№ 453
гр. Разград, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20243330100366 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.439 от ГПК.
Депозирана е искова молба от М. П. А., с която е предявен иск срещу П. М. А.
и Н. М. А. и двамата чрез своята майка и законен представител А. И. М. за
установяване, че той не дължи общата сума от 8 776,96 лв., включваща
месечна издръжка в размер по 178,00лв. за всяко едно от децата, считано от
08.07.2022г. до 10.03.2024г,, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, както и сумата от 1 014,88 лв. - такси по Тарифата към ЧСИ, дължими
към 10,03.2024г. - предмет на изп.д. 123/2024г. по описа на ЧСИ-Г. С., с per.
912 на КЧСИ, който сбор е формиран, както следва:
За П. М. А. Главница за периода от 01.08.2022г. до 31.12.2022г. вкл. сума в
размер на 849,81 лв. (осемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и една
стотинки); законна лихва за периода от 01.08.2022г. до 31Д2.2022г. вкл. в
размер на 149,22 лв. (сто четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки);
Главница за периода от 01.01.2023г. до 31,12.2023г. вкл. сума в размер на 2
136,00 лв. (две хиляди сто тридесет и шест лева); законна лихва за периода от
0L0S.2022i\ до 31Л2.2022г. вкл. в размер на 205,61 л.в. (сто четиридесет и
девет лева и двадесет и две стотинки); Главница за периода от 01.01.2024г. до
10.03.2024г. вкл. сума в размер на 534,00 лв. (петстотин тридесет и четири
лева); законна лихва за периода от 01.08.2022г. до 31.12.2022г. вкл. в размер на
7,90 лв. (седем лева и деветдесет стотинки);
За Н. М. А. Главница за периода от 01.08,2022г. до 31.12.2022г. вкл. сума в
размер на 849,81 лв. (осемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и една
стотинки); законна лихва за периода от 01.08.2022г. до 31.12.2022г. вкл. в
размер на 149,22 лв. (сто четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки);
Главница за периода от 01.01.2023г. до 31,12.2023г. вкл. сума в размер на 2
136,00 лв. (две хиляди сто тридесет и шест лева); законна лихва за периода от
01.08.2022г. до 31.12.2022г. вкл. в размер на 205,61 лв. (сто четиридесет и
девет лева и двадесет и две стотинки); Главница за периода от 01.01.2024г, до
1
10.03.2024г. вкл. сума в размер на 534,00 лв. (петстотин тридесет и четири
лева); законна лихва за периода от 01.08.2022г. до 31.12.2022г. вкл. в размер на
7,90 лв. (седем лева и деветдесет стотинки);
Признава, че с Решение 476/08.07.2022г. по гр.д. 863/2022г. РРС го е осъдил,
считано от 08.07.2022г. да заплаща ежемесечна издръжка на двете си деца П. и
Н. по 178.00 лв. за всяко едно от тях. Твърди, че хода на това производство на
06.07.2022г. с ответницата постигнали Извънсъдебно споразумение, съгласно
което родителските права се споделят от съпрузите и поради това няма да се
дължи изплащане на издръжка за децата, че от тогава досега децата живеят
при него и той продължава да се грижи за тях. Твърди, че ответницата е завела
изп.д. 123/2024г. по описа на ЧСИ-Г. С., с peг. 912 на КЧСИ и претендира за
заплащане на процесните суми.
В писмения си отговор А. И. М., действаща като родител и законен
представител на малолетната си дъщеря, оспорва исковете. Твърди, че
петитумът се основава на обстоятелства, които не са настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, което прави искът недопустим. Твърди, че децата
не живеят при ищеца, но често посещават своята баба – майката на ищеца. По
отношение на представеното доказателство - споразумение от дата 06.07.2022
г. счита, че документът е антидатиран, че е бил изготвен преди с.з. и че
ответницата била принудена да го подпише, че това споразумение не е било
представено по делото и че решението било постановено на 08.07.2022 г.
В хода на устните състезания процесуалният представител на малолетното
дете счита иска за неоснователен и обяснява депозирането на същия с личната
и емоционална неприязън на бащата към майката. Счита, че ищецът е
използвал обстоятелството, че децата стоят малко повече време при него, за да
си спести изпълнението на задължение, за което е постановено съдебно
решение, както и че „това не означава, че майката не изпълнява своя правен
пропорционален дял от тяхната издръжка“.
Според назначения на непълнолетния ответник /с оглед нежеланието на
майката да окаже съдействие при представителството в настоящото съдебно
производство и противоречието с интересите на бащата, който е ищец в
производството/ особен представител – адв. П., искът е основателен. Според
същата по делото е установено, че П. А. по време на целия процесен период е
получавал необходимата му издръжка, но не по начина, посочен в съдебното
решение, с което е присъдена такава, а директно от баща си под формата на
джобни, храна, лекарства, заплащане на сметки за телефон.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: С решение по гр.д.№863/2022 г. на РС -
Разград гражданският брак между А. И. А. и М. П. А., сключен на 09.11.2008г.
с акт № 0234 на Община-Разград е прекратен по взаимно съгласие. Със
същото решение е одобрено споразумението, сключено между двамата, с което
УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права спрямо родените през време на
брака ненавършили пълнолетие деца П. М. А., ЕГН ********** и Н. М. А.,
ЕГН ********** се предоставя на майката А. И. А., ЕГН **********;
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на двете деца се определя по местоживеенето на
тяхната майката, а именно: гр.Разград,*************; На бащата П. М. А. се
определя режим на лични отношения с децата; Бащата М. П. А. се задължава
да заплаща на малолетните си деца П. М. А. и Н. М. А., месечна издръжка в
размер на 178лв./сто седемдесет и осем лева/ за всяко от двете деца, платима
чрез тяхната майка и особен представител А. И. А., считано от 08.07.2022г.,
2
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
законовите предпоставки за тяхното изменение или прекратяване
На 22.01.2024 г. майката на ответниците А. И. М. се снабдила с изпълнителен
лист за присъдената издръжка и с молба до ЧСИ с рег.№912 е поискала
образуване на изпълнително дело за така присъдената издръжка.
Според показанията на свид. Н. А.,майка на ищеца, след развода на
родителите децата често пребивавали в дома на свидетелката, където живеел и
техния баща след прекратяването на брака. Ищецът и свидетелката живеели в
общо домакинство и когато децата били при тях се грижели за тях, като
ищецът пазарувал или осигурявал финансовите средства, а свидетелката
готвела и се грижела за децата. Последното било особено необходимо за
дъщерята Н. с оглед обстоятелството, че майката на децата работела на смени.
В тези периоди, които според показанията на свидетелката, се прекъсват от
инцидентни посещения на децата при майка им, ищецът купувал лекарства,
дрехи, осигурявал храна на децата.
Изслушани по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето, двамата
ненавършили пълнолетие, потвърждават, че в значителни периоди от време в
процесния период са живели при баща си и баба си, като обясняват това с
обстоятелството, че са много привързани към баба си, която е полагала грижи
за тях още в рА. детска възраст, докато двамата родители работели и
продължават да работят и да отсъстват от дома си в продължителни периоди
от време. Според непълнолетния П., той прекарва много повече време в
жилището, в което живеят баща му и баба му, а Н. твърди за себе си обратното
/че ходи само в почивните дни/. Децата съобщават, че получават храна и
грижи от родителя, при когото са в момента, в който се нуждаят от такива. По
отношение на дрехите и по-значителните разходи, са категорични, че в тях
участват и двамата родители. Според двамата те сами ходят при единия или
другия родител, без да съобразяват режима на лични отношения, вписан в
съдебното решение.
Според представения по делото социален доклад, изготвен от Д“СП“ –
Разград, двете деца се отглеждат в семейна среда от раждането им, а към
момента на изготвяне на доклада, грижи за тях полагат и двамата родители.
При посещението в жилището на ищеца в него бил открит П., а при това на
майката – Н.. Съответно синът обитавал едната от спалните в първото
жилище, а сестра му – детската стая във второто. Заключението на Д“СП“ е,
че и двете деца са добре обгрижвани и потребностите им са задоволени.
Известно на съда обстоятелство е, че двата адреса /на бащата и майката/ се
намират много близо един до друг и маршрутът е напълно безопасен за
самостоятелно преминаване и за по-малкото от двете деца.И двата адреса са в
непосредствена близост до училищата, посещавани от П. и Н..
По делото са представени от бащата касови бележки за заплатени суми към
компании, доставчици на мобилни телефонни услуги.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск е допустим и намира своето
основание в разпоредбата на чл.349 от ГПК, която предвижда, че длъжникът
по едно изпълнително дело може да оспори изпълнението чрез иск, като
същият следва да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Твърдението на ответницата за недопустимост на исковете поради това, че
децата са живели по този начин и към датата на приключване на съдебното
3
дирене по гр.д.№863/2022 г. на РС-Разград е неоснователно. Задължението за
издръжка е постоянно и непрекъснато и за всеки нов период от време това е
ново задължение и обстоятелствата в този период следва да се преценяват
като нови, дори и същите да са сходни или идентични с тези в предходния.
В случая и след влизане в сила на съдебното решение, децата са продължили
да пребивават значителни периоди от време при баща си и неговата майка.
Грижите в тези периоди, както и участието на бащата в по-значителни разходи
за децата /заплащане на телефонни абонаменти, закупуване на дрехи/
покриват поне половината от сумите, необходими за издръжка на двете деца.
Независимо от причините за това фактическо състояние, за процесния период
ищецът е участвал активно в отглеждането и издръжката на двете деца, с
което Съдът намира, че същият е изпълнил задължението си по чл.143, ал.1 от
СК да осигури условия за живот, необходими за развитието на детето
съобразно своите възможности и материално състояние. Събраните
доказателства сочат на осигуряването на издръжка в натура, която
категорично покрива сумата 178 лв. месечно, присъдена със съдебно решение
по гр.д.№863/2022 г. по описа на РС - Разград
Задължението за издръжка е задължение на родителя. Кредитор на това
задължение е детето и именно на него се дължи издръжката, като в паричния й
вариант тя се изплаща чрез законния представител, тъй като директното
плащане на детето е правно невъзможно. Задължението за заплащане на
издръжка е субсидиарно и се поражда от невъзможността да бъдат полагани
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Предназначението на паричната издръжка е родителят, който упражнява
родителските права и полага непосредствените грижи за детето да закупи
храна, дрехи, обувки, лекарства и други необходими вещи на детето, да
заплати част от разходите за вода и ток, направени за удобство на детето. За
процесния период разходите за децата се поети от двамата родители, с което
ищецът е изпълнил задължението си за даване на издръжка /в натура/, поради
което не дължи заплащане на определения от съда неин паричен еквивалент.
Доводът на ответницата, че ищецът дължи заплащане на издръжка,тъй като
същият се е възползвал от пребиваването на децата в дома му, за да откаже
изпълнение на задължение, установено със съдебно решение е неоснователен.
Дори и да има противоправно поведение на ищеца по отношение на
ответницата, не тя е кредитор на вземането за издръжка. Получаването от нея
на сумата, присъдена с решението по гр.д.№863/2022 г. на РС-Разград за
процесния период би довело до неоснователно обогатяване, тъй като
издръжката вече е престирана на кредиторите на това задължение –
малолетната Н. и непълнолетния П..
По отношение на разноските по делото, Съдът следва да вземе предвид
постановеното Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. №
3/2023 г., ОСГК, докладчик съдията С.К., което сочи, че „В производствата по
спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл.78 от ГПК
се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната
жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде
допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в
поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им.
При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на
производството по причина в поведението на ответника, разноските се
възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест
на страните така, както са направени от тях.“
4
В случая майката на децата е тази, която с поведението си /образуване на
изп.д.№123/2024 г./ е дала повод за образуване на делото, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК А. И. М. дължи на ищеца направените по делото разноски в
размер на 367,00 лв. и платеното адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв., както и сумата 600 лв., платени от бюджета на съда за особен
представител на П. М. А..
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО отношение на:
Н. М. А. ЕГН-**********, действаща чрез своята майка и законен
представител А. И. М., ЕГН-********** град Разград, бул. ************* и
П. М. А. , ЕГН-**********, действащ лично и със съгласието на адв. М. П.,
назначена за особен представител по настоящото дело
Че М. П. А., ЕГН-********** град Разград, ул. ************* НЕ ДЪЛЖИ
За П. М. А. ежемесечна парична издръжка съответно Главница за периода от
01.08.2022г. до 31.12.2022г. вкл. сума в размер на 849,81 лв. (осемстотин
четиридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки); законна лихва за
периода от 01.08.2022г. до 31Д2.2022г. вкл. в размер на 149,22 лв. (сто
четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки); Главница за периода от
01.01.2023г. до 31,12.2023г. вкл. сума в размер на 2 136,00 лв. (две хиляди сто
тридесет и шест лева); законна лихва за периода от 0L0S.2022i\ до 31Л2.2022г.
вкл. в размер на 205,61 л.в. (сто четиридесет и девет лева и двадесет и две
стотинки); Главница за периода от 01.01.2024г. до 10.03.2024г. вкл. сума в
размер на 534,00 лв. (петстотин тридесет и четири лева); законна лихва за
периода от 01.08.2022г. до 31.12.2022г. вкл. в размер на 7,90 лв. (седем лева и
деветдесет стотинки);
За Н. М. А. ежемесечна парична издръжка съответно Главница за периода от
01.08,2022г. до 31.12.2022г. вкл. сума в размер на 849,81 лв. (осемстотин
четиридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки); законна лихва за
периода от 01.08.2022г. до 31.12.2022г. вкл. в размер на 149,22 лв. (сто
четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки); Главница за периода от
01.01.2023г. до 31,12.2023г. вкл. сума в размер на 2 136,00 лв. (две хиляди сто
тридесет и шест лева); законна лихва за периода от 01.08.2022г. до 31.12.2022г.
вкл. в размер на 205,61 лв. (сто четиридесет и девет лева и двадесет и две
стотинки); Главница за периода от 01.01.2024г, до 10.03.2024г. вкл. сума в
размер на 534,00 лв. (петстотин тридесет и четири лева); законна лихва за
периода от 01.08.2022г. до 31.12.2022г. вкл. в размер на 7,90 лв. (седем лева и
деветдесет стотинки);
присъдени с решение по гр.д.№863/2022 г. на РС-Разград, за които е
образувано изп.д.№123/2024 г. по описа на ЧСИ с рег.№912.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН-********** град Разград, бул. ************* ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. А., ЕГН-********** град Разград, ул. *************
сумата 367 лв. /триста шестдесет и седем лева/ разноски и 800 лв. /осемстотин
лева/ платено адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН-********** град Разград, бул. ************* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград сумата 600 лв. /шестстотин
лева/ за направените по делото разноски.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Ако присъдените държавни такси не бъдат платени в срока за доброволно
изпълнение, за същите да се издаде изпълнителен лист, ведно с д.т. от 5 лв. на
осн. чл.11 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6