Р
Е Ш Е Н И Е
№1287/11.3.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 11.03.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№10509/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Ищцата М.П. твърди, че по силата на застрахователна
полица №***********, между нея и ответника З. „У.Ж.“ АД е
сключен договор за задължителна
медицинска застраховка на чужденци,
които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или
преминават транзитно през страната, валидна за периода от 21.11.18г. до
20.11.19г. за застрахователна сума от 60 000,00лв., като при подписването
на договора тя е заплатила изцяло дължимата застрахователна премия, в размер от
163,20лв. П. сочи, че на 23.11.2018г. е настъпило застрахователно събитие-паднала
в дома си, като получила силни болки в
кръста, които след няколко часа обхванали и левия крак, като на 24.11.2018г.,
същата е отишла за преглед в Спешно отделение при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД.
След извършени изследвания и прегледи е била насочена за спешна хоспитализация
в отделението по неврохирургия. След извършен преглед, от специалист по
неврохирургия е била насочена за спешна операция, която била успешно извършена
на 26.11.2018г. и на 29.11.2019 ищцата била изписана от болничното заведение.
Във връзка с проведеното лечение,
операция и престой в МБАЛ „Света Анна-Варна“ ищцата сторила разходи, както
следва: 250,00лв. за пет леглодни, 1 960,00лв за
1бр. медицинско изделие, съгласно талон и 4000лв за лечение, съгласно фиш.
За настъпилото застрахователно събитие
ищцата е уведомила застрахователя като на 04.12.2018г е отправила и претенция
за изплащане на застрахователна сума по обвързващата страните застраховка, като
предоставила всички необходими документи за направените медицински разходи, но
застрахователят не и е възстановил всички сторени разходи, като единствената
одобрена и възстановена сума от ответника е тази от 250,00лв. по посочена
фактура. По отношение на сумите от 1960,00лв.–разход за мед.изделие и 4000лв –
разход за лечение, ищцата е получила отказ за възстановяване, с мотив, че в
представените фактури за получател е посочено ТД „*******“ ООД. След получения
отказ и мотивите ищцата е установила допусната грешка в издадените фактури и е
влезнала в контакт със счетоводството на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД за отстраняване
на допуснатите грешки. След издаване на коректни разходни документи, ищцата е
уведомила застрахователя с искане за възстановяване на стойността на
направените разходи. Застрахователното дружество отново е отказало да заплати
разходите във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Моли се, да се
осъди ответника да заплати на ищцата сумите от 1960,00лв представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди описани по-горе и
4000лв представляваща застрахователно обезщетение за претърпени вреди,
изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната лихва върху главниците
считано от 04.12.2018г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника.
Потвърдено е изплащането на сумата от
250,00лв на ищцата.
Оспорва се основателността на иска във
връзка със заплатените суми от 4000лв. за операцията в болничното заведение,
както и 1960лв. за медицинско изделие. Ответникът оспорва, че сумите са
преведени по повод лечението на ищцата в МБАЛ „Света Анна- Варна“, като същите
не са преведени от ищцата, а от „Х.И.“
ООД видно от представените
платежни нареждания с исковата молба и в посочените фактури като задължено лице
е посочено „Х.И.“ ООД. След коригиране от страна на ищцата с представяне на
нови фактури, ответникът отново отказва плащане, тъй като новите фактури не са
придружени от платежно нареждане, удостоверяващо реалното извършване на
плащането по съответните фактури. Твърди се, че ищцата не е понесла имуществени
вреди, тъй като разходът по фактурите е заплатен от „Х.И.“ ООД. Оспорва се
размера на имуществените вреди и истинността на представените фактури от
25.04.2019г. В
тази връзка, ответникът твърди, че по фактури №**/26.11.2018г. и №**/26.11.2018г.,
задълженото лице посочено в тях е „Х.И.“ ООД и, че разходът по фактурите е
заплатен именно от него с платежните нареждания. По отношение на фактури №**/25.04.2019г.
и №**/25.04.2019г., не е представен документ удостоверяващ реалното плащане по
фактурите-касов бон, или платежно нареждане, което е основание за отказ за
изплащане на обезщетение.
Оспорва се размера на претендираните от ищцата имуществени вреди.
Предявеният иск намира правното си
основание в чл.427 от КЗ.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Като писмени доказателства по делото са
приети:
Застрахователна полица от 15.10.2018г., преддоговорна информация от 15.10.2018г., лист за преглед
на пациент, направление за хоспитализация, епикриза
от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, талон за медицинско изделие от 26.11.2018г., фиш за
лечение от 26.11.2018г., 2 бр.преводно нареждане от 26.11.2018г., 3бр. фактури
от 26.11.2018г. и от 29.11.2018г., разпореждане за изплащане на застрахователна
сума от 4.12.2018г., водена на 18.12.2018г. и 13.02.2019г. електронна кореспонденция,
писма отговор на ответника от 12.02.2019г. и 26.03.2019г., фактури от
25.04.2019г. и разпечатка на електронна кореспонденция от 6.05.2019г., договор
за паричен заем от 26.11.2018г., приходен касов ордер от 29.03.2019г. и 2бр.
фактури от 25.04.2019г. и ССчЕ.
Страните не спорят относно наличието
на застрахователно правоотношение между тях и настъпването на застрахователно
събитие, но това се доказва и от събраните по делото доказателства застрахователна
полица и епикриза. Съгласно представената полица
между ищцата и ответното дружество на 15.10.2018г. е възникнало застрахователно
отношение за времето от 21.11.2018г. до 20.11.2019г. по задължителна медицинска
застраховка, като в периода на действие на същата на 24.11.2018г. е настъпило
застрахователно събитие при което П. е била приета в болнично заведение и е
хоспитализирана с диагноза травма на нервн.кор. в лумбалната област. Съгласно представената епикриза окончателната диагноза на ищцата е била дискова
херния отстранена по оперативен път. Ответникът с действията си по изплащане на
сумата от 250лв. заплатена от П. за 5бр. леглодни е
признал настъпването на застрахователното събитие, като спорът е относно
другите направени разноски, тъй като ищцата е представила две фактури от
26.11.2018г. за сумите от 1 960лв. стойност на медицинско изделие съгласно
талон за същото от 26.11.2018г. и за 4 000лв. за операция на дискова
херния по фиш за лечение, като и двете фактури са съпроводени с преводни
нареждания. Посочените документи удостоверяват извършването на превода на
сумите от 1 960лв. и 4 000лв., като в тях макар като наредител да е посочено трето неучастващо по делото лице-„Х.И.“
ООД изрично е посочено, че са за разходи свързани с лечението на ищцата. От
друга страна ищцата с представения договор за заем от 26.11.2018г. е доказала
наличието на облигационна връзка с третото неучастващо по делото лице „Х.И.“
ООД по силата на която търговското дружество и предоставя заем в размер на
5 960лв. на датата на договора чрез превод на сумата по сметка на МБАЛ
„Св.Анна“ Варна. Ответника е оспорил съдържанието на посочения договор с общо
изявление без да наведе някаква конкретика поради
което съдът приема, че това оспорване е разколебало доказателствената
стойност на документа. Съгласно представеното към договора копие от приходен
касов ордер от 29.03.2019г. се установява, че ищцата е възстановила на
кредитора си сумата от 5 960лв. От друга страна вещото лице в рамките на
възложената му експертиза е посочило, че на 26.11.2018г. в счетоводството на
„Хотел Инвестмънт“ ООД е открито задължение по сметка 498 на името на ищцата за
сумата от 5 960лв. Посочената сметка е именно за други дебитори като
обхваща и случаите на предоставяне на кредит от предприятието на собственика
му. Вещото лице също така е посочило, че сумата е възстановена от П. на
29.03.2019г. Представените кредитни известия от 25.04.2019г. за сумите от
4 000лв. и 1 960лв. се явяват първичен счетоводен документ, с който
се намалява данъчната основа на доставка или се нулира данъчната основа при
развалянето на доставка, за която доставка вече е издадена фактура, основание за издаване на кредитно
известие възниква само в определени случаи сред които е и необходимостта да се
поправи грешка във вече издадена фактура, като от съдържанието на обсъжданите
известия се установява, че те са издадени именно с тази цел.
Предвид изложеното съдът намира, че
при настъпването на застрахователното събитие първоначалното поемане на разноските
по него е извършено действително от трето лице „Х.И.“ ООД, но в последствие
тази сума е възстановена на дружеството от ищцата, като дори и да нямаше за
целта договор за кредит между нея и дружеството, то тя пак би му дължала
заплащане на сумата по реда на общите принципи на правото изключващи
неоснователното обогатяване. Настоящото плащане от П. към „Х.И.“ ООД я поставя
в положение сходно с встъпване в права на удовлетворен кредитор и за нея
възниква правото да търси сумата от общо 5 960лв. като сторени разходи по
застрахователна щета.
Предвид изложеното решаващият състав
намира, че по делото се е доказало наличието на сключена между страните
задължителна медицинска застраховка в рамките на която е настъпило застрахователно
събитие за възмездяване на което ответника следва да заплати на ищцата освен
вече изплатените 250лв. и сумите от още 4000лв. за разноски за лечение и
1 960лв. разноски за медицинско изделие.
Що се отнася до дължимата се лихва, то
уведомлението за настъпването на застрахователното събитие е отправено от
ищцата до ответника на 4.12.2018г., но липсват доказателства да е било
придружено с представените в първото съдебно заседание от 26.11.2019г. -
договор за паричен заем, приходен касов ордер от 23.03.2019г. и 2бр. кредитни
известия. Тези доказателства са от кръга на „всички доказателства“ по смисъла
на чл.108 от КЗ имащи пряко отношение към преценката на застрахователя относно
основателността на искането за изплащане на застрахователно обезщетение, като при
липсата на доказателства за друго съдът приема, че те са стигнали до знанието
на ТД с представянето им на датата на с.з.-26.11.2019г. и поради това лихва
следва да се присъди от датата на сезиране на съда – 4.07.2019г. до
окончателното изплащане на двете посочени суми, а за времето от 4.12.2018г. до
3.07.2019г. иска следва да се отхвърли.
Предвид уважаването на претенцията,
представените доказателства и направеното искане ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищцата и сторените от нея разноски в размер на
1 096.78лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА З. „У.ж.“ АД ЕИК** със седалище и
адрес на управление *** да заплати на М.П. гражданка на Украйна, р.*****г. с
ЛНЧ********** *** сумите от още 4000лв. за разноски за лечение и 1 960лв.
разноски за медицинско изделие дължимо застрахователно обезщетение по
застрахователно събитие настъпило на 26.11.2018г. при действие на задължителна
медицинска застраховка от 15.10.2018г. за времето от 21.11.2018г. до
20.11.2019г. заедно със законната лихва върху тези суми от датата на сезиране
на съда-4.07.2019г. до окончателното им изплащане на осн.
чл.427 от КЗ и 1 096.78лв. разноски на осн.чл.78
от ГПК, като отхвърля искането за присъждане на лихва за времето от 4.12.2018г.
до 3.07.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
в двуседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: