№ 175
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Галина Андриянова Андреева-Минчева (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602035 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда №260043/18.02.2021 г. по НОХД №5551/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, II н.с. подс. М.Б. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.131, ал.1, т.5 и т.12 вр. чл.130, ал.2 НК, като на осн.
чл.78А, ал.1 НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност и му е
НАЛОЖЕНО административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Същият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М.Ч.
сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени й от
указаното посегателство неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието 13.01.2018 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер на
претенцията за обезвреда искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на
подс.Б. са възложени следните суми: 60 лева - държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и 300 лева - разноски по делото,
платими по сметка на ПдРС; 1000 лева - разноски по делото, които да заплати
1
в полза на гражданския ищец и частен обвинител, както и 304,60 лева -
разноски от досъдебното производство, платими в полза на на ОД на МВР-
Пловдив. Относно вещественото доказателство - 1 брой компактдиск е
постановено същото да остане по делото.
Недоволни от присъдата са останали повереникът на частния
обвинител и граждански ищец адв.К. и прокурорът, депозирали срещу същата
въззивна жалба, съотв. протест, ведно с допълнение към последния. С първата
се претендира отмяна на съдебния акт в наказателно-осъдителната му част
касателно приложението на чл.78А НК и налагане на наказание при
отегчаващи отговорността обстоятелства относно посегателството, за което
подсъдимият е признат за виновен, както и ревизирането му в гражданската
част в насока уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански
иск в пълния размер от 15 000 лева. Държавният обвинител претендира също
отмяна приложението на института, регламентиран в нормата на чл.78А НК,
както и налагане при условията на чл.54, ал.1 НК на наказание ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1
НК да бъде отложено за срок от три години, уважаване на гражданския иск в
пълен размер, като алтернативно се иска изменение на присъдата в насока
увеличаване размера на наложеното административно наказание, което да
бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание
поддържа протеста и допълнителния такъв, но само в частта, с която се иска
осъждане, но не и относно приложението на чл.78А НК.
Гражданският ищец и частен обвинител М.Ч. не се явява в съдебно
заседание. Повереникът й адв.К. поддържа изцяло депозираната въззивна
жалба.
Подс.Б. се счита за невинен по повдигнатото му обвинение, а
защитникът му адв.К. моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във
въззивната жалба, протеста и допълнителния такъв оплаквания, проверявайки
правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, прие за
установено следното:
2
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел
следното от фактическа страна:
Подс. М. Д. Б. е *** б., български гражданин, със средно образование,
разведен, неработещ, осъждан, ЕГН **********.
Приятелките свид. М.Ч. и свид. М.В. решили да отпразнуват рождения
ден на последната на 12.01.2018 г. като отидат на заведение. Първоначално
били в „Ескейп“, като след полунощ, вече на 13.01.2018 г. посетили „Планета
пайнер“ в гр.Пловдив, където се забавлявали сред многото други посетители
в дискотеката. По това време в същата бил и редовният му клиент подс.Б. с
прякор „Б.“, когото всички познавали. За въпросната вечер той бил наел
свид.А.Т. да го пази. Последният работел като **** в „Планета пайнер”, като
съществувала практика срещу определена парична сума клиент да наеме
****, който да стои неотлъчно до него по време на пребиваването му в
заведението.
Около 03.00 часа на 13.01.2018 г. подс. Б. посетил тоалетната в
заведението заедно с приятелката си свид. Т.М.. След влизането им в същата,
се заключили. По това време и свид. Ч. решила да отиде до тоалетните в
заведението, като тръгнала сама. В санитарното помещение имало три
тоалетни клетки, пред които чакали реда си и други клиенти. След като
почакала известно време, което й се сторило твърде дълго, свид.Ч. започнала
да тропа последователно на всички врати, но се оказало, че всички са заети. В
една от тях били подсъдимият и приятелката му, като раздразнен, че някой го
притеснява, той отворил врата и започнал да крещи и обижда свид.Ч.. Тя
знаела името му, тъй като го познавала бегло от свой приятел. Между
двамата възникнал скандал.
Междувременно, след като свид. Ч. тръгнала към тоалетната, натам се
насочила и приятелката й свид.В.. На място видяла да чакат няколко човека,
сред които и свид.Ч.. Станала свидетел на началото на скарването между
последната и подс.Б., чувайки, че то е заради тропане по вратата от страна на
свид.Ч.. Видяла как подсъдимият посегнал да удари последната, като я хванал
за носа и дръпнал за врата, опитвайки се да я вкара в тоалетната. Свид.В. се
уплашила, тъй като подс. Б. й се струвал в неадекватно състояние и изглеждал
твърде агресивен, поради което започнала да дърпа приятелката си, успявайки
да я измъкне от тоалетното помещение, към което я дърпал подс.Б.. Той обаче
3
започнал да удря гражданската ищца по лицето с шамари, след което я
стиснал за гушата, опитвайки се отново да я завлече в тоалетната въпреки
опита на намиращите се в близост лица да разтърват двамата. Свид.Ч. от своя
страна също се защитавала, като с цел да се предпази посегнала към подс.Б.,
докато той я дърпал. Изпуснала мобилния си телефон на земята, при което
дисплеят му ес счупил, но същият продължил да работи.
За възникналия при тоалетните помещения скандал било съобщено на
диджея в заведението, който обявил относно случващото се по телефона.
****ите в нощния бар свид.Б.Р. и свид.А.Т. отишли към тоалетните. По това
време танцьорката в бара свид.Й.М. след кратка почивка излязла от
служебното помещение, като видяла, че в коридора на тоалетната имало
струпани много хора и разбрала, че е имало скандал. Сред тях разпознала
подс.Б., когото знаел с прякора „Б.”. Свид. М. заедно със своя колежка влязла
в тоалетната, като се намесили, за да разделят подсъдимият и свид.Ч.. На
мястото пристигнали и свидетелите Б.Р. и А.Т.. Дошли и други ****и, както
и ** на заведението свид.К.К.. За изясняване на случая и успокоявана на
обстановката, свид.КОЛЕВА заедно с подс.Б. и свид.Ч. влезли в помещението
за почивка на персонала срещу тоалетните. След кратък разговор всички
напуснали помещението. Уверявайки се, че всичко е наред, ****ите се
върнали по работните си места, а подс.Б. - на своето място в заведението.
Свидетелките В. и Ч. останали в нощния бар, като изчакали подс. Б. да
си тръгне от последния, след което и те го напуснали. За случилото се свид.Ч
споделила с баща си.
На 16.01.2018 г. частният обвинител посетила отделение на Съдебна
медицина, където била прегледана и освидетелствана, като й било издадено
СМУ № 65/2018 г., удостоверяващо, че прегледа й било установено
кръвонасядане по шията. На следващия ден сезирала компетентните органи
относно случилото се, като представила и указания медицински документ. С
протокол за доброволно предаване е бил приет от полицейските служители
предаден от нея CD – R Ridata фабр.№RFD80M-80991, като при
възпроизвеждането му пред първостепенния съд в хода да проведеното
съдебно следствие е установена идентичност между съдържанието му и
отразеното в протокола за оглед на ВД, изготвен на досъдебната фаза.
След инцидента гражданската ищца започнала да посещава психолога
4
свид. Т.В., като първата среща се състояла на 15.02.2018 г. Стартирала
терапия поради симптоматика „паник атака”, като посещенията продължили
до 01.05.2018 г. Свид.В. споделила с бащата на пострадалата, че е овладяла
моментната ситуация, но препоръчвала срещите с психолог да продължат.
Съгласно заключението по извършената при разследването съдебно-
техническа експертиза, горецитираният CD съдържа 3 броя видеофайлове,
които са цифров презапис от оригинален файл на записан върху твърдия диск
на видео****на система видеозапис. Не се установени следи от
манипулации/намеса при записаната информация.
Експертното заключение по назначената съдебно-медицинска
експертиза сочи, че констатираните кръвоносядания по шията на
пострадалата М.Ч. са причинени от действието на твърд тъп предмет – удар
или притискане от такъв, както и че по време и начин те са причинени така,
както е отразено в представените по досъдебното производство материали.
Било е причинено болка и страдание, без разстройство на здравето по смисъла
на чл.130, ал.2 НК, което е в пряка причинно – следствена връзка с инцидента
от 13.01.2018 г., при който е пострадала свид.Ч..
В съдебно заседание вещото лице д-р ДОБРЕВ разяснява, че прякото
въздействие върху шията на пострадалата се изразява в стискане с ръце –
душене, което води до механична асфикция, чийто морфологичен израз са
установените по време на прегледа кръвонасядания по шията на пострадалата.
Недостигът на кислород в следствие на душенето се изживява мъчително от
пострадалите, като те изпитват мъчително чувство на задух, което само по
себе си води до значителни по интензитет страдания.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел
за безспорно и категорично установена от събраните по делото:
I писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и
приети по реда на чл.283 НПК: СМУ, протокол за доброволно предаване,
протокол за оглед на ВД, характеристична справка и справка за съдимост;
II заключения по съдебно-техническа и съдебно-медицинската
експертизи, които коректно са ценени като обективно и компетентно
изготвени. Същите заемат самостоятелно място в системата на
доказателственото право, като по своята същност не представлява нито
5
доказателство, нито доказателствено средство, както твърди първостепенният
съд. Те са извод, който експертът прави въз основа на специалните си знания
по въпросите, които са му поставени. В този смисъл погрешно е
категоризирането им от контролираната инстанция като писмени
доказателства.
III веществено доказателство – един брой CD – R Ridata фабр.
№RFD80M-80991.
IV гласни доказателствени средства – частично от обясненията на
подс.Б. относно пребиваването му в нощното заведение на инкриминираната
дата и срещата му с пострадалата пред тоалетните помещения, както и от
показанията на свидетелите: М.Ч., Т.В., Т.М., П.К., А.Т., Ю.К., Б.Р., дадени от
последния пред съда и тези от досъдебната фаза, приобщените по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК относно възникналата разправия между Ч. и
„Б.“, стоейки един срещу друг на инкриминираната дата, като са си крещели
нещо, а свидетелят си мислил, че е заради телефон, М.В., П.П. Й.М. и К.К.,
дадени пред съда и приобщените от досъдебното производство на осн. чл.281,
ал.4, т.2, предл.2 НПК за първата и третата, чл.281, ал.1, т.2, предл.2 НПК за
втората, съотв. чл.281, ал.4, т.1 НПК за последната показания на всяка една от
тях касателно конкретиката на възникналата разправия между подсъдимия и
свид.Ч. на инкриминираната дата, които показания като обективни, логични,
последователни и хармониращи помежду си, както и намиращи опора в
писмените доказателствени материали по делото съвсем правилно са
кредитирани. Правилно са възприети и цитираната част от показанията на
описаните свидетели, депозирани на досъдебната фаза, доколкото са дадени в
един по-близък до процесното събитие момент, като същевременно
кореспондират с останалата част от доказателствената съвкупност. Нападение
от гражданската ищца спрямо подсъдимия, свеждащо се до ритането му в
областта на корема, не се установява от наличните по делото информационни
източници, поради което тази част от обясненията на подс.Б. не следва да
бъде кредитирана.
След като е подложил на аргументиран анализ събраните по делото
доказателствени материали, напълно обосновано първостепенният съд е счел
за безспорно установен фактът, че на инкриминираните дата и място подс.Б.
е стискал с ръце врата на свид.Ч., както и е удрял шамари по лицето й при
6
липсващо поведение от страна на последната, което да би могло да се
дефинира било като провокиращо, било като основателна причина за именно
подобна реакция от негова страна, защото като такова не би могло да бъде
определено почукването по вратата на тоалетните помещения, в едно от които
се намирали подсъдимият и приятелката му. Доколкото не са налични въобще
данни пострадалата да е нанасяла удари на подсъдимия, то като ненамиращи
опора в доказателствената съвкупност на дадените в този смисъл обяснения
от страна на подсъдимия вяра не следва да бъде дадена.
Макар и при незначителни несъответствия между тях, гласните
доказателствени средства, изхождащи от разпитаните по делото свидетели,
си хармонират, като обективността им не следва да бъде поставена под
съмнение, доколкото липсват причини за това. Показанията са на лица, които
не са в близки или в приятелски отношения помежду си, изключая
свидетелките Ч. и В., което обаче не поставя под съмнение достоверността
им, като същевременно намират и опора в останалата част от
доказателствената маса, касателно която липсват въобще основания да бъде
дискредитирана, а именно СМУ, експертното заключение и информацията,
съдържаща се в приобщеното към доказателствената маса веществено
доказателство.
Въз основа на изложената фактология, приета за установена след
пестелив анализ на доказателствената съвкупност, напълно правилен се явява
изводът на контролираната инстанция, че осъщественото от подс.Б. деяние е
съставомерно по чл.131, ал.1, т.5 и т.12 вр. чл.130, ал.2 НК, тъй като по
несъмнен начин се установява, че на 13.01.2018 г. в гр.Пловдив по хулигански
подбуди е причинил на М.Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане по шията, причинило й болка и страдание без разстройство на
здравето, по начин особено мъчителен за пострадалата.
Безспорно подсъдимият е осъществил обективните признаци на
цитираното престъпно посегателство, доколкото стискайки с ръце врата на
пострадалата й е нанесъл горепосоченото телесно увреждане, представляващо
болка и страдание без разстройство на здравето по начин особено мъчителен
за нея, а именно лека телесна повреда в хипотезата на чл.130, ал.2 НК.
Очевидно причинените чрез стискане кръвонасядания по врата й макар и за
кратък период от време са й причинили изключително страдание, доколкото
7
така реализираното душене е довело до механична асфиксия, представляваща
нарушаване на дихателния процес, водещо до липса или недостиг на
кислород в мозъка. В този смисъл са отбелязаните вече доказателствени
източници. С категоричност е установено, че констатираните телесни
наранявания при пострадалата са в резултат от стискането на врата й от
страна на подсъдимия. В този смисъл въззивната инстанция счете за правилен
извода на контролирания съд, че именно с това си поведение спрямо нея
подсъдимият е причинил съставомерния резултат.
От субективна страна подс.Б. е извършил посегателството
умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и
настъпили общественоопасни последици, съзнавайки противоправния
характер на осъщественото, целейки и искайки настъпването на забранените
му последици в желанието си да демонстрира физическото си превъзходство
над Ч.. Деянието е извършено по хулигански подбуди предвид стремежа му да
покаже своето грубо неуважение към обществото, противопоставяйки себе си
на установените порядки за поведение и по този начин да демонстрира
желанието си да не се съобразява с тях и то на общодостъпно място-в
тоалетните помещения на нощно заведение, където е имало немалко клиенти.
Поведението му е абсолютно неадекватно на причината за него – почукване
от страна на частния обвинител по вратата на тоалетната. Същата безспорно
не е лична такава, тъй като не е обусловена било от вражда, било от завист
между подсъдимия и свид.Ч. или други възможни конкретни мотиви.
След като е признал подсъдимият за виновен по повдигнатото му
обвинение, първостепенният съд погрешно е счел за налични в конкретния
случай предпоставките за приложение на института, регламентиран в нормата
на чл.78А, ал.1 НК. От изисканата справка за съдимост, налична и пред
първостепенния съд макар и без в същата да е било включено четвъртото
осъждане, се установява, че с влязло в сила на 26.01.2018 г. Определение е
било одобрено споразумение за решаване на НОХД 533/2018 г. по описа на
ПдРС, като със същото за извършени на 23.01.2018 г. две престъпления,
квалифицирани по чл.354А, ал.3, т.1 НК, съотв. по чл.343б, ал.3 НК подс.Б. е
бил признат за виновен и са му наложени наказания за всяко от тях при
условията н чл.54, ал.1 НК, след което на осн. чл.23, ал.1 НК е определено
едно общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
8
СВОБОДА, към което са ПРИСЪЕДИНЕНИ наказанията ГЛОБА от 2000
лева и ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС,
като изпълнението на първото на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено с тригодишен
изпитателен срок. Процесното посегателство е извършено от подс.Б. на
13.01.2018 г. и касателно същото липсват основания за освобождаване от
наказателна отговорност, защото макар и към тази дата той да е бил с
необременено съдебно минало, то същият понастоящем вече е осъден за
деяния, явяващи се елемент от множество престъпления, а именно по чл.354а,
ал.3 вр. ал.1 НК и чл.343б, ал.3 НК, реализирани на 23.01.2018 г. След като
въпросните три посегателства са извършени в условията на съвкупност и
относно две от тях вече е наличен влязъл в сила съдебен акт, то за никое от
тях не би било допустимо приложението на чл.78А, ал.1 НК. По-ранното
осъждане за последващи във времето посегателства включени в съвкупността
е факт, който не може да бъде игнориран. Изложеното обоснова извод за
множество престъпления, което съставлява пречка за приложение на
института по чл.78А НК в настоящото производство с оглед забраната по ал.
7 от цитираната разпоредба. Ето защо съдържащите се в този смисъл
възражения и във въззивната жалба, и в протеста, както и релевирани в
пренията пред въззива са напълно основателни, което налага ревизиране на
присъдата в тази й част. Липсва законодателна уредба относно реда, по който
това следва да бъде сторено. С първоинстанцинния съдебен акт подсъдимият
е бил признат за виновен относно реализирано от него престъпление, но не му
е наложено наказание, доколкото определеното административно такова по
чл.78А НК не се явява определено наказание по смисъла на НК. В контекста
на изложеното не се налага контролиращият съд да се произнася по
виновността на подсъдимия, защото той вече е признат за виновен по
процесното престъпление с постановената присъдата. Следва единствено да
бъде определено съответното наказание след отмяна на освобождаването от
наказателна отговорност. Това налага настоящата инстанция единствено да
измени присъдата, като отмени приложението на института, регламентиран в
нормата на чл.78А НК и предвид наличието на съответен протест и съответна
жалба от страна на частния обвинител с решението си да определи съответно
наказание, съобразявайки се с правилата за индивидуализацията му. В този
смисъл цитираното правомощие следва да бъде облечено не в претендираната
от адв.К. форма - нова присъда, а в изменително решение.
9
Две наказания при условията на алтернативност са предвидени за
процесното деяние, а именно до ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА или ПРОБАЦИЯ. Очевидно подсъдимият е лице с лоши
характеристични данни предвид данните за обремененото му съдебно минало
и обстоятелството, че настоящото посегателство е част от съвкупност,
реализирана в рамките на десетина дни, което обосновава извод за завишен
интензитет на обществената му опасност. Същевременно той не полага труд
без наличието на обективни пречки за това въпреки трудоспособната си
възраст. От своя страна реализираното от него деяние разкрива също
значителна опасност предвид самите му характеристики: мястото, на което е
осъществено /нощно заведение/, време / в ранните часове на денонощието/,
лицето, спрямо което е насочено /млада жена/, механизма на извършването му
/стискане на врата с ръце, който процес е довел до механична асфиксия,
морфологичен израз на което са установените кръвонасядания/, поводът за
същото /почукване по вратата на тоалетното помещение/, както и броя на
квалифициращите му признаци – по хулигански подбуди и особено
мъчителен за пострадалата начин. Съвкупната преценка на горните
обстоятелства навежда на извод за сравнително висока степен на обществена
опасност както на дееца, така и на реализираното от него деяние, тъй като
засегнати са обществени отношения, свързани с опазване на здравето и
телесната неприкосновеност на гражданите. Наред с така констатираните
отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха смекчаващи
такива. В контекста на изложеното, съответно на реализираното
посегателство и личността на дееца се явява предвиденото наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Липсата на смекчаващи обстоятелства прави
безпредметно обсъждане приложението на чл.55 НК при индивидуализация
на наказанието, което от своя страна обуславя определянето му при условията
на чл.54 НК.
Преценяйки гореизброените отегчаващи обстоятелства, за
реализираното от подс.Б. посегателство законосъобразно се явява единствено
определяне на санкцията при превес на отегчаващите такива. Изцяло
съответстващо на конкретната степен на обществена опасност и на деянието,
и на личността на подсъдимия е наказанието ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като същото е необходимо, достатъчно и справедливо за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и
10
превъзпитанието на дееца, както и за реализиране на генералната превенция.
