№ 7455
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А. К. БОЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110173288 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу В. Х. К., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на
ищеца за сумата в общ размер на 1935,70 лева – главница, от която сумата 1926,66 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., и сумата 9,04 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане
на ищеца за сумата в общ размер на 324,96 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.01.2020 г. до 23.08.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата В. Х. К. била клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил
определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата
1
ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 1, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият
имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната България”
ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.09.2021
г. по ч. гр. д. № 51208 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата В. Х. К. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е депозирано становище по същата. Ответницата
оспорва предявените искове като изцяло неоснователни. Твърди плащане на всички
дължими суми за исковия период по сключено с ищеца споразумение, за което към отговора
на исковата молба представя доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Оспорва и претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД не изразява становище по предявените искове.
В хода на производството, а именно на 10.02.2023 г. е починала ответницата В. Х. К.,
поради което и на основание чл. 227 ГПК с определение № 3372 от 23.01.2024 г. на нейно
място е конституиран единственият й законен наследник – Д. Ю. М. (син), чрез неговия
баща и законен представител Ю. А. М..
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Ибрямова. Процесуалният представител поддържа депозираната
искова молба. Потвърждава, че до датата на съдебното заседание постъпило плащане на
сума в общ размер на 1027,04 лева, като непогасени оставали само главница в размер на
1554,61 лева, разноски за депозит за вещо лице в размер на 300 лева и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в минимален размер. В хода на устните
състезания моли съда да уважи исковата претенция като основателна и доказана, като
съобрази извършеното в хода на производството плащане от страна на длъжника.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в минимален
размер.
В съдебно заседание ответникът Д. Ю. М., редовно призован, не се явява лично,
2
представлява се от законния си представител Ю. А. М.. Представителят поддържа подадения
отговор. Изразява готовност след постановяване на съдебното решение да сключи
споразумение с ищцовото дружество за разсрочено плащане на дължимите суми.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответницата (както и нейният законен
наследник) не е оспорила изложената от ищеца в исковата молба фактическа обстановка,
като в хода на производството, след сключено с ищеца споразумение за разсрочено плащане
на задълженията, същата е извършила плащания на част от претендираните от ищеца суми.
Извършените плащания се признават от ищеца. Направените от страните признания на
фактите по делото съдът намира на основание чл. 175 ГПК за установени по безспорен
начин от събрания доказателствен материал. Съгласно т. 11.в. от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС съществуването на вземането в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, поради което на основание чл. 235, ал.
3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, включително извършено в хода на процеса доброволно
плащане от страна на длъжника. Съдът не съобразява единствено принудително събраните
суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК съгласно приетото в т. 9 от същото тълкувателно решение.
Ищецът е потвърдил, че ответницата е заплатила изцяло мораторната лихва в размер на
324,96 лева, изцяло законната лихва в размер на 143,56 лева и частично главницата в размер
на 381,09 лева, като непогасеният остатък възлизал на 1554,61 лева. Посочените
обстоятелства се потвърждават от изслушаното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза. С оглед изложеното и при съобразяване на задължителната съдебна практика
предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се
явява основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 1554,61 лева, като за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1935,70 лева искът следва да
бъде отхвърлен поради извършено в хода на процеса плащане. А искът с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло поради
извършеното в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане единствено на
направените по делото разноски за депозит за вещо лице в размер на 300 лева и на
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът изчисли в
минимален размер от 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.),
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
3
на правната помощ. Останалите разноски били погасени с извършените в хода на процеса
плащания. С оглед изложеното и предвид даденото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС решение, ответникът Д. Ю. М. следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 400 лева,
представляваща направените по делото разноски за депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, че съществува вземане на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу Д. Ю. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, район „Средец“, АДРЕС,
чрез неговия баща и законен представител Ю. А. М., ЕГН **********, за сумата 1554,61
(хиляда петстотин петдесет и четири лева и 61 ст.) лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № 1, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен
№ ******, което вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 16.09.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 51208 по описа за 2021 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над уважения размер от 1554,61 лева до пълния предявен размер от 1935,70
лева, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Д. Ю. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, район „Средец“, АДРЕС, чрез неговия баща и
законен представител Ю. А. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването
на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 324,96 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.01.2020 г. до 23.08.2021 г., поради извършено в хода на
процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Д. Ю. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, район „Средец“, АДРЕС, чрез неговия баща и законен
представител Ю. А. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща направените по делото разноски за
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район „Витоша”, бул. „Братя Бъкстон” № 85,
представлявано от управителя Н.Г.Ж., като трето лице – помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 51208 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5