№ 16
гр. Ямбол, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р.Димитрова
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500342 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. С. М. от гр.*******, подадена от
пълномощника му адв.З.Д. от АК-******, срещу Решение № 360/27.06.2024г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д. № 2086/2023г. по описа на този съд, с което е отхвърлен
като неоснователен предявения от въззивника против Щ. С. С. иск по чл.422 ГПК, вр. с
чл.59 ЗЗД да бъде прието за установено, че ответницата С. дължи на ищеца М. сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1088/2023г. на ЯРС, а именно 24 000лв.
- главница, ведно със законната лихва от 02.05.2023г. до окончателното изплащане на
вземането и А.М. е осъден да заплати на Щ.С. сумата 2 800лв. - разноски за производството
пред първата инстанция.
Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Въззивникът сочи за безспорен по делото факт, възприет за такъв и от съда, че страните са
работили в едно предприятие в Р. И. и за периода 11.02.2022г.- 30.12.2022г. трудовото му
възнаграждение се е превеждало по банковата сметка на ответницата, като общо
преведените суми са в размер на 28 903,46евро. Спорен бил фактът, че част от тези пари от
общо 28 903,46евро, в размер на исковата сума ответницата дължи на ищеца. При тези данни
и липсата на спор, че съществуват преводи от работодателя по сметката на ответницата,
според въззивника неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за обедняването на
ищеца и за размера на същото, както и че ищецът не може да посочи банковата сметка на
ответницата. Невъзможността да посочи сметката на ответницата мотивирала ищеца да
сезира прокуратурата с жалба за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК и неправилно
първоинстанционният съд отхвърлил искането за спиране на производството по делото до
приключване на наказателното преследване с влязъл сила окончателен акт.
По тези съображения се моли за отмяна на атакуваното решение на ЯРС като
неправилно и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявеният иск
1
да бъде уважен, с присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата Щ. С., чрез пълномощника адв.С.А. от АК-******, е депозирала
писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изложила е
подробни съображения, като основаният довод е за неоснователност на твърденията на
въззивника и сочения от него за безспорен факт - превода на суми по банковата й сметка.
Този факт страната твърди, че е оспорила още с отговора на исковата молба, а ищецът не е
представил нито едно доказателство, че негови трудови възнаграждения са изплащани от
третото лице-работодател по банковата сметка на ответницата. Въззиваемата счита
атакуваното решение за правилно и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение
със законните последици.
В о.с.з. въззивникът се представлява от пълномощника адв.Д., която настоява за
уважаване на жалбата и на предявения иск.
Процесуалният представител на въззиваемия – адв.А. в с.з. оспорва въззивната
жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на разноските пред
въззивната инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявения от А. С. М. от
гр.*******, срещу Щ. С. С. от гр.******* иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 24 000 лева, с която ответницата се е обогатила без
основание за сметка на ищеца и за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. №1088/2023г. по описа на ЯРС.
Твърденията на ищеца са, че в периода 11.02.2022г.-30.12.2022г. получаваното от
него трудово възнаграждение в Р. И. от общо 28 903,46 евро е било превеждано по банковата
сметка на ответницата, която без основание се е обогатила за сметка на ищеца с исковата
сума от 24 000лв.
Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила
допустимостта и основателността на предявения иск, с твърдението, че не дължи
претендираната сума и с възражението, че представените от ищеца писмени доказателства
не установяват преводи на трудово възнаграждение на ищеца по нейна банкова сметка.
Пред първата инстанция е установено, че в полза на ищеца, по образуваното
ч.гр.д. №1088/2023г. по описа на ЯРС, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
исковата сума от 24 000лв., представляваща част от преведено по сметка на ответницата
трудово възнаграждение на ищеца в периода 11.02.2022г.-30.12.2022г.
Ищецът е представил с исковата молба в превод от английски език документ от
28.12.2022г., с който е установил, че в периода 11.02.2022 – 30.12.2022г. от работодателя
„АРАН АРД ТЕОРАНТА“ му е било изплатено трудово възнаграждение в посочени в
документа поседмично размери, след извършено данъчно облагане, приспаднати
трансферни цени и социално осигуряване.
Не е имало спор, че в периода, в който ищецът е работил при работодателя
„АРАН АРД ТЕОРАНТА“ в Р. И., страните са имали лични отношения и са живеели в едно
домакинство с общи разходи в Р. И..
Ищецът е представил като документ лист с формат А4, с посочено отразяване за
банкова сметка на името на Щ. С., без данни в коя банка и в коя държава е тази сметка и без
данни трудовото възнаграждение на ищеца, получавано в И. да е било превеждано по
посочената банкова сметка или по друга сметка на ответницата.
Установено е пред първата инстанция, че с Постановление на ЯРП от 12.04.2024г.
е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.206, ал.1 НК за това, че през
месец януари 2023г. в обл. Ямбол са били присвоени чужди движими вещи– пари в размер
2
на 24 000 лв., собственост на А. С. М., която сума е била владяна въз основа на устен
договор за влог.
При тези фактически данни, с обжалваното решение районният съд е отхвърлил
като неоснователен иска за неоснователно обогатяване по чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищецът не е установил обедняването си,
изразяващо се в намаляване на имуществото му със сумата от 24 000 лв., нито обогатяване в
патримониума на ответницата със същата сума, както и че посоченото разместване на блага
произтича от един и същ факт или от група от факти. Съдът е посочил, че с ангажираните от
ищеца доказателства не е установено по какъв начин се е изплащало неговото трудовото
възнаграждение и липсват каквито и да е доказателства за извършени преводи от
работодателя на ищеца на трудовото му възнаграждение по банкова сметка на ответницата,
като ищецът не е посочил дори коя е банковата сметка, по която е поддържал да са
извършвани преводите и в коя банкова институция е разкрита същата сметка, както и на
територията на коя държава.
Пред настоящата инстанция като писмено доказателство е събрано образуваното
по жалбата на ищеца ДП №57/2024г. по описа на ОД на МВР-Ямбол, по което е извършено
разследването за престъплението по чл.206 НК. Досъдебното производство под №57/2024г. е
прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от ЯРП, поради липса на данни за
извършено престъпление по чл.206 ГПК. По досъдебното производство не са събрани
доказателства за извършвани преводи на трудово възнаграждение на ищеца по
сметка/сметки на ответницата. Установено е, че ищецът е имал банкови сметки в няколко
търговски банки в България, които сметки са били запорирани. Ответницата Щ.С. е
разпитана по досъдебното производство в качеството на свидетел и е дала показания, според
които през 2022г. двамата с ищеца са живеели на семейни начала в Р. И., работили са при
един и същи работодател и в период от три месеца, в който двамата са изчаквали изисквана
регистрация в И. (ППС номер), трудовото възнаграждение на ищеца в размер на около 4000-
5000 евро общо е било превеждано по банкова сметка на С. в банка в Р. К.. По-късно, според
показанията на С., същата превела тези пари на ищеца по негова банкова сметка в
„*******“. Като свидетел в досъдебното производство е разпитан и ищецът, който е
посочил, че по банкова сметка на ответницата в „*******“ е била превеждана получаваната
от него заплата в И., но ищецът е разполагал с пин-кода на сметката на ответницата, теглил е
възнаграждението си и след като и ищецът открил на свое име сметка в „*******“,
прехвърлил всички парични средства по собствената си банкова сметка.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед тези свои правомощия като въззивна инстанция, ЯОС намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, а жалбата за неоснователна.
Правилно с оглед издадената заповед за изпълнение, която е оспорена в срок от
длъжника, районният съд е квалифицирал предявения иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 от
ЗЗД.
С Постановление №1 от 28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г. Пленумът на ВС е разрешил
въпросите, свързани с неоснователното обогатяване, приемайки, че когато не са налице
елементите на никой от трите фактически състава по чл.55 от ЗЗД (получено при начална
липса на основание; с оглед на бъдещо основание или на отпаднало с обратна сила
основание), а е увеличено имуществото на едно лице за сметка на друго, обеднелият
разполага с иска по чл.59 от ЗЗД. За да бъде уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД, следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на
ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за ищеца
да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат
от едни и същи факти. По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
даването, преминаването на благата в патримониума на ответника, а в тежест на ответника е
3
да докаже на какво основание е получил даденото.
