РЕШЕНИЕ
№........../... 2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на
двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при секретар Елка
Иванова,
като разгледа докладваното
от съдията МАКАРИЕВА
въззивно гражданско дело.№
2004 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по две въззивни жалби.
Жалбата на М.Т.С.
чрез адв. И.В. срещу решение № 2905/14.07.2017 г.
постановено по гр.д.№ 12862г. по описа за 2016 г. на Районен съд - Варна, в
частта с която съдът ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата от 6 753.11 лева до претендираните 20 072лв., на осн.
чл.226, ал.2 от КТ.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно , постановено при нарушаване на процесуалния
и материалния закон , като посочва че съдът е приел за релевантни при
определяне на претенцията по чл.226, ал.2 КТ размерът на полученото БТВ за м.
юни 2016 г. в размер на 463.60 лева и е приел неправилно като неоснователна
претенцията на ищеца в това БТВ да бъде включено и допълнителното
възнаграждение „Обработка товари пристанище". Счита , че тези изводи на
съда са неправилни и противоречат на трайната съдебна практика. Счита, че съдът
е допуснал процесуални грешки като не е уважил искането за допълнителна или
нова СИЕ в с.з. на 06.06.2017 г.. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и се присъдят направените разноски.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
, с който моли съда да остави жалбата без уважение , счита че оплакванията в
нея не кореспондират със събраните доказателства. Счита, че съдът не е допуснал
процесуални нарушения , поради което не следва да се уважат доказателствените
искания.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Я.
процесуален представител на „Поддържане чистотата на морските води" АД,
седалище и адрес на управление гр.Варна, ЮПЗ - терминал базови масла, с ЕИК
*********, представлявано от изп.директор А.П.М., с
която моли съда да отмени изяло решение № 2905/14.07.2017 г. постановено по
гр.д.№ 12862г. по описа за 2016 г. на Районен съд - Варна, като неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Изложени са подробни мотиви. При условия на евентуалност моли съда да
намали размера на присъденото обезщетение със сумата от 4 862 лева .
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
, с който моли съда да остави жалбата без уважение , счита че същата е
неоснователна и представеното доказателство е ирелевантно
за решаването на спора.
Въззивните жалби са подадени
в срока по чл.259 от ГПК и са допустими.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и
правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на
изложението и с оглед наведените от въззивника
твърдения за незаконосъобразно на обжалваното решение, настоящият въззивен състав сочи следните правни изводи :
Съобразно
разпоредбата на чл.226, ал.2 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е
претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като
трудовото правоотношение е било прекратено. По делото е установено, предаването
от страна на ищеца в полза на ответника на трудова книжка, като същата не му е
била върната след оформянето й. Основателността на тази претенция се предпоставя от кумулативно осъществяване на следните
юридически факти: прекратен трудов договор, незаконно задържане на трудова
книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане.
Размерът на вредите е определен от закона - обезщетяват се само имуществените
вреди, които се съизмерват с брутното трудово
възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка. Тежестта за
доказване на иска лежи върху ищеца - чл.154, ал.2 ГПК. Съгласно чл.350 , ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да
впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде
незабавно на работника или служителя. Достатъчно е обективното неизпълнение на
това задължение, за да възникне правото на обезщетение. Както вече се посочи,
вредите са презумирани от самия законодател и са
нормативно определени в разпоредбата на чл.226, ал.З, изр.2 КТ - те са само
имуществени и са в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка. Не е
необходимо нарочното им доказване от работника или служителя, освен ако
възникне спор по този въпрос. В случая, тази претенция е оспорена от
работодателя в отговора на исковата молба, като е заявено само, че не е налице
неправомерно задържане на трудовата книжка. Доказателствената
тежест е разменена и следва да се поеме от работодателя по силата на чл.154,
ал.2 ГПК - в този смисъл решение № 335 от 7.07.2003 г. на ВКС по
гр.д.№3118/2001 г., Ill г.о. . Общото
правило на чл.84 ЗЗД се дерогира от специалните
правила - чл.350, ал.1 КТ изисква работодателят незабавно да върне трудовата
книжка при прекратяване на трудовото правоотношение. В хипотезата, когато
документът не е у работодателя, той се предоставя от работника или служителя за
отразяване на необходимите данни, след което незабавно се връща - чл.6, ал.2 ,
изр.първо от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Следователно, моментът
на прекратяването на трудовото правоотношение, съответно на предоставянето на
трудовата книжка за оформянето й, съвпада с този на връщането й, което е
задължение на работодателя и не е нужно да е поискана или потърсена от
работника или служителя. На този извод сочи и текстът на чл.226 , ал.З КТ -
обезщетение се дължи от деня на прекратяване на правоотношението, което значи,
че задържането на трудовата книжка се явява незаконно от датата, на която
работодателят е дължал незабавното й връщане. В случаите, когато това не може
да бъде сторено, защото работникът или служителят не се е явил лично при
прекратяване на трудовото правоотношение или при предоставяне на трудовата
книжка за оформянето й, работодателят е длъжен да го покани по реда на чл.6,
ал.З от Наредбата. Само тогава, при неявяване на работника или служителя лично
или на писмено посочено от него друго лице, задържането на трудовата книжка у
работодателя не е незаконно. Той, също така е длъжен да изпрати документа по
пощата, ако е налице изрично писмено съгласие от работника или служителя за
това. Последното, обаче е само условие за изпълнение на задължението по чл.350,
ал.1 КТ, съответно по чл.6, ал.2, изр.2 от Наредбата, но не променя момента, от
който работодателят следва да изпълни, нито условията, които трябва да спази,
за да не се счита за забава от негова страна задържането на трудовата книжка.
Работодателят не трябва да бъде поканен да върне трудовата книжка, за да
изпадне в забава. При това в случая работодателят е бил длъжен да оформи трудовата
книжка веднага при получаването й или най-късно на другия ден, ако е било
необходимо технологично време за оформянето й. При положение, че към посочения
момент на изпълнение ищеца не се е явил лично или трето лице с писменото му
съгласие, нито е съществувало негово писмено изявление за изпращане на
трудовата му книжка по пощата, работодателят е бил длъжен да го покани писмено
да се яви според разпореденото в чл.6, ал.З от
Наредбата. От датата на поканата работодателят няма да е в забава и тогава,
задържането на книжката няма да е незаконосъобразно. В случая, книжката е
върната на 23.02.2017 г., и не се доказа, че работодателят е отправял покана до
ищеца, поради което за исковия период от време 4.08.2015г. до 21.10.2016г дължи
обезщетение по чл.226, ал.2 КТ Обезщетението по чл.226, ал.2 КТ се изчислява на
базата на брутното трудово възнаграждение. По този въпрос е назначена ССчЕ в рамките на която вещото лице е посочило, че
последното начислено на ищеца трудово възнаграждение възлиза на 463.60лв. за
м.юни 2015г., като при това положение съдът намира, че за времето от
4.08.2015г. до 21.10.2016г. се дължат общо 6 753.11лв.
При така изяснената
фактическа обстановка предявеният иск се явява основателен до размера посочен
по-горе и като такъв следва да се уважи.Въззивната
жалба на работодателя с оглед изложеното се явява неоснователна,и като такава
следва да се остави без уважение, а първоинстанционното
решение се потвърди.
Въззивната жалба на М.Т.С.
.настоящият състав намира също за неоснователна.Първоинстанционният
съд е отхвърлил претенцията за обезщетение за разликата до търсените 20 072лв.
като е взел предвид експертизата и че сочените от ищцовата
страна суми за „обработка на товари пристанище" не представляват
възнаграждения с постоянен характер, тъй като са обусловени от обстоятелства
стоящи извън волята както на работника така и на работодателя, а именно зависи
от това през съответния месец ще има ли товари които ще се обработват или няма
да има, като последното е напълно възможно примерно поради осъществяван ремонт
на кейовото съоръжение, метеорологични причини и др.
Размера на обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ е законово определен в ал. 3 и е
в размер на брутното трудово възнаграждение, което е установено от съдебно
счетоводната ескпертиза.
С оглед изложеното
втората въззивна жалба се явява неоснователна и като
такава не следва да се уважи,като първоинстанционното
решение следва да се потвърди и в тази част.
Поради съвпадане на
мотивите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението следва да бъде
потвърдено като законосъобразно в обжалваните части.
Воден от горното
СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2905/14.07.2017 г. постановено по гр.д.№ 12862г. по описа за
2016 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.