Р Е
Ш Е Н
И E
№ 215
гр.А., 17.10.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият районен съд - гражданска
колегия, ІІ състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
Председател
: Мария Джанкова
Съдебни заседатели
: …........…………
при секретаря Яна Петкова и в
присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова
гр. дело № 368 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на М.И.С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и
посочен адрес за призоваване: ***, чрез адв.Д.Д. против
„Хляб и сладкарски изделия” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя С. Н. А..
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „Хляб и сладкарски изделия” ЕООД да й заплати сумата от 15 000,00 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение пo чл.200 от Кодекса на труда КТ), за понесените от нея неимуществени вреди - болки, страдания, стрес, срам, чувство за непълноценност и безпокойство резултат от претърпяната на 29.08.2017 година трудова злополука на работното място като *** в производствен цех на Хлебозавод-***, при изпълнение нa трудовите задължения, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане на дължимото. Претендира заплащане на направените деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са заявени доказателствени искания – за допускане на гласни доказателства и за назначаване на експертизи.
В съдебно заседание ищцата С., не се явява, но чрез
пълномощника адв.Д. поддържа иска. Ангажира писмени и гласни доказателства.
В законовоопределения срок и по реда на чл.131 от ГПК
ответната страна „Хляб и
сладкарски изделия” ЕООД, действайки чрез пълномощник адв.Б.В. *** представя писмен
отговор. Признава, че
злополуката с ищцата от дата
29.08.2017г. е призната за трудова с Разпореждане №
5104-02-6/24.01.2018г. на TП на HOИ - гр. Б., но счита, че е настъпила при проявена oт пострадалата работничка груба небрежност пo смисъла на
чл. 201, aл.
2 oт КТ, а именно: М.С. не е спазила установените при работодателя
технологични правила, правилата за работа с поточната линия, на кoятo е
изпълнявала трудовата си функция, както и правилата за безопасни и здравословни условия на
труд. Тези правила произтичали както от приложимите нормативни актове, така и oт установените oт
работодателя такива, в частност
чл.33 oт 33БУТ, които
Комисията, извършила разследване на трудовата злополука установила, че
работничката е нарушила. По същество с отговора се оспорва
основателността на ищцовата претенция.
Ответникът представя писмени доказателства. В обобщение моли за
оставяне исковата претенция без уважение или в условията на евентуалност заявява становище, че предявеният иск е
завишен по размер и не съответства на критериите по чл.52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). Същата позиция дружеството-ответник поддържа и
във фазата по същество на спора, чрез процесуалния представител адв.В.. Ангажира
доказателства.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
В обстоятелствената част
на исковата си молба ищцата М.С. се позовава на
фактическа обстановка, твърдейки, че нa 04.08.2017г. е назначена на
работа пo трудов договор № *** на длъжност „***“ в хлебозавода на „Кляб и сладкарски
изделия“ ЕООД, с EИK ***, с адрес нa
местоработата: гр.А., ул. „***“, ***. Трудовият договор бил сключен за 5-дневна работна седмица, при четири часа
работно време на ден, в
удостоверение на което е представеното с исковата молба копие от Договор № ***/04.08.2017г.
Hе е спорно между страните, че нa 29.08.2017г. в 16.30 часа, М.С. застъпила на смяна като ***, като й било разпоредено да пакетира половинка хляб. Ищцата твърди, че за
опаковането било необходимо, след като хлябът бъде
нарязан на първата машина и се придвижва пo
поточната й линия с движещите се валяци, той да бъде вземан ръчно в движение от линията, за да не попадне в
машината за пакетиране, намираща се в края й, тьй като тя нe пакетирала половин хляб. Поетият ръчно от линията хляб се разделял на две половинки и се поставял в пакети. При пакетиране на половин хляб се налагало хлябът да бъде поеман от линията от
отделен работник, a често - и
от двама души. Около 18.30 часа на 29.08.2017 г., при вземане на нарязания хляб от поточната линия,
направляващите валяци на линията захванали четвърти пръст на лявата ръка на ищцата. Тя изпитала силна болка, тъй като пръстът й бил захванат от валяците. Твърди, че
едновременно с това изпитала силен стрес
и ужас, че машината може да й откъсне ръката. След това била откарана до Центьра за спешна медицинска помощ в
гр.А., пръстьт й бил зашит, с поставена шина и дренаж. Ищцата сочи, че вследствие на
злополуката получила разкъсно-контузна
рана в областта на дисталната фаланга-воларно с
откършек от фалангата и частична липса на кожна тъкан. Напожило се да ходи на превръзка през два дни. Трябвало да
свалят конците oт раната на 14 и 21 ден. Раната зараствала бавно и към настоящия момент пръстът на едната
ръка, останал по-къс от този на другата. След
злополуката продължавала да излитва страх и напрежение, мислейки за преживяното. Сочи, че тъй като
травмата е получена пo време на
изпълнение на трудовите задължения, тo злополуката е трудова, поради което
поканила работодателя да предостави информация за сключена задължителна застраховка на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“, нормативно уредена
в Закона заздравословни
и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука" (НЗЗРСРТЗ, обн. в
ДВ, бр.15/2006
год.). Получила отговор, че
претенциите й ca
неоснователни, тьй като според работодателя не се установило, че злополуката
е трудова, след което
подала на 20.11.201 7г. декларация
в TП на HOИ за настьпилата трудова злополука. Съставен бил протокол № 5103-02-2 / 15.01.2018г. и
издадено Разпореждане №
51104-02-6 от 24.01.2018г. на TП на HOИ-Б..
Очертаната в исковата молба фактическа обстановка се потвърждава от
съдържанието на приложените по
делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните.
Предявеният
иск е с правно основание чл.200 от КТ и е процесуално допустим, а съдът приема, че е отчасти и
основателен, поради следните съображения:
От представения заверен препис от
Разпореждане № 5104-02-6/ 24.01.2018г. на TП на HOИ-Б., се установява, че на 29.08.2017г. около 18.30 часа, е настъпила злополука с ищцата, именно пo време
на изпълнение на трудовите й задължения и то във връзка с извършваната работа. Злополуката е
призната за трудова такава пo смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. От представената пo делото
медицинска документация: фиш за спешна помощ от 29.08.2017г., болнични листове,
амбулаторни листи, се установява, че след злополуката, на ищцата е била оказана
медицинска помощ. B следствие на трудовата злополука ищцата
получила разкъсно - контузна
рана в областта на дисталната фаланга - воларно с откършек от фалангата и частична липса на кожна тъкан. Установява се, че раната е превързвана през два дни, a конците от шевовете са свалени на два пъти, съответно на четиринадесетия ден и на двадесет и първия ден след получаване на травмата. 3а времето от настъпване
на трудовата злополука, т.е от дата 29.08.2017г. до прекратяване
на трудовия договор ня
26.02.2018г. ищцата е ползвала отпуск зa временна
нетрудоспособност.
От приетите пo делото
заверени преписи от Покана с известие зa доставяне от 01.11.2017г. и отговор на поканата oт ответника с известие за доставяне от 02.11.2017г. се установява, че
ищцата е поискала от ответника заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в резултат на претьрпяната трудова злополука в размера, съответнстващ с този, предявен пред съда в настоящото производство, а
именно от 15 000,00 лева, нo последният е отказал да плати оспорвайки задължението си в качеството на работодател да дължи на С. обезщетение
по чл.200 от КТ.
В хода на делото е назначената Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена
от ВЛ д-р П.П., от чието неоспорено oт страните заключение,
се установява, че в резултат на процесната трудова злополука ищцата М.С. е получила частична ампутация на върха на четвърти пръст
нa лявa длан с откършек от дисталната фаланга. Според
експерта оздравителният
период е протекъл в рамките на около 4 месеца, като към 21.01.2018г. пръстът е
във флексия (свит) под ъгъл от 45 градуса. Експортът е
категоричен, че увреждането е получено от притискането на върха на пръста от машинните валяци.
При изслушването на ВЛ П. уточнява, че върхът
на пръста е ампутиран (отрязан), като макар да
не се ограничава движението и хватателната способност, допуска възможността ищцата да продължава да изпитва болки при допир, поради оголване на нервните окончания. Съдът намира, че освен посоченото заключение на
експерта по назначената СМЕ, следва да кредитира и заключението на вещото лице Т.В. - клиничен психолог, също
неоспорено oт страните. Със същото се установява,
че ищцата в следствие на трудовата злополука е имала проблеми със съня и
тревожност, които са били естествена част от процеса на преработване на
стресовото събитие. Според вещото лице В.
промените в трудовата
реализация и в семеен план са способствали за стимулиране на
адаптивността на С. въпреки, че от направеното изследване пpи ищцата се наблюдавал изразен невротичен синдром,
занижена самооценка, сдържаност в междуличностните
отношения и затвореност, недостатъчно ресурси в личността за справяне със
сериозни трудности и усложнения, прояви на чести колебания в настроението. B писменото си
заключение BЛ е направило
извод въз основа на резултатите от изследването, че момента на изследването ищцата е емоционално лабилно и податливост от стрес. B проведено на
17.09.2019г. заседание експертът поддържа заключението си, но твърди че към момнта липсват симптоми на посттравматично
разстройство, като хипотетично заключава, че ищцата е изпитвала най-осезаемо
тревожност, безпокойство през първите няколко дни след травмата. По делото е назначена и CTE, изготвена от инж.В.А.. Според заключението му на база анализ на общото устройство на пакетиращата машина при
работа, с която е настъпила трудовата злополука, машината в частта на въртящите се валяци е изработена в
нарушение на нормативните изисквания, тьй като валяците са били монтирани на
разстояние от 20 мм, при нормативно изискване за минимум 25 мм минимално
разстояние за монтаж. Според ВЛ именно
монтирането на валяците на по-близко
разстояние е довело пряко да настъпването на трудовата злополука. Друго нарушение
според вещото
лице е извеждането на хляб не от изхода на машината - през възела за пакетиране, a директно от лентата. Вещото лице сочи в заключението си, че машината е напълно
автоматизирана, както и че след подаването на хляба единият оператор е следвало
да стои до таблото с аварийният стоп-бутон, a вторият - да поема
хляба, който излиза от края на машината, където се намира пакетажният възел. BЛ изрично уточнява, че е недопустимо машината да бъде спирана и пускана пpи пакетирането на половинка хляб, тъй като машината е с непрекъснато действие, т.е. напълно
автоматизирана. Според вещото лице задължение на
организатора на производството е да следи работниците да работят на указаните в
ръководството за употреба на машината места, като при констатиране на нарушения да отстранява
работника.
Анализирайки ангажираните писмени доказателства и съпоставайки ги с
неоспорените заключения на ВЛ, както и липсата на спор между страните, съдът
приема, злополуката с ищцата С., настьпила на 29.08.2017г. за трудова, така както е признато с Разпореждане №
5104-02-6/24.01.2018r. на TП на HOИ - гр. Б.. Основният спор, поставен още с отговора на исковата молба от страна на
ответника е доколко тази злополуката се дължи и е
настьпила при проявена от пострадалата работничка груба небрежност пo смисъла на
чл. 201, aл.
2 от КТ. Излагат се твърдения, че ищцата М.С. не е спазила установените при работодателя технологични
правила, правилата за работа с поточната линия, на която е изпълнявала трудовата си функция, както и правилата за безопасни и здравословни
условия нa труд (чл. 33 от
33БУТ), така и от
установените от работодателя такива, които Комисията, извършила разследване на
трудовата злополука установила, че работничката е нарушила. За
изясняване на спора в тази му част са
разпитани две групи свидетели, ангажирани от ищеца и ответника, както следва: според св.Д. С. – съпруг на
ищцата, същата и към настоящия момент изпитва
изтръпване на пръста в областта на травмата и въпреки продължителните посещения при
физиотерапевт все още не може да изпъва пръта си в цялост и
изпитва болки. Според личните му впечатления М.С. продължава да изпитва страх от шум. Свидителят твърди, че се е наложило лечения на
съпругата му при психиатър в Б., като собствената му субективна оценка е, че през първия месец след злополуката ищцата била в пълен
шoк, изпитвала страх да нe загуби пръста си, затворила се в себе си, не излизала
от дома и не контактувала с никого. 3апочнала работа чак през
2018г. в магазин за сувенири. От разпита на св.К.
Т. (ангажиран от ответника)
технически секретар на ответното дружество се установява,
че именно той е провел инструктажа на ищцата при постъпването й на работа
и лично е обяснил как следва да се работи с
машината, на която е възникнала злополуката. Според показанията му не е имало преки очевидци на инцидента. Твърди, че машината се обслужва от трима работници и описва конкретните им места на
работа - единият подава хляба за нарязване, вторият го поема след пакетиращата машина и
третият – т.нар. оператор
се намирал дo пулт, на който е монтиран стоп-бутона.
Задължението на този „оператор“ било да спира и пуска машината, както и да следи за температурата,
пакетите и т.н. , включително да спре машината при настъпване на авария. Според
свидетеля, често операторът се е опитвал да работи от друго работно място, намиращо ce
нa отсрещната страна на транспортната лента, което водило до необходимостта от пресягане през машината. Според св.Т. ищцата била
оператор в деня на злополуката, нo стояла на забраненото работно място, a не дo
пулта, което
самият той разбрат от колегите си. Т. заявява, че при пакетирането
на половинки след спирането на машината е трябвало да се постави едно
неръждавеева ламарина която да попречи на целият нарязан хляб да влезе във
фолиото, a пликът се нахлузвал ръчно и хлябът се пускал в клипс машина, която
го запечатвала. Клипс машината била отделно и била ръчна
машина, като св.Т. е категоричен, че еъпреки, че машината е напълно автоматизирана при
производството на половинки пакетиран хляб се налагала човешка намеса. Свидетелят М. В., работеща като
спедитор при ответника също твърди, че не е
видяла самата злополука, a чула,
че ищцата си е ударила ръката, видяла кръв. Според нея
изминали около 2 минути от момента в който ищцата си ударила ръката до времето
в което я видяла. Лично не е възприела къде се енамирала С. време на злополуката. Според нея пакетирането на половин хляб не
следвало да се извършва тaм, a ce вземали от лeнтaтa, слагали ce в пакет и се пакетирали на друга машина. След като банцига на
машината отрежел хляба, тя ce cпирала ръчно, за да се вземе нарязания хляб от
лентата и да се постави в палет за пакетиране на друга
машина. Това трябвало да става винаги при спряна машина.
Според св.В.
на машината работели трима души, като единият имал задача да пуска
хляба в машината, вторият - оператор ce намирал на ъгьлa, a
третият - събирал хляба. Операторът и работникът, вземащ
хляба от лентата работели един срещу друг, което било обичайната, наложила се практика в завода.
Според съда,
изложените от ищцата фактически основания при така събраните доказателства субсумират претенциите й като искове по чл. 200 КТ и чл.
86, ал. 1, вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят
отговаря имуществено пред работника за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт
на работника или служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази
отговорност има обективен и безвиновен характер. При разглеждането на споровете
по чл.200 от КТ за съда съществува
задължението само да установи наличие на трудовоправни отношения между
страните, наличие на трудова злополука (или професионално заболяване), а
въпросът в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, респ. налице
ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от
предприятието - работодател, както и причинна връзка между последните и
трудовата злополука, не представлява задължителен елемент от състава на отговорността
пред пострадалия работник.
По общото
определение, възприето от законодателя и в трайната съдебната практика, трудова
злополука са травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по
повод на извършената работа, т.е. такива, които се намират в причинна връзка с
трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна или трайна
загуба на трудоспособност, както е и в настоящия случай. Отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ може да
бъде изключена или намалена само в хипотезата и при доказване на предпоставките
по чл. 201, ал.1 и ал.2 от КТ.
Следва да се
отбележи, че не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда обаче може
да мотивира приложението на чл.201, ал.2 от КТ.
За да е налице съставът на чл. 201, ал.2 КТ,
е необходимо работодателят да установи и докаже наличието на груба небрежност, допусната от работника
и допринесла за злополуката. Този вид небрежност се изразява в субективното
отношение на пострадалия към неговите действия, допринесли за настъпване на
вредоносния резултат, или с други думи - работникът да е знаел, че с тези
действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го
предотврати. Такива данни, респ. надлежни и убедителни доказателства, за
подобно субективно отношение и фактически действия, предприети от ищцата С., по
делото не се установиха и събраха особено при положение, че от ответникът работодател
не се ангажира свидетел-очеевидец на инцидента, което мотивира съда да приеме,
че не е налице допусната от ищцата груба небрежност, поради което следва да се
счете, че поддържаното от ответната страна възражение за съпричиняване на
злополуката в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ
е неоснователно.
По отношение на иска
за заплащане на неимуществени вреди съдът счита, че е основателен до размера от
7 500 лева. Несъмнено уврежданията на ищцата са били съпроводени с физически и
психически страдания. Стана ясно, че след изтичането на отпуска по болест на
ищеца е тракратила трудови правоотношения с ответното дружество, а болките,
макар и не с първоначалния си интензитет са продължили и са я препятствали да се върне изцяло към
нормален, пълноценен начин на живот.
Като
съобрази естеството на увреждането, съпътствано от болка, сравнително дългия
период на възстановяване от травмата, по време на който период болките са
продължили, затруднената възможност за извършване на определени движения, съдът
счита, че като резултат от трудовата злопулука ищцата е претърпяла значителни физически, а и психически страдания - болки в
мястото на травматичното увреждане, затруднени движения на пръста на лявата ръка, продължителен период на
възстановяване. При
гореизложената фактическа обстановка и наложили се изводи следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника за
обезщетяване на тези неимуществени вреди. Като справедливо с оглед на реално търпените неимуществени вреди и
предвид разпоредбата начл.52 от ЗЗД би било обезщетение в размера горепосочения размер от 7 500,00
лева. В случая при определяне размера на обезщетението са отчетени гореизложените съображения, както
досежно реално настъпилия вредоносен резултат, така и също и обстоятелството,
че се касае за млада жена в активна възраст, по отношение на която безспроно
частичната липса на безименен пръст, макар и да не влияе на хващателната
способнст, е довела за допълнителна психическа травма, произтичаща от чисто
естетичен характер.
Преценени в
съвкупност тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че е справедливо
обезщетението за тези вреди да бъде определено в горепосочения размер на 7500,00
лв.
Върху уважената част от иска следва да бъде присъдена и законна лихва,
считано от датата на увреждането - 28.08.2017г. до окончателното изплащане
на дължимото. В останалата част до
пълният му размер от 15 000,00 лева предявеният иск съдът намира за неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора, съгласно правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК
, ответната страна дължи на ищцата заплащане на направените от нея деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, но поради липсата на представени доказателства за реално сторени разходи, съдът не присъжда заплащането им.На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-А. държавна такса в размер на
300,00 лева, съобразно уважената част от иска, както и
деловодни разноски за заплатени от бюджета възнаграждения на вещи лица от общо
450,00 (четиристотин и петдесет) лева, от които 150,00 лв. – за назначената
съдебно-психологическа експертиза и 300,00лв. - за съдебно-медицинска
експертиза.