Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 24.04.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2260 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 29.05.2018г., гр.д.79203/17г., СРС, 51
с-в признава за установено, че Д.Ж.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.200, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата
3 198.49 лв. – стойност на топлинна енергия за периода м.05.2014г. –
м.04.2015г. за апартамент № 96 в гр.София, ж.к. ********, ведно със законната
лихва от 17.02.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ч.гр.д.8567/2016г., СРС, 51 с-в, отхвърля иска по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 147.64 лв. – обезщетение за забава за периода
30.06.2014г. – 04.02.2016г., като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата
369.47 лв. – разноски за исково производство и сумата 363.74 лв. – разноски за
заповедно производство, а ищецът да заплати на ответника сумата 73.35 лв. –
разноски.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени
исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че съдът и вещите
лица не съобразяват изравнителните сметки. Подлежащите на възстановяване суми
по изравнителните сметки следва да се прихванат с най-старото задължение на
потребителя, а не с дължимите суми през отчетния период. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете
постъпва въззивна жалба от ответника по тях Д.Ж.К.. Счита, че не е потребител
на топлинна енергия, защото няма сключен договор с ищеца. Произволно са
определени дължимите суми. Недоказано е количеството на доставената топлинна
енергия. Радиаторите в жилището са демонтирани. Иска се отмяна на решението в
тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Третото лице помагач на ищеца - „Т.С.” ЕООД не
изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд
приема следното:
Обстоятелството, че ответникът по исковете Д.Ж.К. притежава
качеството потребител на топлинна енергия през процесния период, се установява
с притежаваното от него право на собственост върху топлоснабдения имот по силата
на договор за покупко-продажба от 08.09.1994г., обективиран в нот. акт № 50,
д.19818/1994г., І н-с при СРС. Изпълнена
е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение. По силата на
законовата разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от
облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови
нужди, както и от Общите условия на ищеца.
Съобразно
съдебно-техническата експертиза, сумите за отопление на топлоснабдения обект са
изчислени според отопляемия обем, но само на база сградна инсталация. Няма
начислена топлинна енергия за имота и общите части според брой отоплителни тела
през процесния период, т.к. същите са демонтирани в апартамента и на
стълбището. В този смисъл, неоснователни са оплакванията в жалбата, че тези
обстоятелства не са съобразени.
Видно от
приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и
от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и
технологични загуби. В
съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана
топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при
констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово
разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната
станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между
потребителите е в съответствие с приложимата
нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно
методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните
сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените
и дължими главница и лихва.
В зависимост от това, дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
възниква ново вземане в полза на потребителя - за възстановяване или в полза на
топлопреносното дружество - за доплащане. Новото вземане няма напълно
самостоятелен характер, защото заедно с начислената прогнозна сметка формира
крайната стойност на потребена топлинна енергия. Наред с това, съгласно чл.31,
ал.6 от Общите условия на ответника, в сила от 2005г., когато при
изравнителните сметки се установи, че платената от купувача сума е по-голяма от
дължимата, сумата в повече, по желание на купувача се възстановява от продавача
или се приспада от дължимата сума за следващия период. Възможността за
погасяване на стари задължения със сумата в повече от изравнителните сметки е
установена за първи път с чл.32, ал.3 от Общите условия на ответника,
публикувани във вестник „Дневник”, брой от 14.01.2008г. Същите обвързват
страните и са приложими само за вземания, възникнали след влизането им в сила. Във
връзка с приложението на последната клауза, като най-стари задължения следва да
се разглеждат само тези за съответния отчетен период. Прихващането с по-стари
задължения от предходен отчетен период представлява изместване на периода за
дължимост на сумите. Равносилно е на отказ от давност преди нейното изтичане за
по-старите задължения, какъвто е недействителен съобразно чл.113 ЗЗД. В този
смисъл, клаузата като частично противоречаща на императивната законова разпоредба
не следва да се прилага спрямо задължения, предхождащи тези от съответния
отчетен период, за който са издадени прогнозните и изравнителни сметки. Затова
правилно с решението и при съобразяване на ССЕ, дължимите суми през не погасения
по давност исков период са определени чрез добавяне към прогнозните сметки на
изравнителните за същия период и пропорционално приспадане на сумите за връщане
на потребителя.
Исковете за главница и мораторна лихва са основателни
до размерите, установени в ССЕ, а над тях следва да се отхвърлят.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на жалбите,
насрещните страни не си дължат взаимно разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.05.2018г., гр.д.79203/17г., СРС, 51 с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач
на ищеца – „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.