Решение по дело №2260/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3069
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 25 април 2019 г.)
Съдия: Стела Борисова Кацарова
Дело: 20191100502260
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              24.04.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                       ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2260 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 29.05.2018г., гр.д.79203/17г., СРС, 51 с-в признава за установено, че Д.Ж.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.200, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата 3 198.49 лв. – стойност на топлинна енергия за периода м.05.2014г. – м.04.2015г. за апартамент № 96 в гр.София, ж.к. ********, ведно със законната лихва от 17.02.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ч.гр.д.8567/2016г., СРС, 51 с-в, отхвърля иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 147.64 лв. – обезщетение за забава за периода 30.06.2014г. – 04.02.2016г., като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 369.47 лв. – разноски за исково производство и сумата 363.74 лв. – разноски за заповедно производство, а ищецът да заплати на ответника сумата 73.35 лв. – разноски.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че съдът и вещите лица не съобразяват изравнителните сметки. Подлежащите на възстановяване суми по изравнителните сметки следва да се прихванат с най-старото задължение на потребителя, а не с дължимите суми през отчетния период. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях Д.Ж.К.. Счита, че не е потребител на топлинна енергия, защото няма сключен договор с ищеца. Произволно са определени дължимите суми. Недоказано е количеството на доставената топлинна енергия. Радиаторите в жилището са демонтирани. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.   

Третото лице помагач на ищеца - „Т.С.” ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:

Обстоятелството, че ответникът по исковете Д.Ж.К. притежава качеството потребител на топлинна енергия през процесния период, се установява с притежаваното от него право на собственост върху топлоснабдения имот по силата на договор за покупко-продажба от 08.09.1994г., обективиран в нот. акт № 50, д.19818/1994г., І     н-с при СРС. Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.

Съобразно съдебно-техническата експертиза, сумите за отопление на топлоснабдения обект са изчислени според отопляемия обем, но само на база сградна инсталация. Няма начислена топлинна енергия за имота и общите части според брой отоплителни тела през процесния период, т.к. същите са демонтирани в апартамента и на стълбището. В този смисъл, неоснователни са оплакванията в жалбата, че тези обстоятелства не са съобразени.

Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби.                 В съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва.

В зависимост от това, дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, възниква ново вземане в полза на потребителя - за възстановяване или в полза на топлопреносното дружество - за доплащане. Новото вземане няма напълно самостоятелен характер, защото заедно с начислената прогнозна сметка формира крайната стойност на потребена топлинна енергия. Наред с това, съгласно чл.31, ал.6 от Общите условия на ответника, в сила от 2005г., когато при изравнителните сметки се установи, че платената от купувача сума е по-голяма от дължимата, сумата в повече, по желание на купувача се възстановява от продавача или се приспада от дължимата сума за следващия период. Възможността за погасяване на стари задължения със сумата в повече от изравнителните сметки е установена за първи път с чл.32, ал.3 от Общите условия на ответника, публикувани във вестник „Дневник”, брой от 14.01.2008г. Същите обвързват страните и са приложими само за вземания, възникнали след влизането им в сила. Във връзка с приложението на последната клауза, като най-стари задължения следва да се разглеждат само тези за съответния отчетен период. Прихващането с по-стари задължения от предходен отчетен период представлява изместване на периода за дължимост на сумите. Равносилно е на отказ от давност преди нейното изтичане за по-старите задължения, какъвто е недействителен съобразно чл.113 ЗЗД. В този смисъл, клаузата като частично противоречаща на императивната законова разпоредба не следва да се прилага спрямо задължения, предхождащи тези от съответния отчетен период, за който са издадени прогнозните и изравнителни сметки. Затова правилно с решението и при съобразяване на ССЕ, дължимите суми през не погасения по давност исков период са определени чрез добавяне към прогнозните сметки на изравнителните за същия период и пропорционално приспадане на сумите за връщане на потребителя.

Исковете за главница и мораторна лихва са основателни до размерите, установени в ССЕ, а над тях следва да се отхвърлят.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

         С оглед неоснователността на жалбите, насрещните страни не си дължат взаимно разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.05.2018г., гр.д.79203/17г., СРС, 51 с-в.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД.        

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.