№ 610
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000622 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 631/07.05.2025 г., постановено по т. д. № 569/2024 г. по
описа на Софийски градски съд, е осъдено ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, да заплати на „АЕРОВИСТА“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 53 258,45 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Автокаско Хит“,
обективиран в застрахователна полица № Е23600004582 от 04.05.2023 г., за
нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Toyota C-HR“, с рег. №
******** и с рама № NMTK33BX00R271681, в резултат на настъпило на
19.11.2023 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024
г. до окончателното й изплащане.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - ЗД „БУЛ ИНС” АД, действащ чрез процесуалния си
представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че
решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че процесният
автомобил не е представен от ищеца за оглед, идентификация, проверка на
системите за сигурност и заснемане от оторизиран представител на
застрахователя, каквото изискване страните изрично са договорили по
взаимно съгласие в разпоредбата на т. 1.2. от Раздел V от Общите условия
1
(ОУ) на застрахователния договор „Сключване, Форма и Действие на
застрахователния договор“, поради което договорът за застраховка „Автокаско
Хит“, обективиран в застрахователна полица № Е23600004582 от 04.05.2023 г.,
не е породил своето действие. Заявява се, че по първоинстанционното дело не
е установено настъпване на процесното застрахователно събитие (ПТП), за
което липсва нарочно съставен протокол за ПТП. Поддържа се, че А. И.,
лицето което на 19.11.2023г. е управлявало процесния лек автомобил, не е
уведомил нито органите на реда, нито ЗД „БУЛ ИНС” АД, за настъпилия
пътен инцидент с процесното МПС, а своеволно и без да дочака органите на
реда е напуснал мястото на инцидента, като по този начин е осуетил
задължителната проверка за алкохол. Ето защо се изтъква, че е налице
изключени от покритие съгласно общите условия - Раздел III „ИЗКЛЮЧЕНИ
РИСКОВЕ“ - т. 1.2., което дава легитимно основание на застрахователя да
откаже да плати застрахователно обезщетение. В тази насока е налице
изрично предвидено в полицата изключение от покритие - напуснал е
своеволно мястото на ПТП, без да изпълни основното си задължение по т.
2.9.1. от Раздел VI от ОУ „ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАСТРАХОВАНИЯ“
да уведоми незабавно съответните оторизирани органи на МВР за
настъпилото събитие. Моли се решението да бъде изцяло отменено, а
предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Прави се искане да се присъдят
направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - „АЕРОВИСТА“ ЕООД, действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В
него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Заключава се, че същата като съдържанието преповтаря отговора на
исковата молба. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 - чл. 263 ГПК,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 386, ал. 1 КЗ вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ, предявен от „АЕРОВИСТА“
ЕООД за осъждането на ЗД „БУЛ ИНС” АД да му заплати сумата от 53 258,45
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Автокаско Хит“, обективиран в застрахователна полица № Е23600004582 от
04.05.2023 г., за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Toyota C-
HR“, с рег. № ******** и с рама № NMTK33BX00R271681, в резултат на
2
настъпило на 19.11.2023 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 22.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
В проведеното на 22 април 2025 г. съдебно заседание
първоинстанционният съд е допуснал увеличение на иска на основание чл.
214, ал. 1 ГПК от 35000,00 лв. на 53258,45 лв. Ищецът е заявил, че размера на
исковата претенция възлиза на 53 258,45 лв., която е формирал по следния
начин – признал е задължението към застрахователя за авансов бонус в размер
на 771,55 лв., което вземане е предмет на релевираното от ответника
възражение за съдебно прихващане, поради което тази сума е приспаднал от
общото задължение на застрахователя от 54 030,00 лв. (застрахователната
сума), и е посочил, че разликата от 53 258,45 лв. съставлява цената на иска.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Видно е от свидетелство за регистрация на МПС, издадено на
09.05.2023 г. от МВР на РБ, че собственик на лек автомобил „Toyota C HR“ , с
рег. № ********, рама № NMTK33BX00R271681, е „АЕРОВИСТА“ ЕООД.
Безспорно е между страните, а и то събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява, че между страните е
сключен договор за имуществена застраховка „Автокаско Хит“, за собствено
на ищцовото дружество МПС - лек автомобил „Toyota C-HR“, с рама №
NMTK33BX00R271681, за периода от 18.00 ч. на 04.05.2023 г. до 24,00 ч. на
03.05.2024 г., и застрахователна сума от 54030 лв. Видно от представената
полица е уговорена обща застрахователна премия от 2204,42 лв., от които
1432,88 лв. застрахователна премия и 771,55 лв. авансов бонус, като в
полицата е уговорено, че при предявяване на претенция за настъпило в срока
на застраховката застрахователно събитие, авансовия бонус става дължим и се
заплаща от застрахования. Не се спори и се установява от представената по
делото сметка, издадена от ЗД „БУЛ ИНС” АД на 04.05.2023 г., че
застрахователната премия по процесната застрахователна полица в общ размер
на 1432,88 лв. е изплатена от застрахованото лице. Съгласно Добавък № 1 от
04.05.2023 г. към застрахователната полица, застрахователното покритие на
застрахованото МПС се разширява с Покрит риск по клауза „Пълно каско“ на
територията на страните от ЕС и ЕИП, като същият влиза в сила от 00,00 ч. на
04.05.2023 г. до 24,00 ч. на 03.05.2024 г.
Видно е писмо изх. № 920969 от 18.12.2023 г. на ЗД „БУЛ ИНС” АД, че
на 19.11.2023 г. е заведена при него щета № ********** за изплащане на
застрахователно обезщетение по процесната застрахователна полица с обект
3
лек автомобил „Тойота“ с рег. № ********. С горецитираното писмо
ответникът е отказал да изплати застрахователното обезщетение, с мотиви, че
застрахователната полица „Автокаско“ не е влязла в сила поради
неизпълнението на указаното в т. 1, подточка 1.2 от Раздел V на Общите
условия по застраховка „Автокаско“ на ЗД „БУЛ ИНС” АД – „представяне на
ППС за оглед, идентификация, проверка на системите за сигурност и
заснемане от оторизиран представител на застрахователя“.
Видно е от опис на щета № **********/20.11.2023 г., че ЗД „БУЛ ИНС”
АД е извършил оглед на застрахования автомобил, който не е съгласуван от
собственика/водача, с посочен коментар, че предстои следващ оглед (няма
данни да е бил извършен такъв). От застрахователя е приложен снимков
материал, от който се установяват видимите щети при извършения оглед на
автомобила.
В проформа фактура на стойност 51300.78 лв. на автосервиз „Виа
Интеркар 2007“ ООД от 19.01.2024 г. са описани уврежданията по автомобила
по видове и степен на сложност, респ. видове сервизни услуги.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите А. И. и
Л. С..
От свидетелските показанията на А. И. се установява, че процесното
ПТП е настъпило между 07:00 ч. и 08:00 ч. сутринта през м. ноември 2023 г. в
гр. София. Свидетелят е управлявал автомобила по бул. „Цариградско шосе“,
когато възнамерявал да завие надясно, за да влезе в тунела, но нямал време да
завие, и се ударил в пътен знак, който се намирал върху островче, разделящо
пътя. Ударът бил внезапен, всички въздушни възглавници излезли след него и
И. изпаднал в безсъзнание. Свидетелят не си спомня точно и ясно всичко, но
заявява, че излязъл от колата, нямал заряд на телефона, не видял хора наоколо
и автоматично намерил пътя към неговия апартамент, към който тръгнал
пеша. Когато се прибрал вкъщи включил телефона да се зарежда и след
известно време се обадил на колегата си, за да го посъветва как да постъпи в
тази ситуация. Свидетелят се върнал на мястото на самокатастрофата, където
се свързал по телефона със застрахователната компания, но говорил на
английски език и никой не успял да го разбере какво обяснява. На руски език
също се опитал да обясни, не без резултат. Поради това той помлил колегата
си да се обади и да координира със застахователя как да процедира. След час и
половина представител на компанията дошъл на мястото, но той също не
говорил добре английски език и отново свидетелят се свързал с колегата си,
който му обяснил за ситуацията. Когато свидетелят И. се върнал на мястото и
представителят на застрахователя дошъл, автомобилът бил вече преместен до
зелено островче назад. Свидетелят не знае кой го е върнал назад. Докато
свидетелят попълвал протоколи със представителя на застрахователя, на
мястото преминала полицейска кола, която спряла. Полицаите си
комуникирали основно с колегата на свидетеля и представителя на
застрахователното дружество.
4
От свидетелските показания на Л. С., който работи като инспектор в
направление „Мобилни групи“ при застрахователя, се установява, че на
19.11.2023 г. около 14,30 ч. посетил процесното местопроизшествие на бул.
„Цариградско шосе“. Когато пристигнал видял, че лекият автомобил „Тойота“
се намирал в тревните площи между двете платна. Заварил там водача, който
не говорил български език и нямало как да му обясни какво е станало.
Свидетелят установил от огледа, че произшествието не е станало на мястото,
където заварил автомобила. Спомня си, че случайно преминаващ автомобил
на полицията с униформени служители с надпис „Жандармерия“ спрял за
съдействие. Служителите се обадили на станцията на Пътна полиция КАТ, от
където било потвърдено, че сигналът бил обработен сутринта и със
съдействието на Пожарната автомобилът бил изместен на тревната площ, за
да не пречи на движението. Свидетелят направил снимки на автомобила и
били описани видимите щети в протокол.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите в
обсъдените части, тъй като преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски
логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства.
От приетата в първоинстанционното производство съдебна авто-
техническа експертиза, която въззивният съд кредитира като пълна,
компетентна и обективно изготвена, се установява, че на 19.11.2023 г. около
07,00 ч. и 08,00 ч. по бул. „Цариградско шосе“ в посока гр. Пловдив, се е
движил лек автомобил „Тойота Ц-ХР“ с рег. № ********, управляван от А. И.
- гражданин на Република Латвия със скорост от порядъка на 80 - 85 км/ч, в
условия на прав осветен пътен участък и суха асфалтова настилка. След
преминаване на кръговото движение на 4-ти километър и приближаване на
отбивката вдясно към тунела под булеварда за кв. „Полигона“, водачът е
реагирал със закъснение за маневрата за завиване надясно към тунела под
пътното платно на булеварда. Автомобилът е насочен от водача към
находящия се на разделителния затревен остров между пътното платно на
булеварда и тунела пътен знак със задължително предписание - Г6 „Движение
само надясно или направо след знака“ и се удря в него с предната си челна
част, преимуществено в ляво. При този сблъсък, осъществен при скорост от
порядъка на 85 км/ч, са нанесени щети по части, разположени в предната част
на автомобила: външно и в дълбочина в предната част на двигателното
отделение. От високата скорост и интензитет на удара по металната тръба на
пътния знак и настъпилите пластични деформации по автомобила, са
задействани всички средства за пасивна защита: въздушни възглавници и
части по предпазните колани. От удара по пътния знак, същият е паднал върху
тавана и нанесъл допълнителни щети по него. Застрахователното събитие е
регистрирано с две докладни записки на длъжностни лица при СДВР, отдел
Пътна Полиция, съгласно които събитието е настъпило на 19.11.2023 г. -
автомобилът е самокатастрофирал при движение в гр. София. Вещото лице
5
сочи, че стойността на ремонта на лекия автомобил, изчислена към датата на
ПТП при условия на сервиз, оторизиран от официалния представител на
марката автомобили, възлиза на 65 058,48 лева. Вещото лице заключава, че
предвид представената Проформа фактурата от 19.01.2024 г, за стойност на
ремонта при условията на отстъпка в цените на новите части с 20% до 30%, то
стойността на ремонта на процесния автомобил, изчислена към датата на ПТП
- 19.11.2023 г. при условия на сервиз, работещ по условията на официалния
представител на марката автомобили, възлиза на 61 300,78 лева.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Въззивният съд намира, че за да бъде уважен така предявения иск по чл.
405, ал. 1 КЗ, ищецът следва да установи, в условията на пълно и главно
доказване следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на валидна
облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка
"Каско" на МПС; 2) настъпване на твърдяното застрахователно събитие в
периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) търсената договорна
отговорност да произтича от предвиден и покрит застрахователен риск; 4)
вида и размера на причинените вреди; 4) причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат и 5) качеството на ищцата на изправна
страна в застрахователното правоотношение, т. е. че е изпълнила
задълженията си по договора, в т. ч. уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие в съответствие със законовите
изисквания, респ. общите условия на договора. Настоящият съдебен състав
намира, че всички тези предпоставки са установени по делото, поради което
така предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен и доказан.
Същият следва да бъде уважен за сумата от 53 258,45 лв. Съображенията за
това са следните:
От приети в първоинстанционното производство документи се
установява по категоричен начин, че страните по делото са били обвързани от
застрахователен договор за имуществено застраховане по застраховка
„Автокаско Хит“, за собствено на ищцовото търговско дружество МПС – лек
автомобил „Тойота Ц-ХР“ /„TOYOTA C-HR “ /, с рег. № ********. По силата
на договора ответното застрахователно дружество е приело да покрива риска
от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати
застрахователна премия в размер на 1432,88 лв. Безспорно е
правнорелевантното обстоятелство, че уговорената по този застрахователен
договор застрахователна премия е заплатена и че застрахователят е завел
преписка по щета въз основа на заявление на ищеца в деня на настъпване на
транспортното произшествие. Следва да се заключи, че страните по делото са
били обвързани от валиден застрахователен договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“, по силата на който застрахователят
се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума настъпилите за застрахования – ищец имуществени
вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие. Настъпването на
6
застрахователното събитие – процесното ПТП, причинило на застрахования
лек автомобил щети е също така надлежно доказано по делото. В тази насока е
неоснователно възражението на застрахователя, че не е установено
настъпване на застрахователно събитие (ПТП), тъй като липсва нарочно
съставен протокол за ПТП. Трайно установена е съдебната практика на ВКС,
че настъпването на застрахователно събитие, в това число и ПТП, може да се
доказва с всички допустими доказателствени средства, уредени в ГПК.
Конкретно за способите за доказване на ПТП, представляващо причина за
застрахователно събитие, е постановено например решение № 85/28.05.2009 г.
по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о. Изводът е, че при спор между страните за
настъпване на ПТП, когато за него не е съставен протокол за ПТП,
доказването може да се осъществи с други доказателствени средства. В този
смисъл е и решение № 144/21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г., II т. о. В
настоящия случай застрахователното събитие е доказано от две докладни
записки на длъжностни лица при СДВР, отдел Пътна Полиция, съгласно които
събитието е настъпило на 19.11.2023 г. - автомобилът е самокатастрофирал
сутринта при движение в гр. София. Механизмът на ПТП се установява от
заключението на автотехническата експертиза и събраните в
първоинстанционното производство свидетелски показания. Въззивният съд,
кредитирайки събраните по делото доказателства, в т. ч. гласните
доказателства, кореспондиращи с изслушаната авто-техническа експертиза,
приема за установено настъпването в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причИ.
връзка с което са настъпили вреди на процесния лек автомобил. От
неопроверганите показания на свидетелите А. И. и Л. С., базирани на
непосредствени лични възприятия, се установява поведението на водача,
управлявал застрахования автомобил, в т. ч. поведението след настъпване на
произшествието. Освен това застрахователят не е ангажирал доказателства за
друг възможен механизъм на произшествието, нито че обемът на
произлезлите от него вреди не са последица от него. По вече изложените
доводи на въззивния съд по делото безспорно се установява настъпил
застрахован риск – увреждане на застрахованото имущество, причинено от
настъпило пътнотранспортно произшествие със застрахования автомобил.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест при съблюдаване правилото на
чл. 154 ГПК, не е провел доказване и не е установил правоизключващите си
възражения. Съображенията за последното са следните:
Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно
възражението на ответника, че неизпълнението на предвидено в
застрахователния договор изискване за представяне на автомобила за оглед,
идентификация, проверка на системите за сигурност и заснемане съгласно
раздел V, т. 1.2 от Общите условия за застраховка „Автокаско“, може да
доведе до обоснован отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Само по себе си неизпълнението на това задължение не се отразява на
влизането в сила на застрахователния договор, щом като цялата дължима
7
премия или първата вноска от нея, при разсрочено плащане, са надлежно
престирани и приети от застрахователя. След като договорът за имуществено
застраховане е влязъл в сила и по него е платена дължимата застрахователната
премия, то няма правна възможност и предвидена в закона хипотеза, при която
застрахователят да има право на застрахователна премия, а да не осигурява
застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск. Освен това в
разглеждания процесният лек автомобил е нов, с извършена първа
регистрация на 09.05.2023 г., поради което огледа при сключването на
застрахователния договор не би могъл да установи някакви дефекти.
Функцията на извършване на оглед и заснемане от представител на
застрахователя е да установи състоянието на автомобила с оглед наличието на
липси или увреждания. Нещо повече съдържанието на обсъжданото
задължение на застрахования не попада сред съществените задължения с
оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. В случая
не се доказва и наличие на причИ. връзка между неизпълнението на това
конкретно задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод
на което се претендира обезщетението. В тази насока е трайно установената
практика на ВКС (решение № 50 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 1464/2023 г., IV г.
о., решение № 144/21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г., II т. о. и др.), която се
споделя напълно от настоящия съдебен състав. Обосновано се приема, че за
да е основателен отказът на застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие, не е достатъчно
застрахованият да не е изпълнил свое задължение по застрахователния
договор, което е предвидено в закон или в самия договор и е значително от
гледна точка на интереса на застрахователя, а наред с това е необходимо
настъпването на застрахователното събитие и/или обема на произлезлите
от него вреди да са последица от неизпълнението на това задължение, т.е.
да съществува причинно-следствена връзка между неизпълнението и
застрахователното събитие.
Съгласно клаузата, уговорена в чл. 1.2. от Раздел III „Изключени
рискове” от ОУ, която е част от предметното съдържание на сключения между
страните договор за имуществено застраховане „Автокаско”, за застрахователя
се поражда уреденото в чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ потестативно право с
едностранно волеизявление да откаже заплащане на уговореното
застрахователно обезщетение, в случай че се установи, че водачът на
увредения застрахован автомобил е напуснал самоволно ПТП. Клаузата на
т.1.2 е свързана логически с друга клауза в общите условия - т. 2.9.1, раздел VI
„Права и задължения на застрахования“, в която е изведено задължение на
застрахования при настъпило застрахователно събитие да уведоми незабавно
съответните оторизирани органи според вида на настъпилото застрахователно
събитие. От събраните свидетелски показания пред първата инстанция се
установява адекватна за конкретната ситуация реакция на водача на увредения
автомобил. Същият се е свързал при първата възможност с негов колега и го е
помолил да разговаря със застрахователя и с полицаите предвид
8
обстоятелството, че водачът е чужд гражданин и не говори български език.
Изложените специфики на конкретния случай водят до извод, че напускането
на процесното ПТП не е самоволна, а се е наложило, за да бъдат уведомени
компетентните органи за настъпилия инцидент. Предвид посочените
съображения и настоящата съдебна инстанция приема, че е недоказано
възникването на материалните предпоставки, обуславящи правната
възможност на застрахователя основателно да откаже заплащане на
дължимото застрахователно събитие, поради обстоятелствата, че за
процесното ПТП не са уведомени незабавно органите на МВР и водачът е
напуснал произшествието.
Освен това в чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ изрично е посочено, че
неизпълнението трябва да е от страна на застрахования, който съгласно § 1,
т. 1 от ДРЗК е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са
предмет на застрахователна защита по застрахователен договор. Именно това
лице поначало е страна по застрахователния договор и е обвързано от
неговите клаузи, включително общите условия към него. Поради това няма да
е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ в случаите, когато определени
действия или бездействия, дори и да могат да се преценявани като
неизпълнение на застрахователния договор, са осъществени от трети лица.
Доколкото с тези си действия или бездействия тези лица са причинили
настъпването на застрахователното събитие, след евентуалното плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят би разполагал с регресен иск
по отношение на тях. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана
например в решение № 50 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 1464/2023 г., IV г. о. В
случая застрахован е „АЕРОВИСТА“ ЕООД, а не водачът А. И., който се явява
трето лице по застрахователния договор. Евентуално допуснатите от това
трето лице нарушения не могат да се приравнят на неизпълнение на
задължения на застрахования по застрахователния договор. Срещу такива
трети лица застрахователят разполага с право на регрес в случай, че те са
причинили застрахователното събитие и той е заплатил застрахователното
обезщетение.
Също така в разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ е въведено
изикване, както вече беше посочено, неизпълнението да е довело до
настъпване на застрахователното събитие, т. е. неизпълнението да е в пряка
причИ. връзка с реализирания застрахователен риск и при изпълнението на
това задължение не би се стигнало до реализиране на събитието. Ако такава
причИ. връзка не съществува то застрахователят не може да откаже плащане
на застрахователното обезщетение, позовавайки се на неизпълнението. При
липсата на такава връзка застрахователят не може да откаже плащане на
застрахователното обезщетение дори и да е налице съществено с оглед на
неговия интерес неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования. В този смисъл и по сходен като обстоятелства случай
е постановено решение № 144/21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г., II т. о.
Съгласно даденото в него разрешение, което се споделя и от настоящия
9
съдебен състав, допуснатото в случая формално неизпълнение от страна на
водача на застрахования автомобил на задължението за уведомяване на
органите на МВР, съпътствано с неизпълнение на задължението за оставане на
местопроизшествието, не се намира в причИ. връзка нито с проявлението на
вредите и техния обем, нито с възможността да бъдат установени
обстоятелствата около произшествието, от които е обусловено правото на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Следва
да се заключи, че неизпълнението на обсъжданите задължения не е
допринесло за проявлението на вредите или за обема им, както и не е
попречило на доказването им. Ето защо поради това неизпълнение
застрахователят не може да откаже заплащане на дължимото застрахователно
обезщетение.
Неоснователни са и възраженията на застрахователя, че в процесния
случай неизпълнението от страна на водача на застрахования автомобил на
задължението за уведомяване на органите на МВР, съпътствано с
неизпълнение на задължението за оставане на местопроизшествието, е с цел
да бъде осуетена задължителната проверка за алкохол. От съвкупният
анализ на събраните гласни доказателства и заключението на приетата в
първоинстанционното производство авто-техническа експертиза се
установява по категоричен начин механизмът на увреждащото произшествие
и причИ.та връзка между произшествието и вредите. Безспорно е, че
механизмът на процесното ПТП, настъпило на 19.11.2023 г., между 07.00 ч. и
08.00 ч. в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, попада сред предвидените в
застрахователния договор между страните застрахователни събития, при
настъпването на които застрахователят е длъжен да изплати застрахователно
обезщетение за причинените на застрахования автомобил вреди. Свидетелят
А. И. обяснява, че ударът бил внезапен, всички въздушни възглавници излезли
след удара, изпаднал в безсъзнание, заявява, че не си спомня точно и ясно
всичко. След като излязъл от колата, нямал заряд на телефона, не видял хора
наоколо и автоматично намерил пътя към неговия апартамент. След като
заредил телефона си, се свързал с колега, който го посъветвал как да постъпи в
ситуацията, върнал се е на местопроизшествието и се е обадил на
застрахователя. Не е доказано, че водачът е управлявал увредения автомобил
със съдържание на алкохол в кръвта (неговото поведение се явява адекватно
на възникналия транспортен инцидент). Не е доказано и че настъпването на
процесното застрахователно събитие е естествена, присъща, закономерна
последица от алкохолното опиянение на водача в необходимата причинно-
следствена връзка.
Наред с посоченото по-горе евентуално допуснатото от водача
нарушение на задълженията му по чл. 123, ал. 1 ЗДвП е извършено след
настъпване на пътнотранспортното произшествие, при което са причинени
вредите, поради което не се установява и причИ. връзка между него и
настъпилото застрахователно събитие. Само по себе си обстоятелството, че по
този начин водачът се бил отклонил от проверката дали е управлявал
10
автомобила след употребата на алкохол или други упойващи вещества, не
може да обоснове такава причИ. връзка. Още повече, че по делото не са
наведени доводи водачът да е управлявал, автомобила под въздействието на
алкохол или други упойващи вещества, като липсва установено
предположение, че само по себе си твърдяното отклоняване сочи, че водачът е
употребил алкохол. Такъв извод за посочения факт, а също така и връзката му
със застрахователното събитие ще почива на предположение, което е
недопустимо. Освен това както вече се посочи лицето А. И. е трето лице по
застрахователния договор и евентуално допуснатите от него нарушения в
случая са без значение за отговорността на застрахователя по отношение на
застрахования.
Неоснователни са и останалите възражения на въззивника срещу
правилността на първоинстанционното решение, които поради техния изцяло
бланкетен характер, не следва да се обсъждат в детайли.
Поради настъпилото застрахователно събитие за застрахователя е
възникнало задължение да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен от разпоредбата на чл. 400
КЗ, която предвижда, че последното трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да
надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото
имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна
стойност се счита тази, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество. Присъденият от първата инстанция
размер на дължимото обезщетение е под размера на дадената от вещото лице в
първоначална авто-техническата експертиза пред СГС средна пазарна
стойност на ремонтно-възстановителните работи по процесния автомобила
към датата на застрахователното събитие. Следва да бъде изтъкнато и че
определената от вещото лице стойност в размер на 61 300,78 лева не е
оспорена от страните.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че предявеният иск е доказан по основание и
размер, следователно е и основателен. Тъй като правният извод, до който
настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата страна се
дължат разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ведно с
доказателства за извършено плащане, в полза на въззиваемия се иска
присъждане на общо сумата от 4900 лв.– платено адвокатско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство във въззивната инстанция.
11
Неоснователно се явява възражението на въззивника за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК срещу размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Процесният размер е под минималните размери съгласно
Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения, които
след Решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. безспорно не обвързват
съда, но са някакъв ориентир. В разглеждания случай заплатения размер на
адвокатско възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото, с обстоятелството, че самият въззивник претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 5700 лв.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 631/07.05.2025 г., постановено по т. д. №
569/2024 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК ЗД
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на „АЕРОВИСТА“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 4900 лева– сторени разноски във въззивното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12