№ 171
гр. Провадия, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100217 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува по искова молба на Л. Б. М. и Б. Б. М. срещу „Агромел“
ООД с искане съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на по ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******* по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-1070/09.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 10500 кв.м., адрес: с.
*******, местност „******“ и ответникът да бъде осъден да предаде на всеки от ищците
владението върху ½ ид.ч. от имота.
Ищците твърдят, че техният баща Б.И.М. през 2003 г. получава в дарение от
родителите си – И.М.И. и Ф.Ш.И., дядо и баба на ищците, поземлен имот с идентификатор
******* по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-1070/09.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ
10500 кв.м., адрес: с. *******, местност „******“. В тази връзка посочват, че без да е
собственик на имота И.М.И. отдава същия под арена на ответното дружество на 06.10.2014
г. Поради тази причина ищците считат, че сключеният договор от дядо им е
непротивопоставим на действителния към този момент собственик – баща им Б.И.М., а след
неговата смърт – на ищците, като негови наследници и респективно собственици на този
имот. Заявяват, че ответникът към момента отказва да предаде владението на ищците. Ето
защо, се иска от съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на по ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******* по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-1070/09.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 10500 кв.м., адрес: с.
*******, местност „******“ и ответникът да бъде осъден да предаде на всеки от ищците
владението върху ½ ид.ч. от имота.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не подава писмен отговор.
В о.с.з. процесуалният представител на ищците поддържа предявения иск. Моли за
уважаването му. Претендира съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество се представлява от упълномощен процесуален представител, които
счита исковете за неоснователни. Моли за отхвърлянето им и присъждане на разноски.
Фактическите констатации и правни изводи на съда:
По делото се събират достатъчно писмени доказателства – договор за дарение,
обективиран в НА № 70, том III, с рег. № 2214, дело № 405/2003 г. по описа на нотариус
****, договор за аренда от 06.10.2014 г., удостоверение за наследници от 11.01.2022 г. –
които преценени поотделно и в съвкупност, дават възможност на съда да формира изводи
относно фактическото и правно положение между страните.
По делото се установява пълно и главно, че на 29.08.2003 г. И.М.И. и Ф.Ш.И. даряват
на сина си Б.И.М. нива с площ 10.500 дка, находяща се в м. „******“, парцел 9 от масив 15,
представляваща имот № 015009.
На следващо място, се доказва, че независимо от това, че И.М.И. вече не е собственик
на процесния земеделски имот, сключва договор за аренда от 06.10.2014 г., по силата на
който предоставя същия имот за временно и възмездно ползване на ответника по делото
„Агромел“ ООД в качеството му на арендодател, за срок от 10 г.
Б.И.М. почива на 04.03.2017 г., поради което поземеленият имот става собственост на
неговите наследници – ищците Л. Б. М. и Б. Б. М.. Всеки от тях придобива по ½ ид.ч. от
имота, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН.
От гореустановената фактическа обстановка, следва да се приеме, че ответникът
ползва имота на годно правно основание – договор за аренда от 06.10.2014 г. по следните
съображения:
Договорът за аренда от 06.10.2014 г. се сключва от И.М.И., който не притежава
процесния поземлен имот. Макар и сключен от несобственик, договорът не е нищожен, а
действителен, така както е действителен и договор за покупко-продажба, сключен от
несобственик. Това означава, че сделката поражда своите права и задължения за страните по
него, но те са непротивопоставими на правата на действителния собственик – арг. чл. 20а,
ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Това, обаче, е фактическото и правно положение към
06.10.2014 г., но не и към момента.
Със смъртта на Б.И.М. през 04.03.2017 г. собствеността върху поземления имот
преминава върху неговите наследници – синовете му Л. Б. М. и Б. Б. М., на основание чл. 5,
ал. 1 от ЗН.
Дядото на ищците И.М.И., който е страна по договора за аренда, почива по твърдения
на ищеца на 22.04.2019 г. – за това няма спор, и предвид обстоятелството, че договорът за
аренда е действителен и не е прекратен на някое от основанията, предвидени в глава шеста
от ЗАЗ, следва изводът, че наследниците Л. Б. М. и Б. Б. М. стават страна по договора за
аренда, респективно носители на правата и задълженията по него. За това свидетелства и
2
фактът, че арендаторът „Агромел“ ООД продължава да заплаща на правоприемниците на И.
дължимата аренда цена включително за 2021 г.
В обобщение на горното, следва правният извод, че към момента на приключване на
съдебното дирене на 28.06.2022 г. арендаторът държи поземления имот на годно правно
основание, което е противопоставимо и обвързва ищците, тъй като същите, първо – са
собственици на имота, второ – встъпват в правата и задълженията по договора за аренда,
като част от придобитото от тях наследство от дядо им, и трето – не прекратяват договора за
аренда по предвидения в закона ред.
Ищците следва да се признаят за собственици на по ½ ид.ч. от имота на основание
наследствено правоприемство от техния баща, но доколкото ответникът упражнява
фактическо владение върху него на действащо валидно правно основание, осъждането му да
предаде владението върху процесния имот, следва да се остави без уважение.
По разноските:
Искът по чл. 108 от ЗС е осъдителен по своя характер и предвид обстоятелството, че
се отхвърля предаването на владението върху имота, следва да се приеме, че разноски на
ищеца не се дължат. На ответника се дължат разноски, поради отхвърляне на иска по чл.
108 от ЗС за предаване на владение. Предвид направеното възражение за прекомерност,
което съдът счита за основателно, на ответникът следва да се възстанови сумата от 400.00
лева, съобразно минимума, предвиден в чл. 7, ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Агромел“ ООД,
ЕИК:*********, че Л. Б. М., ЕГН:***** и Б. Б. М., ЕГН:********** са собственици на по ½
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******* по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-
1070/09.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 10500 кв.м., адрес: с. *******, местност „******“,
придобити по наследство от покойния им баща - Б.И.М., поч. на 04.03.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Б. М., ЕГН:***** и Б. Б. М., ЕГН:********** за осъждане на
ответника „Агромел“ ООД, ЕИК:********* да предаде на всеки от ищците по ½ ид.ч. от
владението върху поземлен имот с идентификатор ******* по КК и КР, одобрени със
Заповед РД-18-1070/09.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 10500 кв.м., адрес: с. *******,
местност „******“.
ОСЪЖДА Л. Б. М., ЕГН:***** и Б. Б. М., ЕГН:********** да заплатят на Агромел“
ООД, ЕИК:********* сумата в размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляваща
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4