М О Т И В И
Към
присъда по НОХД № 460/2020 г. по описа на КРС
Районна
прокуратура - Карлово е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.Г.К. с ЕГН **********
***, за това, че:
На
14.06.2020г. в с.К., обл.П.е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“ с рег. № **с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,89 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM –
0250 - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия К.,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият
е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК, а именно „лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца, като
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия наказание се отложи с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в законна сила, наказание „Глоба“ в размер на
300 лв. /триста лева/, платима в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, вносима по сметка на Районен съд – Карлово, както и лишаване от правото
да управлява МПС за срок от 6 месеца, като на
основание чл.59, ал.4 от НК се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
лишен от това си право по административен ред за същото деяние. Предлага,
на осн.
чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване на
наказанието ,,Лишаване от свобода‘‘ да се приспадне времето през което
подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, като един ден задържане
под стража се зачита за един ден лишаване от свобода.
Пледира
направените по делото разноски да бъдат възложени на подсъдимия, както и да се
отнеме в полза на държавата вещественото
доказателство – лек автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“ с рег. № **с номер на
рама №**, собственост на подсъдимия, като вещ послужила за извършването на
умишлено престъпление.
Подсъдимият
К. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира,
че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и, че не
оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на
съдебните прения изцяло поддържа защитника си.
Защитника
на подсъдимия - адв. Л.Н. се солидаризира с прокурора относно вида на
наказанието, но моли лишаването от свобода да е 3 месеца, да се наложи
минимално наказание глоба, а лишаването от право да управлява МПС да е 3 месеца.
Против е вещественото доказателство – лек автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“
с рег. № **с номер на рама №**, собственост на подсъдимия, да се отнеме в полза
на държавата, като възразява, че то е средство за извършване на престъпление.
Съдът,
въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимия
Д.Г.К. е ***, ЕГН **********.
Подс.
Д.К. *** и притежавал лек автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“ с рег. № **. На
13 срещу 14.06.2020г. бил на рожден ден в с. К., обл. П., като до там отишъл с
автомобила си. На тържеството консумирал алкохол - ракия. След полунощ – вече
на 14.06.2020г., въпреки че бил употребил алкохол, се качил в автомобила си, превел
го в движение и потеглил за да се прибере в дома си в с.Д..
По
същото време на територията на с.К., въз основа на Заповед №*. на Директора на
ОД на МВР-П.относно противодействие срещу престъпността в малките населени
места на Област Пловдив, служебните си задължения изпълнявали полицаите Р.Н. и
И.К.– от Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР – П**. Около
01.40 часа на 14.06.2020г. те се намирали на ул.„*“ в селото, когато към тях се
приближил автомобила на обвиняемия. Полицай И.К.му подал сигнал със стоп-палка за
да спре. Подсъдимия спрял до №* на ул. „*“ в с.К.. Р.Н. и И.К.се представили на
подсъдимия и му поискали за проверка документи за самоличност и на МПС -то.
След като ги предоставил се установило, че водач на лек автомобил марка „Опел“
модел „Мерива“ с рег. № **е лицето Д.Г.К., ЕГН ********** ***. При извършената
проверка било установено, че водача лъха на алкохол. Поскано било съдействие от
ОДЧ при РУ на МВР гр.К.. На място бил изпратен автопатрул по пътен контрол в
състав свидетелите С.И. и П. К.. На подсъдимия била извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM
– 0250 и било установено, че същият управлявал МПС-то с алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,89 на
хиляда.
За
констатираното нарушение бил съставен АУАН № *от 14.06.2020г. и издаден талон
за медицинско изследване № *от 14.06.2020 г. Подс. Д.К. заявил, че приема
показанието на техническото средство и не желае кръвна проба.
С
АУАН № 629110 от 14.06.2020г. били иззети като доказателство 1бр. СУМПС №**,
контролен талон към него, СРМПС част II №** и 2бр. рег.табели с номер **.
В
хода на образуваното бързо производство лек автомобил марка „Опел“ модел
„Мерива“ с рег. № **, ведно със свидетелството му за регистрация - част І и
един брой контактен ключ за него, били приобщени като веществени доказателства,
тъй като били предадени от Д.К. с протокол за доброволно предаване - /л.26/.
Районна
прокуратура гр.Карлово внесла в Районен съд гр.Карлово искане за обезпечение на
лек автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“ с рег. № **, собственост на подс. Д.Г.К.,
ЕГН ********** ***. С Определение №109 от 19.06.2020г. по ЧНД №367/2020г. на
Районен съд гр.Карлово е допуснато обезпечение на наказанието глоба, предвидено
в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК, като е наложено запор върху автомобила
и е била издадена обезпечителна заповед от
Районен съд гр.Карлово от 19.06.2020г.
В
хода на разследването била назначена съдебно стоково-оценъчна експертиза, от
която се установява, че пазарната стойност на горепосочения автомобил е 4200
лева /л.28-30/.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита, че с деянието си
подсъдимият К. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което следва да бъде признат
за виновен и да носи наказателна отговорност.
От обективна страна на 14.06.2020г. в с.К.,
обл.П.е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“ модел
„Мерива“ с рег. № **с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,89 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM – 0250.
Налице
са всички съставомерни признаци на престъплението, за което срещу подсъдимия К.
е повдигнато обвинение. Безспорно е установено времеизвършването на
престъплението – 14.06.2020г., както и мястото на неговото извършване – в с.
К., обл. П.. Подсъдимият е управлявал
МПС – лек автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“ с рег. № **с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда а именно 1,89 на хиляда,
което е установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM – 0250 и
при спазване на процедурата за установяване съгласно Наредба № 1/19.07.2017г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачи на МПС. Подсъдимият приел показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM – 0250 и заявил,
че не желае да даде кръв за химическо изследване.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено-опасни последици и е искал те да настъпят. Подсъдимият е имал представи за всички обективни
елементи на състава, като е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици на деянието си.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство - показанията на свидетелите Р.Н.Н.,
И.Ц.К., С.И.И.и П.Н.К., АУАН серия АА, бл. №. от 14.06.2020г., ЗППАМ №*** от
15.06.2020г., талон за изследване, съдебно стоково-оценъчна експертиза, протокол за доброволно предаване,
справка за водач/нарушител, справка за собственост на МПС, копие от СУМПС, копие
от КТ, копие от Свидетелство за регистрация на МПС, Определение №** от 19.06.2020г.
по ЧНД №367/2020г. на РС Карлово, обезпечителна
заповед от Районен съд гр.Карлово от 19.06.2020г., Заповед рег. №**г.,
разписка, справка АИС – БДС, справка за съдимост на подсъдимия, характеристична
справка за подсъдимия, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че
събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно
се допълват, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
Показанията
на цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с
писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия
самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване
в събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото.
Заключението
на съдебно стоково-оценъчната експертиза съдът намира за изготвено с
необходимите професионални знания и компетентност и го кредитира.
Поради
изложеното съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по чл. чл.343б, ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подс. К. за извършеното от него деяние, съдът
взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, както и, че предвиденото
наказание за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е лишаване от свобода от 1
до 3 години и глоба от 200 лв. до 1000 лв. За да индивидуализира наказанието,
което следва да наложи на подсъдимия, съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието извършено от него и обществената му опасност като личност.
Деянието по чл.343б, ал.1 от НК не се явява „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК умишлено престъпление.
Що
се отнася до личността на подсъдимия, съдът намира същия за личност с добри
характеристични данни. Следва да се отчетат като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства направеното самопризнание, дадените обяснения в
досъдебното и съдебното производство с което е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото, липсата на предходни осъждания, съжалението и
разкаянието. При съвкупната преценка на обстоятелствата, обуславящи
отговорността на подсъдимия, съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл.55 от НК, тъй като приетите като смекчаващи отговорността обстоятелства не
са нито многобройни, нито изключителни и не сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца от типичните за този вид престъпления.
За извършеното от подсъдимия умишлено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода
от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Анализирайки
обстоятелствата, обуславящи отговорността на подсъдимия, съобразно разпоредбата
на чл.54 от НК, съдът достигна до извода, че следва да се определи наказание
при превес на смекчаващите обстоятелства, имайки предвид самопризнанието и
разкаянието на подсъдимия, като определи същото в размер на една година
лишаване от свобода, т.е. в минималния
размер предвиден за това престъпление, както и глоба в полза на държавата в
размер на 200 лв.
Воден
от гореизложеното съдът определи за подсъдимия Д.К. и наложи наказание при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, което с оглед разпоредбите на чл.372, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК следва
да бъде намалено с една трета и съгласно чл.54 от НК на подсъдимия следва да се
определи наказание „лишаване от свобода“
за срок от 8 /осем/ месеца, както
и глоба в полза на държавата в размер на 200 лв.
По
отношение на наказанието лишаване от свобода съдът счете, че в случая следва да
намери приложение чл.66, ал.1 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода е
в размер на 8 /осем/ месеца, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и за постигане целите на превенцията и преди
всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието.
Поради изложеното и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
така наложеното наказание от една година лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На
осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване
на наказанието ,,Лишаване от свобода‘‘ съдът приспадна времето, през което
подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР на 14.06.2020г. със Заповед рег. №*/14.06.2020г., като един ден задържане
под стража се зачита за един ден лишаване от свобода.
С
така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се осъществят
индивидуалната и генерална превенции на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително
върху подсъдимия, за да спазва в бъдеще установения в държавата правов ред.
На
основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.1 и чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът лиши
подсъдимия К. от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като намира, че
така определеният срок най-пълно ще способства за постигане на целите,
установени в чл.36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца.
На основание чл.59, ал.4 от НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият
е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 14.06.2020г., тъй като именно тогава с АУАН серия АA бл. №** от
14.06.2020г. СУМПС му е било отнето. Съдът счете, че с така наложените
наказания ще бъдат осъществени най –
ефективно целите по чл.36 от НК.
Предвид
установената вина на подсъдимия в извършване на престъплението в което е
обвинен, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.К. да
заплати в полза на държавата, по бюджета на
изпълнителната власт, по бюджетната сметка на ОД на МВР Пловдив, направените
по делото разноски от досъдебното производство в размер на общо 45,75лв.
/четиридесет и пет лева и седемдесети и
пет стотинки/ за възнаграждение на вещото лице за изготвило
съдебностокова-оценъчна експертиза.
На
основание чл.111, ал.1 от НПК съдът постанови вещественото доказателство – лек
автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“ с рег. № **с номер на рама №** и
контактен ключ към него, ведно със Свидетелство за регистрация част I с №** от
09.12.2015г., находящо се на съхранение при домакин на РУ на МВР гр.Карлово,
след влизане в сила на присъдата да се върне на собственика му Д.Г.К. с ЕГН **********.
От правна
страна съдът приема, че автомобилът е
предмет, а не средство на престъпление против
транспорта. Според чл.53, ал.1, б. "а" от НК на отнемане в полза на
държавата подлежат "вещите, които принадлежат на виновния и са били
предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление",
т.е. средството на престъплението, докато според буква "б" на същия
текст предметът на престъплението се отнема само когато това е изрично посочено
в норма на Особената част на НК, а такава изрична норма при транспортните
престъпления не съществува. Според общоприетото в правната теория основен
разграничителен белег между правните понятия "предмет" и
"средство" на престъпление е, че при първото се касае или за елемент
на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон, или за
материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но
винаги част от самото отношение, а при второто – за нещо външно на последното,
с което деецът избира да си послужи, за да го увреди. Според общоприетото в
правната теория превозното средство няма как да бъде нещо външно на защитените
обществени отношения по регулиране на транспорта, с което деецът си е послужил,
за да ги увреди, напротив – превозното средство е важен елемент на самите обществени
отношения по транспорта, защото състава на чл.343б, ал.1 от НК визира нарушения
на правилата за безопасна експлоатация именно на превозни средства, които биха
били напълно безсмислени без последните. По тези причини съдът не постанови
отнемане в полза на държавата на лекия
автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“ с
рег. № **с номер на рама №**.
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.