РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. ХАСКОВО, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Р. В. Н.
в присъствието на прокурора А. Х. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Частно
наказателно дело № 20245600200141 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 17 от ЗЕЕЗА във връзка с чл. 16 от ЕКЕ.
Образувано е по искане на Окръжна прокуратура - Хасково да бъде уважена
молбата за екстрадиране на Д. О., гражданин на ***, както и да се постанови постоянна
мярка „задържане по стража” на същото лице. Твърди се, че молещата държава е изпълнила
всички изисквания на чл. 12 от ЕКЕ и чл. 9 от ЗЕЕЗА, с приложени преверени копия на
съдебните актове удостоверяващи, че лицето е търсено от съдебните органи на молещата
държава с цел изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, с оглед на което е
била поискана и екстрадицията. Деянието представлявало престъпление по Наказателния
кодекс на Република Турция и по наказателния закон на Р България, наложеното наказание е
„лишаване от свобода” за повече от една година, не е изтекла давността за изпълнението му.
Поради тези съображения, прокурорът от ОП - Хасково в съдебно заседание пледира
искането за екстрадиция да бъде уважено.
Защитникът на поисканото за екстрадиция лице счита искането основателно.
О. споделя изложеното от защитника му и изражява съгласие за незабавно предаване на
турските съдебни власти.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното:
1
Налице са условията по чл. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 12 от Европейската конвенция за
екстрадиция и конкретно - има молба и придружителните документи към нея. От
приложените към делото материали е видно, че е постъпила писмена молба от Главна
прокуратура гр. Айдън на Република Турция до ВП на Република България за екстрадиция
на турски гражданин – О., с цел изтърпяване на наложено наказание. Тази молба е
постъпила чрез МВнР на РБ до ВП. Към молбата са приложени документите, посочени в
цитираните разпоредби – оповестение/уведомление № 2022/1-1383 от 31.01.2024г. Главна
Републиканска прокуратура гр. Айдън за осъдения за който се иска екстрадиция, описание
на процеса от постановяване на присъдата до изпълнението й, фактите и доказателствата на
които се основава съдебния акт; давността за изпълнението на наказанието, гаранции.
Наличен е и акт на същата прокуратура от 25.10.2022г. по досие № 2022/1-444 Заповед за
арестуване, както и съдебното решение № 2020/645-К по дело № 2020/252-Е, пр.пр. №
2018/3418 от 02.11.2020г., както и решение на Апелативен съд – Измир, Република Турция,
с което жалбата против първоинстанционното решение е била отхвърлена. Към
материалите по делото е наличен заверен превод от Наказателния Кодекс на Република
Турция. Престъплението, за което се иска екстрадирането на лицето, е подробно описано в
съдебните актове на съдилищата, като е квалифицирано като "придобиване на материални
блага, чрез използване на чужди кредитни карти“ – престъпление по чл. 245/1 от НК на
молещата Държава, за което на поискания за предаване е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години. Според съдебните актове на институциите в
Турция престъплението, за което е търсен О. е било извършено в периода 29.09.2016г. в
Айдън/Меркез.
При така описаната фактическа обстановка съдът счита, че в случая са налице
предпоставките за допускане екстрадицията на исканото от молещата държава лице.
Молбата за екстрадиция съдържа всички реквизити, посочени в чл. 9, ал. 2 от ЗЕЕЗА.
Описаното в молбата за екстрадиция деяние представлява престъпление, както по закона на
молещата държава – Република Турция, така и по Наказателния кодекс на Р България.
Квалификацията на престъпленията по молбата на молещата държава, е аналогична на
престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК на Р България. За престъплението на О. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години. За същото престъпление НК на Р
България предвижда наказания „лишаване от свобода“ и друго по-леко. Не са налице и
основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция – чл.18 от ЗЕЕЗА.
В този смисъл съдът намира, че са налице условията на чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА,
за да бъде допусната екстрадицията на исканото лице. На второ място, не е налице някое от
условията на чл. 6, чл. 7 или чл. 8 от ЗЕЕЗА, при наличието на които съдът може или
задължително следва да откаже екстрадицията на лицето. Исканото за предаване лице не е
български гражданин, пълнолетно е, според българското законодателство, не се ползва с
имунитет от наказателно преследване по законите на Р България и не му е било
предоставено убежище. Съществено значение има обстоятелството, че в молещата Държава
на исканото за предаване лице ще бъдат гарантирани всички права в наказателното
2
производство по чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
След като не намира основание за отказ на искането за екстрадиция, молбата за
екстрадиция на О. от Република България в Република Турция е основателна и следва да се
уважи.
Водим от изложеното и на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА екстрадиция по молба от 31.01.2024г. на Главна прокуратура
Айдън, Република Турция и предава Д. О., роден на **********г. в ***, ***, *** гражданин
на съдебните власти на Р Турция за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода
по влязло в сила решение № 2020/645-К, постановено по дело № 2020/252-Е от 02.11.2020г.
на Първи тежък наказателен съд на гр. Айдън.
Взема по отношение на Д. О. постоянна мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ до фактическото му предаване на молещата държава.
Решението е окончателно.
Незабавно да се уведомят Министерство на правосъдието и ВКП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3