№ 163
гр. София, 27.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600091 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на адв.Х., в качеството
му на упълномощен защитник на обвиняемия Ж. К. Г., депозирана срещу
определение от 14.12.2021г. на СРС, НО, 104 с-в, постановено по НЧД
№17231 по описа на съда за 2021г., с което е потвърдено постановление за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство ЗМ
№ 1215/2020г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 25892/2020 г. по описа на
СРП.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на
първоинстанционния акт. Сочи се, че неправилно първостепенният съд е
приел, че извършеното от обв. Ж. К. Г. е малозначително. Инвокират се
твърдения в частната жалба, че единствено подзащитният му е участвал в
антиправителствен протест, поради което се иска съдът да приеме, че деяние
изобщо не е извършено.
Софийският градски съд, като се запозна с обжалваното
определение, с доказателствените материали по делото и като обсъди
доводите, изложени в частната жалба, намери за установено следното.
На първо място въззивният съд приема, че жалбата е подадена от
легитимирано лице, предвид наличието на правен интерес от обжалване на
определението на СРС, в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от
НПК, поради което и е процесуално допустима.
С постановление на прокурор при СРП е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство ЗМ № 1215/2020г. по описа на 03
РУ-СДВР, пр. пр. № 25892/2020 г. по описа на СРП, по което обв. Ж. К. Г. е
бил привлечен в това му процесуално качество за престъпление по чл.325,ал.1
от НК.
Срещу това постановление е подадена жалба от адв.Х., упълномощен
1
защитник на обв. Ж. К. Г. .
Първоинстанционният съд е приел, че доказателствената маса, събрана в
хода на досъдебното производство, му позволявала да направи фактическия
извод, че обвиняемият Ж. К. Г. на 10.07.2020 г., около 23:30 ч. в гр.София, на
бул. **** е отправил обиди по адрес на полицейските служители, които били
на мястото, като ги наричал с думите: ,,боклуци“, „еничари“, продажници“,
„**** на Б.“ и им подвиквал „****“. След това обвиняемият Г. се приближил
до полицейския служител - св.М.М. и направил опит да го удари с ръка, но не
успял.
От правна страна контролираният съд е приел, че обв. Г. не е извършил
престъпление, като в тази насока изцяло се е съгласил с изводите на
представителя на СРП, изложени в постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Счел е също, че обжалваното постановление е
изцяло в интерес на Ж. К. Г., като е изложил съображения, че
малозначителността, явната незначителност или други основания за
изключване на наказателната отговорност са били ирелевантни за
конкретната казуистика и е потвърдил постановлението за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 1215/2020г. по
описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 25892/2020 г. по описа на СРП.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди направените в частната
жалба доводи и анализира събраната до момента доказателствена съвкупност,
намира, че жалбата срещу първостепенния акт е неоснователна по следните
съображения:
На първо място контролната съдебна инстанция намира за необходимо
да обсъди основанието, на което представителят на СРП е прекратил
наказателното производство.
В постановлението за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство ЗМ № 1215/2020г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр.
№ 25892/2020 г. по описа на СРП представителят на СРП е посочил, че
прекратява производството на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Процесната разпоредба предвижда две основания за прекратяване на
наказателното производство-деянието не е извършено или не съставлява
престъпление.
Прокурорът в постановлението за прекратяване на наказателното
производство се е позовал на второто, като е приел, че наказателното
производство следва да се прекрати поради малозначителност на
извършеното от обв. Г. деяние. Т.е. прокурорът е счел, че е извършено
деянието от обвиняемия Г., но същото не притежава изискуемия по чл. 9, ал.1
от НК неюридически признак на престъплението, а именно не е
общественоопасно.
Практиката на върховната съдебна инстанция е последователна в
становището си, че деянието не съставлява престъпление, когато същото е
извършено, но не покрива обективните признаци на престъпен състав от
особената част на НК, включително и когато извършеното деяние е
малозначително по смисъла на чл.9,ал.2 от НК.
2
Следователно въззивният съд приема, че дотолкова, доколкото
прокурорът е приел малозначителност на извършеното от обв. Г. деяние, то
същият правилно е приложил процесуалния закон да прекрати наказателното
производство на осн. чл.24, ал.1, т.1,пр.2 от НПК.
Основанието за прекратяване на наказателното производство по чл.24,
ал.1, т.1,пр.1 от НПК -деянието не е извършено, е налице тогава, когато се
установи по категоричен начин от събраната по делото доказателствена маса,
че въобще липсва извършено такова деяние.
В хода на досъдебното производство са събрани предимно гласни
доказателствени средства, възпроизвеждащи фактически твърдения за
обстоятелства, случили се на проведен на 10.07.2020г. в гр.София, на бул.
****, пред сградата на Министерски съвет на Република България
граждански протест срещу тогавашното правителство на страната.
Единствените събрани в хода на досъдебното производство гласни
доказателствени средства, съдържащи данни за конкретни действия от страна
на обв. Г., са показанията на свидетелите Б.Б. и М.М..
От показанията на въпросните свидетели по делото се възпроизвеждат
твърдения, че обв. Г. е осъществил действията, фактологично покриващи
съдържанието на деяние на последния, което представителят на държавното
обвинение и първоинстанционният съд са приели, че същият е извършил-
отправил е към въпросните свидетели думите: ,,боклуци“, „еничари“,
продажници“, „**** на Б.“ и им подвиквал „****“, като се приближил до
полицейския служител - св.М.М. и направил опит да го удари с ръка, но не
успял.
Отговорът на съда дали прокурорът е подложил на внимателен и
задълбочен анализ процесните гласни доказателствени средства както
поотделно, така и във взаимовръзка с останалия доказателствен материал, т.е.
дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и
пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на
смисъла им или превратно тълкуване, се отнася до преценката за
обосноваността на обжалвания прокурорски акт.
И тук следва въпросът, докъде с оглед казуистиката на конкретния
случай са пределите на законовата компетентност на съда по упражняване на
последващ контрол върху обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване.
Наказателното производство, по което Ж. К. Г. е бил привлечен като
обвиняем, е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1,пр.2 от НПК. Това основание е
напълно реабилитиращо обвиняемия и с оглед reformatio in pejus /забрана за
утежняване положението на обвиняемия/, то съдът няма правомощия да
констатира необоснованост на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, като го отмени и върне на СРП.
Съдът, именно с оглед основанието за прекратяване на наказателното
производство-чл.24, ал.1, т.1 НПК, не е в правомощието си, обсъждайки
обективността и достоверността на доказателствените средства, събрани до
момента на досъдебното производство, да го изменя в насока недоказаност на
3
извършеното от обв. Г. деяние, която е хипотеза, обосноваваща прилагането
на основанието за прекратяване на наказателното производство, визирано в
чл. 243,ал.1,т.2 от НПК, тъй като преценката за основанието по чл.24, ал.1,
т.1,т.2 от НПК е правна и същото се явява винаги по- силно такова от това по
чл. 243,ал.1,т.2 от НПК .
В конкретния случай единствената възможност на съда е да провери
дали е налице основанието за прекратяване на наказателното производство по
чл.24, ал.1, т.1,пр.1 от НПК -деянието не е извършено.
За да е налице това основание за прекратяване на наказателното
производство, въззивният съд посочи в настоящите мотиви, че следва
доказателствата да са еднопосочни и категорични в смисъл, че въобще
липсва извършено деяние от обв. Г., като в конкретния случай анализът на
доказателствената съвкупност не позволява на такъв извод.
По досъдебното производство са събрани гласни доказателствени
средства- показанията на свидетелите Б.Б., М.М., И.И., П.В., Ц.Д., които не
позволяват на съда да направи категоричен извод, че обв. Г. не е извършил
деянието, за което е бил привлечен като обвиняем. Анализът на останалите
гласни доказателствени средства, както и изготвената по досъдебното
производство видео-техническа експертиза също не позволяват да се
установи по категоричен начин това обстоятелство.
И отново въззивният съд намира за необходимо да посочи, че това дали
показанията на свидетелите правилно са обсъдени от представителя на
държавното обвинение или не, включително и с оглед тяхната
доказателствена обективност и достоверност, са въпроси, които казуистиката
на случая /reformatio in pejus/ не позволява на съда да обсъжда.
По изложените съображения въззивният съд приема, че атакуваното
определение по НЧД №17231/2021г. по описа на СРС, НО, 104 с-в, с което е
потвърдено постановление на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и
ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство ЗМ № 1215/2020г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр.
№ 25892/2020 г. по описа на СРП, е законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 8 НК, Софийски
градски съд, 1 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.12.2021г. на СРС, НО, 104 с-в, постановено по НЧД
№17231 по описа на съда за 2021г., с което е потвърдено Постановление за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 1215/2020г. по описа на 03
РУ-СДВР, пр. пр. № 25892/2020 г. по описа на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено въпросното наказателно производство по отношение
на обв. Ж. К. Г. за извършено престъпление по чл.325,ал.1 от НК .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5