РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 23.12.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІ състав, в публично заседание на 25 ноември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 527 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Н.Д.Г. ***,
депозирана чрез адв.С.П., срещу Заповед № 19-4635-000059/21.06.2019г.
на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, с с която
на жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“. Моли съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, при
условията на евентуалност претендира да се прогласи заповедта за нищожна.
Ответникът - полицейски инспектор
към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, не взема становище по жалбата.
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената
заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на
нейния адресат на 06.08.2019 г., видно от отбелязването върху разписката в самата
заповед, а жалбата против същата е подадена на 13.08.2019 г. Жалбата е допустима като подадена в срок и от
надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от
оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със Заповед № 19-4635-000059/21.06.2019г.
на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, на
жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелство за управление
на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП.
За да приложи мярката, административният орган е взел предвид, че на 21.06.2019
г. в гр.Приморско, оспорващият е управлявал собствения си лек автомобил марка
БМВ 320 Д Х ДРАЙВ с рег.№ ***, след употреба на алкохол
– 0.92 промила,
измерено в
04:27 часа с техническо средство „ Дрегер Алкотест 7510” с
фабричен № 0069. Издаден е талон за медицинско изследване № 0065645.
За констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на
административно нарушение от 21.06.2019 г. /л.43 от делото/.
От правна страна съдът прави следните изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. В случая това е полицейски
инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, на когото са делегирани правомощия
със Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР –Бургас. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителите
на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да налагат
принудителните административни мерки. Налице е
установена със закон възможност за делегация на
правомощия, която компетентният орган е извършил
с нарочен акт - цитираната заповед/.
Оспорената заповед е издадена и в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.
59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата
освен позоваване на съставения горецитиран АУАН от 21.06.2019 г., се съдържа
подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ.
Съгласно приложената разпоредба на
чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, в действащата редакция на ДВ, бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г., ПАМ "временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се
налага на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.
В конкретния случай оспорващият е собственик и водач на МПС – лек автомобил
марка БМВ 320 Д Х ДРАЙВ с рег.№ *** и е управлявал същото след употреба на
алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред
– с техническо средство. Конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за
прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване
на противното. Опровергаването на констатациите по акта са в тежест на
оспорващия, което не е сторено в настоящото производство.
Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на
чл.171, т. 1, б. " б", предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на
алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за
административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените
актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното
(Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП). В настоящия случай необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е управление на МПС при наличие на алкохол
в издишания въздух от 0.92 промила, като това
е установено по надлежения ред с издаден АУАН.
При това положение оспорената
заповед удовлетворява изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ
индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на
регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие
с регулиращите материалноправни норми.
Заповедта съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран - в текста му фигурира позоваване на фактически
констатации по официални документи, чието проявление е несъмнено установено и
които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно
основание за налагане на мярката. При това положение съдът счита, че актът удовлетворява изискванията за форма по чл.
146, т. 2 АПК, както и че правата на жалбоподателя да разбере характера на
наложената ПАМ и да организира защитата си не са нарушени.
ПАМ е с превантивен характер и
цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като
същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Доводите на оспорващия, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила в административното производство са неоснователни
по следните съображения:
Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно
производство. Върховният административен съд има изобилна и безпротиворечива
практика относно самостоятелния характер на отделните производства по
ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол.
Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на
водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната
му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т.
1, б. " б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява
административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се
издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и
съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен
акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено
състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно
НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона
ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда
два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II,
глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки
се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство
за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на
конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на
ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на
предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.
Редовно съставеният АУАН се
ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му
правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със
съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел
II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки
част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача
състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на
компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се
решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН).
Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и
констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя
за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са
самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ
факт - извършено нарушение на ЗДвП. Възможно е при издаване на наказателното
постановление да е нарушено правото на защита на жалбоподателя и поради това да
е отменено с влязло в сила решение. Но принудителната административна мярка,
независимо, че се основава на данните в акта за установяване на нарушение е
постановена в административно производство по АПК, по което
основанията за отмяна на акта за предвидени в чл. 146 АПК и в случая те не са налице. Не се установява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. В
заповедта са посочени фактическите основания за издаване на акта - водачът е
управлявал автомобил след употреба на алкохол, което е безспорно установено и
осъществява една от хипотезите на чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание
(Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се
прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При
осъществяване на административната отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения срок, ПАМ следва да се
счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е
обвързано действието й.
Предвид
изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира, че обжалваната заповед
е издадена и при правилно и точно приложение на
материалния закон. Жалбата против нея следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.Д.Г. ***,
депозирана чрез адв.С.П., срещу Заповед № 19-4635-000059/21.06.2019г.
на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско,
като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: