№ 293
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20211100902100 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр.с чл.274, ал.1, т.2 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба вх. 20211025190924 от адв. Н.М., като пълномощник на БЛ. В.
К., управител на „О.С.“ ООД срещу отказ № 20211021121929 от 22.10.2021 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано
вписването в търговския регистър по партида на „О.С.“ ООД на промяна в обстоятелствата,
изразяващи се в заличаването му като съдружник, на основание депозирана от него молба с
правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, като се сочи, че
длъжностното лице по регистрацията неправилно е приело липсата на уведомление по
чл.125, ал.2 от ТЗ, което да е достигнало знанието на останалите съдружници и изтичане на
законовия 3 месечен срок, което опорочава процедурата по чл.125, ал.2 от ТЗ и не поражда
предвиденото в закона действие. Поддържа се, че уведомлението за напускане на
съдружниците е валидно получено от К., в качеството му управител на търговското
дружество, като така отправеното до дружеството и прието волеизявление обвързва
страните по членственото правоотношение с последиците си. Поддържа се, че
прекратяването на правоотношението с напускащия съдружник в този случай настъпва
автоматично и не е необходимо вземане на решение на ОС на дружеството за заличаване на
напусналия съдружник и уреждане на имуществените отношения с него, като предпоставка
за вписването.
Ответникът по жалбата депозира писмен отговор, с който я оспорва.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Обжалваният отказ е постановен в регистърно производство по заявление с вх. №
20211021121929 обр А4, с което е поискано вписване на промяна в основни обстоятелства
по партидата на търговско дружество – заличаването на съдружник на „О.С.“ ООД, към
което са представени писмено предизвестие за напускането на съдружник, с отбелязване че е
връчено на управителя на търговското дружество на 07.07.2021 г.; декларация за
1
истинността на заявените обстоятелства; пълномощно и документ за внесена държавна
такса.
ДЛР е постановило обжалвания отказ с мотиви, че
към заявлението няма данни за отразяване на предизвестието в съответните търговски
книги в канцеларията на дружеството,
с оглед възможността на съдружниците да се запознаят с него,
упражнявайки правата си по чл.123 от ТЗ и т.39 от Дружествения договор,
а получаването му от лицето, искащо заличаването си,
не може да обоснове категоричен извод за определяне на началото на тримесечния срок,
респ. съществуването на заявеното за вписване обстоятелство. Също така е приело, че
липсва решение на ОС за реализиране на една от няколкото законови
възможности по отношение на дяловете на напусналия съдружник,
което е от съществено значение за бъдещото на
търговското дружество и при липсата на такова следва да се приеме, че не са налице
предпоставките за вписване на прекратяване на участието на напускащия съдружник.
Такова вписване би било в противоречие и с чл.117,ал.2
от ТЗ (сумата от дяловете трябва да е равна на капитала) и би
накърнило принципа за доверие в Търговския регистър, залегнал в чл.10
от ЗТРРЮЛНЦ поради несъответствие между вписани обстоятелства и съдържащите се в обявения дружествен договор.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и
интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията
проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при
спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на
вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в
търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към
заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона,
дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права
върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване
или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с
нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са
въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за
тях в Информационната система; и платена ли е държавна такса, в случаите когато такава се
дължи. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши
длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и
удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е
надлежно удостоверено според изисквания на закона.
Проверката обхваща както редовността на подаденото заявление – дали то
2
изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма
и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че
заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т. е.
че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. Тъй като
заявеното за вписване обстоятелство е в резултат на прекратяване на участието в
дружеството „О.С.“ ООД на съдружника Б.К. с подаване на писмено предизвестие за
напускане по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, то длъжностното лице проверява и конкретно дали е
осъществен фактическия състав, предвиден в тази правна норма. В чл. 125, ал. 2 ТЗ е
уредено правото на всеки един съдружник в дружество с ограничена отговорност да
прекрати по своя воля участието си в дружеството, като е регламентиран и начина по който
то трябва да бъде упражнено, а именно чрез отправяне на писмено предизвестие най-малко
три месеца преди датата на прекратяването. При тълкуване на посочената правна норма се
установява, че за да бъде прекратено участието на съдружник в посочената хипотеза следва
да бъдат установени следните обстоятелства: 1) направено от съдружника в писмена форма
изявление за прекратяване на участието му в дружеството; 2) достигане на това изявление до
дружеството; 3) изтичане на тримесечен срок от момента на получаване на предизвестието
от дружеството.
Съгласно съдебната практика на съдилищата, включително Решение №
46/22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. II т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006 г. по т.д. №
556/2006 г. на ВКС, Решение № 771/20.12.2004 г. по т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др.,
прекратяване участието на съдружник в ООД в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е последица
от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът
признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено
предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право е
волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен
срок - тримесечен, съгласно диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, ако
такъв е предвиден в дружествения договор. Правната промяна при упражняване на
потестативното право, предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, се изразява в прекратяването на
участието в дружеството на лицето, отправило предизвестие, като тя настъпва по силата на
закона от момента на изтичане на срока на предизвестието. С оглед последиците, които
законът свързва с уведомлението, то с отправянето му следва да се осигури възможност на
дружеството да организира дейността си след напускането на съдружника, в случая и
управител. Поради това, макар за уведомлението да няма изискване за форма или
съдържание по ТЗ, същото следва да достигне до дружеството, факт, който следва да се
установи несъмнено от заявителя.
В закона не са поставени никакви други условия за възникване на правните
последици от реализирането на посоченото право на съдружника – не се изисква, за да
настъпи прекратяване на участието на съдружника в дружеството, да бъде прието решение
на общото събрание за неговото освобождаване, нито пък да бъдат уредени имуществените
отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и да бъде взето решение за
3
това кой поема дружествените дялове, които това лице е притежавало. Тези обстоятелства
не са условие за настъпване на прекратяването на членственото правоотношение, а са
последица от него. В този смисъл е и практиката на ВКС в Решение № 46/ 22.04.2010 г.,
постановено по т. д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, II т. о. и др.
В случая от документите, представени към заявлението, по което е образувано
регистърното производство, се установява, че от Б.К. съдружник в „О.С.“ ООД, е направено
писмено изявление за прекратяване на участието му в това дружество и същото е връчено и
получено от него самия, в качеството му на управител на посочена дата „07.07.2021 г.“
Съдът намира, че получаването на уведомлението от самото лице, от което изхожда, макар
и същото да е управител на дружество, не изпълнява целта на закона, тъй като на практика с
това лицето уведомява само себе си. В конкретния случай процесното дружество има само
двама съдружници, а напускащия съдружник е и управител, така че за да се постигне целта
на уведомлението и реално да може дружеството да реорганизира дейността си, е следвало
уведомлението да бъде доведено до знанието на другия съдружник, или връчено надлежно в
деловодството на дружеството, при спазване на изискванията на чл. 50 от ГПК, а именно на
работник/служител в офиса, което да му осигури възможност да се запознае с него.
Предвидената особена процедура за напускане на съдружника при бездействие на
дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение
на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в определения срок от
получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице предпоставките за горното
следва да е връчено надлежно уведомление. Съдът споделя изводите на длъжностното лице,
че така представените със заявлението доказателства не установяват, че е налице надлежно
връчено предизвестие за напускане от съдружника К. и датата на която това е станало, с
оглед на което не може де приеме изтичане на необходимия законов срок. Представеното
такова, изходящо от него, което той е получил лично макар и в качеството си на управител
на дружеството, с което на практика е уведомил сам себе си, без каквито и да е данни
същото да е достигнало и кога до дружеството (получено от негов служител, отразено като
входяща кореспонденция или др.под.) нито до другия съдружник, не отговаря на целта и
изискванията на закона. Същата ще е постигната само, ако реално другият съдружник е
узнал за уведомлението и обективно би могъл да предприеме действия за реорганизация на
дейността на дружеството. Освен това като управител Б.К. би могъл да свика ОС, на което
да бъде взето решение за освобождаването му като съдружник, поемане на дяловете, респ.
промяна на капитала, като съдът намира че не следва да му се признава право да черпи права
от собственото си бездействие.
Съдът счита за неоснователни изложените в писмения отговор доводи, че
заявлението не е подадено от легитимирано лице, тъй като същото не е подадено от
напускащия съдружник, а от търговското дружество, представлявано от упълномощен от
управителя му адвокат.
Предвид горните съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, отказът
следва да бъде потвърден, а тя да бъде оставена без уважение.
4
С разпоредбата на чл. 25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, не се придава различен характер на
производството и същото е охранително, поради което сторените разноски остават в тежест
на молителя – чл. 541 ГПК. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се
засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана
жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството
страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, респ. за нея не възниква право на
присъждане на разноски.
Водим от горното, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. 20211025190924 от адв. Н.М., като
пълномощник на БЛ. В. К., управител на „О.С.“ ООД срещу отказ № 20211021121929 от
22.10.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е
отказано вписването в търговския регистър по партида на „О.С.“ ООД с ЕИК ******* на
промяна в обстоятелствата, изразяващи се в заличаването на БЛ. В. К. като съдружник, на
основание депозирана молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5