Отчитайки вида и срока на наложеното наказание, както и вземайки
предвид, че към момента на извършване на престъплението подсъдимият не е
осъждан на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление от общ характер,
въззивният съд счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето и превъзпитанието на подс.Б. не се налага той да изтърпи
ефективно наложеното му наказание. Поправително-възспиращото
въздействие на същото върху бъдещото му поведение може да бъде
постигнато много по-успешно именно в рамките на изпитателен срок от три
години, отколкото с изолирането му от обществото чрез ефективно
изтърпяване на наказанието в пенитенциарно заведение. Поради това и на
осн. чл.66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на наказанието ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на
първоинстанционната присъда в сила.
След като именно в следствие на противоправното поведение на подс.Б.
на гражданската ищца е причинена горепосочената лека телесна повреда, то
за същата несъмнено са настъпили увреждания от физическо естество, в
какъвто смисъл са анализираните вече доказателствени източници. Съгласно
експертното становище, обичайната продължителност на възстановителния
процес е около 10-12 дни. Безспорна е констатацията, че механизмът на
причиняване на констатираното увреждане на телесния интегритет на свид.Ч.
се свежда до стискането с ръце на врата й, което съгласно експертното
становище е довело до механична асфиксия, представляваща нарушаване на
дихателния процес, водещо от своя страна до липса или недостиг на кислород
в мозъка. В контекста на изложеното напълно законосъобразно
първоинстанционният съд е счел приетия за съвместно разглеждане
граждански иск за доказан по основание, но не е отчел в пълна степен
характера, степента и продължителността на търпените от пострадалата като
цяло болки, страдания и неудобства в резултат на нанесеното й телесно
увреждане. Оказва се, че причиненото й телесно нараняване е имало
значително по-продължителен възстановителен процес, свързан и с
посещения при лекар - психолог в продължение на няколко месеца,
доколкото вследствие на реализираното от подсъдимия деяние същата е
получила главоболие, световъртеж и паническа атака, овладени за около
11
месец - месец и половина. Съответно на тези извод се явява обезщетение за
обезвреда в размер на 3 000 лева, което налага коригиране на присъдата и в
гражданско-правната й част на осн. чл.52 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД в насока
увеличаване на присъденото обезщетение в цитирания размер, както и
промяна размера на дължимата държавна такса от 60 на 120 лева.
Предвид признаване на подс.Б. за виновен по повдигнатото му
обвинение, законосъобразно на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест са
възложени разноските по делото, направените на досъдебната и съдебната
фази, както и от частния обвинител и граждански ищец.
Вещественото доказателство по делото не е нито предмет, нито
средство на извършване на престъплението, за което подсъдимият е признат
за виновен, поради което правилно е постановено 1 брой компактдиск да
остане по делото.
В хода на досъдебното производство, респ. съдебното такова въззивната
инстанция не констатира допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, налагащи отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане. Ето защо следва същата да бъде единствено изменена в
горепосочените части и смисъл, както и в тежест на подсъдимия на осн.
чл.189, ал.3 НПК да бъдат възложени направените от частния обвинител и
граждански ищец разноски за въззивната инстанция в размер на 700 лева,
съгласно представените в тази насока доказателства.
Ето защо и на осн. чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.2 НПК Пловдивският
окръжен съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №260043/18.02.2021 г. по НОХД №5551/2019г. по
описа на Районен съд – Пловдив, II н.с., като:
ОТМЕНЯ същата в ЧАСТТА, в която за извършено престъпление по
чл.131, ал.1, т.5 и т.12 вр. чл.130, ал.2 НК подсъдимият М. Д. Б. на осн.
12
чл.78А, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, като за така
извършеното престъпление на осн. чл.131, ал.1, т.5 и т.12 вр. чл.130, ал.2 НК
вр. чл.54 НК го ОСЪЖДА на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и на осн. чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението му за срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
УВЕЛИЧАВА размера на присъденото в полза на частния обвинител и
граждански ищец М. Н. Ч. обезщетение за неимуществени вреди от 1 500 лева
на 3 000 лева.
УВЕЛИЧАВА размера на присъдената в полза на Районен съд-Пловдив
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 60 лева на 120
лева.
На осн. чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия М. Д. Б. ДА
ЗАПЛАТИ на частния обвинител и граждански ищец М. Н. Ч. сумата от 700
лева, представляваща направени от последната разноски за въззивното
производство.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13