Решение по дело №3241/2014 на Софийски градски съд

              Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № .....

                                              Гр. София, 30.03.2018 г.

 

 

                          В      И  М  Е  Т  О      Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.

                                                        ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                              Мл. съдия : Анета Илчева                                                                                

при секретаря Е. Гигова, като разгледа докладваното от съдия З. И. гр. д. № 3241/2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.) във вр. с пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.

С решение № І-39-65 от 21.01.2013 г. на СРС, 39 с - в, по гр. д. № 5862/2006 г. е признато за установено по отношение на ответниците Ж.Д. Я.- Л.с ЕГН **********, А.Л.Л. с ЕГН **********, Ч.Л.Л. е ЕГН **********, А.Е.Л. с ЕГН ********** (починал в хода на процеса, като на негово място са конституирани наследниците му по закон Е.Н.А. и Л.Н.П., като останалите двама наследници А.Л.Л. и Ч.Л.Л. участват в процеса на собствено основание), Е.Г.Я. с ЕГН **********, Г.Г.Я. с ЕГН **********, А.Г.Д. с ЕГН **********, М.Б.А. с ЕГН **********, Г.Г.С. с ЕГН **********, Х.И.К. с ЕГН **********, М.И.К. с ЕГН ********** и „А.“ ЕООД, ЕИК *******, че ищците Ц.А.Ч. с ЕГН **********, (починала в хода на процеса на 08.11.2014 г. и оставила за наследници останалите двама ищци), М.А.П. с ЕГН ********** и Б.А.Ч. с ЕГН **********, са собственици на основание чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ (в редакцията му от ДВ, бр. 107 от 1997 г.) и по наследяване от А.Г.Ч., на реална част от недвижим имот със стар пл. № 122, от кв. 135 по кадастралния план от 1954 г. на град Банкя, съставляващ имот без планоснимачен номер по кадастралния план на град Банкя одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г. и граници за целия имот: имот пл. № 1552, кв. 135 б, имот пл. № 1721 от кв. 135 Б, имот 1571 от кв. 135 и булевард Варна, която реална част съставлява парцел IV - 121, кв. 135 а, с площ от 1 230. 00 кв. м. по действащия регулационен план на град Банкя одобрен със заповеди № РД - 09 - 50 - 100/07.03.1997 г. и РД-09-50-509/22.09.1997 г., при граници на тази реална част по буквено означение А, Б, В, Г, Д, Е, А и повдигната в зелен цвят, в скицата към заключението на вещото лице К.на л. 433, която скица е неразделна част от настоящото решение, като за останалата част от имота със стар пл. № 122, кв. 135 по кадастралния план на град Банкя от 1954 г, с площ над 1 230. 00 кв. м. до 4 250. 00 кв. м., исковете са ОТХВЪРЛЕНИ.

Недоволна от решението в уважителната част е останала ответницата Ж.Д. Я.– Л., която в срок го оспорва, чрез процесуалния си представител с доводи, че не са обсъдени всички факти и обстоятелства, установени по делото, както и доводите на страните по спора. Въпреки многото доказателства и  приетите СТЕ, не е установена идентичността между отчуждената от наследодателя на ищците нива и претендирания от тях имот за възстановяване по ЗВСОНИ. От документите по делото не е установен нито един съсед на отчужденият от Ч. имот, описан в нот. акт № 125/1942 г. С приетите СТЕ – зи категорично е установено, че процесният имот, стар пл. № 122, никога не е граничил с гробището. Това е видно и от данните по първия изготвен плат на землището от 1954 г. Освен това се поддържа, че конфискувания от Ч. имот е нива от 5 декара, а процесният недвижим имот, за който претендират наследниците на Ч., е с площ от 3 860 кв. м. Ответницата се позовава на липса на пълна идентичност по граници и площ на имота, одържавен от наследодателя на ищците и процесния. Поддържа освен това, че от всички приети по делото СТЕ –зи се установява, че спорния имот № 122 е граничил с имот на Б., а това име се споменава само в нотариалния кат за собственост на Д.Я.- наследодател на ответницата, но не в този на наследодателя на ищците. Според данните от експертизите, които установяват, че имотът на Ч. е граничил с гробище, неговият имот следва да се намира на изток от процесния. Този имот отговаря по граници, плащ и местоположение на имота на Я.. От заключенията може да се направи извод, че няма как имота на ищците да е разположен на мястото на спорния имот. Ответницата се позовава и на обявяване за противоконституционна на нормата на пар. 1, т. 1, б. а от ЗВСОНИ, поради което не е настъпил ефекта реституцията в полза на ищците ex lege. Дори да се приеме, че може да настъпи възстановяване, не е довършена процедурата по реституция. Не са налице данни за проведена процедура по възстановяване на имота по ЗСПЗЗ, тъй като имота безспорно е имал земеделски характер към момента на одържавяването му. Освен това, ответницата е получила право на възстановяване въз основа на съдебно решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по гр. д. № 9410/2007 г. на СРС, 38 с - в.  Имотът е заявен за възстановяване, както от ответницата, така и от част от останалите ответници, като наследници на Л.Л.. Моли да се отмени решението в оспорената част като се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски и прави възражение по разноските на насрещната страна.

 Ищците Ц.А.Ч., (починала в хода на процеса на 08.11.2014 г. и оставила за наследници останалите ищци по делото), М.А.П. и Б.А.Ч., чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата. Поддържат, че решение е правилно и обосновано. Ищците се легитимират като собственици на имота както по силата на възстановяването по ЗВСОНИ, така и по решение на ПК, тъй като имотът е включен в ТКЗС след конфискацията му. Ответницата оспорва възстановяването на собствеността, като претендира права върху същия имот към момента на колективизацията му. Всички прието по делото експертизи установяват, че имотът, собственост на наследодателя на ответницата, не е идентичен с имота, собствен на наследодателя на ищците. Неоснователни са твърденията, че по делото не е доказана идентичност на имота на наследодателя на ищците с процесния. Поддържат освен това, че е безспорно е установено, че ищците са наследници на А.Ч., който е закупил имот в гр. Банкя, в местността „Ридо“ с размер от 4 250 кв. м. Установено е освен това, че този имот е конфискуван от държавата. От многобройните приети по делото СТЕ - зи се установява идентичност на имота по три индивидуализиращи белега – по местност и граници, както и че е налице идентичност между закупения през 1942 г. имот на А.Ч. и имота съгласно актовете за завземане като държавен от 1949 г. и АДС. Актовете за държавна собственост на ответника „А.“ ЕООД и актовете, послужили за издаването му, също са доказателства за местоположението на имота на А.Ч. като имот пл. № 122 по плана от 1977 г. Поддържат, че при одържавяването на имота, като съседи са посочени братя В., които са бивши собственици на имот 1721, съседен на процесния. Според ищците, при съвкупната преценка на приетите по делото заключения на СТЕ, както и другите писмени доказателства, може да се направи извод за идентичността на одържавения с присъда от А.Ч. имот и процесния. Оспорват се правата на останалите ответници върху имота, като се поддържа, че по делото е категорично установено, че процесният имот не е идентичен с имота, бивша собственост на Д.Я.тъй като попада в различни местности и липсва съвпадение на съседи. Имотът на Д.Я.е съседен на имот 121 на Б. от запад и е ситуиран в м. „Селската“, разположена на запад от местността „Ридо“, където се намира процесния имот. Ищците поддържат още, че правата на ответниците, като наследници на Й.К.и Ц.Х.не могат да им се противопоставят. От доказателствата е опроверган извода на ПК, че спрямо наследодателите на ответниците са осъществени предпоставките за реституиране на имота по ЗСПЗЗ. От приетите СТЕ е установено и обстоятелството, че „А.“ ЕООД също не се легитимира с права върху имота, без платоснимачен номер, върху който попада процесния. Обстоятелството, че другата част от имот 122 по плана от 1977 г. попада в имот 1721 не легитимира този ответник с противопоставими на ищците права. Дори да е налице застъпваща се част от имоти пл. №1721 и стар имот пл. № 122, към 1997 г., когато е влязло в сила изменението на ЗВСОНИ държавата е била собственик на капитала на дружеството, поради което са налице предпоставки за възстановяване на правата на ищците. Моли да се остави в сила решението в оспорената част. Претендира разноски.

Първоначалният ответник А.Е.Л. (починал в хода на процеса, като на негово място са конституирани наследниците му по закон Е.Н.А. и Л.Н.П., като останалите двама наследници А.Л.Л. и Ч.Л.Л. участват в процеса на собствено основание), чрез определения му особен представител е взел становище за основателност на жалбата.

Ответникът Е.Г.Я., чрез особения си представител не е оспорила жалбата. Моли да се отмени решението на СРС, като поддържа, че не събрани достатъчно доказателства за площта и идентичността на претендирания от ищците имот. Моли да се присъди хонорар за особен представител.

Ответникът „А.“ ЕООД, чрез представителя си, не оспорва жалбата. Изразява становище за незаконосъобразност на решението и моли да се отмени решението като неправилно. Исковете според него не са доказани. Претендира разноски.

Останалите ответници А.Л.Л., Ч.Л.Л., Е.Н.А., Л.Н.П., Г.Г.Я., А.Г.Д., М.Б.А., Г.Г.С., Х.И.К., М.И.К. не вземат становище по жалбата.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

СРС е бил сезиран и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Доколкото решението се оспорва само от ответницата Ж.Д. Я.– Л.с твърдения, че не е установена пълната идентичност на имота, собствен и отчужден от наследодателя на ищците, както и правата им върху реалната част от имот стар пл. № 122, кв. 135 по кадастралния план от 1954 г. на град Банкя, съдът намира, че на обсъждане подлежат доказателствата, легитимиращи ищците като собственици на съответната свободна за реституиране част от посочения имот, респективно - на правата на собственост, които ответницата Ж.Д. Я.– Л.противопоставя на ищците по отношение на този имот.

По делото е установено е, че с договор за покупко – продажба по нотариален акт № 125, том XVIII, peг. № 4525, дело № 4138/1942 г. А.Г.Ч. е закупил недвижим имот : нива, с площ 4 250 кв. м., находяща се в землището на Банкя, м. Ридо, при съседи: шосе София Брезник, селски гробища, А.Д. и Д. Г..

Не е спорно и се установява, че с присъда № 82 от 28.10.1947 г. по конфискационно дело № 60/1947 г. на Народния съд, описаната по - горе нива е конфискувана, като за одържавяването е съставен АДС № 1918/24.03.1949 г. Съгласно АДС е одържавена нива от 5 дка в землището на с. Банкя и е дадена на Селското стопанство. Съседи към онзи момент на одържавената нива са : Д.Г., М.С., Братя В.и път.

Съгласно удостоверение № 2865/17.04.1992 г. на Столична община - Красно село, наследници на А.Г.Ч. са ищците Ц.А.Ч. (починала в хода на процеса и заместена от останалите двама ищци), М.А.П. и Б.А.Ч..

Относно легитимацията на ответницата Ж. Л.се установява, че по нотариален акт № 40, том III, дело № 413/1944 г. нейният наследодател Д.Я.е придобил чрез покупко - продажба недвижим имот, находящ се в землището на Банкя, м. Селската, с площ от 3 500 кв. м. и граници, съгласно нотариалния акт : шосе София – В., доктор Б., ливади и стар коларски път, а при сегашни съседи (според акта) : шосе София - В., Т., А.П.и селски път.

Установява се, че с протокол на общинската комисия на ТПС на 25.01.1952 г. имотът на Д.Я.е отчужден и причислен към държавния поземлен фонд.

Съгласно удостоверение за наследници № 1811/14.10.1998 г. на Столична община наследник на Д.Я.е ответницата Ж. Л..

С решение от 22.02.1999 г. по гр. д. № 10662/1995 г. на СРС 40 с-в, ГО, е уважен иск предявен от Ж. Л.срещу СО по реда на чл. 108 ЗС относно имот с площ от 3 500 дка, находящ се в землището на с. Банкя, м. „Селеката“, описан с границите по нот. акт № 40/1944 г., съставляващ имот пл. № 122, кв. 135 по регулационния план на гр. Банкя, при граници : имот пл. № 121, имот с пл. № 124, имот с пл. № 1345 и шосе  София – В.. Решението е влязло в сила на 09.06.1999 г.

Съгласно основните и допълнителни заключения на вещите лица Горанов и Коцева, приети пред СРС, имотите по нот. акт. № 40, дело № 413/1944 г. на наследодателя на ответницата Ж. Л.и нот. акт № 125, peг. № 4525, дело № 4138/1942 г. – на наследодателя на ищците не са идентични, тъй като е налице разминаване по площ, местонахождение, граници и съседи. Според вещите лица местностите „Ридо“ (или Кулата) и „Селската“ (вместо Селеката) не са идентични, а са съседни, като ги дЕ.стар коларски път. Малък участък от този път е в регулационните граници на населеното място и има връзка с шосето София – Брезник (В.) и носи името ул. Тутракан.

Според експертите имотите нямат общи съседи. Имотът по нот. акт № 125, дело № 4138/1942 г. е идентичен с имот с пл. № 122, от кв. 135 по кадастралния план на град Банкя одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г., а имотът по нот. акт. № 40, дело № 413/1944 г. на Д.Я.не е имот пл. № 122, който попада в м. „Ридо“, за разлика от имота на Д.Я., който се намира в м. „Селската“ (Селеката). За местностите не е изработван кадастрален план преди 1955 г. Според вещите лица не може да се установи къде се намира имотът на Д.Я., тъй като към датата на съставяне на нотариалният акт за землището на Банкя няма изготвен картен материал.

Съгласно основаното и двете допълнителни заключения на вещото лице К., процесния имот с пл. № 122, кв. 135, по кадастралния план от 1954 г. описан в исковата молба, е идентичен с имот без планоснимачен номер, с площ от 3 722 кв. м. по действащия кадастрален план на гр. Банкя и частично се припокрива с имот пл. № 1721, от кад. лист А-3-8-А. В частта, в която има припокриване между процесния имот и имотът с пл. № 1721 е налице застрояване с постройки и асфалтов път.

Свободна от застрояване площ е само тази идентична с имотът, който по действащия към изготвяне на заключението ЧИРП за квартала 135 а, съставлява парцел IV - 121, с площ от 1 230 кв. м. и граници, означени в представената към заключението на вещото лице комбинирана скица на ГИС - София, в която имотът е повдигнат в зелен цвят, а площта е заключена по буквите А, Б, В, Г, Д, Е, А. Скицата на вещо лице К., на стр. 433 от делото на СРС, в която е индивидуализиран имота, е част от решението на СРС.

Във връзка с оспорване от ответниците на идентичността на имота, собствен на наследодателят на ищците и одържавен от него и процесният имот, пред СГС са приети още една основна и тричленна съдебно – технически експертизи. 

Според тричленната съдебно техническа експертиза, която съдът намира за компетентно изготвена, на база всички събрани по делото доказателства, в това число картен материал и скици, имот пл. № 122 е имотът на А.Ч., съгласно нот. акт № 125/1942 г. въпреки разликата в съседите и площта на имота според първоначалния нотариален акт от 1942 г. и последващият акт за завземане от 1949 г. Разликата в съседите е в това, че в първоначалният документ е описано гробище, а в последващият АДС от 1949 г. са описани като съседи физически лица. Според вещите лица разликата се дължи на факта, че в кадастралния план от 1955 г. между гробището (имот пл. № 125) и процесния имот пл. № 122 са нанесени имоти с пл. № 123 и пл. № 124, които са се появили в периода от 1942 г. до 1949 г. с нови собственици. Според експертите, при проследяване на документите за собственост, големият имот пл. № 124 е бил на братя В., той е описан като държавен през 1954 г. – 1955 г. и граници от запад с имот стар пл. № 122. Това е така, понеже като съсед на одържавеният имот на братя В.е описан от една страна Ч.. Имот пл. № 123 впоследствие е включен към гробището. Имотът на братя В.– пл. № 124 е съседен от изток на имот пл. № 122.

Експертите са достигнали до това заключение проследявайки регулационния статут и положение на имота на наследодателя на ищците по кадастралните планове и разписни листи по тях на местността от 1955 г. насетне, като са съобразили помощните планове и картата на възстановената собственост. Според тях, описаното в документите за собственост шосе София – В. или София – Брезник, отговаря на намиращият се в момента на място бул. „Варна“. Местоположението на това шосе не е променяно през годините. Другият път, описан в документите за собственост, като „коларски път“ се отклонява от бул. „Варна“ в северна посока и е бил път към с. В., на южния бряг на реката. Към момента пътя съществува на място и е част от улица Тутракан. Вещите лица установяват съща така, че двете местности - м. „Ридо“ и м. „Селската“ са съседни, но се намират се на различни места.

Имотът на наследодателят на ответницата Ж. Л.– Д.Я., по нот. акт № 40/1944 г. от своя страна е в местността „Селската“, различна от м. „Ридо“, като съседи на имота по нотариалният акт са :  шосе София – В., доктор Б., ливади и стар коларски път, а при сегашни съседи (според акта) : шосе София - В., Т., А.П.и селски път.

Проследявайки местоположението и статута на този имот, вещите лица са установили, че няма как Б. да е съсед на имота на Д.Я., тъй като той е бил съсед на имота на продавачката му – А. В., а съсед на Я. е А.П., както е отбелязано и в нотариалният акт. Според експертите, в момента по кадастрална карта целият имот бивш пл. № 122 е с идентификатор по КК – 02659.2198.82.

При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :

По същество, съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), положителна абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове е наличието на правен интерес от провеждане на производството. Предявяването на иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) предпоставя нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение спрямо определено лице. За да съществува интерес от установителния иск, за който съдът следи служебно, като предпоставка за допустимостта му, е необходимо да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. (в посочения смисъл решение № 446 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 475/2009 г., г. К., І Г. О. на ВКС).

Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Според разрешението дадено в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, „допустимо е предявяване на установителен иск срещу лице, което владее чужд имот. Това би довело до спиране, а уважаването на иска - до прекъсване на течащата в полза на същото лице придобивна давност (чл. 116, б. „б“ ЗЗД). Макар и ответникът да не бъде осъден да върне фактическата власт върху имота, изтеклият до прекъсването давностен срок губи правното си значение. Правен интерес от предявяване на установителен иск има и владеещият собственик, когато страните спорят за пространствените предЕ.на правото на собственост. Допустим е и установителен иск от съсобственик срещу владеещите имота ответници. С него ищецът ще прекъсне придобивната давност в тяхна полза и установи ли, че е съсобственик, ще започне да владее имота чрез тях (чл. 31, ал. 2 ЗС), като може да търси обезщетение за ползването на своята част от имота, без да има интерес лично да ползва имота и поради това да го държи. Правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ“.

Доколкото ответниците оспорват факта, че ищците са собственици на имота, а ищците се легитимират като собственици по реституция в полза на техния наследодател по ЗВСОНИ, е налице интерес от предявяване на установителен иск за собственост от ищците, по които в тяхна тежест е да установят, че са се реализирали предпоставките за възстановяване на имота и те са негови собственици.

Тъй като се претендира собственост на основание реституция по ЗВСОНИ и наследяване, по съществото на спора съдът намира следното :

С ТР № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС се застъпи становището, че по ЗВСОНИ собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по изброените в чл. 1 и чл. 2 закони се възстановява при наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки, посочени в чл. 1, ал. 1, съответно чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ - 1. към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; 2. имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени към момента на влизане в сила на закона; 3. собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Освен това, към предпоставките за реституция по ЗВСОНИ следва да се добавят и тези, имотът да е бил собственост на лицето, съответно на неговите наследодатели, да е отнет при посочените в закона предпоставки по законите, предвидени в ЗВСОНИ. В този смисъл са указанията в ТР № 6/2006 г., т. 1 и 3 на ОСГК на ВКС.

С разясненията в т. 1 на ТР № 6/2006 г. по т. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС се даде тълкуване на новото реституционно основание по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ във вр. с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, като се прие, че по смисъла на чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ реституцията настъпва по право - по силата на закона при наличие на визираните в него условия - чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ без да е необходим някакъв допълнителен административен или съдебен акт.

Следователно, с влизане в сила на реституционния закон - ЗВСОНИ - 24.02.1992 г., се възстановява правото на собственост върху процесния имот в лицето на бившия собственик, от който имотът е бил отчужден по реда някои от законите посочени в ЗВСОНИ, когато са налице и останалите предвидени в закона изисквания - имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден, да е собственост на държавата, общината или техни фирми и да липсва обезщетение с равностоен имот.

От събраните по делото доказателства, обсъдени по - горе, се установи, че наследодателят на ищците А.Ч. по нот акт № 125 от 18.11.1942 г. е придобил право на собственост върху имот с площ 4 250. 00 кв. м., находяща се в землището на Банкя, м. Ридо, при съседи : шосе София Брезник, селски гробища, А.Д. и Д. Г.. Имотът е конфискуван от последния с присъда № 82 по конфискационно дело № 60/1947 г. от Народния съд по Закона за конфикскуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти. За одържавяването е съставен АДС № 1918/24.03.1949 г. По делото няма нито данни нито твърдения да е заплащано обезщетение за конфискувания имот или да е предоставян друг равностоен имот.

Относно идентичността на претендираният от ищците имот и процесния, от всички обсъдени по - горе заключения на болшинството вещи лица по основните и допълнителни СТЕ - зи, както и от тричленната такава, приета пред СГС се установява непротиворечиво, че имотът по нот. акт № 125/1942 г., конфискуван от наследодателят на ищците, е идентичен с имот стар пл. № 122, от кв. 135 по кадастралния плана на град Банкя от 1954 г. и имот без планоснимачен номер по кадастралния план одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г. с граници : имот пл. № 1552, кв. 1356, имот пл. № 1721 от кв. 135 Б, имот 1571 от кв. 135 и бул. „Варна“.

Според актуалният регулационнен план, старият имот попада в няколко урегулирани поземлени имоти и улична регулация. Според експертизата, приета пред СРС, свободната от застрояване площ от имота, която може да се възстанови, доколкото съществува във вида в който е одържавена, по действащия към изготвяне на заключението ЧИРП за квартала 135 а на гр. Банкя, съставлява парцел IV - 121, с площ от 1230  кв. м. и граници, означени в представената към заключението на вещото лице комбинирана скица на ГИС - София, в която имотът е повдигнат в зелен цвят, а площта е заключена по буквите А, Б, В, Г, Д, Е, А и е неразделна част от решението на СРС.

В частта, в която имотът се припокрива и с имот пл. № 1721, от кад. лист А - 3 - 8 - А по плана на град Банкя от 1977 г. и е застроен с постройки и асфалтов път, основателно СРС е приел, че е налице промяна в имота, която не позволява настъпването на реституционният ефект на закона, тъй като в тази част имотът не съществува във вида, в който е одържавен.

При това основателно и в пълно съответствие с приетите доказателства СРС е достигнал до извода, че предявените искове са частично основателни.

Ответницата - жалбоподател Ж. - Л.не е доказала твърденията си, че имотът придобит приживе от наследодателя й Д.Я.е идентичен с процесния. Съгласно заключенията и на вещите лица пред СРС, както и на тези пред СГС, имотите на Я. и Ч. се различават по площ, местонахождение и граници. Имотът на наследодателят на ответницата Ж. Л.- Д.Я., по нот. акт № 40/1944 г. е в местността „Селската“, различна от м. „Ридо“, като съседи на имота по нотариалният акт са :  шосе София – В., доктор Б., ливади и стар коларски път, а при сегашни съседи (според акта) : шосе София - В., Т., А.П.и селски път.

Проследявайки местоположението и статута на този имот, вещите лица са установили, че няма как Б. да е съсед на имота на Д.Я., тъй като той е бил съсед на имота на продавачката му - А. В., а съсед на Я. е А.П., както е отбелязано и в нотариалния акт.

Предвид тези заключения, съдът намира, че ответницата Л., като наследник на Д.Я., не е установила възраженията си относно идентичността на имота на ищците с процесният.

Останалите ответници А.Е.Л., (починал в хода на процеса, като на негово място са конституирани наследниците му по закон Е.Н.А. и Л.Н.П., като останалите двама наследници А.Л.Л. и Ч.Л.Л. участват в процеса на собствено основание), Е.Г.Я., Г.Г.Я., А.Г.Д., М.Б.А., Г.Г.С., Х.И.К., М.И.К. и „А.“ ЕООД, не са обжалвали решението в законоустановения 14 - дневен срок. Тъй като не са необходими, а обикновени другари с основният ответник по смисъла на чл. 172, ал. 1 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 ГПК и не са се присъединили към въззивната жалба на Ж. - Л.до изтичане на преклузивния срок, уреден в чл. 204 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 ГПК, по отношение на тях първоинстанционното решение е влязло в сила.

Предвид изложеното, съдът не следва да обсъжда наличието или липсата на права на тези ответници върху спорната реална част от имота. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че въззивният съд намира за съобразен с обсъдените доказателства изводът на СРС, че ответниците, наследници на Йордан Л. Китанов, както и ответникът „А.“ ЕООД също не са установили да имат свои права на собственост върху процесния имот, които да отричат правата на ищците.

Като съобрази установените по делото факти в съвкупност, както и дадените по - горе задължителни тълкувания на закона от ОСГК на ВКС, настоящият състав, както и СРС приема, че ищците са установили материалноправните предпоставки за възникване в тяхна полза на право на собственост върху реалната част от  процесния имот, съставляваща парцел IV - 121, с площ от 1230  кв. м., на заявеното правно основание - реституция по ЗВСОНИ и наследствено правоприемство. 

Тъй като изводите на СГС изцяло съвпадат с тези на СРС, решението е законосъобразно постановено в оспорената част и следва да бъде потвърдено. 

По разноските :

С оглед изхода от спора и направеното искане, право на разноски имат  въззиваемите страни - ищци в производството. Съгласно представените доказателства за реално направени разноски, в полза на ищците - въззиваеми страни следва да им се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в  размер на общо 429, 76 лв. за настоящото производство, в това число : 129, 76 лв. за държавна такса, 400 лв. адвокатски хонорар и 200 лв. за вещо лице. Разноските за останалите страни следва да останат за тяхна сметка така, както са направени.

По отношение заплащане на адвокатската защита на адвокатите - особени представитЕ.на трима от ответниците, назначени от СРС, настоящият състав намира, че доколкото производството си развива по реда на ГПК (отм.), неправилно СРС е приложил нормите на чл. 47, ал. 6 ГПК от действащият закон като е назначил особени представитЕ.на трима от ответниците (Е.Г.Я., М. Б.А. и А.Е.Л., който е починал в рамките на въззивното производство).

От друга страна, адвокатите са определени за осъществяване на правна помощ от САК по смисъла на чл. 21, т. 3 ЗПрП, вр. с чл. 23 ЗПрП ( в съответната редакция към 2011 г.) Доколкото производството по делото се развива по реда на отменения ГПК, за него не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 29, ал. 3, пр. 2 и чл. 47, ал. 6 от сега действащия ГПК за назначаване на представителя на разноски на ищеца. А отменения ГПК не съдържа съответна разпоредба. При действието на отменения процесуален закон, защитата от процесуални представители, назначени от съда, се счита за правна помощ по смисъла на чл. 23, ал. 1 ЗПрП във вр. с чл. 21, т. 3 от ЗПрП в първоначалната му редакция. Затова възнаграждението за тази правна помощ следва да се опредЕ.и изплати по реда на ЗПрП и Наредбата за заплащането на правната помощ. По този ред, определянето и изплащането на възнаграждение на процесуалния представител се извършва от Националното бюро за правна помощ въз основа на изготвен писмен отчет от адвоката - по чл. 37 и сл. ЗПрП и чл. 64, ал. 6 ГПК (отм.). (в този смисъл - определение № 115 от 26.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1217/2016 г., ГК, ІІ ГО на ВКС)

Така мотивиран Софийският градски съд

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № І - 39 - 65 от 21.01.2013 г. на СРС, 39 с - в, по гр. д. № 5862/2006 г., в частта, в която, на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), е признато за установено по отношение на Ж.Д. Я.- Л., че Ц.А.Ч., (починала в хода на процеса на 08.11.2014 г. и оставила за наследници останалите двама ищци), М.А.П. и Б.А.Ч. са собственици, на основание чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ и по наследяване от А.Г.Ч., на реална част от недвижим имот със стар пл. № 122, от кв. 135 по кадастралния план от 1954 г. на град Банкя, съставляващ имот без планоснимачен номер по кадастралния план на град Банкя одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г. и граници за целия имот: имот пл. № 1552, кв. 135 б, имот пл. № 1721 от кв. 135 Б, имот 1571 от кв. 135 и булевард Варна, която реална част съставлява парцел IV - 121, кв. 135 а, с площ от 1 230. 00 кв. м. по действащия регулационен план на град Банкя одобрен със заповеди № РД - 09 - 50 - 100/07.03.1997 г. и РД-09-50-509/22.09.1997 г., при граници на тази реална част по буквено означение А, Б, В, Г, Д, Е, А и повдигната в зелен цвят, в скицата към заключението на вещото лице К.на л. 433, която скица е неразделна част от настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Ж.Д. Я.- Л.с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Р.Н.  да заплати на М.А.П. с ЕГН ********** и Б.А.Ч. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Ек. М., разноски по делото на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) в размер на общо 429, 76 лв. за настоящото производство, в това число : 129, 76 лв. за държавна такса, 400 лв. адвокатски хонорар и 200 лв. за вещо лице.

 

РЕШЕНИЕ № І - 39 - 65 от 21.01.2013 г. на СРС, 39 с - в, по гр. д. № 5862/2006 г., е влязло в сила по отношение на ответниците А.Л.Л., Ч.Л.Л., А.Е.Л. (починал в хода на процеса, като на негово място са конституирани наследниците му по закон Е.Н.А. и Л.Н.П., като останалите двама наследници А.Л.Л. и Ч.Л.Л. участват в процеса на собствено основание), Е.Г.Я., Г.Г.Я., А.Г.Д., М.Б.А., Г.Г.С., Х.И.К., М.И.К. и „А.“ ЕООД, ЕИК *******.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от страните част.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  

 

 

 

 

         2.