомен с
писмо изх. № ВС-31/485 от 26.11.2020 г., което му е връчено на 15.12.2020 г. по
пощата с известие за доставяне (л. 8 от настоящото производство).
Така в
обсъденото писмо до жалбоподателя с изх. № ВС-31/485 от 26.11.2020 г., получено
от него на 15.12.2020 г., са обективирани две групи констатации: 1/. че за една част от земеделските
земи, признати за възстановяване на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов, са
надлежно съставени протоколи за идентифициране по чл. 45е, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и
тези протоколи следва да бъдат получени от жалбоподателя, за да се снабди той
със скици-проекти на тези имоти, които да представи на ОСЗ – Самоков с цел
сезиране на Общински съвет – Самоков по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр.
§ 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 62/2010 г.) и 2/. че за останалите имоти е налице несъответствие между решението
по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за признаване на правото на възстановяване на
собствеността върху тях на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов и
идентификацията им на място по отношение на тяхното местоположение по
местности.
Не се
установява жалбоподателят да е получил подписаните протоколи за идентифициране
на имотни граници за едната част от имотите (във връзка със снабдяване със скици-проекти на тези
имоти от СГКК предвид обстоятелството, че за землището на с. Горни окол, Община
Самоков има одобрена кадастрална карта). Също така не се установява жалбоподателят
да е отстранил несъответствието между местонахождението по местности за
останалата част от имотите съгласно решението по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по
преписка по заявление вх. № 317ГО от 28.02.1992 г. – от една страна и съгласно
идентификацията им на място – от друга страна.
Поради това
за ОСЗ – Самоков не е възникнало задължение по чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ да
отправи мотивирано искане до Кмета на Община Самоков за сезиране на Общински
съвет – Самоков по § 27, ал. 2, т. 1-3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 62/2010
г.) за нито един от процесните земеделски имоти. Нещо повече, за имотите, за
които са установени несъответствия между решението по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
и идентифицирането им на място относно местоположението им по местности, ОСЗ – Самоков
е упражнила правомощието си по чл. 45е,
ал. 6 от ППЗСПЗЗ да върне преписката за отстраняване на тези несъответствия,
което е формулирано в писмото от 26.11.2020 г. до жалбоподателя като оставяне
на искането му без движение до отстраняване на констатираните несъответствия,
но е със същите правни последици. Както вече се посочи, идентификацията на
място на земеделските земи, правото на възстановяване върху които е признато с
решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по преписка по заявление с вх. № 317ГО/28.02.1992
г., е междинен етап в производството по постановяване на решение от ОСЗ за
възстановяване на право на собственост върху конкретни недвижими имоти, както
това производство е установено в чл. 45д – чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.
Затова преди
влизане в сила на решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за
предоставяне на имотите в изпълнение на задължението му по § 27, ал. 2 от ПЗР
на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 62/2010 г.), за ОСЗ не възниква задължение да се
произнесе с решение по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Всички волеизявления и
действия на ОСЗ до този момент са част от производството по издаване на това
решение като индивидуален административен акт, поради което с оглед чл. 21, ал.
5 от АПК самите тези волеизявления и действия не са индивидуални административни
актове. Ето защо конкретното им
неизвършване не представлява незаконосъобразен мълчалив отказ, който да подлежи
на отмяна в настоящото съдебно производство. В случая неизвършването на тези
действия е обусловено от несъответствие между идентификацията на имотите на
място и решението за признаване на право на възстановяване на земеделски земи
на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов относно местоположението на имотите
по местности, което съгласно чл. 45е, ал. 6 от ППЗСПЗЗ оправомощава ОСЗ –
Самоков да уведоми жалбоподателя, че няма да предприема последващи действия по
заявлението му докато несъответствията не бъдат отстранени (а за това е
необходимо съдействието на жалбоподателя – вж. чл. 45е, ал. 1 и 3 от ППЗСПЗЗ).
С обсъденото по-горе писмо изх. № ВС-31/485 от 26.11.2020 г. ОСЗ – Самоков е
упражнила това свое правомощие, а и е уведомила жалбоподателя, че за останалите
имоти протоколите за идентифициране на имотни граници са подписани и той може
да ги получи. Не са налице доказателства жалбоподателят да е изпълнил дадените
му с това писмо указания.
По всички
изложени дотук съображения жалбата е по същество неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед
изхода на делото на жалбоподателя не се следват разноски, а на ответника по
жалбата такива не се присъждат поради липса на искане.
Воден от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу мълчалив отказ на Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) – Самоков за произнасяне по подадено от него заявление до ОСЗ - Самоков с вх. № СГКК-3620/13.10.2020 г.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: