МОТИВИ
към присъдата по
НОХД №109/2016 г. по опис на РС Девня, четвърти състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу И.И.Б., ЕГН **********, за това, че:
На
28.03.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, управлявал МПС – л. а. „Опел Астра”,
рег.№***, без свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с НП №15-0442-000656 от 12.09.2015 г. от
Началник на Четвърто РУП Варна, в сила от 01.03.2016 г., за управление на МПС
без съответното свидетелство– престъпление по чл.343в, ал.2 НК.
За
образуваното съдебното производство, подс. И.Б. е редовно уведомен с връчен
препис от обвинителния акт и разпореждане за насрочване с отразено указване за
възможността делото да се разгледа в негово отсъствие при наличиие на
предпоставките по чл.269, ал.3 НПК. При насроченото първото съдебно заседание
подс. И.Б. се явява лично и по негова молба разглеждането на делото е отложено
за друга дата и час като му е предоставена възможност за пълноценно реализиране
на правото на защита чрез упълномощаване на избран от него адвокат. В
следващото съдебно заседание, подсъдимият не се явява и не се представлява, при
което е обявен за общодържавно издирване, но не е установен в рамките на
двумесечен период и съобразно чл.269, ал.3, т.2 и т.3 НПК, делото е разгледано
в отсъствие на подсъдимия.
При съдебните прения прокурорът поддържа
обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае
подс. И.Б. за виновен по възведеното обвинение и да му наложи предвиденото наказание
„лишаване от свобода“ за срок към средния, установен към датата на извършване
на деянието – една година и шест месеца, както и глоба в размер 1000 лв, поради
наличие на множество и съществено отегчаващи отговорността обстоятелства и при
липса на смекчаващи такива.
Защитникът на подс. И.Б. приема
визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка за
установена и моли при определяне размера на наказанието да се вземат предвид смекчаващите
вината обстоятелства – направените самопризнания и съдействието на органите на
МВР при извършената проверка и да му бъде наложено наказание в минимален размер
– „лишаване от свобода” за срок една година.
След
преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Към м. март 2016 г. подс. И.Б. имал регистрирани
предходни осъждания както следва: 1.
по НОХД №2800/2014 г. на РС Варна, в сила от 13.10.2014 г., с наказание
“лишаване от свобода” за срок една година, отложено с изпитателен срок три
години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, извършено на 29.10.2012 г.; 2. по НОХД №69/2015 г. на РС Девня, в
сила от 02.04.2015 г., с наказание “пробация” чрез пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за
срок една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
една година, за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК, извършено на 22.03.2015
г. Също така, с Решение по НАХД №64/2012 г. на РС Провадия, в сила от 18.03.2012 г.,
на основание чл.78а НК спрямо подс. И.Б. е прилаган и института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в
размер 1000 лв, за престъпление по чл.195, ал.5, вр. ал. 1, т.4, пр.1 и пр.2 и
т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.17, ал.1 НК, извършено на 18/19.08.2001 г.;
Към м. март 2016 г. подс. И.Б.
не притежавал правоспособност като водач на моторно-превозно средство. На 28.03.2016
г. около 00.30 ч. при управление на л. а. „Опел Астра”, рег.№*** по ул.
„Капитан Петров” в гр. Девня, той бил спрян за проверка от дежурен автопатрул
на сектор „СПС” в отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Варна в състав
полицаи Р.И. и А. Димитров. Проверката установила, че подсъдимият е
неправоспособен водач на МПС и на същия бил съставен АУАН №112/2016 г. В
последствие, след справка в масивите на КАТ Варна, било установено, че спрямо подс.
И.Б. от 01.03.2016 г. било влязло в сила НП №15-0442-000656 от 12.09.2015 г. по
опис на Четвърто РУ на МВР Варна за допуснато идентично нарушение по чл.150 ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС без съответно свидетелство за
правоуправление.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена след
анализ по отделно и в съвкупност на приобщените доказателства.
Изцяло
в подкрепа на визираната фактическа обстановка са и приобщените по реда на
чл.283 НПК документи: АУАН №112 от 28.03.2016 г.; НП №5-0442-000656 от 12.09.2015 г.; справка за
нарушител/водач; справка за съдимост; справка за характеристични данни и декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на И.Б.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема че подс. И.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2, НК, за
това, че:
На
28.03.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, управлявал МПС – л. а. „Опел Астра”,
рег.№***, без свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с НП №15-0442-000656 от 12.09.2015 г. от
Началник на Четвърто РУП Варна, в сила от 01.03.2016 г., за управление на МПС
без съответното свидетелство.
Деянието е осъществено
при пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС без да притежава необходимата
правоспособност и преди да е изтекла една година от предходното негово
санкциониране по административен ред за същото деяние.
Причини за извършване на престъплението - незачитане от
подсъдимия на установения в страната правов ред и конкретно изискванията към
водачите при управление на превозни средства.
При
определяне вида и размера на наказанието за подс. И.Б., съдът прецени степента на обществена
опасност на деянието като висока, предвид значителния ръст на този вид
престъпления и опасността, която
подобно поведение създава за всички участници в пътното движение. Всъщност,
именно високата степен на обществена опасност на този вид престъпление е
изрично отчетена от законодателя като с ДВ, бр.74 от 2015 г., предвиденото наказание
е съществено завишено с прилагане на законоустановен минимален и завишен
максимален срок. Изтъкнатите обстоятелства относно високата степен на
обществена опасност на деянието, съдът прецени като отегчаващи отговорността на
подсъдимия. Съдът прецени степента на
обществена опасност на подсъдимия също като висока и съответно – като отегчаващо неговата
отговорност обстоятелство, предвид наличието на предхождащи деянието осъждания,
включително за същото по вид престъпление, сочещи формирана нагласа към
противоправно поведение и неповлияване от предходно налаганите санкции. Като
допълнително отегчаващо отговорността, съдът прецени и обстоятелството, че
видно от представената от сектор КАТ при ОД МВР Варна справка, подс. И.Б. има
регистрирани общо 11 бр. наказателни постановления за нарушения при управление
на МПС, всички осъществени при липсата на валидно издадено свидетелство за правоуправление.
Същевременно, смекчаващи отговорността обстоятелства за подс. И.Б. не са
налице. Съобразно изтъкнатото, при преценка за висока степен на обществена
опасност на деянието и за висока степен на обществена опасност на подс. И.Б., а
също и за съществена тежест на констатираните отегчаващи отговорността
обстоятелства и липса на смекчаващи такива, съдът намира, че наказанието
“лишаване от свобода” следва да бъде определено при
условията на чл.54, ал.1 НК за срок
към минималния установен - една година, което наказание, съобразно чл.60, ал.1
и чл.61, т.2 ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор. Същевременно, предвид значителния превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът намира, че по-лекото по вид кумулативно предвидено
наказание “глоба” от 500.00 лв до 1200.00 лв следва да бъде наложено в размер
между средния и максималния, а имено – хиляда лева.
Предвид
факта, че подс. И.Б. е извършил деянието по настоящото дело преди да изтекъл
изпитателния срок по предходно наложеното му условно наказание „лишаване от
свобода“ по НОХД №2800/2014 г. на РС Варна, в сила от 13.10.2014 г., съобразно
чл.68, ал.1 НК, условно наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок една
година следва да бъде приведено в изпълнение.
Съдът
счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: