Решение по дело №2921/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…………….

 

 

гр. Варна, 28.01.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Административен съд – Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети  януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ: Кремена Данаилова

 

при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2921/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

В публично съдебно заседание процесуален представител на ответника е заявил, че в Решение № 214/03.10.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е допусната очевидна техническа грешка относно периода за ДДС, като вместо м.06.2017 г. е посочен м.09.2017 г.

         Производството е образувано е по жалба от „Тикома“ ЕООД, ЕИК ********* с управител и представляващ С.М.М., чрез адв. Т.Т. – Р. срещу Ревизионен акт № Р-03000319000114-091-001 от 12.07.2019 г. издаден от началник на сектор „Ревизии“  в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна възложил ревизията и ръководител на ревизията при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 214/03.10.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който РА за дружеството са определени задължения по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 36 083,07 лв. главница и 5245,61 лв. лихва, както и задължения за ДДС по ЗДДС за м.06.2017 г. в размер на 63 604,40 лв. главница и 12863,25 лв. лихва.

Жалбоподателят оспорва констатациите на ревизиращия орган. Счита същите за неправилни и необосновани. Сочи, че не дължи установените данъчни задължения. При извършване на ревизията и издаване на РА са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и е нарушено правото му на защита. Спорът е относно действителния размер на продажната цена. На основание чл. 16, ал.1 от ЗКПО в тежест на данъчните органи е било да установят каква е пазарната продажна цена на недвижимите имоти по процесните сделки при сравнение с обичайните сделки от същия вид. При определяне пазарните цени на апартаментите, е използван теглови коефициент 0,5. Не е посочено обзаведени ли са жилищата, което прави оценката необоснована. Към експертизата не са приложени нотариалните актове. Не е безспорно установено, че сделките са съответстващи на ревизираните и не е установено в какъв вид са обетите към датата на продажбата и в каква степен на завършеност са. Счита, че при използване на метода на сравнимите неконтролирани цени от вещото лице е допуснато нарушение на чл. 5 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г.  и чл. 16, ал.1 от ЗКПО. С.П.Й. е свързано лице с жалбоподателя, по смисъла на § 1, т.3, б. „в“, „д“ и „м“ от ДР на ДОПК, поради това, че тя участва в търговската дейност на продавача и е купувач, поради което между страните могат да се уговарят условия различни от обичайните. Поради това, счита увеличаването на данъчната основа на облагаемите доставки за м.06.2017 г за необосновано и неправилно. Ответникът е оспорил ССЕ изготвена в съдебното производство и въпреки дадената възможност от съда не  се е възползвал от изготвяне на тройна ССЕ, за да докаже законосъобразността на ССЕ изготвена в ревизионното производство. Заключава, че незаконосъобразно са определени данъчните задължения. Моли за отмяна на оспорения РА и присъждане на сторени разноски в производството, съобразно представен списък.

Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител - юрисконсулт, оспорва жалбата. Оспорва основното и допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза по делото, тъй като не съответства на чл. 7 от Наредба № Н- 9/14.08.2006 г. Намира, че следва да се кредитира експертизата изготвена в ревизионното производство, тъй като с нея са определени пазарни цени на базата на действително извършени продажби и независими сделки. Счита, че следва да се съобрази решение по адм. д. № 10743/2019 г. на ВАС, с което е прието, че при изповядване на сделки под данъчните оценки, същите не следва да се считат за аналози. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3885,93 лева.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Издадена е ЗВР № Р-03000319000114-020-001/08.01.2019 г. изменена със ЗВР № Р-03000319000114-020-002/04.04.2019 г. от оправомощен орган по приходите, връчени на жалбоподателя, за установяване на задължения за ДДС по ЗДДС и корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. Издаден е РА № Р-03000319000114-091-001/12.07.2019 г. от органи по приходите при ТД на НАП – Варна.

 „Тикома“ ЕООД през 2016 г. е с предмет на дейност – строителство на жилищни и нежилищни сгради, а през 2017 г. – 2018 г. – продажба на обекти от сграда в с адрес: гр. Варна, ***и отдаване под наем на наети обекти в същата сграда.

Издадено е Удостоверение № 139/27.05.2016 г. от главен архитект на Община Варна за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж – офис сграда, находящ се в УПИ ХІІІ-508, кв. 86, по плана на 7-ми м. р., ***р. Варна /л. 393 от адм. пр./.

В хода на ревизията е установено, че в ревизирания период от жалбоподателя са извършени следните продажби на обекти от посочената сграда:

1.              Нотариален акт № 174/27.06.2016 г. с купувач В.М.Ж., офис 1, със застроена площ 25,26 кв. м, на стойност 12067,06 лева,  начислен ДДС в размер на 2932, 94 лева, общо 15000 лева. Данъчната оценка на обекта съгласно Удостоверение № *********/16.06.2016 г. на Община Варна е в размер на 42799,29 лева /л. 532-533 от адм. пр./.

2.              Нотариален акт № 39/28.06.2016 г. с купувач „Ди енд ей консулт“ ЕООД – офис 3, със застроена площ 28,22 кв. м, на стойност 29780,53 лева, начислен ДДС в размер на 6219,47 лева, общо 36000 лева. Данъчната оценка на имота е в размер на 48 771,95 лева /л. 53-351 от адм. пр./.

3.              Нотариален акт № 98/01.06.2017 г. с купувач С.П.Й. – ателие за творческа дейност, със застроена площ 185,04 кв. м, ведно с покрита тераса с площ 21,62 кв. м, на стойност 80000 лева, начислен ДДС в размер на 16000 лева, общо 96 000 лева. Данъчната оценка на недвижимия имот е в размер на 319247 лева.

Посочените обекти са продадени ведно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и с идеални части от правото на собственост върху поземления имот.

В ревизионното производство е изготвена Експертна оценка вх. № 4071-20/06.06.2019 г. извършено от лицензиран оценител на недвижими имоти, с която са определени цени без ДДС на обектите установени са разлики в размер:

1.              Офис 1, н. а. № 174/27.06.2016 г., фактура № 13/27.06.2016 г. 15 000 лева с ДДС, стойност по експертиза 40151 лева, пазарна стойност по експертиза 40151, разлика - 28083 лева.

2.              Офис 3, № 39/28.06.2016 г., фактура № 14/28.06.2016 г. 36 000 лева с ДДС, пазарна стойност по експертиза 62198 лева, разлика 32417,47 лева.

3.              Ателие за творческа дейност н. а. № 98/01.06.2017 г., фактура № 60/02.06.2017 г., пазарна стойност по експертиза 96 000 лева без ДДС, разлика 318 022 лева.

За експертизата са използвани реални сделки от служба по вписванията – гр. Варна – н. а. № 92/20.10.2017 г. -  апартамент и н.а.№62/14.05.2016 г. – офис. В съдебното производство същите са представени от Служба по вписванията – Варна и са приобщени към доказателствата /л. 47 – 50 от делото/.

Прието е в ревизионното производство, че посочените сделки са сключени при условия, които водят до  отклонение от данъчното облагане, като фактурираните продажби са 2-3 пъти под пазарните цени за периода. На основание чл. 78, вр. чл. 16 от ЗКПО с разликите между фактурираните данъчни основи и установените данъчни основи е увеличен финансовия счетоводен резултат за всяка от посочените години.

В резултат на корекции описани на стр. 4 от Решение 214/03.10.2019 г. на директор на дирекция ОДОП – Варна, е определен данъчен финансов резултат за 2016 г. – данъчна печалба в размер на 54 679,67 лева, следващ се корпоративен данък в размер на 5467,97 лева и лихва за просрочие в размер на 1265,33 лева.

В резултат на корекции описани на стр. 4-5 от Решение 214/03.10.2019 г. на директор на дирекция ОДОП – Варна, е определен данъчен финансов резултат за 2017 г. – данъчна печалба в размер на 306151,01 лева, следващ се корпоративен данък в размер на 30615,10 лева и лихва за просрочие в размер на 2980,28 лева.

Прието е, че е налице отклонение от данъчното облагане и данъчните задължения са определени съобразно чл. 16 от ЗКПО.

Относно задълженията по ЗДДС е установено, че дружеството е декларирало в дневниците за продажби по чл. 124 от ЗДДС получени приходи от продажба на недвижими имоти, наем на офиси и консумативни разходи.

Установено е, че продажбата на ателие  - н. а. № 98/01.06.2017 г. и фактура № 60/02.06.2017 г. е между свързани лица по см. на §1, т.3, б. “б“ от ДР на ДОПК, между продавач – „Тикома“ ЕООД и купувач – С.П.Й., която е назначена в „Тикома“ ЕООД като брокер на недвижими имоти от 28.02.2017 г.

На основание чл. 27, ал.3, т.1, б. “а“ от ЗДДС е прието, че задължението по ЗДДС за  данъчен период месец 06.2017 г. е в размер на 63604,40 лева и лихва за просрочие в размер на 12863,25 лева.

Чрез съдебно – счетоводна експертиза с първоначално заключение от 01.06.2020 г. и допълнително от 09.11.2020 г. са направени установявания, които съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата:

Препис от решението на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателя на 09.10.2019 г., жалбата е подадена на 23.10.2019 г. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна.

II. По процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Със Заповед №Д-1249/30.06.2017 г. издадена от директор на ТД на НАП  - Варна са определени органите, които да издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е М.Ц.М./л.1 от адм. пр./. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000319000114-020-001/08.01.2018 г. /л. 2-3 от адм. пр./, изменена със Заповед № Р-03000319000114-020-002/04.04.2018 г. /л.398-397 от адм. пр./ издадени от М.Ц.М., определено е ревизията да обхване задължения за корпоративен данък  от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. и ДДС от 01.01.2016 г . до 31.12.2017 г.

Процесната ревизия е възложена от М.Ц.М.-  началник сектор „Ревизии” орган, имащ компетентност да възложи ревизията, съобразно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Съобразно чл.112 и чл.113 от ДОПК, за ръководител на ревизията е определена М.Г.А. - Добрева – главен инспектор по приходите и за член на ревизионния екип е определена Е.Н.Г.- инспектор по приходите. 

Срокът за извършване на ревизията е бил до 11.06.2019 г., поради което на основание чл.117, ал.1 от ДОПК, 14 – дневния срок за изготвяне на РД е бил до 25.06.2019 г. Процесният РД е издаден на 19.06.2019 г.  в  предвидения 14 – дневен срок. Връчен е на жалбоподателя на 26.06.2019 г. Не е подадено възражение от жалбоподателя срещу РД.  В срока и съобразно чл.119, ал.2, вр.ал.1 от ДОПК е издаден обжалвания РА на 12.07.2019 г. от М.Ц.М.– началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и М.Г.А. – Добрева – главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна, ръководител на ревизията. РА е връчен на 17.07.2019 г. на жалбоподателя.

Подадена е жалба срещу РА, на 29.07.2019 г., в резултат на административното обжалване на РА, по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се е произнесъл с Решение №214/03.10.2019 г., с което е потвърдил РА. В диспозитива на решението относно задължения за ДДС по ЗДДС вместо данъчен период м.06.2017 г. е записано м.09.2017 г. Това е уточнено от ответникът в първото по делото заседание. В РА задължението в  размер на 63604,40 лева – главница  и 12 863,25 лева е посочено за м.06.2017 г., предмет на спора е РА /чл. 156, ал.1 от ДОПК/, поради което допуснатата очевидна фактическа грешка не води до промяна на установените задължения. 

Чрез представени от ответника електронен носител (1 бр. компактдиск), възпроизведен в съдебно заседание, проведено на 03.12.2019 г. и приет към доказателствата по делото в същото съдебно заседание, е установено че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис. Удостоверението за електронен подпис е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителните услуги, съгласно чл.24 ал.1 от ЗЕДЕП, което по силата на чл.16 ал.1 от ЗЕДЕП придава на електронния подпис качеството „Квалифициран”. Удостоверението по чл.24 ал.1 от ЗЕДЕП се издава в електронен формат, подписано с електронния подпис на удостоверяващия орган и не подлежи на разчитане при пренасяне на хартиен носител. Електронния подпис може да се добави към оригиналния документ и да се получи “attached” (прикрепен) електронен подпис или да остане в отделен файл “detached” електронен подпис, както е в настоящия случай. За всички подписи от вида „B-Trust Operational CA QES” е налице удостоверение за квалифициран електронен подпис на юридическо лице по чл.24 ал.1 от ЗЕДЕП. Следва, че издателите на документите са имали, съгласно чл.16 ал.1 от ЗЕДЕП, квалифициран електронен подпис.

От изложеното следва, че при издаване на оспорения ревизионен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да са отменителни основания.

ІІІ. По материалноправната законосъобразност на акта:

Установено е, че са извършени през 2016 г. и 2017 г. продажби на два офиса и едно ателие в сграда с адрес: гр. Варна, ***, въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 139/27.05.2016 г. издадено от гл. архитект на Община Варна.

В ревизионното производство е изготвена оценителна експертиза, по метода на сравнимите неконтролируеми цени между независими търговци към момента на осъществяване на доставката. Органите по приходите са приели, че установените цени на продадените имоти се отличават значително от цената на имотите посочени в нотариалните актове и издадените фактури. На основание чл. 16, ал.1 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат за 2016 г. и 2017 г.

Няма спор, че продажбите на два офиса са извършени през 2016 г. и на едно ателие през 2017 г., за което са издадени нотариални актове /л. 525-533/ и фактури, описани в хронологична ведомост /л. 174 и л. 83 от адм. пр./ както следва:

Офис 1 – н. а. № 174/27.06.2016 г., гр. Варна ***, със застроена площ 25,26 кв. м, под имота няма обекти, ведно с 4,8193% ид. ч. от общите части на сграда 2 и от правото на строеж, както и 9,64 кв. м ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, фактура № 13/27.06.2016 г., на стойност 15 000 лева с ДДС /данъчна основа – 12067,06 лева и ДДС – 2932,94 лева/.

Офис 3 – н. а. № 39/28.06.2016 г., гр. Варна, *** със застроена площ 28,22 кв. м, ведно с 10,91 кв. м от общите части на сградата и от правото на строеж,  както и 10,77 кв. м. ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата, фактура № 14/28.06.2016 г., на стойност 36 000 лева с ДДС /данъчна основа 29780,53 лева и ДДС 6219,47 лева/.

Ателие за творческа дейност – н. а. № 98/01.062017 г., гр. Варна, ***със застроена площ 185,04 кв. м на две нива, ведно с покрита тераса с площ 21,62 кв. м,  и стълбище с площ 2,38 кв. м, както и 32,2030 % от общите части на сградата и правото на строеж и 64,40 кв. м. от ид. ч. от поземления имот, в който е построена сградата, фактура № 60/02.06.2017 г. на стойност 96 000 лева с ДДС/ данъчна основа 80000 лева и ДДС 16 000 лева/.

В нотариални актове страните по сделките са заявили, че посочената цена във всеки от нотариалните актове е действително уговореното плащане по сделката, което е сторено в съответствие с чл.25, ал.9 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Административният орган се е позовал на експертиза изготвена в ревизионното производството, чрез която са определени цените на двата офиса и ателието. Използвани са следните аналози /неконтролирани сделки/:

Относно определяне цената на офис 1 и офис 3 е използвана неконтролирана сделка – н. а. № 62/14.05.2016 г. за продажба на имоти в гр. Варна, ***, ателие на първи етаж, със застроена площ 81,51 кв. м, заедно с 14,31 кв. м, ид. ч. от общите части на сграда № 3 и от правото на строеж, в което е построена сградата и гараж № 2 на първи етаж, със застроена площ 16,55 кв. м., заедно с 2,11 кв. м, ид. ч. от общите части на сградата, обща продажна цена по н. а. – 97 791,50 лева, данъчна оценка 119 744,30 лева. Експертизата в административното производство е определила цена 613 евро/кв. м и средна коригирана цена - 813 евро/кв. м.

Относно определяне цената на ателие/апартамент е използвана неконтролирана сделка – н. а. 92/20.10.2017 г. за продажба на обект в сграда в гр. Варна, ул. Опълченска № 23, ет.2, предназначение: жилище, апартамент с площ 127,61 кв. м, избено помещение №1 с площ 7,51 кв. м, ведно с 4,1531 % от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, както и 30 кв. м от ПИ с ид. 10135.1508.23 за сумата от 140 000 евро, данъчна оценка 194 709,30 лева. Вещото лице е определило цена на кв. м в евро 613 и средна коригирана цена в евро/кв. м - 813 лева. Експертизата в административното производство е определила цена 1097 евро/кв. м и средна коригирана цена 1063 евро/кв. м.

При изготвяне на съдебно – оценителната експертиза в ревизионното производство експертът освен цената на кв. м. на използваните аналози съответно за офисите 613 евро/кв. м и за ателието 1097 евро/кв. м е използвал и офертни цени от сайт на „Мирела – недвижими имоти“ /не е уточнена търговската форма на посоченото лице/, видно от таблица на л. 535 от адм. пр. експертът е изчислил цената на процесните недвижими имоти, чрез тяжестен метод, като освен цените на използваните аналогични сделки е използвал и цените в сайта на „Мирела – недвижими имоти“, посочено е че те са за двата офиса 1012 евро/кв. м и за ателието  1028 евро/кв. метър, така е определена средна коригирана цена в евро за кв. м, която за офисите е 813 евро/кв. м и за ателието е 1063 евро/кв. м. Съответно цените са определени офис 1 – 40 151 лева, офис 3 – 62 198 лева и ателие 398 022 лева.

На основание §1, т.14 от ДР на ЗКПО вр. §1, т.10, б. „а“ от ДР на ДОПК в случая следва пазарната цена на обектите да се определи  съобразно  Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, която регламентира:

чл. 5 -  Методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка§

чл. 8, ал.1 - Методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или услугата - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка.

чл. 14 - Методите за определяне на пазарните цени се прилагат на базата на данни относно съпоставими неконтролирани сделки, осъществени през годината, в която се осъществява контролираната сделка, или в друг период, в който действат едни и същи икономически условия, влияещи върху резултата от сделките.

         Посочената нормативна уредба не предвижда използване на офертни цени, също така и комбиниране на офертни цени с цени на реални сделки. Изготвената и използвана в ревизионното производство експертиза е на база реални сделки и офертни цени, поради което това е първият аргумент поради който тя изцяло не следва да се цени. В допълнителна ССЕ изготвена по делото вещото лице също се позовава на цени в сайта на „Мирела“, но само относно определяне коефициентите за корекция /т.1.2.1/ и преценка, че имотът предмет на н. а. № 62/14.05.2016 г. /т.1.2.2/ е относим за аналог /неконтролирана сделка/, чрез които да се определи стойността на офис 1 и офис 3 – коригирани сделки с РА. Т.е. вещото лице М. не е използвала конкретна офертна цена, за определяне цената на коригирана сделка.

         Относно определяне пазарната цена  в административното производство на ателие в гр. Варна, ул. София №6 /н. а № 98/01.06.2017 г./ е използван аналог – сделка – н. а. № 92/20.10.2017 г., който имот се намира на ул. Опълченска №23, ет.2 в гр. Варна. Мястото е в централната градска част, в близост до два от централните на входове на Морската градина на гр. Варна – единият разположен на бул. Сливница, а другия на кръстовището между бул. „Цар Освободител“ и бул. „Княз Борис І“, апартаментът е в близост до Фестивален и конгресен център, Икономически университет – гр. Варна, Техникум по икономика, Музикално училище, СО „Кирил и методи“ и ЦДГ „Александър Пушкин“, много ресторанти и развлекателни заведения. Всички тези характеристики го правят несъпоставим с ателие за творческа дейност – н. а. № 98/01.06.2017 г., което се намира в гр. Варна, ***, ***, това място е недалеко от ЖП гара – Варна и паркинг на „Градски транспорт“ ЕАД, действително районът е в централната част на гр. Варна, но в близост са разположени множество складове и търговски обекти, в които се продават строителни стоки и стоки за бита или се извършва търговия на едро. Не са използвани съпоставими сделки, с което е допуснато нарушение на чл. 14 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Изготвената в хода на ревизионното производство експертиза относно пазарната стойност на ателие на ул. София №6 не е в съответствие с §1 т.14 от ДП на ЗКПО във връзка с §1 т.8 и т.10 от ДР на ДОПК, поради това, че в заключението е посочена една неконтролирана сделка на ул. Опълченска № 23, гр. Варна, за която не може да се установи, че е сходна с процесната продажба. Липсва изследване, че сделките са за едни и същи обекти, а именно няма установяване, чрез което да се направи извод, че обектите са идентични или много сходни по характеристика -  изложение, разположение, площ, време на договаряне на цената.

Следва, че експертизата от ревизионното производство относно оценка на за трите обекта – офис 1, офис 3 и ателие е в нарушение на §1, т.14 от ДР на ЗКПО вр. §1, т.10, б. „а“ от ДР на ДОПК,  вр. чл. 5 и чл.8, ал.1 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., поради използване и на офертни цени при определяне на пазарната цена, това е първият аргумент поради който не следва да се възприема като обективна, и втория аргумент поради който не следва да се цени в частта за ателието е, че за оценка на процесното ателие е използван несъпоставим аналог, с което е допуснато нарушение на чл. 14 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г.

Ответникът е оспорил ССЕ приета в съдебното производство. Съдът служебно е назначил тройна ССЕ, възложил е на ответника внасяне на депозит за вещи лица и му е указал, че при неизпълнение на задължението съдът ще заличи експертизата и ще приеме, че оспорването е неоснователно. Ответникът е изразил становище, че следва жалбоподателят да установи спорните факт, поради което съдът следва да измени определението си за възлагане на експертиза, отделно от това ответникът е стори разноски при изготвяне на експертиза в административното производство. Счита, че вещото лице няма нужната компетентност, поради това, че не е оценител.

След като ответникът оспорва ССЕ в съдебното производство следва той да обори установените факти, поради което на основание чл. 76 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК да заплати разноските за тройната ССЕ. Ответникът не го е сторил в предоставения срок, поради което експертизата е заличена. При назначаване на ССЕ и определяне на вещо лица ответникът не е направил възражение за компетентността на вещото лице и искане за отвод на същото. Това е сторено едва  след представяне на заключението. Вещото лице М. е съдебно-счетоводен експерт – Диплома № СС-0908/11.01.2002 г. ИСК при УНСС – София, поради което има нужната компетентност да отговори на поставените въпроси. Съгласно чл. 65 от  Наредба № Н-9/14.08.2006 г., за целите на определяне на пазарните цени по смисъла на тази наредба при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.  М.И.М. е вещо лице от списъка на вещите лица при Окръжен съд – Варна и Адм. съд – Варна за 2020 г., както и за 2021 г., притежава нужната компетентност, поради което доводът на ответника, че вещото лице задължително следва да е лицензиран оценител на недвижими имоти е неоснователен, по арг. на чл.65 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г.

Използваните аналози както в експертизата изготвена в ревизионното производство, така и тази в съдебното производство са с цени на сделките, които са по-ниски от данъчните цени на имотите. Не са налице други аналогични сделки, които да послужат за определяне цените на процесните такива. Ответникът е изложил, че използваните аналози от ССЕ приета в съдебното производство не следва да се възприемат, поради това, че цените на сделките са под данъчните оценки на имотите. Съдът намира, че при липса на други аналози, чрез които да се определи обективно пазарната цена на имот, не е налице нормативна пречка тези сделки да се използват за аналози. В този смисъл доводът на ответника в посочената насока е неоснователен.

Чрез допълнително заключение на СОЕ са установени следните аналози за оценка на ателие - два апартамента в гр. Варна, *** н.а. № 34/21.06.2016 г. и н. а. № 35/21.06.2016 г. Районът е в непосредствена близост до ул. София №6. Установено е, че сградата е новопостроена в периода 2015 г. - 2018 г. и се намира непосредствено над паркинга на „Градски транспорт“ ЕАД до гарата на т.н. „Ак баир“. Същата е със седем етажа, като в нея има търговски  и преобладаващо жилищни обекти. Последния етаж (ет.7) е оформен терасовидно със силен скос на помещенията и значителни площи тераси. Около сградата няма достатъчно паркоместа, тъй като района е със силна денивелация и плътно застроен. Тези характеристики определят  тази  сграда и обектите  в  нея като съпоставими  с характеристиките  на  оценявания обект – ателие в сградата на АП.N **. Като  най-близък  по характеристики до оценявания обект  експертизата е определила  АП.N **, находящ се на 7 (седми) етаж, който е последния етаж в сградата – н.а. №35/21.06.2016 г. С оглед установеното, че извършените сделки с жилища са в етап на завършеност „груб строеж“, а оценявания обект (контролираната сделка) е в завършен вид и въведен в експлоатация, за привеждане на съпоставимата сделка до характеристиките на контролираната сделка, а именно завършен и въведен в експлоатация  обект, експертизата е използвала следните  корекционни коефициенти:

-       за завършеност на сградата от степен „груб строеж“ до степен „въведен в експлоатация“ - 0,45;

-       за местоположение – съотношението на цените в района „непосредствено около гарата“ с района на обекта „Ак баир“  или „Погребите“ – 0,25

-       за площ – 0,05 

Така определените коефициенти са на база статистически данни на фирми за недвижими имоти  „Мирела„  и „БГ имоти“  за съотношение на цените  на обекти  в  различни  етапи на завършеност, за местоположение в гр. Варна  и за съотношение на площите на съответните имоти (до 100 кв. м  и над 100 кв. м).  При използване на гореописаните корективни коефициенти експертизата е определила следната цена на оценявания обект - Ателие за творческа дейност, продадено като жилище: Пазарна цена без ДДС – 410 евро  х 0,45  х 0,25 х 0,05 = 780 евро.   

Съдът приема, че определената пазарна цена на обекти предмет на сделка - н.а. № 98/01.06.2017 г., /ателие за творческа дейност /, в гр. Варна, ***, е в съответствие с чл. 5, 7, 8, ал.1 и чл. 14, ал.1 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г., поради което следва да се използва за определяне и на дължимите данъчни задължения.

Относно оценката на офис 1 и офис 3, чрез допълнителна ССЕ е използван аналог – н.а № 62/14.05.2016 г. – ателие в гр. Варна ул. Стара планина №31, в района на Кооперативен пазар – гр. Варна /Колхозен пазар/, който е използван и при експертизата в ревизионното производство. Аналогът е съпоставим с коригираните сделки – офис 1 и офис 3, тъй като при оглед от вещото лице – М. е установено, че обекта е в сграда построена в периода 2013 г. – 2015 г. (в периода, в който е построена и сградата на ул. София,  N6), намира се в оживен район, като в района също  липсват достатъчно паркоместа. За съпоставимата сделка следва да се отбележи, че включва и гараж, което е предимство при продажбата на офис площи. Цената в цитирания нотариален акт е 50000 евро с ДДС, като в нея е включен и гараж с площ 16,55 кв. м, при което средната цена на ателието е 600 евро с ДДС  или  500 евро без ДДС. От описания по-горе нотариален акт е видно,  че извършената сделка с офис площи е в друг район на гр. Варна, а именно Кооперативен пазар, както и че обекта, който се продава има допълнителна „екстра“  - гараж. За привеждане на съпоставимата сделка до характеристиките на контролираната сделка, а именно офиси в района на гарата, който са без гараж и паркоместа, експертизата е използвала следните  корекционни коефициенти:

-       за местоположение – съотношението на цените в района „непосредствено около гарата“ с района на обекта „Колхозен пазар“  – 0,15

-       за наличието на гараж – 0,10  

Така определените коефициенти са база статистически данни на фирми за недвижими имоти  „Мирела„ и „БГ имоти“ за съотношение на цените на обекти в различни зони на местоположение в гр. Варна и за наличие или липса на гараж / паркомясто.    

При използване на гореописаните корективни коефициенти експертизата е определила следната цена на оценявания обект  - Офис  N 1  и Офис  N 3.

Пазарна цена без ДДС – 600 евро х 0,15 – (600 евро *0,15) х 0,10 = 621 евро.    

Съдът приема, че определената пазарна цена на обекти предмет на сделки - н.а. № 174/27.06.2016 г. /офис 1/ и н. а. № 39/28.06.2016 г. /офис 3/, в гр. Варна, ***, е в съответствие с чл. 5, 7, 8, ал.1 и чл. 14, ал.1 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г., поради което следва да се използва за определяне и на дължимите данъчни задължения.

Изчислената цена без ДДС на офис 3 е 28590,24 лева, а данъчната основа на издадената фактура по сделката е 29 780,53 лева, поради което следва стойността по фактурата да се възприеме за определяне на данъчните задължения.  

Предвид възприемане допълнително заключение на ССЕ в посочената таблица колона 5 са посочени стойностите за определяне на данъчните задължения.

 

 

С оглед установеното, относно корпоративен данък по ЗКПО, на основание чл. 78 от ЗКПО, вр. чл. 16, ал.1 от ЗКПО е в размер:

за 2016 г., 770,24 лева - главница и 178,24 лева – лихва

за 2017 г., 17387,94 лева – главница и 2260,61 лева – лихва  на база следните изчисления:

 

За  2016 г.

 

 

 

За 2017 г.

 

Относно задълженията по ЗДДС е установено, че купувач на ателие за творческа дейност – н. а. № 98/01.06.2017 г. е С.П.Й.. Видно от платежни ведомости за периода м.03 – м. 11.2017 г. С.П.Й. е изпълнявала длъжността брокер на недвижими имоти в „Тикома“ ЕООД. Следва, че продавачът и купувачът са свързани лица по см. на §1, т.3, б. “б“ от ДР на ДОПК, поради това, че са работодател и работник. Следва за извършената продажба по фактура № 60/02.06.2017 г. да се увеличи данъчната основа за данъчен период м.06.2017 г., съобразно чл.6, вр. чл. 26 и чл.27, ал.3, т.1, б. “а“ от ЗДДС. Като се определи в размер на 37 150,07 лева – главница и 7502, 85 лева – лихва на база следните изчисления:

 

 

С оглед горното оспорения РА е незаконосъобразен в частта:

1.За определен данък по ЗКПО за 2016 г. за размера над 770,24 лева – главница и за размера над 178,24 лева – лихва.

2.За определен данък по ЗКПО за 2017 г. за размера над 17383,94 лева – главница и за размера над 2260,61 лева – лихва.

3.За определения данък по ЗДДС за д. п. м.06.2017 г. за размера над 37150,07 лева – главница и за размера над 7502,85 лева – лихва.

РА е за данъчни задължения в общ размер 117796,33 лева.

Незаконосъобразен е в размер на 52546,38 лева и законосъобразен в размер на 65249,95 лева /за тази сума жалбата, следва да се отхвърли/.

         Относно разноските:

 Материалния интерес по спора е в размер на 117796,33 лева. Юрисконсултско възнаграждение спрямо материалния интерес по спора, определено на основание чл.8, ал.1, т. 5, /бр. 68 от 31.07.2020 г./ от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 3707,96 лева, съобразночл.161, ал.1 от ДОПК. С оглед отхвърлената част на жалбата в размер на 65249,95 лева, дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 2053,91 лева. Нормата на чл. 8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да се приложи в действащия й вид към момента на приключване на съдебното дирене - 12.01.2021 г., тъй като относно юрисконсултско възнаграждение не се представят доказателства за заплащането му.

Жалбоподателят е заплатил разноски в размер на 50 лева /държавна такса/ 445,10 лева /депозит за експертиза/, и възнаграждение за адвокат в размер на 3885 лева. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 16.06.2020 г. Към момента на сключване на договора и заплащане на сумата, на основание чл. 8, ал.1 (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г. , в сила от 15.05.2020 г.), вр. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималния размер на адвокатското възнаграждение е 3885,92 лева.  Възнаграждението следва да се заплати в размера от 3885 лева, поради това, че съобразно представения договор от 16.06.2020 г. е договорено и платено в брой в посочения размер, съгласно посочената нормативна уредба. От жалбоподателят е надвнесена сумата от 4, 90 лева, която сума може да бъде възстановена след подаване на молба по реда на чл. 4б от ЗДТ, поради това, че тази сума е недължимо внесена тя не следва да се прибавя към сторените разноски. С оглед уважената част от жалбата в размер на 52546,38 лева, съобразно чл. 161, ал.1 от ДОПК размера на дължимите разноски и възнаграждение за адвокат за жалбоподателя са в размер на 2426,23 лева. След прихващане на юрисконсултско възнаграждение, дължимата сума за жалбоподателя е в размер на 372,32 лева.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ по жалба от „Тикома“ ЕООД, ЕИК *********, Ревизионен акт № Р-03000319000114-091-001/12.07.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 214/03.10.2019 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП, в частта както следва:

 - за корпоративен данък за 2016 г. по ЗКПО за размера над 770, 24 лева  – главница  и за размера над 178,24 лева – лихва.

- за корпоративен данък за 2017 г. по ЗКПО за размера над 17387, 94 лева  – главница  и за размера над 2260,61 лева – лихва.

- за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.06.2017 г., за размера над 37150,07 лева – главница и за размер над 7502, 85 лева – лихва.

Общ размер на главницата в отменената част на РА с настоящото решение е 44379,22 лева, общ размер на лихвата в отменената част на РА с настоящото решение е 8167,16 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Тикома“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Ревизионен акт № Р-03000319000114-091-001/12.07.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 214/03.10.2019 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП, в частта както следва:

- за корпоративен данък за 2016 г. по ЗКПО за размера до 770, 24 лева – главница  и за размера до 178, 24 лева – лихва.

- за корпоративен данък за 2017 г. по ЗКПО за размера до 17387, 94 лева – главница  и за размера до 2260, 61 лева – лихва.

- за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.06.2017 г., за размера до  37150, 07 лева – главница и за размер до 7502, 85 лева – лихва.

Общ размер на главницата в отхвърлената част на жалбата с настоящото решение е 55308, 25 лева, общ размер на лихвата в отхвърлената част на жалбата с настоящото решение е 9941, 70 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Тикома“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 372,32 лева /триста седемдесет и два лева и тридесет и две ст./, представляваща сторени разноски и възнаграждение за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

СЪДИЯ: