Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 3713 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни от Д.А.М. и М.В.Ч.
против „З. „Б.и.” АД искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищците твърдят, че на 06.09.2015 г. на път II – 53, общ. Сливен, 130- ти км. настъпило ПТП, по вина на
водача на л.а „Пежо 307“ с рег № *******– В.К.К., чиято отговорност била
застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В
резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на дъщерята на
ищците – Я.М.Ч.. Ищците претърпели неимуществени вреди, изразили се в болка и
страдание от нейната смърт, поради което претендират обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях, ведно със
законната лихва, считано от 06.09.2015г. до окончателното изплащане. Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие; прави възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, която пътувала без поставен
предпазен колан; оспорва размера на предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъдат уважени тези искове ищците трябва да ангажират доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото
обезщетение. Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а „Пежо 307“ с рег № *******е била
застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното
дружество към датата на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава
и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд. Видно
от присъда по НОХД № 176/2016 г. на Окръжен съд- Сливен, НО, частично изменена
по реда на инстанционен контрол, подсъдимият В.К.К. е признат за виновен в
това, че на 06.09.2015г., на път II 53 - километър 130, на територията на община Сливен, преди разклона за
с.Камен, посока от гр. Сливен към гр. Ямбол, при управление на МПС л.а. „Пежо
307” с per. № *******, е нарушил правилата за
движение, а именно: чл.21 ал.2 от ЗДвП - превишил е скоростта на движение на
автомобила, управлявайки го със скорост от 167 км/ч, при наличие на
забранителен пътен знак „В 26”, разрешаващ скорост на движение до 60 км/ч, в
резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице
- на Я.М.Ч. и на И.Т.Й., двамата от гр. Ямбол, поради което и на основание
чл.343, ал. 3, „б”, предл. 1, вр. с ал.1,
б.”в”, вр чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК, го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от пет години
и на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, е постановил наказанието
да се изтърпи при първоначален „общ” режим. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Окръжен съд – Сливен, настоящият
състав приема, че е установено противоправното поведение на водача В.К.К., неговата
вина, съставомерните последици, които са
част от състава на престъплението/настъпилата смърт на Я.М.Ч./, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане от *** г. и удостоверение за наследници от 26.09.2017 г.
ищците са родители на починалата Я.М.Ч..
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства.
От показанията на св. И./сестра на ищцата/ се установява, че Д.М. е
страдала дълбоко от смъртта на дъщеря си и не е преживяла трагичната загуба.
След пътно-транспортното произшествие към 12.00 часа вечерта се обадила на
сестра си, плачела по телефона и не можела да говори, в болницата била
поставени на системи. След катастрофата два дни била в състояние на шок, пиела
хапчета, била неадекватна и изглеждала така, сякаш не знае къде се намира. Ищцата
се развела преди четири години с бащата на Я. и двете живеели сами в дома им. М.
била изцяло отдадена на грижите за дъщеря си, „живеела, заради нея“, спестявала
всеки лев, правела планове за бъдещото й. Тя била толкова силно привързана към дъщеря си,
че не искала да има връзка с друг мъж, за да не я травмира и да може детето й да
живее спокойно. Заради отдадеността и привързаността на ищцата към дъщеря й, свидетелката
силно се тревожела след смъртта на Я., дали сестра й няма да посегне на живота
си. След време свидетелката научила, че сестра й действително е мислилила за
самоубийство. Две – три години след катастрофата ищцата срещнала сегашния си съпруг,
от който родила дете. След смъртта на дъщеря й М. имала усещането, че изпада в „огромна
дупка“, поради което споделила със сестра си, че трябва по някакъв начин да „спаси
себе си“, защото всеки ден мислела за починалата си дъщеря, но осъзнала, че, за
да продължи да живее, трябва отново да се грижи за някого. Така се хванала като
„удавник за сламка“ за идеята да има второ дете и поела риска на 40 години до
роди отновно. Била притеснена от тази бременност, защото лекарите я
предупредили, че е рискова, пиела
хапчета за задържане, често ходела на прегледи в София, лежала по болници.
Макар сега отново да била майка, не била преживяла смъртта на Я., всеки ден ставала
с мисълта за нея, вечер отново мислела за нея. Променила се, станала негативна
и черногледа, постоянно се тревожела и се страхувала за живота на новоредоното
си дете. Приживе Я. имала нормални отношения с баща си, често се виждала с
него. Ходела на гости в неговия дом, срещала се с братчето си от втория брак на
баща й. Ищецът тежко приел смъртта на дъщеря си. Към настоящия момент снимката
му във „фейсбук“ продължавала да е с черна лента. Споделил със свидетелката, че
не може да преживее загубата. Обичал
дъщеря си, тя била „негова слабост“, тъй като приличала на него. Свидетелката
виждала ищеца на помените, бил тъжен, не
се усмихвал, изглеждал като човек, който
страда.
От показанията на св. Ч./съпруга на ищеца/ се установява, че М.Ч. дълбоко
страда от загубата на детето си. В деня на катастрофата в полунощ му се обадили
от МВР- Сливен. Първоначално свидетелката не разбрала какво става, видяла, че
ищецът избягал в другата стая, коленичил на земята и се хванал за главата. Казал
й, че Я. е починала и започнал да плаче. После отново се обадил по телефона, за
да провери дали наистина дъщеря му е загинала. Дълго време не бил на себе си, „съсипан“
от трагичната загуба на детето си. Оттогава изминали четири години, но той все
още не бил преодолял смъртта на Я.. Неговите
колеги от МВР се опитали да му помогнат, както и психолози, работещи в МВР. Преди
катастрофата бил весел човек, „душата на компанията“. Сега се затворил в себе
си, не искал да контактува с други хора, вътрешно страдал, но се опитвал да не го
показва, непрекъснато търсел нещо, с което да се занимава, за да не мисли за дъщеря си.
Показанията на свидетелите са последователни, житейски правдиви и
непротиворечиви, поради което съдът приема за доказано по делото, че ищците са
претърпели неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което предявените
искове са доказани по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищците към датата на смъртта на дъщеря им – 37 г. за Д.А.М. и 38 г. за М.В.Ч.; обстоятелството, че е
прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – тази на родителя с
неговото дете, при това във възраст, в която дъщерята на ищците е била на 14
години, предстояло й е завършване на училище и реализирането й в живота.
Отношенията между родителите и дъщеря им са били основани на обич, разбирателство
и взаимна подкрепа. Ищците тежко са преживели загубата на дъщеря си, след
смъртта й техният живот драматично се е променил – Д.М. се е чувствала
безполезна, не е откривала смисъл в живота си, докато не е родила второто си
дете, но и към настоящия момент продължава да страда и да мисли непрестанно за
починалата си дъщеря си. Трагичната загуба се е отразила и на начина, по който ищцата
възприема света около себе си – тя непрестанно се страхува и се притеснява за живота
на новороденото си дете. Ищецът също страда дълбоко от внезапната смърт на
дъщеря си – той е бил силно привързан към нея, след развода с майка й не е
прекъснал отношенията си с Я., тя е гостувала
в дома му, общувала е със сина му от втория му брак. Ищецът силно е обичал
дъщеря си, тя е била „негова слабост“, техни родственици са считали, че Яна е приличала
на него/св.И./. След смъртта й ищецът се чувствал “съсипан“, преди бил весел
човек, който обичал да бъде в компания, сега се затворил в себе си, избягвал да
излиза навън и да общува с други хора,
постоянно търсел работа, с която да е зает, за да не мисли за трагичната загуба
на дъщеря си./св. Ч./.
При
определяне на обезщетението съдът отчете обстоятелството, че мъката на родителите от смъртта на детето им ще остане
до края на живота им, за тях загубата е
невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като
съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2015 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за
неимуществени вреди, по справедливост,
в размер на по 200 000 лв., колкото претендира всеки от ищците.
По възражението за
съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от починалата
Яна Ч., която пътувала без поставен
обезопасителен колан.
Съдът
намира възражението за неоснователно, поради следните съображения:
Видно от влязлата в сила
присъда на Окръжен съд – Сливен водачът на „Пежо 307” с per. № *******- В.К.К. е допуснал нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, като е превишил скоростта на движение на автомобила, управлявайки го със
скорост от 167 км/ч, при наличие на забранителен пътен знак „В 26”, разрешаващ
скорост на движение до 60 км/ч., в резултат на което е причинил смъртта на Я.М.Ч..
На
вещото лице от автотехническата експертиза е поставена единствено задача да отговори
на въпроса дали процесният автомобил е бил оборудван с предпазни колани за
всички седалки, не и да установява дали тяхната употреба би намалила риска от
травми. /определение от 04.02.2019г./. От заключението се установява, че в
автомобила е имало механични инерционни триточкови колани на всички места за
пътници. В констативната част на експертизата вещото лице е описало механизма
на настъпване на катастрофата: на прав участък от пътя за движение, с по една
лента за движение в едно направление, в тъмната част на денонощието, водачът на
процесния автомобил, при преминаване през ляв завой, поради високата скорост, с
която се е движел, е изгубил контрол върху моторното превозно средство и рязко е
навил волана наляво, при което е излязъл извън пътното платно вдясно, където автомобилът
се е ударил със задната си част в скат, облицован с бетонни плочи, и се е
преобърнал. От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че при
катастрофата пострадалата е получила съчетана
травма с обхващане на главата, гръбначния стълб, гръдния кош, корема и
крайниците.Травмата на главата се е изразила
в масивни охлузвания, кръвонасядания, охлузни и разкъсно-контузни рани в
областта на главата и лицето, в областта на ушите и носа, счупване на носни кости, множествени
многофрагментни линеарни счупвания на
черепни кости с деформация на главата, множествени субарахноидални
кръвоизливи в областта на изпъкналите повърхности на двете мозъчни хемисфери и
в областта на базалните им участъци, множествени контузионни огнища на двете
големи мозъчни хемисфери, тежък оток на
мозъка и меките мозъчни обвивки с
вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Гръбначномозъчната травма се е изразила
в счупване на гръбначния стълб в областта на неговия шиен сегмент
непосредствено между телата на шестия и седми шиен прешлен със значителни
контузионни изменения на гръбначния мозък на това място и с кръвоизливи в
областта на меките тъкани пред шийните прешлени. Гръдната травма се е изразила в охлузвания и кръвонасядания на
гръдния кош пред и в областта на двете странични повърхности на гръдния кош,
кръвоизливи в областта на меките тъкани на гръдния кош, счупване на трети и четвърти десни ребра и тежки двустранни контузионни изменения на белите дробове. В
гръдната кухина е установено голямо количество кръв - 1,5 л. и кръвни съсиреци.
Коремната травма се е изразила в разкъсване на черния дроб в областта на
долнозадната му повърхност с наличие на около 1 л. кръв и кръвни съсиреци в
коремната кухина. Травмата на крайниците
се е изразила в масивни разкъсно-
контузни рани в областта на двете мишници и предмишници, предимно в областта на
левия горен крайник, и наличие на увреждания в областта на долните крайници.
Според вещото лице, причина за смъртта на пострадалата е тежката травма с обхващане на
главата и главния мозък, гръбначния стълб в неговия шиен сегмент със засягане на
гръбначния мозък, тежката гръдна травма с контузия на белите
дробове, коремната травма с разкъсване на черния дроб, които, заедно с
останалите травми са довели до бързо изпадане на пострадалата в състояние
на хеморагичен и травматичен шок. Вследствие счупването на гръбначния
стълб в областта на шийния сегмент и контузия на гръбначния мозък пострадалата
е изпаднала и в състояние на остър спинален шок. Според вещото лице, пострадалата
е била без поставен обезопасителен колан. Вещото лице не може да даде
категоричен отговор на въпроса дали ако пострадалата бе пътувала с поставен
обезопасителен колан, би настъпил летален изход, тъй като като е получила
повече от една травми, от които може да настъи смъртен изход. Предпазният колан
би я задържал към седалката и нямаше да получи тежки травми в областта на
главата, но гръдните травми и разкъсването на черния дроб биха могли да бъдат
получени и при поставен обезопасителн колан. В
съдебно заседание експертът заявява, че предотвратимостта на смъртта при
разкъсване на черния дроб зависи от големината на разкъсването. Според вещото
лице, в корема на пострадалата е имало около литър и половина кръв, което
говори за сериозно разкъсване, а подобна травма самостоятелно също би могла да
доведе до летален изход. Контузията на белия дроб с кръвоизливи също е могла
самостоятелно да доведе до смъртен изход. При
така събраните доказателства, с оглед заключението на медицинската експертизи,
съдът приема, че и при поставен обезопасителен колан, ищцата би могла да получи
разкъсване на черния дроб и гръдни травми, които биха могли да доведат до
настъпване на летален изход, поради което възражението за съпричиняване на
вредите остана недоказано.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Б.Е. ***, на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 11 060 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважения иск в размер 16 000 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 270
лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З. ”Б.и.”АД, ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.А.М., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис № 19, сумата от 200 000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря Я.М.Ч., настъпила на 06.09.2015г., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
причинено по вина на водача В.К.К., при управление на л.а „Пежо 307” с per. № *******, по време на действието на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 06.09.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З. ”Б.и.”АД, ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.В.Ч., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис № 19, сумата от 200 000 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговата
дъщеря Я.М.Ч., настъпила на 06.09.2015г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено
по вина на водача В.К.К., при управление на л.а „Пежо 307” с per. № *******, по време на действието на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 06.09.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД да заплати на адвокат Б.Е. *** с адрес за призоваване: гр.София, ул. ”Позитано“
№ 9, вх.“Б“, офис № 19, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 11 060 лв.
ОСЪЖДА „З. ”Б.и.”АД да заплати на държавата, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове
в размер на 16 000 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 270 лв. Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :