Р
Е Ш Е Н И Е
№
95
гр. Разград, 26.11.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на дeвeтнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 132 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от Н.
И. К. от гр. Р., подадена чрез адв. С. Д. от АК – Разград, против Решение №
321/30.08.2019 г., постановено по АНД № 353/2019 г. по описа на Районен съд –
гр. Разград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 37-0000181 от 24.04.2019 г. на Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“- Разград. С потвърденото наказателно
постановление за нарушение на чл. 88а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози
и на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от същия закон на жалбоподателката е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. В жалбата се
твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като приложената
санкционна норма е неотносима към таксиметровия превоз с лек автомобил. Иска се
решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът не ангажира становище
по жалбата.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от районния съд
факти са следните:
С Наказателно постановление № 37-0000181 от 24.04.2019 г., издадено от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“- Разград, за нарушение на чл. 88а,
ал. 4 ЗАвП и на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от същия закон на
жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 261232/20.03.2019 г., съставен от инспектор при ОО “АА”- Разград. В акта и в НП се сочи, че на 20.03.2019 г.
около 17.00 часа в гр. Разград на бул. „Априлско въстание“ № 3 била извършена
комплесна проверка и съставен констативен протокол на превозвача ЕТ „Й.-77-Й. М.“
- гр. Р., извършващ таксиметров превоз на пътници с удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз. При проверката било
установено, че жалбоподателката като водач на лек таксиметров автомобил не е
ползвала седмична почивка от най-малко 36 последователни часа след шест периода
на управление от предишна седмична почивка. Ползвана е почивка на 15.06.2018 г.
от 07.00 до 22.30 ч. с продължителност 15.30 часа, видно от пътна книжка сер.
ВВ № 158 от 05.05.2018 г.
АУАН е бил подписан от жалбоподателката с отбелязването,
че няма възражения. Фактическите констатации по него не са оспорени и не са
ангажирани доказателства, които да ги опровергават.
С оспореното по касационен ред решение Разградският
районен съд е потвърдил наказателното постановление с мотиви, че АУАН и НП са
издадени съобразно нормативните изисквания и не страдат от процесуални пороци. Въззивният
съд е приел, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна
състава на вмененото й нарушение и правилно е санкционирана на основание чл.
93б, ал. 11, т. 3 ЗАвП.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Не е налице посоченото в жалбата касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Въззивната инстанция е приложила правилно материалния
закон. Съгласно чл. 88а, ал. 4 ЗАвП седмичната почивка на водачите, извършващи
таксиметрови превози на пътници, е не по-малко от 36 последователни часа.
Безспорно и доказано по делото е, че жалбоподателката е водач, извършващ
таксиметров превоз на пътници, и на 15.06.2018 г. след шест дни на управление е
ползвала седмична почивка от 15,30 часа.
Съгласно чл. 93б, ал. 11, т. 3 ЗАвП
водач, който не спазва изискванията относно нормалната седмична почивка,
определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се
наказва за намаляване на времето за нормална седмична почивка над 9 часа и 30
минути - с глоба 1000 лв.
В случая жалбоподателката е нарушила изискването по чл.
88а, ал. 4 ЗАвП, при което правилно е санкционирана по реда на чл. 93б, ал. 11,
т. 3 ЗАвП.
Неоснователно е възражението по касационната жалба, че
нормата на чл. 93б, ал. 11, т. 3 ЗАвП не се отнася за таксиметровия лек
автомобил, който е управлявала жалбоподателката, а Регламент (ЕО) № 561/2006 е
относим за превози над 9 лица и за товарни автомобили. Разпоредбата
на чл. 93б, ал. 11, т. 3 ЗАвП е специална и обхваща всички случаи на нарушения
на правилата за задължителната минимална седмична почивка, установени в Регламент
/ЕО/ № 561/2006, в AETR и в друг нормативен акт, следователно и в самия ЗАвП.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1,
пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 321/30.08.2019 г., постановено по
АНД № 353/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/