О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №260361
гр.Пловдив, 11.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на единадесети февруари, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Мандалиева ч.гр.д.№169 по описа на ПОС за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх.№262105/21.01.2021г. депозирана от Л. П. А. с ЕГН-**********, в качеството му на
собственик на ЕТ „Индекс 6 – Л.А.” против
Определение №264491/29.12.2020г. постановено по гр.д.№15283/2020г. по описа на
ПРС, седми гр.с., с което се
ВРЪЩА искова молба вх.№ 280734/18.11.2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, подадена от „ЕТ „Индекс 6 – Л.А.”, ЕИК: *********, срещу „АМП” ООД,
ЕИК: *********. и се ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№15283
по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, VII граждански състав. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеният
от първоинстанционният съд акт, по съображения подробно изложени в същата. Иска
се
да се отмени прекратителното
определение, като вместо това делото бъде върнато на ПРС за разглеждане по същество
на повдигнатия спор.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения.
Първоинстанционния
съд е сезиран
с иск от ищеца ЕТ „Индекс 6 – Л.А.” срещу „АМП” ООД, за осъждане на ответника да му
заплати сумата в размер на 22 000
лева, представляваща обезщетение за вреди произтичащи от развалени между страните договори. В исковата
молба са изложени съображения, че между
същите страни, за същото искане и на
същото основание е било образувано гр.д.
№ 14379/2013 г. по описа на Районен съд Пловдив, но предмета на решението не
съвпадал с предмета на делото, поради което посоченото решение било недопустимо и не се ползвало със сила на пресъдено нещо.
С Разпореждане от
01.12.2020 г., първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като на ищеца е
указано да отстрани следните
нередовности, а именно: да посочи
правния интерес от предявяване на иск за обезщетение за вреди, вследствие на
разваляне на сключени между страните договори, при положение, че последния твърди, че е налице влязло в сила решение между същите
страни, с което е разрешен въпросът за наличие на предпоставките за получаване
на претендираното обезщетение.
С молба – уточнение
вх. № 287666/14.12.2020 г. ищецът посочва, че постановеното между страните
решение е недопустимо, поради което не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Излага съображения, че правната квалификация на спора е различна от тази,
разгледана от съдебния състав по гр.д. № 14379/2013 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
Първоинстанционният
съд е констатирал, че между същите страните, за същото
искане и на същото основание е постановено
влязло в сила решение, поради което е налице забрана за пререшаване на спора между страните. Посочил
е, че дори постановеното решение да е недопустимо, същото е влязло в законна
сила и се ползва със сила на пресъдено нещо. С оглед на това, районният съд е
направил извода, че настоящото
производство се явява недопустимо, доколкото е налице абсолютна процесуална
пречка за предявяване на иск – наличие на сила на пресъдено нещо между същите
страни, за същото искане и на същото основание, поради което върнал исковата молба и е прекратил
производството по делото.
Настоящият съдебен
състав споделя направените от първоинстанционният съд
правни изводи по следните съображения:
Несъмнено е възприетото разбиране в правната теория и
установената съдебна практика,
че силата на пресъдено нещо е най - важната правна последица на
съдебното решение. Правоотношението, придобило качеството на "пресъдено
нещо", не може да бъде вече предмет на материалноправен спор. Относно него
съдебен процес е недопустим – арг. чл. 299 ГПК. В това се проявява правоустановяващото действие на СПН – арг.
чл. 223, ал. 1 ГПК. Съдебно установеното правно положение, придобило качеството на пресъдено нещо е основа занапред за
съгласувано поведение на страните по делото, в което се проявява регулиращото
действие – арг. чл. 298 ГПК. Съгласно него, страната, чието твърдение е
признато за основателно от съда, е овластена да действа съобразно с
установеното и признато правно положение, а другата страна пък (чието твърдение
съдът е отхвърлил) има задължението да се съобразява с така установеното и
признато правно положение. Обхватът на СПН се определя от нейните обективни предели и субективните й предели – т. е.
нейните адресати. Обективните предели на СПН на съдебното решение се
разпростират върху спорното материално право с неговите индивидуализиращи
белези – юридически факт, от който е възникнало, съдържането и субектите на
правоотношението, както и правно естество. СПН се формира по предмета на
решението, който трябва да съвпада с предмета на иска и установява
съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно
материално право . Субективните предели на СПН се отнасят до нейните адресати.
Задължението на съда да зачете СПН на влязло в сила съдебно решение е
установено в чл. 297 ГПК. При преценката дали има идентичност между делото, приключило
с влязлото в сила решение и повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда
от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Следва да има пълен идентитет в предмета на двете
дела, т.е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези -
юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на
правоотношението.
В конкретния случай в исковата си молба ищецът твърди, че
между ответникът в качеството на изпълнител и ищецът, в качеството
на възложител са сключени три идентични договора с предмет изработка на „Управляващо устройство
на опаковачна машина за твърдо и меко
фолио за Салвамед гр.Сандански“, два от
които договора са писмени сключени на 24.07.2009г. и един устен, възложен през декември 2010г.,
сключен чрез мълчаливо приемане и чрез
конклудентни действия. Иска се да бъде осъден ответника на основание чл.88
ал.1 изр.2 ЗЗД и недобросъвестност да му заплати
обезщетение за вреди от цялостното неизпълнение в размер на 22 000лв, представляващи цената
на трите договора / 9 000лв плюс 2
по 7 000лв/ минус получения частичен аванс от 1 000лв за устния
договор.
С депозирана молба уточнение от 14.12.2020г,
ищецът твърди, че не е налице СПН, тъй като макар да е предявил
искове на същото основание, между същите страни, доколкото съдът се е
произнесъл на „непосоченото основание и незаявен петитум“ решението е
недопустимо, като постановено по непредявен
иск и не се ползва със СПН..
Установява се от данните по делото, че е налице влязло в сила Решение №
2097/08.06.2015 г., постановено по гр.д. № 14379/2014 г. по описа на Районен
съд Пловдив, с което са отхвърлени
обективно кумулативно съединените искове предявени от ЕТ „Индекс 6 – Л.А.” срещу „АМП” ООД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение общо в размер на 22 000лв, от които
8 000лв по първия договор, 7 000лв по втория и 7 000лв по третия договор, ведно с
мораторна лихва върху главницата от 8 000лв в размер на
1 605.84лв за периода от 27.09.2011г. до 09.09.2013г. и мораторна лихва
върху главницата от 14 000лв/ от двата договора по 7 000лв/ в размер
на 1 713лв за периода от 30.06.2012г. до 09.09.2013г., поради неоказано
съдействие за изпълнение на договорно задължение. Потвърждавайки
първоинстанционния акт, въззивният съд в
мотивите на Решение №1828 от 20.11.2015г. постановено по
в.гр.д.№2358/2015г. по описа на ПОС, е приел, че между
страните са съществували търговски отношения по сключени писмени
договори от една и съща дата –
24.07.2009г. с различен предмет,
удостоверяващи търговски сделки по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ. Претенциите на
ищеца са за заплащане на обезщетения по два писмени договора от 24.07.2009г. се
основават на твърдения за неизпълнение на задължение на възложителя за оказване на съдействие по внедряване на
изготвени от ищеца детайли за управляващи устройства за вграждането, на
които в съответната механична конструкция е било необходимо съдействието на
възложителя. Съдът е приел, че поради неустановено от ищеца предпоставка по
чл.87 ал.1 ЗЗД като основание за
упражняване на правото за
разваляне на договорите, се е явила
неоснователна претенцията за обезщетение
от вреди от твърдяното неизпълнение на
другата страна по договора при условията на чл.88 ал.1 т.2 ЗЗД. Касаещо
заявения от ищеца сключен устен договор от
2011г., въззивният съд е приел, че не се установява при условията на
устно договаряне договор от 2011г., обуславящ основателно претендиране на
обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение за
ответника.
Преценката на гореизложеното обосновава
извода, че има пълен идентитет в предмета на двете
дела, задължение на съда е да зачете СПН на влязло в сила съдебно решение постановено по гр.д. № 14379/2014 г.
по описа на Районен съд Пловдив, поради което исковата молба
следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Изложеното обосновава
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен акт и неоснователността на
жалбата, която следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№262105/21.01.2021г. депозирана от
Л. П.
А. с ЕГН-**********, в качеството му на собственик на ЕТ „Индекс 6 – Л.А.” против Определение
№264491/29.12.2020г. постановено по гр.д.№15283/2020г. по описа на ПРС, седми гр.с.,
Определението е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: