О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №674
Бургас, 06.07.2020г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен
съдия :Иво Добрев
като разгледа
докладваното от съдията Добрев търговско дело № 625 по описа за 2019
година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид
следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, представлявано от
Милена Ванева- прокурист и Петя Николова Димитрова- изпълнителен директор, чрез
пълномощник Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“, адвокат Х.И. от
САК, със съдебен адрес: *** против Н.С.Ж., ЕГН ********** и Ж.И.Ж., ЕГН **********,
двете с адрес *** в качеството им на законни наследници на Иво Желязков
Желязков, ЕГН ********** и Н.С.Ж., ЕГН **********, с адрес *** да бъде прието
за установено по отношение на ответниците, че дължат заплащането на сумата от
25 564 евро, частично заявена претенция от общо дължима главница в размер
на 37 449.66 евро, произтичаща от неизпълнение на задълженията по договор
за кредит HL35052 от 25.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност, като са
налице активна и пасивна легитимация за предявяването му. Не са направени от
страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на
съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да
водят до извод, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на иска.
Във връзка с изложените от ищеца възражения за недопустимост на процеса по
отношение на наследниците на Желязков и конкретно по повод заявените твърдения,
че поставения подпис под възражението, подадено от името на Иво Желязков с отбелязана
в него дата 02.10.2019г. е неистински и неавтентичен трябва да се посочи, че
няма пречки този въпрос да се изследва в хода на процеса и след приобщаване на
съответните доказателства в тази връзка, да се вземе отношение по допустимостта
на претенцията срещу наследниците на длъжника. На този етап от развитието на
производството не може да бъде споделено и становището, че Ж.Ж. не е пасивно
легитимирана да отговаря по исковите претенции. Това е така, тъй като отказът
от наследство води до отпадане на процесуалната легитимация на страната, а в
случая са представени доказателства за приемане на такова по опис, което
означава, че отговорността и би се свеждала до размера на приетото по опис от
нея имущество.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата
молба, че на 25.03.2008г. между „Юробанк И Еф Джи
България“ АД и Иво Желязков Желязков и Н.С.Ж. е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
банката предоставила на кредитополучателите сумата от 33 812 евро за
връщането, на която ответниците се задължили да отговарят солидарно. Горната
сума била преведена по сметка на Желязков, с което кредитната институция
изпълнила изцяло задължението си по договора. Към договора за кредит били
сключени още седем допълнителни споразумения, в които страните се съгласили
натрупаните към момента на подписване на анексите просрочия да бъдат погасени
чрез преоформянето им към редовната главница по кредита, като по този начин
отпусната сума се увеличила до стойност от 39 664.14 евро.
След като длъжниците не изпълнили задълженията си,
произтичащи от чл.6 ал.1 и чл.7 ал.1 от договора за кредит и чл.2 ал.11 от
допълнителното споразумение от
27.01.2017г банката предприела действия по обявяване кредита за предсрочно
изискуем, като уведомила ответниците за това с нотариални покани от
13.02.2019г..
След подадено от страна на банката заявление за издаване
заповед за изпълнение по реда на чл.417 т.2 ГПК и в хода на образуваното
производство по ч.гр.д. №299/19г. по описа на Районен съд гр.Поморие такава
била изготвена на 05.04.2019г., включително издаден изпълнителен лист за
процесната сума.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжниците подали възражение
срещу издадената заповед. Горното мотивирало правния интерес от предявяване на
иска, като след настъпилата смърт на Желязков претенцията се насочвала срещу
ответницата Н.Ж. в лично качеството и в качеството и на наследник на първия
длъжник и срещу Ж.Ж. в качеството и на наследник на баща си, чрез нейната майка
и законен представител.
В исковата молба се твърди същото така, че възражението
от името на Желязков било входирано след датата на смъртта му, а подписът
поставен под възражението срещу заповедта не бил на последния. В разпореждането
си Районен съд Поморие не бил отчел тази нередовност на възражението, давайки
указания на банката да предяви иск срещу него в месечен срок. В тази връзка и
предвид ненадлежно подаденото възражение от Желязков производството по
отношение на ответниците- наследници на този длъжник се явявало недопустимо е
следвало да се прекрати.
Ответниците са подали
отговор в срок.
Оспорват основателността на исковете. Позовават се на нищожност на всички
клаузи в допълнителните споразумения, с които лихвите са капитализирани и
приобщени към главницата. Възразяват против твърдението на ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост на задължението по кредита, тъй като размерите на
задълженията били неправилно определени. Некоректно били отнасяни всички,
направени от длъжниците вноски за намаляване размера на задължението, но в
погрешни съотношения между главното и акцесорните вземания. Предсрочната
изискуемост не била настъпила, тъй като банкета не била посочила освен размера
на задължението и всички останали обстоятелства, които го индивидуализират. От
изпратените покани не ставала ясна и датата, на която според кредитната
институция е настъпила предсрочната изискуемост. Съдържанието на съобщението до
длъжниците не било в достатъчна степен недвусмислено и конкретно, защото в него
се посочвали и задължения по други договори за кредит на ответниците.
Клаузите в допълнителните
споразумения, в които се предвиждало капитализиране на лихвите били нищожни,
тъй като по отношение на физически лица анатоцизма бил забранен. Горното водело
до неопределени и неопределяеми лихвени проценти, които длъжникът не е имал
възможност да узнае и до едностранна промяна на непредвидено в договора
основание.
Ответниците се позовават също така на
нищожност на каузите в договора за кредит, които следвало да се квалифицират
като неравноправни по смисъла на чл.143 т.3 и 10 ЗЗП, досежно договореното
изменение на дължимата по договора лихва. В
противоречие с горния нормативен акт се явявали и уговорките, даващи на
банката едностранно да променя дължими такси и комисионни по договора. Липсвали
погасителни планове към договора и анексите към него, което водело до извод за
недействителност на правоотношението, тъй като не били спазени изискванията на
чл.6, чл.7 т.4-14, чл.8 ал.1,чл.9 ал.1 и чл.10 от същия.
Недействителността на договора водела
до недействителност и на анексите към него, поради което и за дължима следвало
да се счита само чистата стойност на кредита.
Направено е и възражение за
погасяване вземанията на ищеца по давност.
С нарочна молба съдът е уведомен от
Н.Ж., чрез законния и представител и нейна майка, че детето е приело наследство
от баща си по опис, като в тази връзка са представени удостоверение, определение на Районен съд
гр.Поморие и протокол за извършен опис.
В
постъпилата допълнителна искова молба се взема отношение по направените от
ответниците възражения във връзка с капитализирането на лихвите, което според
кредитната институция не представлявало прибавяне на просрочени задължения към
главницата, а следвало да се третира като погасяване на задълженията
посредством усвояване на допълнителни суми по банковата сделка. Допълнителните
споразумения били сключени след изрично искане от клиентите на банката, поради
влошеното им финансово състояние. Касаело се за реструктуриране на
задължението, което било изцяло в полза на кредитополучателите, като
предоговарянето имало за цел да даде възможност на последните да изплащат точно
и в срок задълженията си. В тази връзка като доказателства са представени молби
от ответниците, с които е поискано реструктуриране на задължението по договора
за кредит. Кредиторът независимо, че можел да не се съобрази с тези искания е
дал възможност на длъжниците да се ползват от период на облекчено погасяване
при намален лихвен процент и фиксирана вноска, поради което и тези клаузи не
били уговорени в тяхна вреда.
Изложени са подробни съображения във
връзка с възраженията на ответниците, че не е настъпила предсрочна изискуемост
на задължението, че са налице неравноправни клаузи, както и че вземането на
кредитната институция е погасено по давност.
В
подадения допълнителен отговор ответниците на първо място считат за напълно
несъстоятелни твърденията, че в допълнителните споразумения не били въведени
допълнителни клаузи във вреда на длъжниците. Служебното преоформяне на
задължението по договора, след подписване на анексите към него и неправилното
определяне размера на главницата по кредита, довели като резултат до погрешното
приемане от страна на банката, че са настъпили предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Размерът на просрочието бил пресметнат в
нарушение на закона, тъй като задължението било капитализирано и лихвеният
процент неправомерно завишен. Не били налице предпоставките на чл.144 ал.3 ЗЗП,
тъй като повишаването на лихвения процент не било породено нито от държавния
регулатор, нито от свободния пазар. Заявява се освен това, че банката е
формирала по абсолютно неясен начин дължимите по договора суми като главница,
като включително отнасяла неправилно постъпилите плащания приоритетно към
лихвата в съотношение над 90% към лихвата и под 10% към главницата, възлагайки
риска в тежест на потребителя в нарушение на чл.2 ЗКИ.
Оспорват се като неистински представените погасителни планове от банката,
като в тази връзка се иска да бъде задължен ищеца да приложи същите в оригинал.
Заявява се също така, че молбата в частта и в която претенцията е
предявена срещу ответницата Ж.Ж. се явявала процесуално недопустима.
Направени са доказателствени искания.
Правна квалификация:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.430 и сл ТЗ.
Представените при предварителната размяна
на книжата писмени доказателства от страните са
относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява установяване
наличието на посочените по- горе факти, поради което и следва да бъдат
приети.
Искането за допускане на съдебно- счетоводна експертиза с поставените от ищеца
в исковата молба и допълнителната искова молба, както и от ответника в
допълнителния отговор на исковата молба въпроси следва да бъде уважено, тъй
като ще доведе до приобщаване на доказателства, свързани с предмета на
доказване в настоящото производство.
На
доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от
страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите
искания и възражения. Ищецът при условията на пълно доказване следва да докаже, съществуването и изискуемостта на притезанието, произлизащо от договор за кредит, че е изправна страна по валидно възникнала
облигационната връзка между страните, точното изпълнение на задължението си за
предаване на процесната
сума, размера и дължимостта на
спорното вземане, както и изпадането в забава и неизпълнение на
задължението за връщане на предоставените средства от страна на ответниците. Във
връзка с оспорване автентичността на поставения от Желязков, в подаденото от
него възражение, подпис да ангажира необходимите доказателства за изясняване на
горното обстоятелство. Ответниците носят тежестта да докажат своите правоизключващи, правоунищожаващи и
правопосагяващи възражения, в това число възражението си за нищожност на клаузите от договора за кредит и допълнителните споразумения поради
обстоятелството, че представляват неравноправни такива по смисъла на ЗЗП.
Основателно
се явява искането да бъде задължена кредитната институция да представи
оригиналите на всички погасителни планове към процесния договор за кредит.
Мотивиран от горното и на основание чл.374
вр. чл.146 ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание за 29.07.2020г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните
като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за
доклад.
ПРИЕМА представените при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства.
Допуска изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице, по която да отговори на поставените от страните въпроси.
Определя депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 500 лева, от които 350 лева, платими от ищеца
и 150 лева, платими от ответниците в едноседмичен срок от връчване на настоящето определение по
депозитната сметка на БОС.
Назначава
за вещо лице Владислав
Михалев, който да се уведоми
за изготвяне на експертизата, след представяне на доказателство за внесен
депозит.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца да представи оригиналните екземпляри на всички погасителни планове към
процесния договор за кредит.
УКАЗВА доказателствената тежест
според мотивната част на определението.
Съдия: