№ 6912
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110116371 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 и сл.ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.5-9 ЗН срещу двама
ответника при условията на разделност.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец Т.С.,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, срещу двама ответника В. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. ***1, и Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, двамата ответника
със съдебен адрес гр.***, чрез назначен от съда особен представител адвокат И. Й.Д., с
предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове да бъдат осъдени
двамата ответника да заплатят разделно на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сума в общ
размер 1182,10 лева/лв./, от които 962,48 лв., представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
жк. ***, ***, аб.№ ***, ИД№ ***, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва от 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху главница
ТЕ в размер на 188,10 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата от 25,82 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение/ДР/ за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2020 г., и сумата от 5,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главница ДР за
периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г., като сумите се разпределят при РАЗДЕЛНОСТ по
½ при следните квоти между двамата ответници:
1 / За В. Г. Д., ЕГН **********, за ½ ид.ч. от обща сума 1182,10лв., а именно - сума в
общ размер на 591,05 лв., от които 481,24 лв., представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва от 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху ТЕ в
размер на 94,05 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата от 12,91 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение/ДР/ за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата
от 2,85 лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за периода от 31.03.2019 г. до
22.02.2022 г.;
1
2/ За Б. Г. Д., ЕГН **********, за ½ ид.ч. от обща сума 1182,10лв., а именно - сума в
общ размер на 591,05 лв., от които 481,24 лв., представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва от 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху ТЕ в
размер на 94,05 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата от 12,91 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение/ДР/ за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата
от 2,85 лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за периода от 31.03.2019 г. до
22.02.2022 г.;
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода и имота описани в ИМ. Посочва, че съгласно действащите
през този период общи условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия
на месечните дължими суми е 30 дни от датата на публикуване на ежемесечно получаваните
фактури на интернет страницата на Продавача. Сочи се, че съгласно ЗЕ, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по
системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ- по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата.
Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответниците, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Т.С., като на база реален отчет на уредите за дялово разпределение „Т.С. е изготвяло
изравнителни сметки. Твърди, че ответниците не са изпълнили насрещното си задължение
да заплатят стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на
услугата дялово разпределение.
Твърди, че ответниците са наследници на починал абонат на ищеца, като не е сменена
партидата след смъртта на абоната.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
Прави искане за СТЕ и СЧЕ.
OТВЕТНИЦИТЕ, в срока по чл.131 ГПК, са подали отговор, чрез особен представител
адв.И. Д., с който оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Правят
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца за
периода от 01.05.2018 г. до 29.03.2019 г. Оспорват да са клиенти на топлинна енергия.
Посочват, че към исковата молба не са приложени доказателства, от които да се установи, че
ответниците са собственици или вещни ползватели на процесния имот. Оспорват да е
настъпило наследствено правоприемство между Г. Г. Д. и ответниците. Посочват, че ищецът
не е приложил съответните месечни фактури относно процесните вземания. Оспорват да
дължат и акцесорното вземане за лихва поради недължимост на главното вземане. Молят
експертизите да се назначат след като ищеца представи фактурите.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, изразява становище, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат
уважени.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител
назначен от съда, изразяват становище, че поддържат изцяло подадения отговор и
направените с него възражения и молят съда да отхвърли исковите претенции съгласно
изложеното в отговора.
В открито съдебно заседание третото лице помагач на страната на ищеца ТС., ЕИК
*********, редовно призовано, не се представлява.
2
Съдът на основание чл.12 и чл.235 ГПК, и след съвкупна преценка на събраните
доказателствата по делото, и съобразявайки становището на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са приети като доказателства следните копия на писмени документи –
Списък за броя на живущите по апартаменти в жилишна сграда на бл.40, жк.***, като за
процесния ап.12 е посочен Г. Г. Д., който е положил подпис /л.11/; Договор между СЕС и
фирма „Т.С. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с №
2255/20.5.2002г./л.12-13/; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната
собственост/СЕС/ за избор на фирма за дялово разпределение, както и приложен към него
списък на етажната собственост от 16.5.2002г./л.14-16/; фактура от 31.7.2020г. /л.17-18/;
съобщение към фактура от 31.7.2019г./л.19/; Извлечение от сметки по месеци за процесния
период за абонатен номер **********, от което е видно какъв е размерът на дължимите
суми за процесния период /л.20/; Договор между Т.С. и ТС./л.21-27/; Пълномощно за
ищеца/л.28, л.40, л.45/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
Т.С. на потребители в гр.София публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.29-30/; справка за
наследници изготвена от съда за лицето Г. Г. Д., починал на 2.12.2012г., от което е видно, че
ответниците са негови синове /л.33/, платежно за платена ДТ по сметка на СРС/л.39, л.44/,
платежно за назначаване на ОП на двамата ответника/л.64/; писмо от САК за определен ОП
на двамата ответника/л.75/, платежни за депозити на двете експертизи/л.86-87/, платежно за
издаване на 2 бр.СУ/л.140/; Писмо от МО ИА“ВКВПД“ с вх.№ 116870/27.4.2023г. с
приложен към него Договор за продажба на държавен недвижим имот от 12.10.1987г., от
което се установява, че процесния апартамент е придобит като собственост от починалите
родители на двамата ответника/л.144-145/.
По делото са приети молба с вх.№ 254295/21.11.2022г. на третото лице помагач ТС. и
доказателствата приложени към нея за извършените отчети на процесния имот за процесния
период, като се установява, че за клиент все още се води починалия баща на двамата
ответника Г. Г. Д., като не е сменено това след смъртта му /л.104-109/.
По делото е приета ССчЕ/л.110-118/, която като обективна и компетентно изготвена,
съдът кредитира изцяло. Заключението не е оспорено от страните. От същата се установява,
че за процесния период за неплатени фактури ответниците дължат обща сума от 962,03 лева
за ТЕ, от които до 1.3.2019г. са дължими 380,30лв., лихви върху ТЕ до 1.3.2019г. – 92,75лв.,
а за остатъка от периода 95,02лв., главница ДР-25,82лв. и лихва за забава – 5,70 лева.
По делото е приета СТЕ/л.119-131/, която като обективна и компетентно изготвена,
съдът кредитира изцяло. Заключението не е оспорено от страните. От същата се установява,
че сградата, в която се намира процесния апартамент е топло-снабдена с непрекъснато
топло-подаване за процесния период. Дяловото разпределение е извършено при спазване на
нормативната уредба. В имота е отчетена топлоенергия за отопление, сградна инсталация и
отопляване на топла вода. Сумата за топлоенергията ползвана в процесния имот е 950,47лв.,
като в нея не са включени просрочени плащания, прихванати суми от предходни периоди, и
суми за отчет на уредите.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния
закон срокове не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По иска по чл.79 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.5-9 ЗН
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че през
процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката
на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
3
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
Съобразно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава
или с обезщетение за неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на параграф 1, т. 42 ДР на ЗЕ, респ. чл. 153 ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012г./, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 ЗЕ, е
собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, поради което
отношенията между собственика и ищцовото дружество възникват от момента, в който
лицето придобие правото на собственост или ограничено вещно право върху имота и се
прекратява с изгубването на същото. Предвид цитираната норма на чл.153 ЗЕ, ответниците
като съсобственици на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация
с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота
от ищеца топлинна енергия.
В конкретния случай съдът достига до извод, че двамата ответника са наследници на
баща си Г. Г. Д., който е носител на откритата партида за процесния имот при ищеца заедно
с майката на ответниците, но е починал след нея. Следователно съдът достига до извода, че
ответнците, като наследници и съсобственици на процесния топлоснабден имот, находящ се
в гр. ***, ***, аб.№ ***, ИД№ ***, се намират в облигационни отношения с ищеца през
процесния период и като такива имат качеството на потребители на топлинна енергия. До
този извод съдът достига от събраните по делото писмени доказателства, като взема
предвид, че ответниците не са променили партидата при 3-тото лице помагач, и при него
клиент все още е починалия им баща. Така се оформят дяловете на ответниците като
задължения към ищеца, при квоти ½ ид.ч., защото наследяват равни части от процесния
апартамент.
Не е спорно между страните, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия в
претендираните количества, което се доказва и от писмените документи приобщени към
делото и предоставени от ТС..
Спорът в производството е концентриран относно това колко и кои суми са погасени
по давност. В тази връзка ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120
ЗЗД като са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Приложима в случая е кратката три
годишна давност, съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са
процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответниците за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни
– според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.
месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски. Следователно за всяка една
от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане.
Доколкото исковата молба е депозирана на 29.3.2022г. в съда, то следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за периода от преди 1.3.2019г. са погасени по давност, поради което
съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания само за
останалата част от исковия период от 1.3.2019г. до 30.4.2020г. Следователно сумите за
главница ТЕ за период 1.5.2018г. – 28.2.2019г. са погасени по давност, а именно 380,30 лева
за ТЕ и 92,75 лв. за лихва за забава към ТЕ. Останалите суми по претенцията на ищеца не са
4
погасени по давност. Така непогасени по давност са суми за ТЕ в размер на 581,73лв. и
25,82лв. за ДР, като тези суми се разпределят по ½ за всеки от двамата ответника.
По делото липсват доказателства ответниците да са изпълнили задължението си да
променят партидата на имота след смърт на абоната-своя баща. Липсват доказателства
имота да е продеден от ответниците, т.е. те са съсобственици за процесния период и
абонати.
Липсват също така ангажирани доказателства за платени суми от така установените за
дължими по събраните доказателства, затова исковете следва да се уважат за сумите, които
не са погасени по давност.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. При забава
в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на
тези разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните
сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи
лихва, а в случай, че след изравняването се установи по-малко количество на потребена
енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихва върху забавената
месечна сметка. Ето защо ответниците дължат лихва върху месечните задължения съгласно
издадените фактури, считано от настъпване на падеж.
Съдът достига до извод, че исковете за лихва също са доказани в размерите
претендирани от ищеца съгласно приетата по делото ССчЕ. Лихвите са погасени по давност
частично и подлежат на отхвърляне съгласно приетата ССчЕ за ТЕ – 92,75 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, като ответниците следва да заплатят сторените от него разноски при квотите на
главните искове. Разноските на ищеца са в общ размер 1130,00 лв., представляваща
заплатена държавна такса, депозит за особен представител, възнаграждения за вещи лица,
ДТ за издадени в полза на ищеца 2бр.СУ и 100,00лв. юрисконсултско възнаграждение /в
минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК., вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и
съответно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/, като съобрази вида
и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, липсата на
фактическа и правна сложност на делото, както и че делото се явява типично за ищеца, с
оглед предмета на дейност на дружеството.
Сумата следва да се уважи съразмерно с предявените искове, т.е. в общ размер от
677,06 лева, от които 338,53 лв. е полагащата се сума за ½ ид.ч.
Ищеца не представя списък по чл.80 ГПК.
На ответниците не се присъждат разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете,
защото те не са сторили разноски по делото, представляват се от особен представител
назначени от съда на разноски на ищеца. Списък по чл.80 ГПК от ответниците не са
представили.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА двамата ответника В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***1, и Б. Г. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. ***, да заплатят при условията на разделност на ищец Т.С.,
5
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, СЛЕДНИТЕ СУМИ – сума в общ
размер 708,27 лева/лв./, от които 581,73 лв., представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
жк. ***, ***, аб.№ ***, ИД№ ***, за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва от 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху главница
ТЕ в размер на 95,02 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата от 25,82 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение/ДР/ за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2020 г., и сумата от 5,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главница ДР за
периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г., като сумите се разпределят по ½ между двамата
ответници, на основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД във вр.чл.149 ЗЕ и чл.5-9 ЗН, както и сумата
от 677,06 лева, представляваща разноски сторени от ищеца пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и погасени по давност предявените искове за разликата над уважената обща
сума от 708,27 лева до пълния предявен размер от обща сума от 1182,10 лева и за период
1.5.2018г. - 28.2.2019г. по отношение на главница за ТЕ и лихва за забава върху ТЕ, като
всеки от двамата ответника дължи ½ от всички посочени по-горе суми в полза на ищеца,
както следва - сума в общ размер 354,14 лева/лв./, от които 290,87 лв., представляваща
цена за доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за топлоснабдения имот, за периода
от 01.03.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 29.03.2022 г. до изплащане на
вземането, лихва за забава върху главница ТЕ в размер на 47,51 лв. за периода от 15.09.2019
г. до 22.02.2022 г., сумата от 12,91 лв., представляваща главница за дялово
разпределение/ДР/ за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., и сумата от 2,85 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главница ДР за периода от 31.03.2019 г. до
22.02.2022 г., на основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД във вр.чл.149 ЗЕ и чл.5-9 ЗН, както и
сумата от 338,53 лева, представляваща разноски сторени от ищеца пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете за ½ част, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТС., ЕИК *********, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за постановяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и не третото лице помагач ведно
със съобщение, по възможност по електронен път!
ДА СЕ издаде РКО за особения представител на двамата ответника адв. И. Й.Д. в
размер на внесен депозит от 320 лева/виж лист 64 и 75 от делото/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6