№ 103
гр. Габрово, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210100589 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” №7, предявена срещу И. С. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „***********” № 12, вх. Б, ет. 3, ап. 7, с която са предявени
искове за установяване дължимост на сумата 500 лева – главница по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № 607/0005/86299593 от 15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.07.2021 г. до погасяването й, сумата 40.11 лева – неразрешен
овърдрафт /надхвърлен лимит/, сумата 20.23 лева – лихва за просрочена главница за
периода 17.02.2021 г. – 30.07.2021 г., сумата 1.82 лева – неустойка за просрочена
редовна лихва за периода 17.02.2021 г – 30.07.2021 г., сумата 22.64 лева – неустойка за
просрочена главница за периода 17.02.2021 г. – 30.07.2021 г., за които суми в
производството по частно гр. дело № 1344/2021 г. на ГРС, е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК.
Ищецът твърди, че предоставил на ответника банков кредит в размер на 500
лева, който бил изцяло усвоен, като предвиденият срок в т. 7 бил продължен с период
от още 1 година – до 15.01.2021 г., съгласно т. 12.1 от договора. През месец януари
2021 г. обаче кредитополучателят допуснал просрочие на задължението съгласно
т.12.1, поради което цялото задължение по кредита станало изискуемо, за което
длъжникът бил уведомен с връчена на 05.05.2021 г. покана за доброволно изпълнение,
но тъй като такова не последвало, се снабдил със заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и
ищецът претендира установяване на задълженията, за които му е издадена заповед за
изпълнение в настоящото производство.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения
му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
1
предявените искове. Излага подробни съображения, че процесният договор за кредит е
недействителен, като били нарушени разпоредбите на ЗПК, съответно изплатените от
ответника суми следвало да се отнесат единствено към дължимата сума по главницата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представения договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № 607/0005/86299593 от 15.01.2019 г., се установява, че „Уникредит Булбанк”
АД предоставило на кредитополучателя И. С. П., ЕГН ********** кредит в размер 500
лева с начален срок на усвояване 15.01.2019 г. и срок за погасяване – 15.01.2020 г.,
чрез анюитетни вноски за дължимата лихва, платими ежемесечно на 15-то число.
Съгласно т. 12.1 от договора срокът на договора за кредит (крайният срок за
погасяване на кредита) се определя съгласно т. 7. Предвиденият там срок се удължава
многократно с период от още една година при условие че кредитополучателят спазва
условията на настоящия договор, в т.ч. по т. 10.9, и т. 17, и не е в просрочие по нито
едно от своите задъпжения към кредитора в уговорените в договора срокове
включително и по т. 7 както и ако кредитополучателят не е подал междувременно
искане за отказ от удъпжаване на срока на овърдрафта. Съгласно т. 12.1 от договора
предвидения срок в т. 7 е бил продължен с период от още 1 година – до 15.01.2021 г..
Съгласно т. 4 от договора годишният лихвен процент по процесния кредит, се
формира от референтен лихвен процент от 0,11 % и фиксирана надбавка от 8,89 %,
като по този начин се формира годишен лихвен процент от 9,00 %, определен към
сключването на договора, а годишният процент на разходите е 14,73 %. (т. 5.1. от
договора). При забава в плащанията върху всяка просрочена сума по кредита, в това
число неразрешен овърдрафт се начислява неустойка за забава в размер на законната
лихва – т. 5.4. от договора. В т. 11 страните се съгласили кредитополучателя да
заплаща за ползвания кредит определените в т. 4 и т. 5 лихви и разходи по кредита.
Съгласно т.11.2 от договора при неиздължаване от страна на кредитополучателя на
ежемесечно дължима лихва, по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като
усвоена част от разрешения кредитен лимит. Ако кредитният лимит е усвоен изцяло, то
неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен овърдрафт
се олихвява с лихвата по т.5.4 и е незабавно изискуем. Според чл. 11.3 от договора при
неиздължаване от страна на кредитополучателя на главница /изискуем разрешен и/или
неразрешен овърдрафт/ и/или лихви, съгласно договорените в т.7 и т. 12.2.1, както и в
случаите на т. 12.2.2 срокове, както и в случаите на предсрочна изискуемост, цялата
ползвана, но неиздължена част включително и над разрешения лимит на овърдрафта се
олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по т. 5.4 от договора. Към договора са
представени подписани от кредитополучателя приложими към правоотношението
общи условия и погасителен план.
С уведомление за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
поради забавено изпълнение на задълженията по сключения договор, банката
уведомила кредитополучателя за настъпилата изискуемост на вземанията и отправила
покана в 14 дневен срок да погаси задълженията по процесния договор.
Уведомлението, видно от отбелязването, е връчено на адресата на 05.05.2021 г., при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
2
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема,
че общо усвоените средства по процесния договор за кредит възлизат на 540.11 лева,
от които 500 лева разрешен овърдрафт и 40.11 лева неразрешен овърдрафт.
Кредитополучателят извършил последно погасително плащане по кредита на
15.06.2020 г., като останали непогасени задължения в размер на 503.89 лева.
Кредиторът начислява всеки месец дължими лихви /редовни и наказателни/ и ги
осчетоводява като неразрешени овърдрафт, съобразно чл. 11.2 и 11.3 от договора.
Съгласно заключението общо непогасената главница към датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.07.2021 г. е в размер на 500 лева
и 40.11 лева – надхвърлен лимит (неразрешен овърдрафт). Общо непогасените
дължими лихви по кредита за процесния период възлизат на 44.67 лева. Съгласно
заключението вземанията на „УниКредит Булбанк" АД са правилно отразени. Вещото
лице сочи, че годишният размер на разходите, определен в процесния договор, е в
размер на 14,73 %, като изчислението на ГПР е направено на база действаща
методология за определяне на лихвените проценти по кредити, на „УниКредит
Булбанк" АД. Съгласно заключението при сключване на договора и по време на
неговото изпълнение правилото за определяне на годишния лихвен процент е спазено.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 1344/2021 г. на ГРС, се
установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги във връзка със
сключения договор за кредит, кредитната институция се снабдила със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в общ
размер от 584.80 лева, заедно със законната лихва върху главницата от депозиране на
заявлението – 30.07.2021 г. до окончателното погасяване и направените за
производството разноски в размер на общо 85 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса, която заповед е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на обективно, кумулативно съединените установителни искове,
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производството по частно гр. дело № 1344/2021 г. на ГРС,
ищецът „Уникредит Булбанк” АД се е снабдило със заповед за изпълнение въз основа
на документ (чл. 417 ГПК) за процесните суми, поради което разполага с изпълнително
основание. При връчена заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с
указанията на съда за установяване на вземането си, който срок, в случая е спазен.
Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от
осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни
материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с
процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен на 15.01.2019 г. договор
за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на
предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора,
изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно
3
ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответника,
които се твърди да са неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на
задължение за заплащане на мораторна неустойка.
Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е по своето
естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в
доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на
последния, а задълженото лице следва да установят положителния факт, който го
опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства в
производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.
Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца
„Уникредит Булбанк” АД и кредитополучателя И. С. П., е сключен договор за банков
кредит, със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 ТЗ такъв, включващо
задължението на банката да предостави за временно и възмездно ползване на
кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я
върне със съответната възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт,
породил търговско правоотношение между страните - И. С. П. е обективирала воля да
получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора, като
фактът на изпълнение на задължението на банката за предоставяне на паричната сума
не е спорен и се установява от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза. Доколкото крайния срок за погасяване на кредита предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение то не следва да обсъжда
наличието или липсата на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за кредит, включително дали до длъжника е достигнало едностранното
изявление на кредитора за предсрочна изискуемост.
Това обуславя извод, че ищецът е носител на изискуемо и неудовлетворено
право на вземане за сумата 540.11 лева, представляващо изискуема главница по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт
по разплащателна сметка № 607/0005/86299593 от 15.01.2019 г., от която 40.11 лева –
под формата на неразрешен овърдрафт и предявеният иск за установяването
съществуването на това задължение в отношенията му с ответника, е основателен и
следва да бъде уважен.
Договорът за банков кредит е възмездна сделка. За ползването на
предоставената парична сума, кредитополучателят дължи заплащане на
възнаграждение (т. 4 от договора). Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора.
Забавеното изпълнение на главното задължение за връщане на сумите по
кредита, в това число на неразрешен овърдрафт е юридическият факт, пораждащ
задължение за кредитополучателя да заплаща неустойка в размер на законната лихва –
т. 5.4 от договора, която по същността си е мораторна неустойка.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна
страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение,
без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне
вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно
главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е
4
действително и неизпълнение на главното задължение.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора,
както в настоящия случай.
Съгласно уговореното в договора, ако кредитният лимит е усвоен изцяло, то
неплатената възнаградителна лихва се отнася като неразрешен овърдрафт – в този
случай страните са се съгласили задържаната от кредитополучателя престация
(незаплатената възнаградителна лихва) да придобива характер на предоставена от
банката за ползване при условията на договора главница, като поради достигане на
лимита на кредита, спрямо тази трансформирана в резултат на неизпълнението
главница, се олихвява с лихвата по т. 5.4, включително при неиздължаване на главница
/изискуем разрешен и/или неразрешен овърдрафт/ и/или лихви, съгласно договорените
срокове цялата ползвана, но неиздължена част включително и над разрешения лимит
на овърдрафта, се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по т. 5.4 от договора. – т.
11.2 и т. 11.3 от договора. Това по същността си представлява неустойка, а не лихва,
независимо от ползвания от страните термин.
Съдът като взе предвид заключението на вещото лице намира, че елементите,
обосноваващи основателността на предявените обективно, кумулативно съединени
искове, са налице, което обуславя извод за уважаването им до пълните размери.
Независимо от това, съдът следва служебно да извърши цялостна проверка за
наличие на основания за недействителност на договора за договора за потребителски
кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът счита, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК. Сключеният договор съдържа
посочване на общия размер на кредита, фиксиран лихвен процент, годишния процент
на разходите и методиката за изчисляването му, погасителен план и условията на
плащане, вкл. условията за предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано
право на отказ от договора. Не е налице и нарушение на цитираните от ответника
разпоредби на закона, които да обосноват нищожност на целия договор, а в
настоящото производство ищецът претендира единствено незаплатената главница,
която включва и трансформирана в резултат на неизпълнение възнаградителна лихва в
главница и мораторна неустойка за забава.
Неоснователно е и възражението, че в случая е налице анатоцизъм поради
отнасянето на неплатената лихва като неразрешен овърдрафт и олихвяването на този
неразрешен овърдрафт с лихвата по т. 5.4 от договора, тъй като това не представлява
лихва, а неустойка със санкционен характер. А начисляването на неустойка върху
главно задължение винаги е допустимо и не покрива характеристиките на анатоцизма.
Приетата за дължима от ответника главница следва да бъде заплатена заедно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по повод на което е било образувано частно гр. дело №
1344/2021 г. на ГРС – 30.07.2021 год. до окончателното й погасяване – аргумент от чл.
5
422, ал. 1 ГПК.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид уважаване на установителните искове, в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 85 лева – разноски за заповедното производство, представляващи
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 60 лева. В
исковото производство ищецът доказва извършени разноски в общ размер на 965 лева,
формирана от заплатена държавна такса в размер на 25 лева, възнаграждение за вещо
лице по изготвената ССчЕ в размер на 280 лева, депозит за особен представител в
размер на 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, която сума,
следва да му се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” №7, обективно, кумулативно
съединени искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, че И. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „***********” № 12, вх. Б, ет. 3, ап. 7 дължи на ищеца, сумата 500 лева –
главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 607/0005/86299593 от 15.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2021 г. до погасяването й, сумата
40.11 лева – неразрешен овърдрафт /надхвърлен лимит/, сумата 20.23 лева – лихва за
просрочена главница за периода 17.02.2021 г. – 30.07.2021 г., сумата 1.82 лева –
неустойка за просрочена редовна лихва за периода 17.02.2021 г – 30.07.2021 г., сумата
22.64 лева – неустойка за просрочена главница за периода 17.02.2021 г. – 30.07.2021 г.,
за които суми в производството по частно гр. дело № 1344/2021 г. на ГРС, е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
ОСЪЖДА И. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********” №
12, вх. Б, ет. 3, ап. 7, да заплати на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, пл. „Света Неделя” №7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 965 лева
(деветстотин шестдесет и пет лева) – разноски за исковото производство и сумата 85
лева (осемдесет и пет лева) – разноски за производството по частно гр. дело №
1344/2021 г. на ГРС, представляващи внесена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6