Р Е
Ш Е Н
И Е
№
366
16.03.2022г. гр.Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- БУРГАС, XVI-ти състав, на седемнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година, в публичното заседание, в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Й. Б.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 2885 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Т.Н.Т. ***, чрез упълномощен
адвокат, против Решение по НАХД № 3278 от 2021г. на Районен съд – гр.Бургас
(РС), с което е потвърден издаден срещу касатора Електронен фиш (ЕФ) за
налагане на глоба, серия К, с № 4212851 от ОДМВР – гр.Бургас. С ЕФ, за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП, на касатора е наложена „глоба“ от 400 /четиристотин/ лева.
Касаторът оспорва решението с аргументи за
неправилно приложение на закона от страна на РС. Излагат се доводи, че при
издаване на ЕФ е нарушена нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като не са
налице реквизитите като дата на издаване и срок за обжалване. Прави се
възражение, че ЕФ е следвало да бъде издаден на собственика на МПС, който вече
с декларация да посочи кой е управлявал в конкретния момент автомобила.
Изразява се и несъгласие, относно неприложимостта на разпоредбите на чл.34,
ал.3 и ал.4 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението. Изрично се сочи, че касаторът
не претендира разноски в касационната инстанция.
В съдебно заседание- касаторът, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ- ОД на МВР-гр.Бургас, редовно
уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Не взема становище по
оспорването.
ПРОКУРОРЪТ дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на РС-гр.Бургас, като
правилно и законосъобразно.
След като прецени доводите и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа
разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1
от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери
следното:
С ЕФ серия К, с № 4212851 от ОДМВР-гр.Бургас
касаторът Т.Т. е санкционирана за това, че на 30.11.2020г. в 14:59 часа, в
гр.Бургас, ПП I-6, км.495+182, от КПП-1 към кв.Пети километър, е
констатирано управление на предоставено за ползване на касатора на МПС, лек
автомобил, с рег.№ СН 5559 АС, с установена стойност на скоростта 87 км/ч, при
разрешена скорост на движение 50 км/ч, в населено място. Видно от приложеният
протокол за използване на АТСС, както и от съдържанието на ЕФ се установява, че
скоростта е установена със СПУКС ARH CAM
S1 № 11743d1.
Описва се, че е отчетен толеранс от -3 % от
измерената скорост, която видно от приложената снимка е била +90 км/ч,
респективно с отчитане на толеранса е установена наказуема скорост от 87 км/ч.
Според квалификацията на нарушението описана в ЕФ е нарушена нормата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП и съгласно чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено предвиденото от законодателя административно наказание - глоба в
размер на 400 лева.
Представени са документи удостоверяващи
годността на техническото средства за измерване. Безспорно е по делото, а и от
представените писмени доказателства се установява, че процесното техническо
средство, с което е измерена скоростта на управлявания от ответника автомобил е
„мобилна система за видеоконтрол“.
Представена е справка за собственици на
процесното превозно средство, съобразно която същото е собственост на Руси
Димитров Грънчев от гр.Сливен, а е предоставено за ползване на касатора Т.Н.Т. ***.
В хода на съдебното производство е приложен и
изискуемия протокол, който съставлява Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., обективиращ факта, че на 30.11.2020г. за времето
от 14:00 часа до 15:00 часа процесното АТСС е било използвано, като
установеното нарушение в 14:59 часа е именно в този диапазон от време. Изрично
е посочено, че мястото, където е осъществяван контрола на пътното движение е ПП
I-6, км.495+182, от КПП-1 към кв.Пети километър.
Районен съд – Бургас е потвърдил ЕФ, а за да
постанови това решение съдът приел, че същия е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, т.е не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на ЕФ на това основание. От събрания по делото
доказателствен материал, намира нарушението за безспорно доказано. Прави извод, че съобразно чл.188, ал.1 от ЗДвП, правилно
е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя,
доколкото от представената, като писмено доказателство по делото, справка за
регистрация на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в
системата на Сектор ПП е регистриран лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с № СН
5559 АС, собственост на Руси Димитров Грънчев и с ползвател Т.Н.Т.. Изтъква, че
в конкретния случай жалбоподателят не се е възползвала от процедурата, разписана в чл.189, ал.5
от ЗДвП, според която в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, поради което приема за правилно ангажирана отговорността на Т..
