Р Е Ш
Е Н И Е
№
……………,гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесети първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при
секретаря Светлана Стоянова изслуша докладваното от съдията Стоян Колев адм. д.
№ 2707 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ вр. чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.М.К. - С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Н.Н.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат Е.Ж., със съдебен адрес:***
срещу Заповед
№ КС-225А-13/03.11.2020г. на
Кмета на Район „Аспарухово" - Община Варна за премахване на
незаконен строеж: „Гараж" с идентификатор №10135.5506.78.3, находящ се в
ПИ№10135.5506.78 по КК и КР на гр. Варна.
Изложените в жалбата доводи са за
процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Оспорва се
основният извод на ответника, че строежът, чието премахване е наредено с
оспорваната заповед, е незаконен. Твърди се, че за него са издадени нужните
строителни книжа като в тази връзка са представени копия от Виза за проектиране
рег. № 702/ 27.10.1986 год., одобрени на 12.12.1986 год. проекти и Разрешение
за строеж № 406/12.12.1986 година. Оспорващите сочат, че в мотивите към
заповедта са допуснати груби неточности при описанието на строежа. Развити са
доводи, че, дори и строежът действително да е незаконен, то е следвало
ответникът, преди да издаде заповедта за премахване, да изследва неговата
търпимост, което в случая не е сторено. В подкрепа на твърдението, че гаражът е
законно построен, се сочи, че в същия имот има реализиран друг строеж –
триетажна жилищна сграда с гаражи, въз основа на издадено Разрешение за строеж
/РС/ № 39/10.09.1991 г., което, по аргумент от чл. 224, ал. 3 ППЗТСУ (отм.) и
на чл. 148, ал.7 от сега действащия закон - ЗУТ, не би било допуснато от
компетентните органи, ако в имота има констатиран незаконен строеж. В
допълнение се излага, че изграждането на процесния гараж е разрешено по реда на
чл. 148 ППЗТСУ (отм.) и след като частта от имота, в която той попада, не е
била отчуждена за реализиране на други градоустройствени мероприятия на държавата или общината, след изтичане на
срок от 5 години, той е придобил постоянен градоустройствен статут. В жалбата
се твърди, че гаражът, чието премахване е разпоредено със заповедта, е
конструктивно свързан с жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.78.2, поради
което премахването му би причинило вреди, които са несъизмерими с преследваната
от закона цел. Формиран е петитум за цялостна отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателките не се
явяват. Представляват се от общ процесуален представител – адв. Е. Ж., която
поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски в полза на двете оспорващи
съобразно представен списък.
Ответникът – Кметът на Район Аспарухово,
Община Варна, се представлява от ст. юрисконсулт М. К.. Последният оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да я
отхвърли.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Жалбата
е подадена пред надлежен съд, от лица, които са адресати на обжалваната Заповед
№ КС-225А-13/03.11.2020г., поради което за тях е налице правен интерес от
обжалването. Оспорването е направено в законоустановения срок, съгласно
разпоредбата на чл. 215, ал. 4 ЗУТ, което сочи, че жалбата е допустима за
разглеждане.
Административното производство е започнало
със съставяне на Констативен акт /КА/ № 3/12.02.2020 год. (л. 62 – 65 от
преписката), съставен от служители на отдел „Контрол по строителството“ на
Район „Аспарухово“ на Община Варна в отсъствие на собствениците на имота. В КА
е посочено, че в ПИ с идентификатор 10135.5506.78 по КК
на гр. Варна с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово“ ул.
„Константин Арабаджиев“ №1, е установен незаконен строеж, представляващ
„гараж“. Същият е отразен в КК на гр. Варна с идентификатор 10135.5506.78.3 и е
собственост на Н.Н.К. и на Д.М.К. – С., съгласно представения титул за
собственост – НА № 162, том 44 от 2005 година. Гаражът е описан като строеж с
правоъгълна форма с обща площ около 24 кв.м. и с размери в план: дължина –
около 6,00 м., дължина – около 4,00 м. и височина (h) – около 2 метра. Посочено е, че строежът
представлява стоманобетонна конструкция и тухлена зидария като частично е
измазан с външна мазилка. Покривът на строежа е плосък, изграден от
стоманобетонна плоча и е покрит с гофрирана ламарина. Служителите на районната
администрация посочили в КА №3, че гаражът е трайно прикрепен към прилежащия
терен посредством бетонна основа, както и че същият е разположен по източната и
северната граница на имота. Посочено е, че гаражът представлява строеж по
смисъла на т. 38 от §5 от ДР на ЗУТ и е от V-та категория, съгласно чл. 137,
ал. 1, т. 5, буква „в“ ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1/2003 год. за
номенклатурата на видовете строежи. При проверката не е установено дали гаражът
е електроснабден и водоснабден. Констатирано е, че същият е изграден без
строителни книжа и е напълно завършен към момента на проверката. Направена е
констатация, че описаният строеж не е търпим по смисъла на §16, ал. 1 ПР на ЗУТ
и на §127 ПР на същия закон. Към КА е направена окомерна скица на строежа. Приложен
е снимков материал.
След неуспешни опити на собствениците на
строежа да бъде връчен екземпляр от КА №3/ 12.02.2020 г. – лично и по пощата,
съобщение по §4, ал. 2 ДР на ЗУТ за съставения КА е поставено на таблото за
съобщения в сградата на районната администрация – район „Аспарухово“, което се удостоверява
от приложения на лист 61 от административната преписка Констативен протокол от
13.03.2020 година. В посочения в съобщението 7-дневен срок е постъпило
възражение от инициаторите на настоящото съдебно производство – рег. №
РД20005531АС/16.03.2020 година (неприложено по преписката).
След като се запознал с цялата
административна преписка и намерил изложените във възражението доводи за
неоснователни, на 03.11.2020 год. Кметът на Район „Аспарухово“ при Община Варна
издал процесната Заповед № КС-225А-13, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ
вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от с.з. е разпоредено да бъде премахнат описания
по-горе строеж.
Последвало е нейното оспорване по съдебен
ред.
С жалбата до съда са представени заверени
за вярност копия от: 1/ Виза за проектиране рег. № 702 от 27.10.1986 г.; 2/
проекти за изграждане на сграда, одобрен на 12.12.1986 г.; 3/ Разрешение за
строеж № 406/ 12.12.1986 г., издадено от началник отдел АБ“ на Районен народен
съвет „Аспарухово“ – Варна.
За изясняване на фактите и по искане на
двете оспорващи по делото е назначена и
приета СТЕ. Същата не е оспорена от страните и се кредитира от съда като дадена
компетентно и безпристрастно с изключение на изводите от правен характер. В
заключението си вещото лице сочи, че гаражът, който е предмет на оспорената
заповед, е разположен в имот с идентификатор 10135.5506.78 по КК на гр. Варна.
Разположен е с лице към ул. „Д. Дебелянов“ и е разположен в свободното
пространство между жилищната сграда с идентификатор 10135.5506.78.1 и границата
на имота от североизток и е долепена до сграда с идентификатор 10135.5506.78.2
от северозапад. По местонахождение процесният гараж съответства на
местоположението, посочено във визата за проектиране от 1986 година. При оглед
на място експертът е установил параметрите на гаража: 4,00 м. към улицата и
3,70 м. към сграда с идентификатор 10135.5506.78.2. Размерите в ширина се
отличават от одобрените проекти с 0,70 м. – 1,00 метър.
Относно вида на използваните материали
експертът е установил, че гаражът е построен върху ивични основи, стените са
изградени от тухлена зидария (тухли-единички), дървен гредоред на тавана,
състоящ се от столици и ребра, покрити с дървени плоскости и изолация от
ламарина. Използваните материали съответстват на посочените в представения
одобрен проект. Наклона на покрива е по дългата страна на гаража с наклон –
посока към улицата. Според представения от оспорващите одобрен проект, наклонът
на гаража е по късата страна и е в обратна посока – към имота. Вещото лице сочи
в заключението си, че по данни на собствениците, през 1991 г. е извършен ремонт
на покрива, при което изцяло е променена покривната конструкция. Този ремонт е
извършен във връзка с извършващото се строителство на жилищна сграда в имота с идентификатор 10135.5506.78.1 с цел да се предотврати
стичане на водите от покрива на гаража в основите на новата жилищна сграда. Към
момента на извършване на огледа е установено, че светлата височина на гаража е
2,50 м. в най-ниската част и 3,20 м. в най-високата.
Според заключението по СТЕ, с изграждане на
жилищната сграда с идентификатор 10135.5506.78.1 гаражът е останал долепен до
нея, при което са затворени предвидените с проекта прозорци с размери 120 см. х
60 см. и врата с ширина 92,00 см. Премахната е стената на гаража към сграда с
идентификатор 10135.5506.78.2 от северозапад и фасадата на сградата в
контактната зона , като помещение от сградата, е свързано пространствено с
гаража в едно общо помещение. Новият покрив е изграден изцяло в една обща
конструкция и покрива както гаража, така и помещението от сградата.
Досежно установеното разминаване в
параметрите на гаража между установеното на място и това, което е разрешени с
представеното разрешение за строеж и одобрените проекти, вещото лице е посочило
в заключението си, че не може да се установи по категоричен начин дали гаражът
е изграден в този вид още през 1984 г. или тази промяна в конструкцията му е направена
по-късно – през 1991 г. едновременно с построяване на жилищната сграда с
идентификатор 10135.5506.78.1. В експертизата е посочено, че през 1986 г. и
1991 г. действащ за 29-ти подрайон на кв. „Аспарухово“ е ИЗРП, одобрен със
Заповед № 59/ 11.06.1984 г. на ИК на ОНС – Варна, съгласно който за имот пл. №
1482, кв. 2 /стар номер на имота на жалбоподателите/ не е отредено индивидуално
застрояване. Съгласно този план целият кв. 2 е отреден за „жилищен комплекс,
магазини, гаражи“ – тоест за комплексно застрояване. По тази причина
разрешението за строеж е издадено по реда на чл. 148 от ППЗТСУ (отм.).
В заключението си вещото лице сочи, че в
момента е действащ ИЗРП и КЗСП за част кв. 131 на гр. Варна, одобрен със
Заповед № Г- 150 от 26.04.1994 г. на Кмета на Община Варна, приложен към
административната преписка. За имот 1482, собственост на жалбоподателките, е
отреден парцел IX-1480 с отреждане - за индивидуално застрояване. Със
застроителния план е предвидено да се запази съществуващата жилищна сграда,
видно и от силуетната съставка на плана. Изграждане на допълващо застрояване,
каквото представлява процесният гараж, не е предвидено с плана. Съгласно действащия
Закон за устройство на територията гаражите са постройки от допълващото
застрояване и когато не са посочени с ПУП същите се допускат по реда на чл. 41,
ал.1 с виза по чл. 140 ЗУТ.
Въз основа на така установените факти,
съдът намира жалбата за неоснователна. Мотивите за това се следните:
Подложената на съдебен контрол в настоящото
производство Заповед № КС-225А-13/03.11.2020г. на Кмета на Район
„Аспарухово" - Община Варна, е издадена на осн. чл. 225а от ЗУТ. Съгласно
посочения текст в актуалната към момента на издаване на акта редакция (ДВ, бр.
82 от 2012 г.) кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225а, ал.2 ЗУТ или на части от тях. Към
представената от ответника административна преписка е приложено заверено за
вярност копие от Заповед № 0508/ 07.02.2020 г. на кмета на Община Варна, с
която на кметовете на райони в гр. Варна са предоставени конкретни правомощия
по ЗУТ, в това число и тези за издаване на заповеди от рода на процесната (т. 6).
Следователно атакуваната по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Не е
налице основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК.
Административният акт е издаден в писмена
форма и съдържа всички задължителни реквизити, съгласно установеното в чл. 59,
ал. 2 АПК, в това число и по - т.4 - фактическите и правните основания за
издаването му. Допуснатите неточности в мотивите към акта /при коментара на
представеното възражение е посочено, че „с него не се представят допълнителни
строителни книжа и документи за извършеното строителство на жилищна сграда“
и др./ не опорочават съдържанието на административния акт до степен
унищожаемост, което би било основание за неговата отмяна като
незаконосъобразен. Това е така тъй като посочените в жалбата неточности не водят
до неяснота или двусмислие относно формираната правнорелевантна воля на органа
кой е строежът, чието премахване е наредено със заповедта. Очевидно е, че в
имота на оспорващите има само един гараж и той е разположен на източната и
северната граница на имота, както е посочено на окомерната скица към КА № 3 от
12.02.2020 година.
Производството по издаване на заповедта е
започнало със съставянето на констативен акт, съгласно разпоредбата на чл. 225а,
ал. 2 ЗУТ, от общински служители, компетентни на основание чл. 223, ал. 2 ЗУТ.
За издаване на КА собствениците на наредения за премахване строеж са уведомени
по реда на §4, ал. 2 ДР на ЗУТ, след неуспешни опити да бъдат уведомени лично и
по пощата. Двете жалбоподателки са се възползвали от процесуалната си
възможност да подадат възражение срещу КА. Обстоятелството, че то не е уважено
от административния орган не рефлектира върху законосъобразността на заповедта.
Настоящият състав на съда не споделя становището на жалбоподателите, че необсъждането
на възраженията им в процесната заповед се явява съществено нарушение на
процесуалните правила, налагащо нейната отмяна. АПК не дава легална дефиниция
на понятието „съществено нарушение на процесуалните правила“. Ето защо следва
да се има предвид установеното в съдебната практика, която приема за съществено
онова процесуално нарушение, което, ако не беше допуснато от издателя на
административния акт, би довело до различен изход на административното
производство. Разглежданият казус не е такъв.
Горните изводи на съда не се разколебават
от обстоятелството, че административното производство по чл.225а ЗУТ е
започнало на 12.02.2020г.
със
съставяне на КА №3, а оспорената заповед е издадена на 03.11.2020 година. При
констатиране на незаконен строеж компетентният орган действа в условия на
обвързана компетентност. Тоест при констатиране на незаконен строеж органът е
длъжен да издаде заповед по чл. 225 или 225а ЗУТ в зависимост от категорията на
строежа. В тези производства законодателят е дал предимство на пълното и
всестранно изясняване на фактите, а не на бързината, доколкото с издаване на
актове като процесната заповед по негативен начин се засяга правната сфера на
участващите в производството лица. В този смисъл посочените в ЗУТ срокове имат
инструктивен характер и с тяхното изтичане не се погасява задължението на
органа да се произнесе с изричен акт. Дори да се приеме, че е налице
процесуално нарушение, то същото не е съществено на основание изложените
по-горе мотиви.
Горното налага извод, че при издаване на
Заповед № КС-225А-13/03.11.2020г. е спазена административната процедура. От
това следва, че не са налице основанията на т. 2 и т. 3 на чл. 146 АПК за
отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Атакуваната заповед е постановена при
правилно приложение на материалния закон. Аргументите за това са следните:
Между страните в настоящото производство липсва
спор, че наредения за премахване гараж представлява строеж по смисъла на
приложимия закон – Закона устройство на територията /ЗУТ/. Законодателят е дал
легална дефиниция на понятието „строежи“ в т. 38 от § 5 ДР на ЗУТ, според която
това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението.
Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ, строежите
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В чл. 225, ал.
2 ЗУТ законодателят изчерпателно е посочил в точки от 1 до 6 основанията, които
определят един строеж или части от строеж като незаконен. Строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни
продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение
на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т.
8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3 ЗУТ.
В разглеждания случай ответникът е посочил
като правно основание за издаване на заповедта чл. 225, ал. 2 т. 2 ЗУТ –
строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж.
Представените от двете оспорващи документи
- Виза за проектиране рег. № 702 от 27.10.1986 г., проекти за изграждане на
сграда, одобрен на 12.12.1986 г. и Разрешение за строеж № 406/
12.12.1986 г., издадено от началник отдел АБ“ на Районен народен съвет
„Аспарухово“ – Варна не опровергават извода на ответника за незаконосъобразно
изграждане на процесния гараж. Независимо от това, че той е разположен така,
както е показано на представената виза за проектиране от 1986 г., то очевидно
съществуващият на място гараж съществено се отличава по своите технически
параметри от разрешеното с представените документи. Във визата за проектиране е
разрешено изграждане на временен гараж с размери 3,00 м. х 6,00 м. докато
процесният гараж е с размери в план 4,00 м. (към улицата) х 3,70 м. (към сграда
с идентификатор 10135.5506.78.2. Различна е и покривната конструкция на гаража,
чието изграждане е разрешено с представените документи, и съществуващия на
място гараж – в строителните книжа е посочено, че покриват на гаража ще е с
наклон по късата страна и към имота, докато на място е установено, че покривът
на гараж е с наклон по неговата дълга страна в посока към улицата. Нещо повече
– от заключението на изслушаната и приета по делото експертиза се установи по
категоричен начин, че покривната конструкция на гаража е конструктивно свързана
с тази на сграда с идентификатор 10135.5506.78.2 в имота на двете
жалбоподателки. В съществуващия на място гараж не са налице предвидените с
одобрения проект прозорец с размери 120 см. х 60 см. и врата с ширина 92,00 см.
Липсва и стената към сградата със същия идентификатор като по този начин
гаражът е обединен пространствено с помещение, разположено в сграда с
идентификатор 10135.5506.78.2. СТЕ в тази част не е оспорена от страните. Това
налага извод, че разрешеният с представените от жалбоподателките строителни
книжа гараж и съществуващият на място такъв представляват два различни строежа,
независимо от обстоятелството, че имат едно и също предназначение – гараж.
Следователно разрешение за строеж на „гараж“ с технически параметри като
установените на място не е издавано. Дори и да се приеме, че през 1986 г.
гаражът е изпълнен съобразно издаденото Разрешение за строеж № 406/ 12.12.1986
г., то, за да добие той настоящите си параметри, на същия е извършен основен
ремонт по смисъла на т. 42 от § 5 от ДР на ЗУТ, което също представлява вид строеж
по смисъла на цитираната по-горе легална дефиниция на понятието „строежи“, респективно
- за извършване на такъв ремонт също следва да е налице валидно издадено разрешение за строеж. Това е така доколкото този
вид СМР - основен ремонт, не попадат в изключенията, посочени в чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които законът не поставя такова условие. В разглеждания случай
оспорващите не представят разрешение за строеж: „Основен ремонт на гараж“.
Предвид горното, правилни са изводите на ответника, че процесният гараж
представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Не се споделят доводите на оспорващите, че,
ако гаражът, чието премахване е наредено със заповедта, е бил незаконен, то от
компетентната администрация не би било издадено РС № 39/10.09.1991 г. за
изграждане на триетажна жилищна сграда в техния имот. Както се посочи и по-горе
в изложението, дори с изготвената по делото СТЕ не можа да се установи по
категоричен начин в кой момент гаражът е придобил вида, в който се намира към
момента на издаване на оспорената заповед, респективно – към момента на
постановяване на настоящото съдебно решение. Поради това не може да се приеме
за категорично доказано, че към датата на издаване на приложеното от
оспорващите РС № 39/10.09.1991 г. в
техния имот вече е съществувал процесният незаконен строеж.
Не се споделят изложените доводи за
търпимост на строежа. В хода на съдебното дирене не се установи по категоричен
начин кога е извършен незаконния строеж – дали към 1986 г., както твърдят
оспорващите, или към 1991 г., едновременно с извършване на строителството на
жилищната сграда в имота на жалбоподателките. С оглед алтернативно посочените
периоди на изграждане на строежа – 1986 г. и 1991 г., настоящия съдебен състав
намира, че следва да извърши проверка за приложимост на нормите на §16, ал. 1 и
ал. 2 от ДР ЗУТ. В разглеждания случай, дори и да се приемат за верни
твърденията, изложени в жалбата, то
допустимостта на строеж при действието на чл. 148, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), при каквито
условия е издадено РС № 406/12.12.1986 година, не го прави търпим по смисъла на
§ 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Обратното схващане би противоречало на смисъла на закона тъй като законът не предвижда
удостоверяване търпимост по отношение на временни строежи именно поради техния
временен характер. Неоснователно се твърди в жалбата, че след изтичане на
5-годишен срок от извършване на строителството, временният строеж придобива
постоянен градоустройствен статут, съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 4
ППЗТСУ (отм). Цитираната разпоредба е неотносима към настоящото производство.
Според нея премахването на строежи, чието изграждане е разрешено по този ред,
не подлежат на обезщетяване, ако бъдат отчуждени в срок от 5 г. от издаване на
РС и собствениците им следва да ги съборят за своя сметка и да приберат
материалите. Тази норма не може да се тълкува разширително в предложения от
оспорващите смисъл. Доказателство за това, че гаражът не е придобил постоянен
градоустройствен статут, е приложеното към административната преписка заверено
копие от Заповед № Г-150/26.04.1994 г.
за одобряване изменението на ЗРП и ЧКЗСП за част от квартал 131 по плана на 29
м.р. на гр. Варна, в който попада и имота на жалбоподателите (парцел №
ІХ-1482), от който е видно, че запазване на гаража не е предвидено.
В допълнение към горното съдът съобрази
разпоредбата на §17, ал. 2 ПР на ЗУТ, в който законодателят е предвидил
възможност на временни строежи да бъде предоставен постоянен градоустройствен
статут, но само за такива строежи, извършени по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ
(отм.), разположени върху държавни или общински терени. По аргумент за
противното се налага извод, че придаване на постоянен градоустройствен статут
за временни строежи, разположени в частни имоти, такава възможност не е
предвидена.
Съгласно ал. 2 на § 16 ДР на ЗУТ -
незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998 г. За приложението на хипотезата на ал. 2 от посочения текст следва да са
налице няколко кумулативни предпоставки, като строежът не само трябва да е
допустим, но същия следва и да е деклариран пред съответния одобряващ орган до
31.12.1998 г. В случая на първо място липсват категорични доказателства, че
процесният гараж е изграден след м. април 1987 г., освен това липсват данни в
общинската администрация същия да е деклариран, строежът не е допустим и
съобразно действащия подробен градоустройствен план, т.е. не са налице част от
кумулативно посочените предпоставки за да се приеме, че процесният строеж е
търпим и съгласно ал. 2 на §16 ЗУТ.
Като неотносими към предмета на настоящото
съдебно производство са доводите за незаконосъобразност на заповедта, изложени
в т. 7 от жалбата, с оглед на обстоятелството, че при евентуално премахване на
процесния гараж би била засегната и конструкцията на намиращата се в
непосредствена близост жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.78.2. Този
въпрос би бил противопоставим в едно бъдещо изпълнително производство, каквото
настоящото не е, и би имал отношение при осъществяване на евентуално
принудително изпълнение при наличие на влязла в сила заповед за премахване на
строежа.
С оглед изхода на делото и предвид
своевременно заявената претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателите следва да бъдат осъдени на основание чл. 143,
ал. 4 АПК да заплатят солидарно в полза на Община Варна сума в размер на 100,00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал.2, предложение последно АПК, Административен съд – Варна, ХХІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.К.
- С., ЕГН ********** и Н.Н.К., ЕГН **********, срещу Заповед № КС-225А-13/03.11.2020г.
на Кмета на Район „Аспарухово" - Община Варна за премахване на незаконен
строеж: „Гараж" с идентификатор №10135.5506.78.3, находящ се в
ПИ№10135.5506.78 по КК и КР на гр. Варна.
ОСЪЖДА Д.М.К. - С., ЕГН ********** и Н.Н.К.,
ЕГН ********** *** сумата в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: