Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 88 21.07.2023 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 96 по описа за
2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145-178 от АПК във вр. с чл. 31, ал. 1 от
Закона за политическите партии.
Образувано е по жалба на Политическа
партия „Възраждане”, чрез адв. А. Т.-Й. от АК – Разград, срещу Решение № 389 по
протокол № 56 от 26.04.2023 год. на Общински съвет Лозница. В жалбата се
твърди, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи,
че решението не съдържа мотиви, поради
което не може да се направи преценка на неговата законосъобразност. Не са
формирани фактически и правни основания за издаването му. Решението противоречи
на материалния закон. От съда се иска да
отмени обжалваното решение, да върне преписката на административния орган за
ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените по делото разноски
съгласно приложения списък.
Ответникът по
жалбата – Общински съвет Лозница не заявява становище по жалбата.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
удостоверение от 31.01.2023 год. на Софийски градски съд по ф.д. № 720/2014
год. /л. 28/ в регистъра на политическите партии под № 404 том. 13, стр. 65 по
ф.д. № 720/2014 г. е вписана партия „ВЪЗРАЖДАНЕ” със седалище гр. София, бул.
„Хр. Ботев” № 111.
От
удостоверение № АД-355-00-23 от
24.04.2023 год. е видно, че на
12.04.2023 год. е регистрирана
Парламентарна група „ВЪЗРАЖДАНЕ”, съставена от народни представители, избрани с
листата на ПП „Възраждане” на проведените на 02.04.2023 год. парламентарни
избори.
С молба с вх. №
94-С-59 от 17.03.2023 год. /л. 63/ подадена от С. И. А. – упълномощена да
представлява ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ” пред Общинска администрация гр. Лозница, съгласно
пълномощно от 22.11.2022 год. /л.9/, до председателя на Общински съвет Лозница
е поискано да бъде предоставено на партията
безвъзмездно под наем помещения – стая № 5 от комбинирана
административна сграда, находяща се на
ул. „Дружба” № 17 в гр. Лозница.
С писмо изх. №
94-С-59 от 05.04.2023 год. /л.8/, кметът на община Лозница е уведомил С. А., че
във връзка с молбата и ще бъде
открита процедура на основание чл. 31 от ЗПП и чл. 14, ал. 4 от Закона за общинската собственост.
С докладна
записка вх. № 1358 от 18.04.2023 год. на основание чл. 31, ал. 1 от ЗПП и чл.
14, ал. 4 от ЗОбС и чл. 44, ал. 10 от
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на зам. кметът на Община Лозница е предложил на Общински съвет Лозница да вземе решение, с което да
даде съгласие за безвъзмездно предоставяне
за дейността на ПП „Възраждане” стая № 5 с площ от 23.62 кв.м. на
територията на Община Лозница, находящо се в Комбинирана административна
сграда, построена върху УПИ I в кв. 28 по
плана на гр. Лозница, ул. „Дружба” № 19,
при условие политическата партия да заплаща експлоатационните разходи и
възлага на кмета на общината да предприеме действия по сключване на договор.
Докладната
записка е включена за разглеждане под т. 7 в дневния ред на Заседанието на
Общински съвет Лозница, проведено на 26.04.2023 год. На заседанието са
присъствали 16 общински съветници. В хода на обсъждането заместник
кметът на Община Лозница е дал разяснения по докладната записка и
разпоредбите на чл. 31, ал. 1 от ЗПП и чл. 14, ал. 4 от ЗОбС и е предложил на
общинският съвет да приеме решение, с което да даде съгласие за безвъзмездно предоставяне за дейността на ПП „Възраждане”, посоченото в
докладната записка помещение. Проведено е поименно гласуване и с 2 гласа „ЗА”,
0 гласа „ПРОТИВ” и 12 гласа „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” общинският съвет не приел решение за
даване на съгласие за безвъзмездно предоставяне
за дейността на ПП „Възраждане” стая № 5 с площ от 23.62 кв.м. на
територията на Община Лозница, находящо се в Комбинирана административна
сграда, построена върху УПИ I в кв. 28 по
плана на гр. Лозница, ул. „Дружба” № 19. Решението е под № 389 по протокол № 56
от 26.04.2023 год. По делото няма доказателства, кога решението е публикувано
на интернет страницата на Община Лозница, но видно от същата решенията, взети
на тази сесия на Общински съвет Лозница от № 383 до № 388 са публикувани на
03.05.2023 год., което изрично е посочено
в публикуваните решения на интернетстраницата, а само № 389 не е
посочено, на коя дата е публикувано. Въпреки изричното указание на съда, дадено
в определението за насрочване на делото, ответникът не представи доказателство
на коя дата оспореното решение е връчено на оспорващия. Жалбата срещу решението
е депозирана на 16.05.2023 год.
С оглед на така установените по делото
факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът счита, че същата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. С
определение от 30.05.2023 год. съдът е указал на административният орган
да представи доказателства за обявяване на решението и връчването му на
заинтересованите лица. В хода на съдебното производство такива доказателства не
бяха представени. С писмо вх. № 938 от
09.06.2023 год. ответникът по делото
твърди, че представя доказателства за публикуване на оспореното
решение на интернетстраницата на Община Лозница, както и че решението е връчено
на пълномощника на оспорващия – С. А. на 27.04.2023 год. Съдът констатира
първо, че представената разпечатка от интернетстраницата на община Лозница не
съдържа информация, на коя дата решенията са публикувани, а само номерата на
решенията и датите на тяхното приемане. От прегледа на официалната интернет
страница на община Лозница се
установява, че на всички публикувани решения, взети на сесията на общинския
съвет от 26.04.2023 год. от № 383 до № 388, с изключение на оспореното решение
– 389, е посочено изрично, че са публикувани на 03.05.2023 год. На оспореното решения няма отбелязване, кога е
публикувано на интернетстраницата на община Лозница. Тези обстоятелства са
индиция, че и оспореното решение е публикувано на 03.05.2023 год. Също така
няма представено доказателство, в подкрепа на твърдението, че решението е
връчено на пълномощника на оспорващия – С. А. на 27.04.2023 год. С оглед на
изложеното съдът приема, че ответникът не е доказал по безспорен начин, което е
в негова тежест, че оспореното решение е връчено на оспорващия или пък е
обявено преди 03.05.2023 год., поради което приема, че жалбата е подадена в
срок. В подкрепа на този извод на съда
е фактът, че в оспореното решение е вписано също да се изпрати само на кмета на общината и на
областния управител, но не и на заинтересованите лица или оспорващия. Ето защо съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима.
Оспореният административен акт е
издаден от некомпетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1
от ЗПП държавата и общините предоставят
безвъзмездно на политическите партии, които имат парламентарна група или
достатъчен брой народни представители да образуват такава, помещения за
осъществяване на тяхната дейност. Според ал. 3 на същата разпоредба
Предоставянето на помещения на политически партии се извършва съгласно Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост
С разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗОбС е предвидено,
че безвъзмездното предоставяне на имоти по ал. 1 за нуждите на общинските
ръководства на политическите партии, отговарящи на условията, предвидени в Закона за политическите партии, се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в
наредбата по чл. 8, ал. 2.
На основание чл. 8, ал. 2 от ЗОбС Общински съвет
Лозница е приел Наредба № 2 за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество / https://loznitsa.bg/wp-content/uploads/2021/03/Naredba2v.pdf / В
разпоредбата на чл. 19 от същата наредба общинският съвет е регламентирал реда
за отдаване под наем на помещения -
частна общинска собственост за нуждите на общинските ръководства на
политическите партии, отговарящи на условията, предвидени в Закона за
политическите партии. В ал. 1 от
разпоредбата изрично е посочено, че това става със заповед на кмета на
общината. В следващите алинеи на чл. 19
от наредбата е посочено, че исканията за предоставяне на помещения по ал. 1 се
подават до кмета на общината. Посочени са документите, които следва да се
представят с искането. Регламентирано е,
че кметът на общината издава заповед за
настаняване, въз основа на която се сключва договор от кмета, за срок не по –
дълъг от три години, като размерът на наема се определя при условията на Закона
за политическите партии. В ал. 5,6 и 7
на чл. 19 са посочени хипотезите, при
които не се предоставят помещения, при които се прекратяват договорите за наем,
както и забраните за преотдаване под наем или преотстъпване и условията за съвместно ползване с трето
лице.
От анализа на горните разпоредби е видно, че
законодателят с оглед значението на
политическите партии за демократичното развитие на страната е регламентирал
специален ред, по който им се предоставят
помещения –общинска собственост, във връзка с дейността им, като е възложил тези правомощия
само на кметовете на общините.
Вярна е, че в общата разпоредба на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация общинският съвет приема решения за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните
правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Също така е
вярно, че съгласно чл. 8, ал. 1 от закона за общинска собственост е
регламентирано, че придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи
- общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на
общинския съвет, но нормата на чл. 14, ал. 4 от Закона за общинската
собственост е специална по отношение на горните
две разпоредби, поради което съдът счита, че компетентен да се произнесе по
искането на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ” за
предоставяне на помещения за дейността ѝ е кметът на Община Лозница, а не
Общинския съвет. Нито в Закона за
политическите партии, нито в Закона за общинската собственост е предвидено
правомощия на Общинския съвет да взема
решения в това специално административно производство. Самият Общински съвет
Лозница при приемане на Наредба № 2 за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество се е съобразил с това, като е приел специалната разпоредба
на чл. 19 от наредбата, в която изцяло е уредил това специално административно
производство и го е възложил изцяло в правомощията на кмета на общината, като
не е предвидил участие на Общинския
съвет в него.
Този извод се потвърждава при сравняване на
разпоредбите на чл. 18, ал. 1 с чл. 19,
ал. 1 от Наредба № 2 на Общински съвет Лозница. В разпоредбата на чл. 18, ал. 1
от Наредба № 2, който регламентира отдаването под наем без търг или конкурс на
имоти или части от тях – частна общинска собственост за здравни, образователни,
спортни, социални или други дейности на населението, както и на юридически лица
с нестопанска цел за общественополезна дейност, изрично е предвидено, че това става с решения на Общинския съвет след
предложение на кмета на общината, докато в чл. 19, ал. 1 това правомощие е дадено на
кмета на общината без да е необходимо решение на общинският съвет.
С оглед на горното съдът намира, че извън компетентността на Общински съвет
Лозница е да дава или да не дава съгласие за безвъзмездно предоставяне
на имот на политическа партия в производството по чл. 19 от Наредба № 2 във вр. с чл. 14, ал. 4 от закона
за общинска собственост във вр. с чл. 31, ал. 1 и ал. 3 от Закона за политическите партии, поради
което оспореното решение следва да бъде прогласено за нищожно като
индивидуален административен акт, издаден от некомпетентен орган.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
оспореното решение е и незаконосъобразно, като постановено при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Съгласно разпоредбата на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалните административни актове, какъвто е и
оспореният в настоящото производство, следва да съдържат фактически и правни
мотиви.
Мотивите
на административния акт представляват единство от фактически и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат
съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.
В случая мотивите на оспореното решение се съдържат в
докладната записка на кмета на община Завет и в разясненията на същата докладна
записка, дадени от зам. кмета на заседанието на общинския съвет и
възпроизведени в протокола от заседанието / виж л. 55 от делото/ и те са в
насока, че са налице предпоставките искането на ПП „Възраждане“ за предоставяне
на посоченото в заявлението и докладната
записка помещение да бъде уважено. В тази насока е и предложеното
проектопредложение. В противоречие с
тези мотиви, общинският съвет по същество е взел решение, с което е отказал искането да бъде уважено
без да бъде изложено нито едно
фактическо основание, което да обосновава това решение.
Общинският
съвет, като колективен орган на местно самоуправление, избран от населението на
общината, вземайки решенията си по реда, предвиден в ЗМСМА и в Правилника за
организацията и дейността си също
дължи излагане на мотиви за своите
решения, когато те са индивидуални административни актове, какъвто е настоящия
случай, в т.ч. и когато не приема дадено
проекто-решение, предложено от кмета на
общината. Тези мотиви следва да бъдат изложени при обсъждане на проекта за
решение и могат да се съдържат както в изказвания на общински съветници, така и
в техни предложения за приемане на
решение противно на предложения проект или
за изменение на предложения проект
и т.н. В случая обаче това не е сторено.
В
крайна сметка е налице абсолютно противоречие между мотивите на оспореното решение и волята на
административния орган, изразена в
диспозитива на решението.
По
отношение съответствието на оспореното решение
с материалния закон съдът намира следното:
Преценката
за законосъобразност и съответствие с целите на закона на един административен
акт се извършва от съда в рамките на изложените в него фактически и правни
основания за издаването на същия. Правното основание показва целта, с която
органът е упражнил властта си, защото иска да постигне именно визираните в правната норма правни последици, а
фактическото основание, че са налице предпоставките за упражняване на тази
власт. Тъй като в конкретния случай съдът приема, че в оспорения
административен акт не са изложени фактически и правни основания за неговото
издаване, то той не може да извърши и преценка за законосъобразност на същия.
Доколкото в докладната записка на кмета на Община Лозница се предлага да бъде
взето решение за предоставяне на исканото помещение на ПП „Възраждане” и не е
изложена нито една отрицателна предпоставка, която да обосновава отказ, то
оспореното решение е и материално
незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът намира, че извън компетентността на Общински съвет
Лозница е да взема решения в производството по чл. 19 от Наредба № 2 на Общински съвет Лозница във вр. с чл. 14, ал. 4 от ЗОбС във вр. с чл.
31, ал. 1 и ал. 3 от ЗПП, както и че е
налице абсолютно противоречие между мотивите на решението и изразената воля на
Общинския съвет, поради което оспореното решение следва да бъде прогласено
за нищожно като индивидуален административен акт, издаден от
некомпетентен орган и при тежко нарушение на административно-производствените
правила.
Тъй като производството по издаване на оспорения
административен акт е започнало с молба с вх. № 94-С-59 от 17.03.2023 год. на ПП „Възраждане”, чрез пълномощника С. И. А.
с правно основание чл. 19 от Наредба № 2
на Общински съвет Лозница във вр. с чл.
14, ал. 4 от ЗОбС във вр. с чл. 31, ал. 1 и ал. 3 от ЗПП, то
преписката следва да бъде изпратена на кмета на Община Лозница, който да
проведе процедурата по чл. 19 от Наредба № 2 на Общински съвет Лозница.
С оглед изхода
на делото искането на оспорващия да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски в размер на 1010 лв., като своевременно направено е основателно, но
недоказано. По делото е представен документ за платена такса в размер на 10 лв.
чрез ПОС – терминал в АС – Разград
/л.36/, но платец по сумата е А. Т. Т., а като задължено лице е посочено лицето
С. И. А. В случая таксата не е заплатена
от името и за сметка на оспорващия ПП
„Възраждане” Съдът намира искането за заплащане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 1000
лв. за недоказано. По делото е представен договор с бл. № ********** от
16.05.2023 год. /л.10/ в който като страна е посочено физическото лице С. И. А.
Няма отбелязване, че същата сключва договора като пълномощник, т.е. от името и
за сметка на ПП „Възраждане”. Вярно е,
че в пълномощното на гърба на договора, е
посочено, че тя е пълномощник на ПП „Възраждане”, но в договора, който доказва
облигационното отношение, това обстоятелство не е посочено. На следващо място в
договора е посочено, че е договорено възнаграждение от 1000 лв. и
че е заплатена сума от 1000 лв., но не е посочено дали сумата е платена
в брой или по банков път. Съгласно т. 1 от
ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 год. на ОСГКТК на ВКС,
задължително за съда, само изричното вписване за плащане в брой, ако
такова е уговорено, доказва сторените разноски за възнаграждение на адвокат и
договорът има характер на разписка. Настоящият случай обаче не е такъв.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №
389 по протокол № 56 от 26.04.2023 год. на Общински съвет Лозница
ИЗПРАЩА преписката на кмета
на Община Лозница за ново произнасяне по молба с вх. № 94-С-59 от 17.03.2023
год. подадена от С. И. А. – упълномощена
да представлява ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ” пред Общинска администрация гр. Лозница.
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на ПП
„Възраждане” за присъждане на разноски по делото в размер на 1010 лв. / хиляда
и десет лева/.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
с касационна жалба пред Върховния административен съд.
Съдия: /п/