№ 7870
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110115743 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от ХР. Н. Н. против
[фирма], с която са предявени отрицателни установителни иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 1286,61
лева - главница, 194,63 лева - надбавка и 275,71 лева - мораторна лихва за периода от
15.12.2009 г. до 10.01.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
11.01.2012 г. до окончателното изплащане, за събирането на които е образувано
изпълнително дело № 2012850040666 по описа на ЧСИ а.б., с рег.№ 850 на КЧСИ, с
район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им
събиране.
В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1361/2012 г.
по описа на СРС, на 02.05.2012 г. бил издаден изпълнителен лист, с който е осъдена да
заплати на [фирма] следните суми: 1286,61 лева - главница, 194,63 лева – надбавка,
275,71 лева - мораторна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 10.01.2012 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 11.01.2012 г. до окончателното изплащане,
както и 135,14 лева разноски по делото. Поддържа, че въз основа на цитирания
изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело № 2012850040666 по описа на
ЧСИ а.б., с рег.№ 850 на КЧСИ, с район на действие СГС, по което на 20.07.2015 г.
ответното дружество е конституирано като взискател, поради качеството си на
1
цесионер по договор за цесия сключен с [фирма]. Сочи, че през периода от 27.09.2012
г. до 20.07.2015 г., за период повече от две години от страна на взискателя не били
предприети активни действия по събиране на вземането, поради което изпълнителното
производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК още на 27.09.2014 г.
Поддържа още, че извършените след тази дата изпълнителни действия не могат да
бъдат зачетени, тъй като са извършени по прекратен изпълнителен процес. Според
ищцата, считано от 27.09.2014 г. е започнала да тече предвидената в чл.110 ЗЗД 5-
годишна погасителна давност, която е изтекла на 27.09.2019 г. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с
което да установи недължимостта на процесните суми, тъй като вземанията по
процесния изпълнителен лист е погасено по давност, съответно не би могло да бъде
осъществявано принудително изпълнение срещу нея
В подадения писмен отговор ответното дружество изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва изложените в
исковата молба твърдения, че въз основа на издадения на 02.05.2012 г. изпълнителен
лист, по молба на [фирма] било образувано изпълнително дело № 2012850040666 по
описа на ЧСИ а.б., с рег.№ 850 на КЧСИ, с район на действие СГС. Поддържа също, че
по молба от 20.07.2015 г. ответното дружество било конституирано като нов взискател,
тъй като процесното вземане било прехвърлено по силата на договор за цесия, сключен
на 15.05.2015 г. между ответника и горепосоченото трето за делото дружество.
Оспорва обаче твърденията на ищцата, че през посочения в исковата молба период не
са били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което изпълнителното
производство било прекратено по силата на закона. В отговора са посочени конкретни
дати и изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство, които според
ответника са довели до прекъсване на течащата относно вземането погасителна
давност. Ответникът се позовава и на ППВС № 3/18.11.1980 г., с което бе прието, че по
време на изпълнителното производство давност не тече, както и на решение №
252/17.02.2020 г. по гр.д.№ 1609/2019 г., III г.о. на ВКС. По изложените в отговора
доводи се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. В
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20128500400666 по описа на ЧСИ а.б., с район на действие СГС се установява, че
същото е образувано на 05.07.2012 г. по молба от [фирма].
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 02.05.2012
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
2
по чл.410 ГПК по гр.д.№ 1361/2012 г. по описа на СРС е, че ХР. Н. Н. е осъдена да
заплати на [фирма] сумата от 1286,61 лева - главница, ведно със законна лихва,
считано от 11.01.2012 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
275,71 лева за периода от 15.12.2009 г. до 10.01.2012 г., 194,63 лева – надбавка, както и
сумата от общо 135,14 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
На 09.07.2012 г. и на 12.09.2012 г. са изпратени запорни съобщения до конкретни
банки за налагане на запор върху сметки на длъжника до размера на процесната сума.
На 20.07.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от настоящия
ответник [фирма], в която е обективирано искане за конституирането му като
взискател на мястото на [фирма], въз основа на договор за цесия от 15.05.2015 г.
На 30.07.2015 г. по банковите сметки на длъжника отново са наложени запори.
На 01.02.2016 г. ЧСИ е изпратил призовка за принудително изпълнение до
длъжника, с която уведомява за пристъпване към опис на движимо имущество на
23.02.2016 г., за който по делото няма данни да се е състоял.
На 22.03.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с
която се иска „да бъдат индивидуализирани откритите МПС, собственост на
длъжника“. На 23.06.2017 г. взискателят е депозирал и молба, с която се иска ЧСИ да
насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома
на длъжника.
На 21.02.2018 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, а с
призовка за принудително изпълнение от 26.11.2018 г. ЧСИ е насрочил опис на
движимо имущество за 10.01.2019 г.
С молби от 28.04.2020 г. и от 15.10.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ да
насрочи опис на движими вещи в дома на длъжника.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
3
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че ищцата не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД само предприемането на действия на принудително
изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Без
правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия
по вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействие на последния не е предвидено
от закона като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността
е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради
давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай, последното валидно изпълнително действие след
образуване на изпълнителното производство на 05.07.2012 г. е налагането на запор
4
върху банкови сметки на ищцата на 12.09.2012 г.
През периода от 13.01.2012 г. до 13.01.2014 г. по изпълнителното дело не са
извършвани действия, които да са довели до прекъсване на давността.
Предвид гореизложеното настоящият съд приема, че е налице хипотезата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 14.01.2014 г.,
на която дата е изтекъл двугодишния срок за предприемане на принудително
изпълнение. От този момент нататък всички предприети действия за събиране на дълга
са лишени от правно основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното
дело е прекратено. Прекратяването настъпва по силата на закона и е ирелевантно дали
има постановено от ЧСИ постановление за прекратяване. Последното има само
констативен характер.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на прекратено по
право принудително изпълнение всички предприети изпълнителни действия по него се
считат обезсилени. С оглед предходното следва да се приеме, че същите не са
прекъснали давността, дори и да са били от вида на посочените в чл.116, б.“в“ ЗЗД /в
този смисъл са и решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 1812/2015 г., IV г.о. на ВКС,
решение № 32 от 11.08.2016 г. по т.д.№ 781/2015 г., II т.о. на ВКС, М.Павлова,
Гражданско право. Обща част. С.: Софи-Р, 2002, с. 422/.
В конкретния случай, дори да се приеме, че давност не е текла преди 26.06.2015
г. – датата, на която е обявено ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то отново е налице
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като не са извършвани валидни изпълнителни
действия в продължение на две години, считано от 12.09.2012 г., когато по
изпълнителното дело е извършено последното валидно действие – налагане на запор
върху банкови сметки на ищцата.
Следва да се отбележи, че с решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.д. №
2382/2017 г., IV г.о. на ВКС, е прието, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2016 г. на
ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на
постановяване на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2016 г. разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В
случая прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на 14.01.2014 г.,
поради което и същото не е било висящо към датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2016
г. на ОСГТК на ВКС. Поради това по отношение на същото следва да намери
приложение даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. разрешение, съгласно което давност
не тече, докато е налице висящо изпълнително производство. Действието на
настъпилото въз основа на това ППВС спиране е преустановено с прекратяването на
изпълнителното производство на 14.01.2014 г. и от тази дата е започнала да тече нова
давност. Към датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2022 г., е изтекла 5-
годишната давност.
5
В случая е без значение обстоятелството, че ответното дружество е било
конституирано като взискател по изпълнителното производство, тъй като към този
момент изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона,
поради което конституирането на нов взискател вместо дотогавашния такъв не може да
породи правно действие и не съставлява валидно извършено правно действие, което да
доведе до прекъсване на давността.
Предвид гореизложеното съдът приема, че предявените искове са основателни и
доказани, поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и данните по делото е, че ищцата е
направила и претендира разноски за държавна такса в размер на 70,28 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 620,00 лева. По отношение размера на
претендираното адвокатско възнаграждение ответникът е направил възражение с
правно основание чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно. Аргументите на
процесуалния представител на ищцата в хода на устните състезания, че в случая
възнаграждението е определено съгласно броя на предявените искове, съдът намира за
неоснователно. В конкретния случай приложима е разпоредбата на чл.7, ал.2
от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която минималния размер на адвокатското възнаграждение се определя от
интереса по делото, посочен в отделните хипотези в конкретни парични измерения.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че в случая дължимата държавна такса е
определена не по всеки иск поотделно /чл.72, ал.2 ГПК/, а по реда на чл.72, ал.1 ГПК –
една държава такса върху защитавания интерес. С оглед предходното, съдът приема, че
по същия начин следва да се определи и следващото се адвокатско възнаграждение.
Ето защо и на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. съдът определя
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в минимален
размер на 353,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е
приключило само в едно открито съдебно заседание, без да се събират допълнително
доказателства.
С оглед предходното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищцата разноски в общ размер на 423,28 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ХР. Н. Н., ЕГН **********
6
срещу [фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес] искове с
правно основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1286,61 лева - главница, 194,63 лева - надбавка и 275,71 лева - мораторна
лихва за периода от 15.12.2009 г. до 10.01.2012 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 11.01.2012 г. до окончателното изплащане, за събирането на
които е образувано изпълнително дело № 20128500400666 по описа на ЧСИ а.б., с рег.
№ 850 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за
принудителното им събиране.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на ХР. Н. Н., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 423,28
лева, представляваща направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7