В случая първоинстанционният съд правилно е прецизирал предпоставките, при
които би било налице неоснователно обогатяване на ответницата по смисъла на чл. 59, ал.1
от ЗЗД, а от друга страна правилно е съобразил и доказателствената тежест в процеса по така
заявеното спорно право и липсата на проведено от ищеца доказване на релевантните за
спора факти.Ценейки събраните по делото пред първата и въззивната инстанция
доказателства въззивният съд също приема, че не се установява по несъмнен начин
обстоятелството, че в исковия период от време трудовото възнаграждение на ищеца в
посочения размер от общо 28 903,46евро, получавано от него в Р. И., е било превеждано по
банкова сметка на ответницата, както и че от общата сума, 24 000 лева са получените без
основание. Писмени доказателства за извършени банкови преводи не са представени нито
пред първата, нито пред въззивната инстанция, липсват и доказателства за банковите сметки
на ответницата както в банка в *****, така и в „*******“, няма и доказателства за посочена
от ищеца на работодателя му в И. банкова сметка, по която да му бъде превеждано
трудовото възнаграждение. Неоснователно е поддържаното от въззивника твърдение, че по
досъдебното производство са установени извършените банкови преводи, тъй като такива
доказателства не са събрани в наказателното производство. Неоснователно е и оплакването
на въззивника за неправилност на изводите на първата инстанция във връзка с безспорния
факт, че в исковия период трудовото му възнаграждение, получавано в И., е било
превеждано по банкова сметка на ответницата. Такъв факт не е бил обявен от съда за
безспорен, а и с отговора на исковата молба ответницата е оспорила твърденията на ищеца
за извършвани преводи на трудовото му възнаграждение и дължими от нея суми,
включително ответницата е оспорила твърдението, че представеният документ за получавано
от ищеца възнаграждение от работодателя в И. установява превод на същото
възнаграждение по нейна сметка. Единствено от показанията на ответницата Щ.С., дадени в
досъдебното производство, може да се приеме за установено, че в период от три месеца
трудовото възнаграждението на ищеца, получавано от него в РИ., е било превеждано по
нейна банкова сметка в банка в *****. Тези показания на ответницата, дадени по
досъдебното производство съдът приема като извънсъдебно признание на неизгоден за
страната факт (чл.175 ГПК), но ценени с останалите данни по делото за това, че страните са
съжителствали в едно домакинство, имали са общи разходи и посоченото от ответницата
също при разпита, че тя е върнала на ищеца тези получени суми, превела е сумите по лична
банкова сметка на ищеца в „*******“, дава основание на въззивния съд да приеме, че
ищецът не е установил по делото неоснователно разместване на блага.
С оглед изложеното и в приложение на правните последици от тежестта на
доказване, съгласно които недоказаният факт се приема за неосъществил се, което съдът
отнася във вреда на този, върху когото тежи тежестта на доказване - на ищеца, искът за
установяване вземането на ищеца с източник неоснователно обогатяване на ответницата,
подлежи на отхвърляне. В настоящия случай недоказването на релевантните факти и на
приложимия фактически състав на чл.59, ал.1 ЗЗД , следва да бъде отнесено във вреда на
ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на доказателствената тежест дължи
установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и които обосновават
претендираното в настоящото исково производство вземане.
Предвид изтъкнатите съображения за неоснователност на оплакванията на
въззивника и при съвпадане на решаващите изводи на двете съдебни инстанции за
недоказване състава на чл.59, ал.1 ЗЗД и неоснователност на предявения иск, решението на
ЯРС следва да бъде потвърдено като правилно. Въззивната жалба е неоснователна и се
оставя без уважение.
При този изход на делото, право на разноските пред въззивната инстанция има
въззиваемата – ответницата. Същата е доказала разноски за реално платено адвокатско
възнаграждение от 1 600,00 лева за въззивната инстанция, която сума следва да й се присъди
като разноски.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 360/27.06.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. № 2086/2023г.
ОСЪЖДА А. С. М. от гр.*******, с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, да
заплати на Щ. С. С. от гр.*******, с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, сумата 1
600,00 лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5