Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 01.12.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание тридесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11 434
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно и обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/, чл. 430, ал. 2 от ТЗ,
чл. 92, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът – „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД твърди, че с договор за банков кредит ИП1911187/02.10.2008г. е
отпуснала на кредитополучателя Е.Х.Е. кредит в размер на 169 000 евро с краен
срок за погасяване – 05.10.2038г. Посочва, че договорът е изменян и допълван с
Анекси № 1 от 18.12.2009г., № 2 от 26.11.2010г., №3 от 30.01.2012г., № 4 от 15.02.2012г.
и № 5 от 01.03.2012г. С анекс №4 като поръчител към кредитното правоотношение
встъпва Д.Д.Е.. Заявява още, че съгласно сключения
между страните писмен договор е уговорена възнаградителна
лихва, която е сбор от стойност на банковия ресурс + 4.95 пункта надбавка, като към датата на
подписване на същия, размерът на възнаградителната
лихва е бил 10,35%. Посочва, че между страните е имало исков процес по образувано
заповедно производство по ч.гр.д. № 11097/2014 по описа на СРС, 75-ти състав,
съответно исково дело гр.д. № 9552/2014г. по описа на СГС, ГО, І-4 състав,
решението по което е изменено с решение № 284 от 02.02.2017г. по описа на САС,
постановено по гр.д. № 4576/2016г., което не е било допуснато до касационно
обжалване предвид постановеното определение №239/18.04.2018г. по т. д.
№809/2017г. на ВКС, Т. К., II Т. О. Твърди, че с решение № 284 от 02.02.2017г.
на САС, постановено по гр.д. № 4576/2016г. са признати за нищожни клаузите на
чл.3.1 и чл.3.3 и чл.3.4 от процесния договор на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.146, ал.1 и
чл.143 от ЗЗП. В чл.3.11 от договора е уговорена неустойка – наказателна
надбавка върху лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума за
времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.
Съгласно чл.3.7 от договора кредитополучателят заплаща на банката комисионна за
управление в размер на 0.35% годишно върху размера на непогасената част от главница.
Посочва, че банката е изпълнила всички свои задължения по договора, а ответниците не са заплащани уговорените месечни вноски за
периода 05.08.2013г. – 05.08.2018г., поради което с исковата молба ищецът
упражнява правото си по чл. 9.2 и обявява предсрочна изискуемост на
задълженията по договора от датата на получаване на исковата молба от ответниците. Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което се осъди:
1. двете ответници
да му заплатят солидарно:
- 142 072, 71 евро,
представляваща главница, от които редовно падежирала
главница, формирана от неплатени вноски с падежи от 05.03.2018г. до
05.08.2018г. – 3 537.18 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 138
535, 53 евро;
- 7 275, 99 евро, представляваща възнаградителна лихва върху падежирала
главница, начислена за периода от 05.03.2018г. до 05.08.2018г.;
- 756, 75 евро, представляваща
редовна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода
06.08.2018г. до 23.08.2018г.;
- 190, 95 евро, представляваща
наказателна лихва върху падежирала главница,
начислена за периода 05.03.2018г. до 05.08.2018г.;
- 1 584, 61 евро, представляваща
комисионна за управление, за периода 15.11.2015г. до 05.11.2017г., /съгласно
молба – уточнение от 18.09.2018г./, заедно със законната лихва върху всяко отделно
претендирано вземане считано от 24.08.2018г. – датата
на завеждане на исковата молба в съда до окончателното им изплащане,
2. да се осъди ответникът Е.Х.Е.
да му заплати:
-31 834, 62 евро главница,
представляваща разлика между редовно падежирала
главница 35 371, 80 евро за периода от 05.09.2013г. до 05.08.2018г. и претендираната от поръчителя падежирала
главница за последните 6 месеца в размер на 3 537, 18 евро;
- 39 125, 71 евро, представляваща
възнаградителна лихва върху падежирана
главница /разликата между начислената възнаградителна
лихва 47 158, 45 евро за периода 05.09.2015г. – 23.08.2018г. и претендираната от поръчителя редовна лихва за последните 6
месеца в размер на 7 275, 99 евро /съгласно молба – уточнение от 18.09.2018г./;
- 15 195, 45 евро, представляваща
наказателна лихва върху падежирана главница
/представляваща разликата между непогасената по давност наказателна лихва 15
386, 40 евро за периода от 23.08.2015г. до 23.08.2018г., /съгласно молба –
уточнение от 18.09.2018г. и претендираната от
поръчителя наказателна лихва върху падежираната
главница за последните шест месеца в
размер на 190, 95 евро/, заедно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане считано от 24.08.2018г. – датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендират
направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв. В допълнителната искова молба ищецът е
посочил, че на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД прави изявление за прихващане
под условие на вземането за разноски на ответниците
от банката в размер на 8 780 лева /което вземане представлява присъдените
разноски на тези страни по описания предходен съдебен процес между страните/
срещу негово вземане на разноски, което евентуално ще възникне при уважаване на
исковете в настоящото производство. Относно оспорените клаузи като
неравноправни се поддържа, че съгласно чл. 4.3 и чл. 4.4 от договора е
въздадена възможност за ответниците да се откажат от
договора. Отделно посочва, че тези клаузи са включени в договора, а не в общите
условия към него, поради което твърди, че са индивидуално уговорени. Претендира
направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
/лист 196 от делото/.
Ответниците - Е.Х.Е. и Д.Д.Е. в депозирания
от тях отговор не оспорват следните посочени факти от ищеца:
- сключения между страните договор
за банков кредит № 1911187 от 02.10.2008г.;
- влязлото в сила решение от
02.02.2017г., постановено по гр.д. № 9552/2014г. по описа на САС.
Оспорват исковата претенция
спрямо Д.Д.Е. като недопустима, тъй като твърдят, че
с влязлото в сила между страните и посочено в исковата молба съдебно решение е
установено, че това лице не е поръчител по посочения по-горе договор за банков
кредит. Навеждат възражение за наличие на неравноправни клаузи по процесния договор, а именно: чл. 3.7, чл. 3.8, чл. 3.9, чл.
3.10, като твърдят, че същите са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Твърдят още, че е налице получено
от страна на банката волеизявление за обявена предсрочна изискуемост. Оспорват
исковата претенция и по размер. Навеждат възражение за изтекла погасителна
давност, както по отношение на иска за главница, така и по акцесорната
претенция. Молят да се постанови съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове като им се присъдят направените разноски по делото. С
отговора на исковата молба е оспорено представеното от ищеца извлечение от
счетоводните книги по съдържание. Претендират
направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
/лист 195 от делото/. В определения от съда срок процесуалният представител на ответниците е депозирал писмена защита по делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С постановено определение по чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване следните факти:
- сключване между страните на договор
за банков кредит № 1911187 от 02.10.2008г. и
- решение от 02.02.2017г.,
постановено по гр.д. № 9552/2014г. по описа на САС, което е влязло в сила между
същите страни.
По
делото на страници 6 – 8 е представен договор за банков кредит № ИП/1911187, сключен
между ищеца, в качеството му на кредитодател и първия
ответник, в качеството на кредитополучател за сумата от 169 000 евро, договорен
годишен лихвен процент - 10.35% годишно и краен срок – 05.10.2038г. Съгласно
чл. 3.7 от договора „Ежегодно, на 05 – ти ноември от всяка година от действието
на договора, кредитополучателят заплаща на банката комисионна за управление в
размер на 0, 35% върху непогасената главница по кредита съгласно погасителния
план”. Съгласно чл.3.11 „При забава в плащането на дължими суми по кредита,
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума за
времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения”.
По делото са представени 5 - те броя
Анекси, които са сключени между страните към описания по-горе договор за
кредит:
- Анекс
№ 1 от 18.12.2009г. – променя се договорената лихва по кредита – 11, 35 %, към
размера на главницата се включва и договорната лихва за първите 11 месеца от
датата на анекса – чл. 3.2,
- Анекс
№ 2 от 26.11.2010г. – променя се размера на месечната вноска,
-
Анекс
№3 от 30.01.2012г. – лихвата е намалена на 10, 85%,
- Анекс
№ 4 от 15.02.2012г. – за първи път тук е включен втория ответник – Д. Е.-Х.,
като същата е посочена като поръчител и
- Анекс
№ 5 от 01.03.2012г. – подписан и от двамата ответници,
като тук отново е направена капитализация на натрупаната за първите 12 месеца договорна
лихва – чл. 3.2.
С решение № 284 от 02.02.2017г.,
постановено по гр.д. № 4576/2016г. по описа на САС, е признато по отношение на
страните в настоящото производство, че клаузите на чл.3.1 и чл.3.3 и чл.3.4 от процесния договор са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД вр. чл.146, ал.1 и чл.143 от ЗЗП. С това
решение ищецът е осъден да заплати на ответниците
сумата от 2 780 лв. – разноски за въззивната
инстанция. С решение от 23.06.2016г. постановено по гр. д. №9552/2014г. по
описа на СГС, I – 4 състав /първоинстанционното
решение, по повод на което е постановено описаното по-горе решение на САС/ е
осъден ищецът да заплати на ответниците общо
4 000 лв. – разноски.
По делото е
прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно – счетоводна експертиза.
В него е посочено, че на 09.10.2008г. е преведена сума в размер на 169 000
евро по сметка № *********, като усвояване на кредит и тази сума е разделена на
две части – 150 000 евро, преведени за покупка на ателие и 19 000
евро – изтеглени в брой. От таблица №2 в заключението се установява, че към
главницата е капитализирана лихва на основание анекс 1 и анекс 5 общо в размер
на 32 195, 85 евро. В заключението е посочено, че размерът на общо
погасената главница е 27 047, 38 евро и погасена по давност главница,
отнесена в просрочие на 05.02.2013г. и на 05.08.
2013г. – 241, 14 евро. В проведеното на 27.05.2020г. открито съдебно заседание
вещото лице пояснява, че капитализираната лихва представлява дължима и
непогасена лихва, която се включва към главницата. С непогасените
суми, отнесени като капитализация към
главницата се формира нова главница и върху нея се начислява лихва. Заключението
е оспорено от процесуалният представител на ответниците
и по искане на тези страни са допуснати допълнителни въпроси. В заключението на
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е направен симулиран погасителен
план с извършени реални плащания и
отчетени клаузи от анексите, от който се установява, че към главницата са
включени:
- сумата
15 461, 99 евро – представляваща начислена, но непогасена лихва за периода
05.01.2010г. – 05.11.2010г.,
- сумата
17 700, 55 евро – представляваща начислена, но непогасена лихва за периода
05.03.2012г. – 05.02.2013г.
Общият размер на
внесените суми от кредитополучателя е 78 204,14 евро, с които са погасени :
- 2 973,10 евро
— такси;
- 60 603,56 евро
- лихва;
-14 627,49 евро –
главница.
В т. 8 от
основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза е посочена сумата,
която е отнесена от ищеца за погасяване на наказателна лихва, заемни такси,
такси за закъснение и такса ангажимент – общо 5 594, 05 евро, от които:
- комисионна за
управление съгласно чл. 3.6 – 2 957, 50 евро,
- комисионна за
ангажимент – 16, 43 евро,
- комисионна за
управление съгласно чл. 3.7 – 1 587, 38 евро, просрочена комисионна за
управление, начислена съгласно чл. 3.7 – 738, 15 евро и
- наказателна
лихва – 297, 59 евро.
В таблица 2 и 3
от допълнителната съдебно – счетоводна експертиза вещото лице е изготвило
симулиран погасителен план при отчетени клаузи от анексите, без да са включени
капитализираните лихви към главницата и без промяна на възнаградителната
лихва /стр. 186 – 190/, от който се установява, че размерът на задълженията на
кредитополучателя към 05.02.2014г. е:
- 55 204,
21 евро – вноски по лихва,
- 26 507,
36 евро - вноски по главница и
- 2 696, 63
евро – такси.
Общият размер на
заплатената сума от кредитополучателя – ответник до 04.03.2014г. е 78 204,
14 евро. Общият размер на непадежираната главница е
142 492, 64 евро.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от
Търговския закон /ТЗ/, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 от Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
За
да се уважат така предявените искове в изпълнение на задължението си по чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова доказателствена
тежест е да установи настъпването на следните факти:
1.
сключване на договор за банков кредит между страните и съответните анекси към него – права и
задължения по договора,
2.
точно изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по този договор,
3.
индивидуално договаряне на клаузите, които са оспорени като нищожни от
ответника.
От представените и описани по-горе
договор за банков кредит и петте анекса към него, се установява, че ответникът Д.
Е.-Х.е подписала само два от анексите към договора - №4 и №5, като в тях е
посочена в качеството на поръчител. Единствената клауза в анекс №4, която не
съдържа изписване на измененията, които се правят във вече сключения между
ищеца, в качеството на кредитополучател и първия ответник – в качеството на
длъжник договор за банков кредит е чл. 14, в която е посочено, че и двамата ответника
се съгласяват в отношенията им с банката да се прилагат правилата, установени в
общите условия за делова дейност на банката в актуалната им редакция към
настоящия момент. Аналогичен текст съществува и в анекс №5, който е подписан от
този ответник, в качеството му на поръчител.
Съгласно чл. 138 от ЗЗД „С договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма”. От описаните
два анекса, в които страна е този ответник, липсва волеизявления от последния,
че същият се съгласява да отговаря за задълженията на кредитополучателя по процесния банков договор. Съдът счита, че това не може да
бъде извлечено по пътя на тълкуването, тъй като както е посочено в правната
норма договора за поръчителство следва да бъде писмен, в който изрично да има
изразена воля за задължаване на поръчителя заедно с длъжника към кредитора и
относно кой договор. Допълнително следва да се посочи, че от съдържанието на
двата анекса, ние няма текст, от който да следва, че в него се съдържа договор
за поръчителство – нито в наименованието /обозначени са само като анекс/, нито
в съдържанието има клауза, която да е относима само
относно вписания поръчител и да описва какви са неговите задължения. С оглед на
изложеното настоящият съдебен състав приема, че по отношение на Д. Е.-Х.не се
установява от събраните по делото доказателства, същата да има качеството на
поръчител по процесния договор за банков кредит,
поради което по отношение на нея предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
II. Относно исковете
предявени срещу Е.Х.Е.-Х.Общият размер на претендираната
главница от този ответник е сбора от сумите – 142 072, 71 евро и
31 834, 62 евро или сумата 173 907, 33 евро.
Общият
размер на претендираната възнаградителна
лихва за периода от 05.09.2015г. до 05.08.2018г. от този ответник е сбора от
сумите – 7 275, 99 евро и 39 125, 71 евро или сумата 46 401, 70
евро.
Общият
размер на претендираната възнаградителна
лихва върху предсрочно изискуема главница от този ответник – 756, 75 евро за
периода 06.08.2018г. – 23.08.2018г.
Общият
размер на претендираната наказателна лихва от този
ответник е сбора от сумите – 190,95 евро и 15 195, 45 евро или сумата
15 386, 40 евро.
Общият
размер на претендираната комисионна за управление е 1 584, 61
евро за периода 15.11.2015г. – 05.11.2017г.
По
делото е представен сключения между страните договор за банков кредит и
анексите към него, които са описани по-горе в мотивите на настоящото решение.
От
основното заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че ищецът е изпълнил своето задължение към ответника и е превел
сумата по кредита – 169 000 евро.
Във
влязлото в сила решение на САС, което е описано по-горе, са признати за нищожни
чл. 3.1, чл. 3.3 и чл. 3.4 от процесния договор. В
първия текст е вписан уговорения между страните размер на възнаградителната
лихва – 10, 35 % и същият какви компоненти включва. Другите два текста от
договора регламентират възможността за промяна на размера на възнаградителната лихва едностранно от банката.
Съобразявайки това съдебно решение, настоящият съдебен състав приема, че за
целият период на договора размерът на възнаградителната
лихва следва да бъде 10, 35%, както е първоначално уговорено между страните.
В
отговора на исковата молба са оспорени като неравноправни на основание чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП следните текстове от договора за банков кредит – чл. 3.7, чл. 3.8,
чл. 3.9 и чл. 3.10. Първият посочен текст
от договора такса за управление, която е ежегодна, вторият текст – такса за
ангажимент, която също е ежегодна, третият – възможност за начисляване на
допълнителни разходи, комисионни и такси на кредитополучателя при промени в
нормативната база и четвъртият – при начисляване на данъци или удръжки по
кредита, същите са в тежест на кредитополучателя. Съдът като взе предвид
основанието на предявените искове, констатира, че няма претенции от страна на
ищеца, които да се основават на чл. 3.8, чл. 3.9 и чл. 3.10 от договора за
банков кредит, поради което счита, че не е относимо в
настоящото производство, с оглед на неговия предмет, разглеждане на това
възражение относно тези три текста от договора. В чл. 3.7 е вписано „Ежегодно,
на пети ноември, от всяка година от действието на договора, кредитополучателят
заплаща на банката комисионна за управление в размер на 0, 35% върху
непогасената главница по кредита съгласно погасителния план.” Съдът счита, че
така направеното възражение от ответника е основателно, тъй като цената на
предоставения кредит представлява възнаградителната
лихва, която длъжникът заплаща на кредитора. В случая освен това е уговорено и
заплащане на ежегодна такса, която зависи от размера на непогасената главница,
тоест е в различен размер на всяка година, а срещу нея не се предоставя някаква
услуга на длъжника. Допълнително следва да се посочи, че доколкото е
предоставено право на кредитора да променя размера на възнаградителната
лихва, което има за последица промяна и на целия погасителен план, то размера
на тази такса е предварително неизвестен. Доколкото съдът приема, че тази
клауза е в противоречие със ЗЗП и съответно води до неравновесие в правата
между страните по договора за банков кредит, то същата е нищожна и предявеният
иск основан на нея следва да бъде отхвърлен.
Ответникът
е направил възражение, че не е настъпила предсрочната изискуемост на
задълженията по процесния договор за кредит, тъй като
не е уведомен за упражняване на това право от ищеца. Съдът счита, че това
възражение е неоснователно, тъй като изявлението за настъпване на предсрочна
изискуемост на договора е направено в исковата молба, препис от която е връчен
на ответника на 08.10.2018г. Една от предявените претенции е за заплащане на
редовна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 756, 75 евро за
периода 06.08.2018г. – 23.08.2018г. Предвид приетата по-горе датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора –
08.10.2018г., то следва, че тази претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователно,
тъй като към периода, за който е определена и претендирана
лихвата незаплатената главница не е била изискуема.
Относно
всички предявени искове ответникът е направил възражение за изтекла погасителна
давност. В исковата молба ищецът е посочил, че ответникът не е заплащал
задълженията си за периода 05.08.2013г. – 05.08.2018г. и това е основание да
упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем /чл. 9.3 във връзка
с чл. 8.1/. Исковата молба е подадена на 24.08.2018г., предсрочната изискуемост
на задълженията е настъпила на 08.10.2018г., срока на договора е до м.10.2038г.
Предвид така посочените факти следва, че задълженията на ответника по договора
за кредит не са погасени относно предявените претенции /за непогасена главница
от м.09.2013г. и начална дата на лихвите от 05.09.2015г./, тъй като за периода
на неизпълнение на задълженията на ответника договора е бил в сила и не е
изтекъл по-дълъг срок от 5 години за главницата и 3 години за лихвата, за който
се претендират такива задължения.
От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза се установява размерът на задължението на
ответника към 05.02.2014г.:
- 55 204,
21 евро – вноски по лихва,
- 26 507,
36 евро - вноски по главница и
- 2 696, 63
евро – такси.
Общият размер на
заплатената сума от кредитополучателя – ответник до 04.03.2014г. е 78 204,
14 евро.
Общият размер на
непадежираната главница към същата дата е
142 492, 64 евро.
По-горе
в мотивите на съда е прието, че начислените суми за такси се основават на
неравноправни клаузи, поради което така посоченото задължение няма да бъде
включено при по-нататъшното определяне на главницата. С платената от ответника
сума от 78 204, 14 евро са погасени следните задължения: 55 204, 21
евро – вноски по лихва и 22 999, 93 евро – главница. Така остават
незаплатени от ответника главница в размер на 3 507, 43 евро за периода до
05.02.2014г. В исковата молба се претендира главница за периода от 05.09.2013г.
Съгласно таблицата на страница 189 за периода от 05.09.2013г. – 05.02.2014г.
размера на главницата от определените вноски е 611, 36 евро, към която след
като се прибави и сумата на непадежираната главница –
142 492, 64 евро се получава общ размер на дължимата главница за периода
от 05.09.2013г. – 143 104 евро. Следователно искът с правно основание чл. 430,
ал. 1 от ТЗ следва да бъде уважен за сумата от 143 104 евро, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за банков кредит – 08.10.2018г. до
окончателното й изплащане, като над тази сума до предявения размер от
173 907, 33 евро следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
таблица 7 от основното заключение на съдебно- счетоводната експертиза /стр. 153
– 155/ размерът на редовната, тоест възнаградителната
лихва за периода на претенцията – 05.09.2015г. – 05.08.2018г. е 46 401, 70
лв. при лихва 10, 35 %. Предвид така посоченото искът с правно основание чл.
430, ал. 2 от ТЗ следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно
чл. 3.11 от договора „При забава в плащането на дължимите суми по кредита,
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума
/вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното изплащане
на забавените плащания”. По правния си характер това представлява клауза за
неустойка при забавено изпълнение. От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че последната вноска, която е платена от
кредитополучателя е за 04.03.2014г. След тази дата същият е в забава по
отношение на месечните вноски и следователно на основание на чл. 3.11 дължи
неустойка за забава. В таблица №8 от основното заключение на експертизата /стр.
155 – 156/ е определен размерът на неустойката за всяка забавена погасителна
вноска до 05.08.2018г. От нея се установява, че размерът на начислената
наказателна лихва за периода на претенцията 05.09.2015г. – 05.08.2018г. е 6 614,
30 евро. Следователно предявеният иск следва да бъде уважен за тази сума, като
над нея се отхвърли като недоказан.
Относно направените по делото разноски
Предвид
изхода на делото следва да бъдат частично уважени исканията и на двете страни
за присъждане на разноски – ищеца и първия ответник.
Вторият
ответникът също е претендирал присъждане на разноски и доколкото предявените по
отношение на него искове са изцяло отхвърлени, следва изцяло да бъде уважено и
това му искане като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се осъди ищецът да
заплати на втория ответник сумата от 1 000 лв. – представляваща заплатен
адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита и съдействие
– страница 53 от делото.
Направените
разноски от ищеца са: 18 657, 44 лева – държавна такса по настоящото
производство, 300 лв. депозит за експертиза и 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, което е определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка
с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Предвид изхода на делото
по отношение на предявените искове срещу първия ответник, последният следва да
осъден да заплати на ищеца сумата от 15 783, 93 лв. Още в допълнителната
искова молба ищецът е направил възражение за прихващане между това му вземане
за разноски, което има към ответника по настоящото производство със негово
задължение към ответниците, което е възникнало в
друго съдебно производство в размер на 8 780 лв. отново за разноски. В
описаното по-горе решение на Софийски апелативен съд ищецът е осъден да заплати
и на двамата ответници сумата от 2 780 лв., а
съгласно постановеното първоинстнационно решение на
СГС сумата от 4 000 лв. Следователно общият размер на задълженията на
ищеца към двамата ответника е 6 780 лв. или към всяка от тях по 3 390
лв. При така установеното съдът прави прихващане между задължението на първия
ответник към ищеца в размер на 15 783, 93 лв., със задължението на ищеца
към първия ответник в размер на 3 390 лв., в резултат на което последният
следва да бъде осъден да заплита на ищеца сумата от 12 393, 93 лв.
Направените разноски от първия ответник са:
1 000 лв. – представляваща заплатен адвокатски хонорар, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие – страница 52 от делото и
600 лв. – по 300 лв. депозит за основната и допълнителната съдебно – счетоводна
експертиза. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на първия ответник сумата от 281, 75 лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Р.Б.“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, срещу Д.Д. Е.-Х., ЕГН **********, с
адрес: ***:
- с правно основание чл.
430, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/ за сумата 142 072, 71 евро,
представляваща главница, от които редовно падежирала
главница, формирана от неплатени вноски с падежи от 05.03.2018г. до
05.08.2018г. – 3 537, 18 евро и предсрочно изискуема главница в размер на
138 535, 53 евро по договор за банков кредит ИП1911187/02.10.2008г.;
- с правно основание чл.
430, ал. 2 от ТЗ
за сумата 7 275, 99 евро, представляваща възнаградителна
лихва върху падежирала главница, начислена за периода
от 05.03.2018г. до 05.08.2018г.;
- с правно основание чл.
430, ал. 2 от ТЗ
за сумата от 756, 75 евро, представляваща редовна лихва върху предсрочно
изискуема главница, начислена за периода 06.08.2018г. до 23.08.2018г.;
- с правно основание чл. 92, ал.
1 от ЗЗД за сумата от 190, 95 евро, представляваща наказателна лихва върху падежирала главница, начислена за периода 05.03.2018г. до 05.08.2018г.;
- с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 от
ЗЗД за сумата от 1 584, 61 евро, представляваща комисионна за управление, за
периода 15.11.2015г. до 05.11.2017г., /съгласно молба – уточнение от
18.09.2018г./, заедно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане считано от 24.08.2018г. – датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу
Е.Х.Е.-Х., ЕГН **********, с адрес: ***:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
сумата от 1 584, 61 евро, представляваща претендирана
комисионна за управление, за периода 15.11.2015г. до 05.11.2017г. по договор за
банков кредит ИП1911187/02.10.2008г. и
- с
правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ за сумата от 756, 75 евро, претендираната възнаградителна
лихва върху предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит
ИП1911187/02.10.2008г. за периода 06.08.2018г. – 23.08.2018г.
ОСЪЖДА Е.Х.Е.-Х., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***:
- на основание чл.
430, ал. 1 от ТЗ сумата от 143 104 евро, представляваща неизплатена
главница по договор за банков кредит ИП1911187/02.10.2008г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 08.10.2018г. до окончателното й изплащане,
- на основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ сумата от 46 401, 70 лв., представляваща
незаплатена възнаградителна лихва по договор за
банков кредит ИП1911187/02.10.2008г. за периода 05.09.2015г. – 05.08.2018г.,
- на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 6 614, 30 евро
– представляваща незаплатена наказателна лихва по договор за банков кредит
ИП1911187/02.10.2008г. за периода 05.09.2015г. – 05.08.2018г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 12 393, 93 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ за сумата над 143 104 евро до
предявения размер от 173 907, 33 евро и иска с правно основание чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД за сумата над 6 614, 30 евро до предявения размер от
15 386, 40 евро, а относно присъдените разноски е извършено прихващане за
сумата над 12 393, 93 лв. до дължимия размер от 15 783, 93 лв. със
задължението на „Р.Б.” ЕАД към това лице в размер на 3 390 лв. за
разноски, съгласно решение от 23.06.2016г. постановено по гр. д. №9552/2014г.
по описа на СГС, Г. О., 4 състав и решение от 02.02.2017г. постановено по в.
гр. д. №4576/2016г. по описа на САС, ГК, 8 състав.
ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Д.Д. Е.-Х., ЕГН **********, с адрес: ***
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 000 лв.
ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Е.Х.Е.-Х., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 281, 75 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: