№ 36
гр. гр.Велинград, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20215210100509 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 109 от ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД от Г. Д. СТ. против АТ. П. ГР. за
осъждане на ответника преустанови действията, с които пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху ½ ид. част от поземлен имот с
идентификатор 56277.501.29 по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед
РД-18-11/10.07.2013г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Пещера, ул. „Старата
крепост“ № 36, с площ 268 кв. м., с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м./, номер
по предходен план 29, кв. 201, парцел XVI, при съседи имоти с
идентификатори:56277.501.9604; 56277.501.28; 56277.501.21; 56277.501.20;
56277.501.19; 56277.501.30, с реално ползване на южната половина от този
поземлен имот, както и на половината от приземния етаж, целия втори
редовен жилищен етаж и тавана в разположената в имота многофамилна
жилищна сграда с идентификатор 56277.501.29.1 КККР на гр. Пещера,
одобрени със Заповед РД-18-11/10.07.2013г. на ИД на АГКК, като премахне
отглежданите от ответника в съседния на ищеца имот гълъби и поне две
кучета, както и да му заплати обезщетение в размер на 2 700 лв. за нанесени
неимуществени вреди от постоянния шум, миризми, мърсотия, безсъние от
отглеждането на животните, за времето от 2015г..
Ищецът твърди, че е собственик, по силата на договор за покупко-
продажба, на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 56277.501.29 по
КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед РД-18-11/10.07.2013г. на ИД на
АГКК, с адрес гр. Пещера, ул. „Старата крепост“ № 36, с площ 268 кв. м., с
трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно
1
ползване- ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 29, кв. 201,
парцел XVI, при съседи имоти с идентификатори: 56277.501.9604;
56277.501.28; 56277.501.21; 56277.501.20; 56277.501.19; 56277.501.30, с
реално ползване на южната половина от този поземлен имот, както и на
половината от приземния етаж, целия втори редовен жилищен етаж и тавана в
разположената в имота многофамилна жилищна сграда с идентификатор
56277.501.29.1 КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед РД-18-
11/10.07.2013г. на ИД на АГКК. В двора на съседния имот, находящ се на ул.
„Михаил Такев“ № 153, по диагонал в южна посока, на разстояние 15-20 м.
от жилищната сграда, в която било жилището на ищеца, ответникът
отглеждал три кучета- едно в предната част на двора и другите две в задния
двор. Кучетата не били вързани, а се разхождали свободно. Тъй като имотът,
където живеел Г. се намирал на главна улица и основна пътна артерия по
маршрута за Батак, движението на хора и коли денонощно било много
голямо. Кучетата лаели по всеки преминаващ пешеходец по тротоара пред
къщата му, по колите, които спирали около тяхната къща, лаели и по всеки
съсед, който е излизал на двора си, дори и на терасата. Лаели и по стопаните
си, по гълъбите, които ответникът отглеждал, по преминаващите през
дворовете котки, тоест по всичко около тях. Кучешкият лай е бил
непрестанен, независимо в коя част от денонощието. През деня нещата били
поносими, но през нощта шумът бил нетърпи, което пречило на ищеца да спи.
Кучетата нямали обособено място за тоалетна и ходели навсякъде по двора,
като миризмата се усещала в дома на ищеца и особено след дъжд или във
влажно време била непоносима. Кучешкият лай многократно надвишавал
допустимите норми на шум.
Отделно от това, ответникът отглеждал и гълъби, които в началото били
около 20 броя, а в момента около 100. Гълъбите се пускали свободно да летят
по два пъти на ден за по около 2-3 часа - в работните дни, а в почивните дни
летели необезпокоявано. Понеже къщата на ищеца била разположена по-
високо от тази на ответника, пуснатите гълъби кацали на покрива на къщата
му, по сачака на терасата и первазите на прозорците на тавана, по улуците на
къщата, където било пълно с изпражнения и перушина от тях, както и по
целия двор. Въпреки че били най-големите големите носители на нюкасълска
болест и птичи грип, гълъбите на ответника били навсякъде около къщата му,
като миризми се носели и от гълъбарниците, които били долепени до
съседните огради.
Твърди, че отглеждането на животните им било в нарушение с приетата
с решение № 137/30.09.2020 год. на ОС - Пещера „Наредба за определяне
обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на
селскостопански животни“ на територията на Община - Пещера, изм. и
допълнена с Решение № 197/28.01.2021 год.
Посочва, че няколко пъти предупредил ответника, но той не вземал
никакви мерки. Обръщал се и до Областна администрация - Пазарджик,
Община - Пещера и до Областна дирекция за безопасност на храните.
2
Въпреки отправените до ответника предупреждения от страна на ищеца и на
административните органи да държи кучетата затворени и да намали броя им,
както и да намали броя на гълъбите, той не вземал никакви мерки в тази
насока, даже напротив – увеличил броя им. Това положение продължавало
повече от три години. Ищецът не срещал никакво разбиране от ответника,
поради което счита, че с поведението си той му пречи да упражнява правото
си на собственост, защото фактически бил лишен от ползването на двора си.
От тези неоснователни и неправомерни въздействия, състоящи се в
причинен шум от непрестанния лай на кучетата, миризмата и мръсотията при
отглеждането им и при отглеждане гълъбите, които летели навсякъде из
двора – по первазите на прозорците, по терасите на ищеца и оставяли
перушина и изпражнения по тях, търпял неимуществени вреди. Не могъл да
си почива следобед, нито да спи пълноценно през нощта. Това се отразявало
на здравето му, като обострило хроничните заболявания от които страдал-
диабет, исхемична болест на сърцето и хипертония. Наложило се да
увеличава дневните дози на медикаментите. Неправомерното въздействие
върху психиката му датирало от 2015г., откогато отглежданите животни се
увеличавали.
Иска от съда да постанови решение, по силата на което да осъди АТ. П.
ГР. да преустанови неоснователните действия по отглеждане на кучета и
гълъби, с които му пречи да упражнява правото си на собственост върху ½ ид.
част от поземлен имот с идентификатор 56277.501.29 по КККР на гр. Пещера,
одобрени със Заповед РД-18-11/10.07.2013г. на ИД на АГКК, с адрес гр.
Пещера, ул. „Старата крепост“ № 36, с площ 268 кв. м., с трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 29, кв. 201, парцел
XVI, при съседи имоти с идентификатори: 56277.501.9604; 56277.501.28;
56277.501.21; 56277.501.20; 56277.501.19; 56277.501.30, с реално ползване на
южната половина от този поземлен имот, както и на половината от приземния
етаж, целия втори редовен жилищен етаж и тавана в разположената в имота
многофамилна жилищна сграда с идентификатор 56277.501.29.1 КККР на гр.
Пещера, одобрени със Заповед РД-18-11/10.07.2013г. на ИД на АГКК, като
премахне гълъбите и поне две кучета, както да му заплати обезщетение за
нанесени неимуществени вреди в размер от 2700 лева, от които 2100 лева за
вредите причинени от кучетата и 600 лева за вредите, причинени от гълъбите.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът АТ. П. ГР. оспорва предявените
искове по основание и размер.
Не отрича, че отглежда в съседния на ищеца имот три кучета и около 60
бр. гълъби, но заявява, че са съобразени изискванията на нормативната уредба
за отглеждане на домашни любимци в условия и начин отразяващ
ветеринарно медицинските изисквания. За тях имало изградено и обособено
място в двора му и обектът бил одобрен от комисия, назначена от директора
3
на ОДБХ – Пазарджик. Кучетата имали съответната регистрация. Излага, че
източник на възприемания от ищеца шум не са неговите кучета, а
отглежданите в съседните дворове, както и живеещите наблизо бездомни
такива. Гълъбите отглеждал в специално обособена клетка, изградена по
всички правила за доброто им отглеждане, пускал ги да летят само веднъж на
ден за по едни час, поради което не било възможно да стоят по покривите и
прозорците, както и да замърсяват. Счита, че източник на замърсяване биха
могли да бъдат многото диви гълъби в града.
Оспорва исковете за неимуществени вреди, поради липса на причинно-
следствена връзка с неговото поведение по отглеждане на кучета и гълъби и
замърсяването на двора на ищеца, което да е довело до неговите хронични
заболявания. От представените рецептурни книжки на ищеца се
установявало, че тези заболявания били от 2013 година, което оборвало
твърденията в исковата молба, че към днешна дата или към 2015г. е станал
причина с поведението си за появата им, още повече, че кучетата били родени
2016 г., 2017 г. и 2019 г.. Освен това от представените от ищеца
доказателства било видно, че същият е подавал сигнали и срещу други
съседи, които отглеждали животни в дворовете си със същите твърдения, че
му пречат и смущават спокойствието и ежедневните му дейности.
Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доводите и възраженията на страните и
представените по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Ищецът е собственик на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор
56277.501.29 по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед РД-18-
11/10.07.2013г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Пещера, ул. „Старата крепост“ №
36, с площ 268 кв. м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана,
начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен
план 29, кв. 201, парцел XVI, при съседи имоти с идентификатори:
56277.501.9604; 56277.501.28; 56277.501.21; 56277.501.20; 56277.501.19;
56277.501.30, с реално ползване на южната половина от този поземлен имот,
както и на половината от приземния етаж, целия втори редовен жилищен
етаж и тавана в разположената в имота многофамилна жилищна сграда с
идентификатор 56277.501.29.1 КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед
РД-18-11/10.07.2013г. на ИД на АГКК. Ответникът притежава разположения
по диагонал южно от имота на ищеца имот с идентификатор 56277.201.21 по
КККР на гр. Пещера, представляващ дворно място, с адрес гр. Пещера, ул.
„Михаил Такев“ № 153. Жилищната сграда, в която е жилището на ищеца се
намира на разстояние 20-25 м. от имота на ответника. В имота си ответникът
отглеждал от дълго време гълъби, броят на които през 2020г. достигнал
шейсет. Гълъбите се отглеждали в поставена в двора клетка с площ от около
15 кв. м., но всеки ден за около два часа ответникът ги пускал да летят
свободно. Имотът на ищеца се намирал над имота на ответника, поради
4
денивелацията на терена и гълъбите кацали по сачака на терасата на
жилището на ищеца, по покрива и по улуците на къщата, където оставяли
изпражнения и перушина. Усещала се неприятна миризма, особено през
лятото. Терасата и покрива и фасадата на сградата, били постоянно мръсни, а
улуците се задръствали, въпреки че били сменени преди години.
В двора си, ответникът отглеждал и три кучета средни породи. Две от
кучетата през повечето време стоели вързани в задната част на двора, в
близост до жилището на ищеца, а третото било постоянно вързано в предната
му част. За кучетата имало издадени удостоверения за притежаване на куче от
Община Пещера, чип и паспорти, в съответствие с изискванията на чл. 174 от
ЗВМД и на Наредбата за стопанисване и контрол на кучетата на територията
на Община Пещера.
Поради близкото разстояние между жилището на ищеца и дворното
място, в което ответникът отглеждал кучетата, лаят им се чувал много ясно
от ищеца. Това му създавало душевен дискомфорт, особено през нощта,
защото лаят на кучетата смущавал съня му, той се будел и след това не можел
да заспи, а трябвало на сутринта да става рано, защото работел като
комендант на военното поделение в гр. Брацигово и с. Козарско и започвал
работа от 8,30 часа.
Срещу действията на ищеца по отглеждане на животните били
подавани жалби и сигнали от ответника и от други негови съседи до
Областния управител на Област Пазарджик, препратени по компетентност на
Община Пещера, до Община Пещера и до ОДБАБХ Пазарджик, в периода
2018г.-2020г..Извършвани били многократно проверки от служители на
местните власти и ОБДХ Пазарджик. Общинските органи не взели становище
по същество на жалбите за отглежданите гълъбите, тъй тази дейност не
попадала в обхвата на приетата от Общинския съвет на Община Пещера
Наредбата за реда и условията за гледане на животни и птици на територията
на Община Пещера и преценили, че по жалбите в тази част не са компетентни
да се произнесат. Относно отглеждането на кучетата било констатирано
неспазване на изискванията на разпоредбите на чл. 174 и чл. 175 ЗВМД.
Съставен е АУАН. Давани били указания за отстраняване на констатираните
нарушения.
При извършваните проверки от служители на ОБДХ Пазарджик на
ответника били давани препоръки за всекидневно почистване, премахване на
отпадъците и дезинфекция.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Негаторният иск предоставя правна защита на собственика или
носителя на ограниченото вещно право срещу всяко неоснователно пряко и/
или косвено въздействие, посегателства или вредно отражение върху обекта
на правото, с които без да се отнема владението, се пречи, ограничава или
смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение, в пълен
5
обем. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде
преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Когато
ответникът е собственик или носител на ограничено вещно право на съседен
имот, интерес от този иск е налице, когато извършваните от ответника
действия надхврълят законните ограничения на собствеността, установени в
чл.50 и сл. от ЗС.
В практиката на ВКС се приема, че искът по чл.109 ЗС може да бъде
уважен и в случаите, при които законно регламентирана дейност се
осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен имот
да упражнява спокойно правото си на собственост. Пример за това е
уважаване на искането за премахване на законен строеж, изпълнен в
съответствие с издадените за това строителни книжа, когато създава пречки
по смисъла на чл.109 ЗС. В този смисъл са Тълкувателно решение № 31 от
06.02.1985 г. по дело №10/1984 г. на ОСГК на ВС и практика по чл.290 ГПК -
решение №324/21.06.2010 г. по гр.д.№ 1320/2009 г. на ВКС, второ г.о.,
решение №226/28.06.2010г. по гр.д.№347/2009г. на ВКС, І ГО.
В други случаи източник на неоснователното въздействие по чл.109 ЗС
е дейност, създаваща наднормен шум, замърсяване и миризми и
произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на
собственото на ищеца жилище.
Според практиката на ВКС, дори когато източник на тези въздействия е
законно регламентирана дейност, искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен,
ако дейността и начинът, по който тя се осъществява, създават пречки на
собственика на съседен имот да го използва по предназначението му. В този
смисъл е решение №63 от 01.07.2013г. по гр.д.№388/2012г. на ВКС, I г.о.,
решение №135 от 31.07.2014г. по гр.д.№334/2014г. на ВКС, І г.о., решение №
14 от 09.05.2016г. по гр. д. 4658/2015 на ВКС I г.о.
Съдът намира, че с действията си по отглеждане на гълъби и на двете
кучета в задната част на двора ответника пречи на ищеца да упражнява
правото на собственост върху своя имот.
Установи се по делото, че имотите на ищеца и ответника са съседни и че
в двора си ответникът отглежда шейсет броя гълъби в клетка и три кучета,
две от които в задната част, в близост до жилището на ищеца. Установи се
също, че ответникът пуска всеки ден гълъбите да летят свободно за по
няколко часа. В тази насока са показанията както на свидетелката Елена С.а,
съпруга на ищеца, така и показанията на свидетеля Денис Доспатлиев, живущ
на семейни начала с дъщерята на ответника. Съдът, като прецени показанията
на свидетелите по реда на чл. 172 ГПК, ги кредитира, като непротиворечиви
помежду си за тези факти.
Установи се от показанията на свидетелката С.а, че през времето докато
са на свобода гълъбите кацат по покрива на къщата, където се намира
жилището на ищеца, по дървения сачак на терасата, където оставят перушина
и изпражнения. Оставените от гълъбите отпадъци по терасата на жилището и
6
по общите части на сградата, в която се намира, ги замърсяват и са източник
на неприятни миризми, особено осезаеми през лятото. Задръстват се улиците
на къщата, които немогат да отвеждат нормално дъждовните води и преливат.
Лаят на отглежданите в задната част на двора две кучета, в близост до
жилището на С., е източник на шум, включително и през нощта. Съдът, като
прецени показанията на свидетелката по реда на чл. 172 ГПК, ги кредитира,
тъй като почиват на личните й и непосредствени впечатлени на живуща в
имота, а и се подкрепят от представените по делото жалби и сигнали до
различните институции.
Макар ответникът да е изпълнил предписанията по ЗВМД и местната
наредба при отглеждане на кучетата, като се е снабдил с необходимите за тях
документи, при осъществяване на допустимата от закона дейност по
отглеждане на домашни любимци е допуснал нарушение на правни норми,
регулиращи отражението на тази дейност в чужда правна сфера. Както броят
и видът на домашните любимци, така и начинът им на отглеждане, е в
нарушение на чл.50 от Закона за собствеността. Действията на ответника по
отглеждане на животните е източник на неоснователно въздействие, с което
пречи на ищеца, да упражнява правото си на собственост върху
притежаваното от него жилище. Тези действия препятстват
необезпокояваното му ползване по предназначение за живеене, отдих и
почивка. Перушината и изпражненията от гълъбите по покрива и по терасата
на жилището, създават негативни зрителни и осезателни възприятия у ищеца,
когато е в дома си и му пречат да се чувства удобно и комфортно там.
Задръстените от изпражненията и перушината улуци не отвеждат по
нормален път дъждовните води и от покрива. Лаят на двете кучета смущава
душевното му спокойствие, което очаква да намери в дома си и пречи на съня
му през нощта.
Неоснователни са възраженията, че източник на шума, миризмите и
мърсотията са лаят на бездомните кучета и отпадъците от бездомните гълъби.
Макар да се установи, че в района има бездомни животни, не се доказа, че те
са единствена причина и източник на неблагоприятното въздействие.
Данни за упражняваното от ответника неоснователно въздействие се
установиха освен от показанията на свидетелката Елена С.а и от приложените
до делото сигнали от ищеца до местните власти и регионалните органи
упражняващи ветеринарно-санитарен контрол. Тази многобройна
кореспонденция установява нетърпимост в отношенията между съседите,
причинена от отглежданите животни в дома на ответника, както и търсенето
на законни средства, чрез които да бъде преодолян създаденият конфликт.
Изброените писмени доказателства, разглеждани във връзка със
свидетелските показания, установяват наличието на реални пречки по
смисъла на чл.109 ЗС, които препятстват ищеца да упражнява спокойно
правото си на собственост.
В обобщение – по делото са събрани достатъчно доказателства, които
7
сочат, че предявеният иск по чл.109 ЗС е основателен и следва да бъде уважен
Поисканата от ищеца защитата по чл.109 ЗС съответства на
нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване на онези
действия и състояния, в които се състои неправомерното въздействие, без да
ги надхвърля, в който смисъл е решение №139 от 25.06.2010г. по гр.д.
№457/2009г. на ВКС, І ГО; решение №430 от 27.10.2010г. по гр.д.№312/2010г.
на ВКС, ІІ ГО; решение №212/17.10.2014г. по гр.д.№2159/2014г. на ВКС, І
ГО. Адекватна защита на правото на собственост на ищеца върху неговия
имот, съобразена с гарантиране на правото на ответника да отглежда
домашни любимци, ще се осигури, като се преустанови отглеждането на
гълъбите, защото дори при минимален брой, физиологията на този вид
животни изисква да летят свободно през определено време от денонощието и
с това не би преустановило неоснователното въздействие върху имота на
ищеца.
Тъй като източник на шум са отглежданите две кучета в задната част на
двора и не може да се предполага, че той ще намалее, ако остане само едно,
спрямо тях искът също следва да се уважи изцяло. По тези съображения
ответникът следва да бъде осъден да преустанови отглеждането и на двете
кучета.
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдът намира, че от
действията на ответника, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които
подлежат на възмездяване. Установи се, че отглежданите от ответника
животни са източник на шум, неприятните миризми и мърсотии, които
предизвикват негативни усещания, смущават спокойствието и съня му през
нощта. Тези усещания създават ежедневен стрес и напрежение у ищеца.
Налице са всички елементи на деликтния състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД-
противоправно деяние, вреда, причинна връзка и вина, която се предполага.
Не се доказаха релевираните от Г. противопоставими възражения, че
причинените неимуществени вреди да се дължат на действията на трети лица,
за които ответникът не отговоря или изключително на обективни
обстоятелства, в случая на създавания шум и мърсотия от бездомните
животни. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение
на ищеца.
Като взе предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и като съобрази,
указанията в т. II 4 от 23.12.1968 г. ППВС, съдът намира, че справедливия
размер на обезщетението, който ще възмезди претърпените от Г.С.
неимуществени вреди е 1 500 лв.. Установи се, че неправомерното
въздействие е траело един продължителен период от време, а именно най-
рано от 2018г., когато са подадени първите сигнали срещу ответника и
продължава и към момента, че ищецът е на възраст, при която се нуждае от
повече спокойствие и почивка и че страда хронични заболявания, при които
стресът е противопоказен. Не се доказа обаче влошаване на здравословното
състояние на ищеца по причина действията на ответника, свързано с
8
обостряне на заболяванията му и наложило се увеличаване на дозата на
приеманите от него лекарства. Здравословното състояние и причините за
влошаването му са медицински въпроси, подлежащи на доказване с
необходимите документи или експертни изследвания, каквото не бяха
представени по делото.
По тези съображения, съдът счита, че предявения иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи до размера от 1 500 лв., а за
разликата над тази сума, до претендираното обезщетение от 2 700 лв. да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски се
дължат и на двете страни, съразмерно уважената и отхвърлената част на
исковете.
Искането за заплащането им е заявено своевременно-от ищеца с
исковата молба, а от ответника с отговора. По делото са представени
доказателства за заплащане на разноски от ищеца за държавна такса в размер
на общо 188 лв. /108 по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и 80,00 лв.
по иска с правно основание чл. 109 ЗС/, както и за процесуално
представителство в размер на 500,00 лв., платено в брой, видно от
приложения Договор за правна защита и съдействие- л. 3 по гр. д. 417/2021г.
на РС Пещера.
Ответникът е сторил по делото разноски за процесуално
представителство в размер на 500 лв., пратени в брой, видно от приложения
по гр. д. 509/2021г. на РС Велинград Договор за правна защита и съдействие-
л. 58.
Предвид че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 109 ЗС е
изцяло уважен, ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноските за
внесената държавна такса по него в размер на 80,00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
държавна такса по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съразмерно
уважената част, а именно в размер на 60,00 лв.
Ищецът е предявил два кумулативно обективно съединени иска, без в
Договора за правна защита и съдействие да е разграничен размерът на
адвокатското възнаграждение по всеки един от тях. Ето защо съдът намира,
че е уговорено то да е по равно или по 250,00 лв. за защита по всеки от
исковете.
Съобразно уважената изцяло претенция с правно основание чл. 109 ЗС и
частично на тази по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски за процесуално представителство в размер на общо 388,89 лв.
/250,00 лв. по иска с правно основание чл. 109 ЗС + 188,89 лв., съразмерно
уважената част от иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД/
Общо разноските, които ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца по гр. д. 509/2021г. на РС Велинград са в размер на 528,89 лв..
9
На ответника се дължат разноски за процесуално представителство
съразмерно отхвърлената част от иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото в представения по делото от ответника Договор за правна
защита и съдействие не е разграничен размерът на адвокатското
възнаграждение по всеки един от тях, съдът намира че е уговорено да е по
равно или по 250,00 лв. за защита срещу всеки един от исковете. След като
искът по чл. 109 ЗС е уважен изцяло, за защита срещу него разноски на
ответника не се дължат. Дължимите разноски на ответника за защита по иска
с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съразмерно отхвърлената част са 111,11
лв., които ищецът следва да бъде осъден да му заплати.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 ЗС, АТ. П. ГР., ЕГН: **********, от
гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 153, да преустанови незаконосъобразните
си действия, с които пречи на Г. Д. СТ., ЕГН: ********** от гр. Пещера, ул.
„Старата крепост“ № 36 А, необезпокоявано да осъществяват правото си на
собственост върху ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор
56277.501.29 по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед РД-18-
11/10.07.2013г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Пещера, ул. „Старата крепост“ №
36, с площ 268 кв. м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана,
начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен
план 29, кв. 201, парцел XVI, при съседи имоти с идентификатори:
56277.501.9604; 56277.501.28; 56277.501.21; 56277.501.20; 56277.501.19;
56277.501.30, с реално ползване на южната половина от този поземлен имот,
както и на половината от приземния етаж, целия втори редовен жилищен
етаж и тавана в разположената в имота многофамилна жилищна сграда с
идентификатор 56277.501.29.1 КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед
РД-18-11/10.07.2013г. на ИД на АГКК, като премахне отглежданите
гълъби в двора на имота си, находящ се в гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“
№ 153, както и на двете кучета в задната му част, откъм имота на Г. Д.
СТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, АТ. П. ГР., ЕГН: **********,
от гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 153, да заплати на Г. Д. СТ., ЕГН:
********** от гр. Пещера, ул. „Старата крепост“ № 36 А, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин
лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 2 700 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, АТ. П. ГР., ЕГН:
**********, от гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 153, да заплати на Г. Д.
СТ., ЕГН: ********** от гр. Пещера, ул. „Старата крепост“ № 36 А, разноски
10
по гр. д. 509/2021г. на Районен съд Велинград в размер на общо 528,89 лв.
/петстотин двадесет и осем лева и 89 ст./.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. Д. СТ., ЕГН: **********
от гр. Пещера, ул. „Старата крепост“ № 36 А, за заплати на АТ. П. ГР., ЕГН:
**********, от гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 153, разноски по гр. д.
509/2021г. на Районен съд Велинград в размер на 111,11 лв. /сто и единадесет
лева и 11 ст./.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11