№ 10024
гр. С., 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110105721 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба Б. Е. Ч. срещу „***“ АД, с която е
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск за сумата от
488.96 лв. – обезщетение за закъснял полет № **** от 20.10.2021 г. по направление В. – С.,
ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до окончателното плащане, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49675/2022 г.
по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските за заповедното и исковото
производство.
Ищецът твърди, че е закупил самолетен билет за полет на ответника **** от В. до С.,
който по разписание е следвало да пристигне на летище С. на 20.10.2021 г. в 09:25 ч. Сочи,
че се е представил на гишето за регистрация на летище В., но полетът е изпълнен с голямо
закъснение – над 5 часа. Излагат, че дължината на полета от В. до С. е до 1 500 км., поради
което му се дължи обезщетение в размер на 488.96 лв., представляващо левовата
равностойност на 250 евро. Твърди, че на 25.10.2021 г. е подал искане за обезщетение за
закъснял полет пред въздушния превозвач, който е признал, че ищецът е редовен пътник, и
наличието на голямо закъснение на полета, но е отказал да плати обезщетение, позовавайки
се на наличието на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати.
Оспорва наличието на такива обстоятелства, като изтъква, че ответникът не е предприел
нужните мерки за предотвратяване на голямото закъснение на полета.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва предявения иск с твърдението, че закъснението на полета се дължи на
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори при вземане на
всички разумни мерки – лоши метеорологични условия, които не са позволявали да се
1
използва летище В., заради които се е забавил първият полет по маршрута С. – В. – С. за
процесния ден с планиран час на излитане 07:45 ч. и оттам се е натрупало закъснение за
следващия полет. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49675/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу
заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл.
410 ГПК.
Искът е с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91. Посоченият
регламент е приложим в случая на основание чл. 3, § 1, б. „а“ и чл. 19 от него.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент (ЕО) №
261/2004 Съдът на европейските общности се е произнесъл с Решение от 19.11.2009 г. по
съединени дела С-402/07 г. и С-32/07 г., с което е дал задължително за настоящия съд на
основание чл. 633 ГПК тълкуване. Съобразно последното членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на
полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са
достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от
превозвача час на пристигане по разписание/. В същия смисъл е и Решение от 23.10.2012 г.
по съединени дела C-581/10 и C-629/10, според което членове 5 – 7 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91
трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети имат право на
обезщетение по силата на този регламент, ако понасят поради такива полети загуба на
време, равна на или по-голяма от три часа, тоест когато достигат своя краен пункт на
пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач
време за пристигане по разписание.
Основателността на исковите претенции се обуславя от доказването на следните
предпоставки: съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който
ищецът има потвърдена резервация и се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45
2
минути преди обявения час за излитане, със закъснение от над 3 часа; размера на дължимото
обезщетение, включително че разстоянието между двете летища е до 1 500 км. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на посочените обстоятелства е в тежест на
ищеца.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващото си възражение, че са били налице извънредни обстоятелства, които не
са могли да бъдат избегнати, дори ако са били взети всички необходими мерки.
В случая с Определение № 13462/10.04.2023 г. са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор
за превоз на пътници за полет **** на „***“ АД от В. до С. на дата 20.10.2021 г., като
ищецът има потвърдена резервация за полета; че ищецът се е явил на гишето за регистрация
не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; че разстоянието между двете
летища е до 1500 км.; че кацането е осъществено със закъснение от повече от 3 часа.
Недоказано е възражението на ответника, че закъснението се дължи на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори ако са били взети всички
необходими мерки /хипотеза на чл. 5, § 3 от Регламента/. В случая ответникът се позовава
на лоши метеорологични условия, които не са позволявали да се използва летище В., заради
което се е забавил първият полет по маршрута С. – В. – С. за процесния ден с планиран час
на излитане 07:45 ч. и оттам се е натрупало закъснение за следващия полет. За доказване на
това свое твърдение ответникът е представил Сборник – Закъснения във въздушния
транспорт в Европа и документ на чужд език, както и е поискал да бъде снабден със съдебно
удостоверение. По отношение на документа на чужд език с определението за насрочване му
е указано, че ако желае приемането му като писмено доказателство, следва в срок до датата
на първото открито заседание да го представи с точен превод на български език, заверен от
него, но указанията не са изпълнени, поради което документът е останал извън
доказателствената съвкупност по делото и съдът не може да изгражда фактическите си
изводи въз основа на него. С определението за насрочване е разпоредено издаването на
поисканото от ответника съдебно удостоверение и му е указано, че следва своевременно да
се снабди с него и с документите, за които то е издадено, така че тяхното непредставяне да
не стане причина за отлагане на делото. Въпреки това ответникът не се е снабдил със
съдебно удостоверение с изх. № 31613/11.04.2023 г., поради което с протоколно определение
от 11.05.2023 г. е отменено определението за допускане на писмени доказателства въз
основа на него. Същевременно представеният Сборник – закъснения във въздушния
транспорт в Европа сам по себе си не доказва твърдението на ответника за конкретните
причини, довели до закъснение на процесния повод. При това положение е напълно
безпредметно да се обсъжда дали те, ако бяха доказани, биха представлявали основание по
чл. 5, § 3 от Регламента за изключване на отговорността на авиопревозвача.
С оглед изложеното се налага извод, че ответникът дължи на ищеца претендираното
обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 в размер на 488.96 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
3
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да понесе отговорността за разноски за
заповедното и за исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 325 лв.,
както следва: 25 лв. – държавна такса, и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
В исковото производство сторените от ищеца разноски възлизат общо на 525 лв.,
както следва: 25 лв. – държавна такса, и 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, дължи на Б. Е. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 488.96 лв. – обезщетение за закъснял полет №
**** от 20.10.2021 г. по направление В. – С., ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до
окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49675/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от
325 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 525 лв. – разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4