Посочва, че наложеното наказание е съобразено с предвиденото в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, а за размера като точно определен не
може да обсъжда въпроса за намаляването му. Излага доводи и за липсата на
предпоставките за прилагане института на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН. При
липса на констатирани отменителни основания съдът потвърдил оспорения ЕФ.
Настоящият касационен състав счита, че решението на Районен съд-Бургас е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в
НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Според настоящата инстанция, съдебното решение е
съобразено с ангажираните в процеса писмени доказателства и с потвърждаване на
ЕФ съдът е приложил правилно материалния закон, респективно в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
нито са ограничени правата на страните.
Обоснованият извод за законосъобразност на ЕФ,
включително по отношение определения от административнонаказващия орган субект
на административното нарушение, се споделят и от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е възражението на касатора, за
нарушаване разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Задължителните реквизити на
всеки един електронен фиш са предвидени в нормата на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП, а именно - данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС,
собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволно плащане. След като датата на издаване и срока за
обжалване не са сред задължителните реквизити на всеки един електронен фиш,
тяхното непосочване не е съществено процесуално нарушение, нито е нарушение на
закона.
На следващо място, правилото на чл.188, ал.1 от ЗДвП изрично сочи, че за извършеното нарушение отговорността се носи от
собственика на МПС или неговият ползвател. Възможността за вписване на
ползвател е предвидена в чл.4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Съгласно посочената разпоредба, физическо или
юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно
основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за
регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. С
оглед установеното вписване в свидетелството за регистрация на автомобила на
ползвател на превозното средство, правилно РС е приел, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.188, ал.1, изр.1, предл.второ от ЗДвП, в
която е предвидено, че този, на когото е предоставено моторното превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Вписването на ползвател в
свидетелството за регистрация на МПС, като официален документ, постига
последиците на представяне на декларация от собственика в производството по чл.189,
ал. 4 – 8 от ЗДвП. Видно от представената справка за собственици на превозното
средство е, че процесното МПС е с регистриран ползвател Т.Н.Т. и предвид факта,
че не са ангажирани доказателства Т. да е упражнила предоставената й възможност
по чл.189, ал.5 от ЗДвП, то законосъобразно ЕФ е издаден на регистрирания ползвател
на превозното средство, а не на регистрирания собственик. Следва да се посочи, че в ЕФ
името на Т. е изписано срещу графата „Собственик, на когото е регистрирано МПС,
ползвател: „. След като е безспорно, че санкционираното лице не е собственик на
въпросния автомобил, а изрично е записано качеството й на ползвател по никакъв
начин не е било нарушено правото на защита на касатора.
Неоснователни са възраженията за приложението на
специалните давностни срокове предвидени в чл.34 от ЗАНН, тъй като трайно
установено положение и в теорията, и в практиката е, че ЕФ представлява
специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но който не
може да бъде приравнен нито на АУАН, нито на НП. Особени правила относно
производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа. Доколкото
обаче правомощието на държавата да реализира административно-наказателната
отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде неограничено
във времето, то следва да се приеме, че с оглед препращащата норма на чл.11 от ЗАНН в случая с електронните фишове по аналогия намира приложение чл.80, ал.1,
т.5 от Наказателния кодекс (НК). Според Тълкувателно постановление № 1/
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на I и ІІ колегия на
ВАС, задължително за съдилищата в Република България, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата
на чл.81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал. 1, т.5 от НК, вр. с
чл.1 от ЗАНН. Независимо от спирането и прекъсването на давността
административно наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК, който е
3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки, т. е.
отнася се и за наказанието „глоба“. С оглед на така изложеното, абсолютната
давност е четири години и шест месеца, която не е изтекла към датата на
постановяване на решението на БРС, нито
към настоящият момент.
При отчитане на така посочените факти и
обстоятелства, съдът намира, че оспореното решение на БРС е валидно, допустимо
и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, респективно
касационната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
Разноски не се претендират от ответника по касация
и не се присъждат.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, вр. с чл.218 от АПК,
вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд- Бургас, XVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 783 от 10.11.2021г. по н.а.х.д. № 3278
от 2021г. на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.